Решение по дело №303/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             06.08.2020 година                        гр.Ямбол

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 04.08.2020  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                       МАРТИНА КИРОВА

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 303/2020г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, с която се обжалва решение № 8/18.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 808/2019г. по описа на ЕРС в осъдителната част. С постановеното решение първоинстанционният съд ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на Ж.Г.М., ЕГН **********,***, сумата 557.14 /петстотин петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016г. до 15.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 526.81 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 30.33 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, като ИСКЪТ В ЧАСТТА за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 година до 15.10.2019 година вкл. в размер на 8.30 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019 година до окончателното й изплащане, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен; ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" да заплати на Ж.Г.М. сумата 70.64  лева – представляваща  лихва за забава върху  сумата 526.81 лева, представляваща част от главницата,  начислена за периода на забавата до датата на подаване на иска в съда -15.10.2019г.,  като искът в частта за заплащане на законна лихва върху главницата над 526.81лв. отхвърля като неоснователен  и недоказан; ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България да заплати на Ж.Г.М., ЕГН **********,***, разноски по делото, по компенсация,  в размер на 101.87 лева; ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" да заплати сумата от 50.00 лева, представляваща общият размер на дължимата държавна такса върху уважените искове и сумата 100.00 лева – представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, вносими в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Елхово. С въззивната жалба решението на ЕРС се обжалва в осъдителната част като неправилно и необосновано. Въззивникът смята, че неправилно съдът прилага материалния закон като не се е съобразил със служебния статут на М. и е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда. Излага съображения, че ЗМВР е специален нормативен акт, в който няма препращаща норма, която да даде основания за прилагане субсидиарно както на разпоредби на КТ, така и на издадената въз основа на КТ НСОРЗ. Счита, че за процесния период редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.ДВ. бр.60 от 2.08.2016г.). В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЕРС в атакуваната осъдителна част. Претендира се присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия Ж.М.,***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в с.з., от процесуалния му представител е постъпила молба, с която моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че през процесния период от 15.10.2016 г. до 15.10.2019 г. ищецът Ж.Г.М. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността ст.полицай в група „МГПГ“ при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София, предвид което страните са били обвързани от служебно правоотношение.  

От неоспореното заключение на вещото лице Тепсизов по назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, се установява, че за периода от 15.10.2016 година до 15.10.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 580  часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 580  часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 662.94 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 82.94 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 565.44  лева. За месеците юли, август и септември 2019 година вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 27 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 30.86 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 3.86 часа. Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците юли, август и септември възлиза на сумата от 30.33 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката- началото на месец януари 2020 година. Вещото лице е установило, че през месец октомври 2019 година /до 15 число на месеца/ ищецът е положил нощен труд от 8 часа, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 9.14 часа дневен труд. По този начин вещото лице е установило, че през месец октомври ищецът е положил 1.14 часа извънреден труд, който не е бил заплатен и възлиза на сумата от 8.30 лева. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия до датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019 година върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от м. октомври 2016 година до м. юни вкл. 2019 година  възлиза на общата сума от 70.64 лева. 

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви.

По главния иск: Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,  за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.

Предвид изложеното, ЯОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от 15.10.2016г. до 15.10.2019 г. ищецът е положил общо 82.94 часа извънреден труд като неплатеното възнаграждение за него е 565.44лв., какъвто е размерът на претенцията по главния иск след изменението му по реда на чл.214 от ГПК. С оглед датата на падеж на възнаграждението за извънреден труд и за последното тримесечие на 2019г., към настоящия момент претенцията по главния иск е дължима изцяло, но решението не е обжалвано в отхвърлителната част. Вземанията за всички главници са лихвоносни, а исковата молба има характер на покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху възнаграждението в размер на 526.81 лева за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016 г. до 30.06.2019 г., правилно е уважена, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.10.2019г., до окончателното изплащане на тази сума 526.81 лева. Върху сумата от 30.33 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за третото тримесечие (м.юли, август и септември) 2019г., която е с краен срок за плащане 31.10.2019г., лихвата за забава правилно е присъдена от датата, на която ответникът е изпаднал в забава по отношение на нея - 01.11.2019г., до окончателното й изплащане. Основателността на иска за главното вземане обуславя основателност и на допълнителната претенция за лихва за забава. Правилно е уважен и иска по чл.86 ЗЗД за периода на забавата на ответника за сумата 70.64 лв.

Предвид изложеното, ЯОС намира първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно и следва да го потвърди на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК. Въззивният съд споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски. Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 300лв. на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените  процесуални действия. В случая, съобразно цената общо на уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г., е 300 лв., и направеното възражение за прекомерност на размера на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение е неоснователно и същото следва да бъде присъдено на въззиваемия.

На основание горното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/18.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 808/2019г. по описа на ЕРС в обжалваната част, с която Главна Дирекция "Гранична полиция" МВР - гр.София е осъдена да заплати на Ж.Г.М., ЕГН **********,***, на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, сумата 557.14 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016г. до 15.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 526.81 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 30.33 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 70.64 лв.   – представляваща  лихва за забава върху  сумата 526.81 лева, представляваща част от главницата,  начислена за периода на забавата до датата на подаване на иска в съда -15.10.2019г.; както и разноски.

В останалата му част първоинстанционното решение е влязло в сила.

ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на Ж.Г.М., ЕГН **********,***, сумата 300 лв. - разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 от ГПК.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.