№ 138058
гр. София, 29.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110150020 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №
14254/19.07.2024 г. от „А1 България“ ЕАД срещу *** Е. А., за сумата от
1425,13 лв., представляваща незаплатена цена на електронни съобщителни
услуги, предоставяни със системен партиден номер М6641008, като част от
рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, за
периода от 21.10.2021 г. до 16.05.2022 г., формирани, както следва: неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност
645,30 лв.; начислени неустойки в общ размер на 779,83 лв. съгласно чл. 54.12
от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми
след изтичане срока за плащане.
С молба вх. № 299719/25.09.2024 г. заявителят е направил следните
уточнения:
Претендира се сумата от 645.30 лв., представляваща неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, както и сумата от 161.85 лв.,
мораторна лихва върху тази главница, начислена за периода от 20.11.2021 г. до
10.07.2024г.
Претендира се сумата от 779.83 лв., представляваща неустойки за
прекратяването на рамковия договор № *********, както и сумата от 177.45
лв., мораторна лихва върху тази главница, начислена за периода от
22.10.2021г. до 10.07.2024г.;
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде
частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
т.е. същото противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за
това са следните:
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното
1
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по
делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца
при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище.“.
Заявителят в случая основава вземанията си за неустойки на чл. 54.12 от Общи
условия към договора за мобилни услуги, съгласно който договорът се счита
за едностранно прекратен от „А1“, в случай на забава на плащането на
дължимите суми от потребителя повече от 124 дни.
Поддържа, че се касае за компенсаторни неустойки, които са начислени на
посоченото основание.
В § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е посочено, че
„потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В случая длъжникът, като страна по договор за предоставяне на мобилни
услуги с търговец, има качеството на потребител по смисъла на цитираната
разпоредба, поради което в отношенията му със заявителя са приложими
разпоредбите на този закон.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 147а, ал. 1 – 5 ЗЗП при сключване
на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват
потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.
Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия
подпис.
Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде
подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя.
Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите
условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.
Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване
на екземпляр от потребителя.
По делото са представени общи условия, които обаче не са подписани от
длъжникапотребител, поради което съдът приема, че същите не обвързват
последния, респективно, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
частта му, която се основава на тях, противоречи на закона и следва да бъде
отхвърлено по отношение на вземанията, които се твърди да произтичат от
клаузи в тези общи условия, а именно – вземанията за неустойки поради
прекратяване на договора на основание чл. 54.12 от Общите условия.
Доколкото потребителят не е подписал тези ОУ, той не е обвързан от тях,
2
включително и от предвидените предпоставки за прекратяването на договора,
поради което не следва да дължипретендираните неустойки.
Съдът следи служебно за спазването на императивните материалноправни
норми, поради което следва да отхвърли заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в случай че чрез същото се накърняват такива законови
разпоредби.
На следващо място и за пълнота следва да се посочи още, че клаузите относно
претендираните неустойки, представляващи обезщетение за обработка на
просрочени задължения, стойност на тримесечни абонаментни такси,
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и отстъпка от цената на
устройство са договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това
критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС .
В случая в противоречие на добрите нрави с клаузите за неустойка е
регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто
би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено
предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната.
С договора не са уредени насрещни права за абоната, съпоставими с
предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това
от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за
неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението,
която в случая е мобилният оператор.
Без правно значение е, че вземанията за неустойка са до размера на три
стандартни месечни абонаментни вноски.
Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за
същата се основава на нищожно съглашение.
Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради
противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора.
Следва да се посочи още, че клаузата, предвиждаща неустойка при разваляне
на договора в размер на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове за съответните телефонни номера противоречи на закона и добрите
нрави и поради факта, че е неясна и объркваща и води до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор.
Съдът счита, че при така уговорената неустойка липсва яснота относно вида
на тези отстъпки, които се имат предвид в неустоечните клаузи, и начина на
определяне на тази дължимата „част“ от тях от абоната, в случай че договорът
бъде развален по негова вина.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен
и недвусмислен начин.
В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че
„изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език,
следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно
изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и
3
евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в
други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“.
Това е принцип в съюзното потребителско право, който следва да бъде
спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, не само в
цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби, съдържащи
примерно изброяване на видове неравноправни клаузи в потребителското
право, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на
потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите
последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, респективно
финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда намира, че в конкретния
случай съществува обоснована вероятност обсъжданите вземания за
неустойка да се основават на неравноправна клауза в договора, сключен с
потребителя.
По делото не става ясно каква част от стойността на отстъпките по
абонаментни планове потребителят би дължал към момента на разваляне на
договора.
Следователно, така уговорената неустойка се явява неравноправна и
съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл.
143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на
клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма
данни потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху
съдържанието на предварително изготвените клаузи, и конкретно върху тази
за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който
не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
Предвид изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
съответните акцесорни вземания, а именно – за мораторната лихва, начислена
върху върху главницата, представляваща неустойки за прекратяване на
договора на основание чл. 54.12 от Общите условия.
Следователно, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено в частта за следните суми: сумата от 779.83 лв.,
представляваща неустойки за прекратяването на рамковия договор №
*********, както и сумата от 177.45 лв., мораторна лихва върху тази
главница, начислена за периода от 22.10.2021г. до 10.07.2024г.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №
4
14254/19.07.2024 г., подадено от „А1 България“ ЕАД срещу *** Е. А., ЕГН:
********** в частта по отношение на следните суми: сумата от 779.83 лв.,
представляваща неустойки за прекратяването на рамковия договор №
*********, както и сумата от 177.45 лв., мораторна лихва върху тази
главница, начислена за периода от 22.10.2021г. до 10.07.2024г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
съобщението до заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5