№ 2
гр. К. , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги С. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Димитрина Делчева Ригова (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело №
20215100200077 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Постъпило е искане от Окръжен съд – Арад, Република Румъния, за
признаване и изпълнение на решение на посочения съд за налагане на
финансова санкция по отношение на българския гражданин Г. Х. И. от с.В.,
обл.К., на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Към
искането са приложени попълнено и подписано удостоверение по чл.4 от
посоченото Рамково решение, съгласно образеца по приложението към
същото - на румънски език, ведно с превод на български език; както и
решенията за налагане на финансова санкция – на румънски и на български
език.
Лицето, спрямо което е постановено решение за налагане на финансова
санкция – Г. Х. И., с постоянен и настоящ адрес – с.В. № 115, общ.К., обл.К.
1
/като трите имена, постоянния адрес на лицето и неговото ЕГН са установени
чрез извършена служебна справка в Регистър на населението – НБД
„Население” по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год./, не се явява в съдебно
заседание, нередовно призован – не е намерен на посочения последен
известен негов адрес, който е и регистрираният му постоянен такъв.
Назначеният му на основание чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС защитник – адв.В.М. от АК – К., в съдебно заседание
изразява становище, че няма пречки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция на Г.И. Хазим. Моли искането да бъде уважено, като
решението за налагане на финансова санкция бъде признато и изпратено за
изпълнение на съотвения изпълняващ орган.
Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция
на българския гражданин Г. Х. И., както и че следва същото да се изпрати за
изпълнение на съответния изпълнителен орган.
Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции се установява, че с решение на съдебен
орган – Наказателна присъда № 261/01.10.2020 год., произнесена от Окръжен
съд - Арад, окончателна на 25.11.2020 год. съгласно Наказателно решение №
1136/А от 25.11.2020 год. на Апелативен съд - Тимишоара, по отношение на
Г.И., роден на 01.02.1991 год. в К., Република България, с последен известен
адрес – с.В. № 115, обл.К., България, е наложена финансова санкция,
изразяваща се в задължение за заплащане на сумата от 1 700 леи,
представляваща разходи по съдебната процедура, довела до постановяване на
решението. Отразено е в удостоверението също, че чрез регистрираната от
Окръжен съд – Арад молба на 27.08.2020 год., дело № 1729/108/2020,
обвиняемият Г.И. е поискал повторно разглеждане на наказателна присъда №
16 от 20.01.2016 год., произнесена от Окръжен съд – Арад по дело №
3452/108/2015. Посочени са в удостоверението и приложимите законови
разпоредби, на базата на които е обявено решението – чл.453 от НПК, с
прилагане на чл.459 ал.3 и 5 от НПК, които са цитирани изцяло.
2
От приложеното към искането на Окръжен съд – Арад за признаване на
решението за налагане на финансова санкция на Г. Х. И. заверено копие от
Наказателно решение № 261/01.10.2020 год., постановено от Окръжен съд -
Арад по дело № 1729/108/2020 – на румънски език и в превод на български
език, се установява, че на основание чл.453 от НПК, с прилагане на
разпоредбите на чл.459 ал.3 и 5 от НПК, е отхвърлен подадения иск на Г. Х.
И., роден на 01.02.1991 год. в с.К., България, ЕГН **********, понастоящем
изтърпяващ наказание в Затвора Арад, за повторно разглеждане на съдебната
присъда № 16/20.01.2016 год., произнесена от Окръжен съд – Арад по дело №
3452/108/2015. С решението за отхвърляне на подадения от Г.И. иск за
повторно разглеждане на последно посоченото дело, същият е осъден да
заплати сумата от 1 000 леи, представляващи платени от държавата съдебни
разноски.
Видно от завереното копие от извлечение от Наказателно решение №
1136/А от 25.11.2020 год. на Апелативен съд – Тимишоара, на румънски език
и в превод на български език, със същото е отхвърлен иска, подаден от Г.И.
срещу съдебната присъда № 261/01.10.2020 год., произнесена от Окръжен съд
- Арад по дело № 1729/108/2020, като Апелативният съд е потвърдил
обжалваното решение и на основание чл.275 ал.2 от НПК е задължил
жалбоподателя да заплати 700 леи съдебни разноски, направени от държавата
в процедурата за обжалване в апелативен съд.
Същевременно, служебно известно е на съда от множеството
разгледани дела за признаване на решения за налагане на финансови санкции
на Г. Х. И., че с Наказателно решение № 16/20.01.2016 по дело №
3452/108/2015 на Окръжен съд - Арад Г. Х. И. е бил осъден на 5 години
„лишаване от свобода” за извършено престъпление по чл.335 ал.1 от НК –
управление на МПС по обществени пътища, без да притежава свидетелство за
управление; както и на 10 години „лишаване от свобода” за извършено
престъпление по чл.263 ал.1, 21 буква „а” от Наказателния кодекс – трафик на
мигранти, като при групиране на наказанията му е било определено най-
тежкото наказание от 10 години „лишаване от свобода”, което е било
увеличено с 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода”, или общо 11 години
и 8 месеца „лишаване от свобода”.
3
С оглед данните, съдържащи се в удостоверението, както и от другите
събрани по делото доказателства съдът намира, че са налице всички
предпоставки за признаване и изпълнение на посочените съдебни актове -
решения за налагане на финансови санкции на българския гражданин Г. Х.
И..
От данните по делото се установява, че решенията за налагане на
финансови санкции, са постановени от съдебни органи на държава – членка
на ЕС въз основа на наказуеми деяния, които съгласно нейния национален
закон се преследват като престъпления. Деянията са извършени на
територията на издаващата държава – Република Румъния. Анализирайки
престъпленията, извършени от засегнатото лице, по повод на които се е
развило производството по налагане и обжалване на наложените му
наказания, както и производството по направено от Г.И. искане за повторно
разглеждане на постановената наказателна присъда № 16/20.01.2016 год.,
произнесена от Окръжен съд – Арад по дело № 3452/108/2015, съдът
констатира, че престъплението по чл.263 ал.1 и ал.2, буква „а” от
Наказателния кодекс на Република Румъния представлява престъпление и по
българското законодателство – такова по чл.279 ал.1 и/или чл.280 ал.1 от НК
на Република България. В настоящият случай се касае за финансова санкция
по смисъла на изричното предписание на чл.3 ал.1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС -
разходи по съдебните процедури, довели до постановяване на съответните
съдебни актове, общо в размер на 1 700 леи.
Посочено е в удостоверението, че лицето се е явило при разглеждане на
делото от компетентния съд; потвърдено е, че решението е влязло в сила;
както и че по информация на органа, който издава удостоверението, в
изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за
същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава,
различна от решаващата или изпълняващата държава. От завереното копие от
Наказателно решение № 261/01.10.2020 год., постановено от Окръжен съд –
Арад по дело № 1729/108/2020 е видно, че молителят Г.И. е участвал при
разглеждане на делото чрез видеоконферентна връзка от Затвора Арад, в
присъствието на служебно назначения му адвокат и оторизиран преводач на
български език. По делото не се установява да са налице някои от пречките
по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на
4
решението за налагане на финансова санкция. От данните по делото се
установява още и това, че лицето, срещу което е постановено решението, има
местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република
България, с постоянен адрес в с.В. № 115, общ.К., обл.К..
Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на
Наказателна присъда № 261/01.10.2020 год., произнесена от Окръжен съд -
Арад, окончателна /влязла в сила/ на 25.11.2020 год., съгласно Наказателно
решение № 1136/А от 25.11.2020 год. на Апелативен съд - Тимишоара,
Република Румъния, с които на Г. Х. И., с постоянен адрес – с.В. № 115,
обл.К., България, с ЕГН **********, е наложена финансова санкция,
изразяваща се в налагане на задължение за заплащане на парична сума общо в
размер на 1 700 румънски леи, представляваща разходи по съдебните
производства, довели до постановяване на актовете /решенията/, с
равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, в размер
на 682.17 лв. Следва на основание чл.38 от Закона, съдът незабавно да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на НАП -
компетентния орган по чл.6 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, както и за приключване
изпълнението на решението. Решението следва да се изпрати незабавно на ТД
на Националната агенция за приходите - гр.Пловдив за изпълнение по реда на
ЗНАП и ДОПК, която с оглед разпоредбата на чл.22 ал.2 от Закона, следва
незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на
решението. Следва също копие от уведомлението по ал.1 на чл.38 от Закона
да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България,
съгласно чл.38 ал.2 от Закона.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Наказателна присъда № 261/01.10.2020 год., произнесена
от Окръжен съд - Арад, окончателна /влязла в сила/ на 25.11.2020 год.,
съгласно Наказателно решение № 1136/А от 25.11.2020 год. на Апелативен
съд - Тимишоара, Република Румъния, с които на Г. Х. И., с постоянен адрес –
5
с.В. № 115, обл.К., България, с ЕГН **********, е наложена финансова
санкция, изразяваща се в налагане на задължение за заплащане на парична
сума общо в размер на 1 700 румънски леи, представляваща разходи по
съдебните производства, довели до постановяване на актовете /решенията/, с
равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, в размер
на 682.17 лв.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за
приходите - гр.Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която
следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на
решението.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Министерство на правосъдието на Румъния, Дирекция „Международно право
и договори”, за признаването и изпращането на решението за налагане на
финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП-
Пловдив, както и за приключване изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати
на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в 7-
дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6