№ 3
гр. ****, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20251810200629 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № 11209960 издаден от ОДМВР-София, с
които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на И. Л. М., ЕГН ********** – законен представител на
фирма „*****, с ЕИК **** е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева, за
извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от И. Л. М.– законен представител на фирма „*****,
чрез адв. Н. С. е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш
като незаконосъобразен, съдържащ невярна информация и издаден в
противоречие с материалните и процесуални норми, по подробно изложени
съображения.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява. В молба-становище излага допълнителни доводи за отмяна на
обжалвания електронен фиш като нищожен, неясен, неразбираем,
незаконосъобразен. Претендират се съдебни разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата. В писмена защита от гл. юрисконсулт Йоана
Стоименова-Георгиева са изложени съображения за законосъобразност на ЕФ
и прекомерност на разноските в съдебното производство.
****ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 06.08.2025г. в 12.50 часа, в Софийска област,
община ****, гр. **** по бул. **** при кръстовището с ул. Индустриална
(населено място), при ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен
знак В-26, с МПС товарен автомобил Шкода Фабия, с регистрационен номер
****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, насочено към село
Трудовец, при разрешена стойност на скоростта 40 км/ч., е установена скорост
на движение на описания автомобил от 62 км/ч, като след приспадане на
допустимата грешка/толеранс от -3(%) км при измерване на скоростта е
установена превишена стойност на скоростта 22 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № р-1483/05.03.2020г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, но не го подписал.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на търговско дружество
„*****, с ЕИК ****, с негов законен представител жалбоподателя по
настоящето дело.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като законен представител на собственика на автомобила, да
е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № 163-СГ-ИСИС/15.05.20245.;
заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и
двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол
за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
на дата 06.08.2025г., справки за собственост на МПС; свидетелство за
регистрация на МПС, справка-отговор на АПИ и справка-отговор на Община
****, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на
МПС в гр. ****, бул. **** при кръстовището с ул. Индустриална, с посока на
движение към центъра на гр. **** и др., които следва да бъдат кредитирани
без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
От справката на Община ****, изискана и приложена по делото по
служебна инициатива на съда, се установява категорично, че към
инкриминираната дата /06.08.2025г./ в гр. ****, бул. **** при кръстовището с
ул. Индустриална, с посока на движение към центъра на гр. **** е действал
знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената
40км/. Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след
пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта
на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на
заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаещ това ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 15.05.2025г.
Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
Ето защо възражението на жалбоподателя в тази насока се явява
неоснователно.
За конкретния казус от значение /предвид възражението на
жалбоподателя в тази насока/ е да се посочи, че към датата на твърдяното
нарушение - 06.08.2025г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т.
3
8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на
пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на
закона, то към 06.08.2025г. не е било необходимо участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е
бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха
преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на
посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания
видео контрол.
От самия снимков материал, автомобилът на дружеството, на което
законен представител е жалбоподателя е с ясно виждаш се регистрационен
номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние. Снимковият
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
Заповедите на Министъра на вътрешните работи са официални
документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена
сила. Поради това съдът кредитира тези Заповеди и установява, че конкретно
съставеният Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
4
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП и пред компетентен съд по местоизвършване на нарушението.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено
и заснето твърдяното процесно нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът
приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на
датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да
бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за
това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като надлежно се попълни протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението. В
случая представения от АНО и приложен по делото протокол не е подписан от
съставителя, респ. от служителя, използвал АТС, което съдът приравнява на
липса на такъв протокол. С оглед на това, съдът намира, че в случая, не е
съставен съответния, задължителен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението на
5
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР и не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1 от същата наредба, което обстоятелство е абсолютно основание за
отмяна на санкционния акт.
По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост
на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява и приложения снимков материал, в който
са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
Като собственик, на когото е регистрирано МПС, съответно - ползвател,
в ЕФ е цитиран жалбоподателят, като е посочено още, че същият е законен
представител на „*****. Следователно от реквизитите на ЕФ не става ясно
дали жалбоподателят е санкциониран като физическо лице, управлявало
МПС, или като законен представител на собственика (ползвателя) на МПС,
тъй като е посочено, че МПС е регистрирано на негово име като законен
представител на ЮЛ (юридическо лице), а не че е било регистрирано на ЮЛ,
чийто законен представител е жалбоподателят. При това, ако се приеме, че е
налице втората хипотеза - жалбоподателят е санкциониран като законен
представител на ЮЛ, собственик/ползвател на МПС, каквито са всъщност и
данните по делото - вж. справката на л.21 и свидетелството за регистрация на
МПС на л. 20, то в този случай е налице несъответствие между фактическото
описание и юридическото формулиране на административнонаказателното
обвинение, тъй като сред разпоредбите, на чието основание е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя не фигурират чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ("
Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2… В 14-
дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или …") във
връзка с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП (" Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
6
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител …"), което обстоятелство е абсолютно второ основание за
отмяна на санкционния акт.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя И. Л. М., ЕГН ********** се
дължат разноски направени в хода на производството от същия в минимален
размер на 400/четиристотин/лева за Адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-****,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 11209960 издаден от ОДМВР-
София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на И. Л. М., ЕГН ********** – законен
представител на фирма „*****, с ЕИК **** е наложена „глоба” в размер на
100 (сто) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. София да заплати на И. Л.
М., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 400/четиристотин/лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7