Р Е Ш Е Н И Е № 260642
гр. Пловдив, 30.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно
заседание на седемнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 495 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
по чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1715, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София сгр.14 против Д.В.М., ЕГН **********,*** с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл.
240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 336,54
лв.- главница, представляваща
незаплатена сума по Договор за
потребителски заем с номер *** от 07.11.2016 г., сумата от 15,67 лв.- мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.11.2017 г. до 11.09.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
01.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15503 по описа за
2018 г. на ПРС.
Ищецът твърди, че на
07.11.2016 г. между ищцовото дружество
като кредитор, от една страна, и ответника като кредитополучател, от друга
страна, е подписан договор за
потребителски заем с номер ***,
по силата на който е отпуснат кредит в размер от 1562,76 лв., като сумата е предоставена
на кредитополучателя, удостоверено от него при подписване на договора. Въз
основа на чл. 1 от договора за ответника
е възникнало задължение да погаси заема на 12 месечни вноски, всяко от които от
по 156,01 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно
с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора.
Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.10.2017 г., към
която дата били погасени 9 месечни вноски. На основание чл. 3 от договора
вземането на кредитора е станало изискуемо в пълен размер поради просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, т.е. 05.11.2017 г. По този начин ответникът следвало да изплати
остатъка по заема в размер на 336,54 лв., представляващ оставащите 3 броя
погасителни вноски към дата 05.11.2017 г., към която дата е станал изискуем в
целия му размер. Ищецът сочи, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си, което е принудило
кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил
вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. С оглед забавата на
ответника се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху просрочената сума в размер на 15,67 лв. за периода от настъпване на
изискуемостта на кредита- 05.11.2017 г. до 11.09.2018 г. С оглед липсата на плащане от страна на
ответника е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, което е уважено по ч.гр.дело № 15503/2018
г.. Препис от заповедта за изпълнение е
връчен при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което е обусловило правния интерес
от предявяване на исковете, предмет на настоящото исково производство. На
основание изложеното се моли предявените искове да се уважат. Претендират се
разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Препис от исковата
молба е връчен на особения представител на ответника, от който е постъпил
отговор в законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Оспорва се иска,
като неоснователен и недоказан. Оспорва всички наведени от ищеца факти и
обстоятелства както досежно основанията, така и досежно размера на
претендираната сума. Оспорва редовността на връчванията на посочените в иска
книжа и документи.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
На 07.11.2016 г.
между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит ***. Отразена е обща цена на стоките 1447 лв., първоначална вноска – 0,00 лв.,
размер на кредита 1562,76 лв., месечна погасителна вноска 156,01 лв., брой
погасителни вноски – 12, обща стойност на плащанията – 1872,12 лв., годишен
процент на разходите – 34,65 %, лихвен процент 30,12 %. Отразено е, че се
финансира покупка на диван и секция на
стойност 1447 лв., както и предоставяне на услуга – сигурност на плащанията на
стойност 115,76 лв. Отразени са
размерите на погасителните вноски и падежът на всяка вноска, като падежът на
последната погасителна вноска настъпва на 05.12.2017 г. В чл. 3 от условията по
кредита е предвидено, че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Предвиден е размера на лихвата. Към договора за кредит е сключена
и застраховка, за което е издаден сертификат, като е предвидено, че срокът на
застраховката е равен на срока на договора за кредит и са приложени и общи
условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Джет
Кредит“.
Приети са като писмени доказателства
декларация за предоставяне на лични данни, подписана от ответника, както и
подписан стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Приета е като
доказателство и Фактура за закупените секция и канапе на обща стойност 1447
лв.
Представено е и прието
като писмено доказателство справка за
направени плащания след обявяване на предсрочна изискуемост.
На 14.03.2018 г. е изготвено уведомително писмо
до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за общият размер
на дължимите суми, което е връчено на ответника на 21.03.2018 г.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че кредитът е
усвоен изцяло, като на ответника е предоставен кредит в размер от 1562, 76 лв.,
включващ сумата от 1447 лв.- цена на стоките, която е преведена по сметката на
търговеца „Виденов Ийст“ ЕООД на 07.11.2016 г., за което търговецът е издал
фактура № ********** от 07.11.2016 г. и 115,76 лв. за закупуване на застраховка „Сигурност на
плащанията“, платени на застрахователния агент по Застрахователна декларация *** по Групова
полица № ***. В договора е предвидена възнаградителна лихва в размер на 309,36
лв., като общото договорено задължение е 1872,12 лв., представляващо сбор от
главница в размер на 1447 лв., 115,76 лв.- застраховка и 309,36 лв.- договорна лихва. Съгласно
погасителния план ответникът е следвало да заплаща месечни погасителни вноски в
размер от по 156,01 лв., като са посочени размерите на главница и лихва по
всяка от вноските. По договора за кредит от 07.11.2016 г. от момента на сключването му
до 01.06.2020 г. – дата на проверката от
експертизата са извършени плащания в общ размер от 1554,09 лв., с които са
погасени главница в размер на 1226,22 лв., договорна лихва в размер от 309,36
лв., както и обезщетение за забава в размер от 18,51 лв. Размерът на паричното задължение към датата
на депозиране на заявлението с оглед на твърдяната обявена предсрочна
изискуемост е 336,54 лв.- непогасена главница. Размерът на обезщетението за
забава за периода от датата на обявената
предсрочна изискуемост – 05.11.2017 г. до 11.09.2018 г. е 15,67 лв.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно
изготвено, а и неоспорено от страните.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да се уважат
предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането
си на претендираното договорно основание /договор за заем/ и в претендирания
размер, а именно – наличието на валиден сключен договор за паричен заем, който
обвързва страните, и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична
сума. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира.
Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора договорна лихва, като
следва да докаже и размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и
изпадането в забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240
ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги
върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице
писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната
сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото договорът за заем
е реален договор, то по делото не се установява заплащане на заемната сума.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта
не се установява да е по - малък от 12.
Липсват нарушения на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при това
положение съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1
от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му
(т.7); лихвен процент по кредита и
условията на прилагането му (т.9); годишен процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10); условията за издължаване на кредита от потребителя,
вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай
всички тези изисквания са спазени, като съдът счита, че не се установява
нарушение на законовите разпоредби, касаещи действителността на договора.
От приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
предоставената в заем сума е усвоена съответно чрез заплащане на получените от
ответника стоки – канапе и секция и
заплащане на застрахователна премия по сметка на застрахователя. В случая е налице и признание за сключения
договор, доколкото ответникът е заплатил част от претендираните суми по
договора за кредит.
С оглед на
изложеното съдът счита, че от събраните по делото писмени доказателства и
изслушаното и прието заключение се установява, че е налице валидно сключен
договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума в
размер от 1562,76 лв., която последният
се е задължил да върне, ведно с
договорна лихва, чрез заплащане на 12
месечни погасителни вноски, последната с падеж 05.12.2017 г. Ответникът е
заплатил изцяло 9 месечни погасителни вноски и частично десета и
единадесета вноска, а впоследствие изцяло 12 те вноски за договорна лихва, като
са останали дължими суми за главница в претендирания за установяване размер и
обезщетение за забава, като предявените искове се явяват доказани по основание
и размер. Следва да се уважи и искането
за установяване на дължимост и на законната лихва, считано от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се счита, че са
предявени и исковете предмет на настоящото производство.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за заповедното и настоящото исково
производство съразмерно на уважената част от исковите претенции. В полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер от 75 лв. и разноски в исковото производство в
размер от 625 лв., включващи сумата от 125 лв. – държавна такса, 100 лв. –
депозит за вещо лице, 300 лв.- депозит за особен представител и 100 лв.
–определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран по
изложените съображения, съдът По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.В.М., ЕГН **********,***
дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. – клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1715, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес Парк София сгр.14 сумата от
336,54 лв.- главница,
представляваща незаплатена сума по
Договор за потребителски заем с номер *** от 07.11.2016 г., сумата от
15,67 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 05.11.2017 г. до
11.09.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 01.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 15503 по описа за 2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
Д.В.М., ЕГН **********,*** да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. – клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1715, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес Парк София сгр.14 сумата от 75 лева, представляваща разноски по съразмерност, направени по ч.гр.д. № 15503 по описа за 2018 г. на ПРС и
сумата от 625 лв.- представляваща разноски по
гр.д. №495/2019 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ