РЕШЕНИЕ
№ 1775
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110114330 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по предявени по
реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 430 ТЗ от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
срещу М. ИЛ. ЯН., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца следните вземания по
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.10.2015 г., сключен
между М. ИЛ. ЯН. и „*“ АД и прехвърлен впоследствие на „* ЕООД с Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., в общ размер от 2 461,84 лв., а именно:
1/ сумата от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ главница за периода 11.05.2016 г. –
15.04.2021 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /15.04.2021 г./ до окончателното
изплащане на задължението;
2/ сумата от 661,84 лв. /шестстотин шестдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 20.04.2018 г. – 15.04.2021 г.,
за които вземания е издадена Заповед № 1154 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2021 г. по ч.гр.д. № 5537/2021 г. на ВРС.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответницата, като съобщението е редовно
връчено по реда на чл. 47, ал. 3 ГПК по месторабота. Съобщението за насрочване на съдебно
заседание е връчено по същия ред.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответницата не се е явила в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
ответницата са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата
и неявяване в съдебно заседание.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 06.10.2015 г. между ответницата и
„*“ АД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е
1
предоставил на длъжницата кредит в размер на 3 000 лв., при лихвен процент към дата на
сключване на договора от 8,093 % с краен падеж на задължението 11.09.2021 г. Сочи, че
след усвояване на сумата кредитополучателят не е извършвал редовни плащания, поради
което е останало непогасено задължение в общ размер на 2 949,31 лв., включващо главница
и договорна лихва. Излага, че на 31.01.2018 г. е сключил договор за продажба и прехвърляне
на вземания с „*“ АД, по силата на който е придобил вземането срещу длъжницата, като
същото е индивидуализирано в Приложение № 1 към Договора. Твърди, че е уведомил
длъжницата за цесията с писмо-уведомление от 17.07.2020 г. Доколкото липсват плащания
от страна на длъжницата и към настоящия момент задължението не е погасено, то
претендира част от общото задължение за главница и възнаградителна лихва, които
вземания са с настъпил падеж. Моли за установяване на вземанията по издадената заповед
за изпълнение и присъждане на разноски.
Ответницата М. ИЛ. ЯН. не е подала отговор на исковата молба. Във възражението си
по чл. 414 ГПК ответницата се е позовала на изтекла в нейна полза погасителна давност на
вземанията.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
2101 от 23.02.2022 г.
По същество с молба преди съдебно заседание ищецът е поискал от съда да постанови
неприсъствено решение. Ответницата не е упражнила правото си на защита.
По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена,
за постигнати уговорки между праводателя на ищеца и ответницата за сключване на
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.10.2015 г., по
силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3 000
лв. с уговорка за връщането му в срок от 72 месеца, както и уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва. Претендират се суми за главница за периода 11.05.2016 г. –
15.04.2021 г. и възнаградителна лихва за периода 20.04.2018 г. – 15.04.2021 г. Липсват
доказателства за изпълнение на задължението от длъжницата. Задължението на
кредитополучателя е прехвърлено с договор за цесия в полза на ищеца.
Ответницата не е оспорила тези твърдения, нито представените писмени
доказателства.
Претенциите за връщане на падежа на предоставения кредит (главница) по договор за
кредит, както и за уговорената възнаградителна лихва, съдът намира в значителна степен за
вероятно основателни и следва да се уважат изцяло в предявените размери, ведно с
претендираната законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното заплащане на задължението.
Релевираното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност следва да
бъде зачетено, съобразно указанията в т. 11а от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същото се
явява неоснователно, доколкото претендираните вземания не са погасени по давност.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите
следва да се уважат по този ред.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатени държавни такси в
размер на 49,24 лв. за заповедното производство и 113,26 лв. за исковото производство,
които ответницата следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. ИЛ. ЯН., ЕГН
2
**********, с настоящ адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, следните вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 06.10.2015 г., сключен между М. ИЛ. ЯН. и „*А“ АД и прехвърлен
впоследствие на „*“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018
г., в общ размер от 2 461,84 лв., а именно:
1/ сумата от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ главница за периода 11.05.2016 г. –
15.04.2021 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /15.04.2021 г./ до окончателното
изплащане на задължението;
2/ сумата от 661,84 лв. /шестстотин шестдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 20.04.2018 г. – 15.04.2021 г.,
за които вземания е издадена Заповед № 1154 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 19.04.2021 г. по ч.гр.д. № 5537/2021 г. на ВРС.
ОСЪЖДА М. ИЛ. ЯН., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на
„*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 49,24 лв.
/четиридесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ разноски в заповедното
производство и 113,26 лв. /сто и тринадесет лева и двадесет и шест стотинки/ разноски в
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в *с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра и преписи от него да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3