РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. София, 28.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д.П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110216757 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) № Серия К № 7753525 на СДВР с дата от 09.07.2023г. срещу Х. Ф.
И., с ЕГН: ********** в качеството й на законен представител на
дружеството „К. Л.“ ЕООД с ЕИК:.................., с който й е наложено
административно наказание парична „глоба” в размер на 400.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя се инвокират съображения против
обжалваният санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по възведения административно –
наказателен състав.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява.
Същата в писмена молба релевира допълнителни съображения в подкрепа на
доводите от депозираната въззивна жалба. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, който взема становище по жалбата. Не се заявяват
1
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок на
21.11.2023г. на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от
процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес,
срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, връчен на 15.11.2023г. –
разписка на л.27 от делото, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите
по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Установява се от материалите от наказателното производство, че предмет
на обжалване е издаден в съответствие със заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.
на Министъра на МВР по образец ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К
№ 7753525 на СДВР с дата от 09.07.2023г. срещу Х. Ф. И., с ЕГН:
********** в качеството й на законен представител на дружеството „К.
Л.“ ЕООД с ЕИК..................... с който й е наложено административно
наказание парична „глоба” в размер на 400.00 лева за административно
нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП.
Дружеството „К. Л.“ ЕООД с ЕИК:.......... се явява да е ползвател по
договор за лизинг на лек автомобил марка „М. ГЛС 400 Д М.“ с рег. №
........................ регистрирано на негово име в СДВР-ОПП със заявление №
214134122361/30.06.2021г.
Управител на дружеството „К. Л.“ ЕООД с ЕИК:............ е
жалбоподателя Х. Ф. ИНДЖЕ, с ЕГН: **********.
Пътният участък в град София, „Околоврстен път“ до номер 110 в посока
от бул. „Черни връх“ към бул. „Симеоновско шосе“ се намирал в населено
място в общински средищен център гр.София. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП
скоростта на движение в населено място за водачите на МПС не следвало да
превишават (съгласно транспортните схеми на Столична община) въведеното
с пътен знак В-26 законово ограничение на допустимата разрешена
максимална скорост от 80.00 км/ч.
На 09.07.2023г. в 19:44 часа в гр.София, на „Околоврстен път“ до номер
110 с посока на движение от гр.София, бул. „Черни връх“ към бул.
„Симеоновско шосе“ при ограничение на разрешена скорост за движение от
80.00 км/ч, въведено с пътен знак В 26 за населено място съгласно
приложените по делото транспортни схеми, е заснето с мобилно АТСС “MD
1197” изпитано с протокол за проверка № 022-СГ-ИСИС-14.03.2023г. на БИМ
и с валидност до 13.06.2027г., съгласно удостоверение от 13.06.2017г., и със
2
снимков материал, е установено, че жалбоподателят Х. Ф. И., с ЕГН:
********** в качеството й на законен представител на дружеството „К.
Л.“ ЕООД с ЕИК:....................... е управлявала МПС лек автомобил марка
„М.ГЛС 400 Д М.“ с рег. № ....................., като се е движела със скорост от
111.00 км/ч, след приспадане от 3.00 км/ч толеранс от 114.00 км/ч, или с
превишена скорост над разрешената такава от 80.00 км/ч от 31.00 км/ч.
В рамките на извършената проверка е бил съставен и писмен протокол с
рег. № 4332р-45265/10.07.2023г. от инспектор Н.Й. за използваното на
09.07.2023г. в в гр.София, на „Околоврстен път“ до номер 110 мобилно АТСС
“MD 1197” изпитано с протокол за проверка № 022-СГ-ИСИС-14.03.2023г. на
БИМ и с валидност до 13.06.2027г., съгласно удостоверение от 13.06.2017г.
След заснемане на нарушението, на жалбоподателя бил издаден и връчен
посоченият ЕФ.
В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП, след връчването на ЕФ, жалбоподателят не
е подала декларация, че друго лице е управлявало инкриминираното МПС на
инкриминираните дата и място.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства по делото, се установява, че процесното мобилно
автоматизирано техническо средство мобилно мобилно АТСС “MD 1197”, с
което е констатирано и заснето процесното нарушение, е изпитано с
протокол за проверка № 022-СГ-ИСИС-14.03.2023г. на БИМ и с валидност до
13.06.2027г., съгласно удостоверение от 13.06.2017г.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес".
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
материал към процесния електронен фиш като годно веществено
доказателствено средство. От същия се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 111.00 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на
нарушителя като възможна техническа грешка).
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП е
отменена с ДВ, бр. 54 от 2017 г., поради което след влизането в сила на
посочената редакция на ЗДвП органите на МВР са нямали задължение да
оповестяват на интернет страницата на МВР местата за контрол с
автоматизирани технически средства.
Съдът кредитира заключението на Българския институт по метрология,
че при извършената метрологична проверка на процесното мобилно
автоматизирано техническо средство същото отговаря на всички
3
метрологични изисквания.
В тази насока в Решение № 4388 от 28.06.2022 г. на АдмС - София по
адм. д. № 3684/2022 г., прието, че според чл. 26, ал. 1 от ЗИ контролът на
средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална
проверка и последваща проверка. Председателят на Българския институт по
метрология одобрява типа на средствата за измерване и издава удостоверение
от одобрен тип, когато след изпитване и оценяване на типа е установено
съответствие на типа на средствата за измерване с изискванията към тях /чл.
32, ал. 1 от ЗИ/. Следователно, мобилните системи за видеоконтрол, след
законодателните изменения, представляват годно средство за констатиране и
заснемане на нарушения на установените ограничения на скоростта, при
спазване на въведените изисквания контролният орган да не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола да го изключва и демонтира.
В настоящия случай не се установени нарушения на тези правила за
работа с мобилната система за видеоконтрол.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съдебен състав следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща
процедурата за издаване на електронни фишове по силата съобразените от
законодателя задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Именно за усъвършенстване на
процедурата за издаване на електронен фиш след Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС са извършени няколко
законодателни промени. Първо, с § 6, т. 1 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
създадена нова разпоредба, предвиждаща участъкът от пътя, на който се
осъществява контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани
технически средства и системи, да се обозначава чрез поставянето на пътни
знаци, да се оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет
страницата на МВР. Второ, § 6, т. 2 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена
нова разпоредба, която делегира на министъра на вътрешните работи да
определи с наредба условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение. Трето, с
§ 8, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в думите "техническо средство" са
заменени с израза "автоматизирано техническо средство или система".
Четвърто, с § 10, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в дефиницията за
"електронен фиш" е добавен изразът "и системи". С § 10, т. 2 от ЗДвП (ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова т. 65 с нова дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са "уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
4
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. " По новосъздадената делегация по (нов – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните
работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ,
бр. 36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях се издават електронни фишове с използване
на автоматизирана информационна система.
Въведени са и правила за означаване на местата за контрол с мобилни и
стационарни системи и средства за контрол, а с чл. 8–чл. 11 са
регламентирани специални такива за използването на мобилните системи.
Допуска се за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, независимо дали стационарно или мобилно, да се
издаде електронен фиш по (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на
глоба в размера, определен за този вид нарушение.
В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните по делото
доказателства, че правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя Х. Ф. И., с ЕГН: ********** в
качеството й на законен представител на дружеството „К. Л.“ ЕООД с
ЕИК:...................., съгласно данните от ТРРЮЛНЦ вр. чл.23, ал.6 от
ЗТТРЮЛНЦ. ЮЛ е ползвател - лизингополучател на лек автомобил марка
„М. ГЛС 400 Д М.“ с рег. № .................. и при липса на подадена от
жалбоподателя Х. Ф. И. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, на 09.07.2023г. в
19:44 часа в гр.София, на „Околоврстен път“ до номер 110 с посока на
движение от гр.София, бул. „Черни връх“ към бул. „Симеоновско шосе“ при
ограничение на разрешена скорост за движение от 80.00 км/ч, въведено с
пътен знак В 26 за населено място, съгласно приложените по делото
транспортни схеми, е управлявала МПС лек автомобил марка „Мерцедес
ГЛС 400 Д Матик“ с рег. № СВ 3939 СР, като се е движела със скорост от
111.00 км/ч, след приспадане от 3.00 км/ч толеранс от 114.00 км/ч, или с
превишена скорост над разрешената такава от 80.00 км/ч от 31.00 км/ч.
Процесното административно нарушение е заснето с мобилно АТСС
“MD 1197”, което е изпитано с протокол за проверка № 022-СГ-ИСИС-
14.03.2023г. на БИМ и с валидност до 13.06.2027г., съгласно удостоверение
от 13.06.2017г.
В 14-дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят не е
представила декларация с посочване на лицето, което е управлявало
процесния автомобил, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната й отговорност за така извършеното
административно нарушение.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателя е
5
осъществила от обективна страна състава на вмененото й административно
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП, като е управлявала процесния лек
автомобил със скорост от 111.00 км/ч при ограничение от 80 км/ч по силата
на пътен знак В 26 в рамките на населено място, установено съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП. Извършеното от нарушителя
деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл, доколкото същата е съзнавала, че управлява
МПС със скорост 111.00 км/ч при разрешена скорост от 80.00 км/ч в рамките
на населено място, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1
ЗДвП, като е целяла това негативно изменение на обективната
действителност.
Съдът намира, че в процесния електронен фиш е посочена както
максимално разрешената скорост на движение в този пътен участък – 80.00
км/ч, съгласно въведения пътен знак В 26, така и измерената скорост на
движение на процесния автомобил – 111.00 км/ч, което е с 31.00 км/ч над
допустимата.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП сред
задължителните реквизити на електронния фиш не фигурира името и
длъжността на служителя, издал електронния фиш. В самия електронен фиш е
посочено, че е издаден от СДВР, като част от структурата на МВР.
Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-
ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК).
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават
опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП,
увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се
касае за превишение на скоростта с 31.00 км/ч., което не може да бъде
определено като незначително.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, когато превишението е от
31.00 км/ч до 40.00 км/ч, се наказва с глоба в размер на 400.00 лева, в какъвто
размер е и определената и наложена на жалбоподателя санкция.
Доколкото глобата е в абсолютно определен размер, то излагането на
съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
6
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не са дължими.
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на съдебния
спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 7753525 на СДВР с дата от
09.07.2023г. срещу Х. Ф. И., с ЕГН: ********** в качеството й на законен
представител на дружеството „К. Л.“ ЕООД с ЕИК:........................, с който
й е наложено административно наказание парична „глоба” в размер на 400.00
лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр.
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА Х. Ф. И., с ЕГН: ********** в качеството й
на законен представител на дружеството „К. Л.“ ЕООД с
ЕИК:...................ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР
чрез законният й представител с адрес гр.София, ул. „Антим I” № 5 на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН,
сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7