№ 815
гр. Б., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120203270 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от Е. Г. Я., ЕГН**********,с посочен адрес:
***************** срещу Наказателно постановление №**********/01.08.2025 г., издадено от
Началник на сектор „БДС“ в ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя, на основание чл.81,ал.2,т.2 от
Закона за българските лични документи за извършено нарушение по чл. 7,ал.1 ЗБЛД е наложено
наказание "глоба" в размер на 80 лева.
В жалбата е формулирано искане за отмяна на атакуваното НП. Изложени са оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, свеждащи се в съдържателна
непълнота поради дерогиране изискването на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН-непосочване дата на
нарушението, свързана с дата на изгубване, която се твърди да е през 2016 г. Поддържат се
оплаквания при тези фактически твърдения за изтекла погасителна давност за административно-
наказателно преследване.
Жалбоподателят, редовно призована, не се явява..
Административнонаказващият орган Началник сектор БДС в ОДМВР-Б., редовно призован,не се
явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН (НП е връчено на 22.08.2025 г., а жалбата е депозирана на 03.09.2025 г.), от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
Жалбоподателят Е. Г. Я. депозирала на 16.07.2025 г. Декларация –приложение към чл.17,ал.1
Правилник за издаване на българските лични документи, в която посочила не открива, за да върне
стар задграничен паспорт. Направено е отбелязване върху декларацията,че се касае за задграничен
паспорт с №********* със статус невалиден.
Срещу Е. Я. бил издаден глоба с фиш №Т251000292/16.07.2025 г. от системен оператор при
ОДМВР-Б., с която във вр. с установено нарушение на чл.7,ал.1 ЗБЛД и на осн. чл.81,ал.2,т.2 ЗБЛД
и била наложена глоба в размер на 50 лв.
1
Предвид отказ от страна на жалбоподателя и оспорване на нарушението по см. на чл.39,ал.3 ЗАНН,
актосъставителят Г. Х. на длъжност –полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ при 05 РУ-Б. съставил на 16.07.2025 г. срещу жалбоподателя Е. Я. АУАН
№**********/16.07.2025г.,с който й било вменено нарушение на чл.7,ал.1 ЗБЛД, за това,че на
16.07.2025 г. около 16.50 ч. при явяване в сектор БДС на ОДМВР-Б. /в сградата на 05 РУ-Б./ било
установено,че не е положила достатъчно грижи за опазване на паспорта си с №********* и това е
довело до неговото загубване.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя Я. на датата на съставянето му 16.07.2025 г., като
същата вписала възражение „изтекъл законов срок за налагане на санкция“. В срока по чл.44,ал.1
ЗАНН жалбоподателката подала и писмено възражение срещу АУАН,в което изложила идентични
с отразените в жалбата фактически твърдения за изгубването на паспорта през 2016 г.,
Въз основа АУАН №**********/16.07.2025г е било издадено и атакуваното НП, с което за
нарушение на чл.7,ал.1 ЗБЛД на основание чл.81,ал.2,т.2 ЗБЛД, на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 80 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по административно-наказателната преписка, както и гласните доказателства, събрани в
хода на съдебното производство чрез разпита на актосъставителя Х. и св.Б., които съдът кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор
„БДС“ в ОДМВР-Б., съгл. т.2.17 от Заповед №8121з-1233/27.09.2022г., а АУАН съставен от
оправомощено за това лице-полицейски орган при 05 РУ-Б. в ОДМВР-Б. съгл.т. 1. 1 от същата
заповед. Според съда при проверка за съответност на АУАН и НП със съдържателните критерии на
чл.42, т.4 и чл.57, т.5 ЗАНН, се констатира процесуално отклонение от формално установеното
задължително съдържание на двата документа. Административно-наказващият орган е допуснал
съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при изпълнение на задачата да формулира
точно и безпротиворечиво описание на нарушението –дата и място на извършване и
обстоятелствата, при които е извършено, като механично е пренесъл непълното и неясно
съдържание по тези въпроси, заложено в АУАН в нарушение на чл.42, т.3 и т.4 ЗАНН.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано, че на 16.07.2025 г., в 16: 50 часа, в гр. Б.,
в Сектор БДС при ОДМВР-Б., РУ-05 не е положила грижи за опазването на паспорт №
*********, издаден на **.**.**** г. от МВР Л. и това е довело до неговата загуба.
Според съда наказващият орган е подходил изключително формално, като неправилно е
идентифицирал датата на събитието на нарушението „изгубване“ съгласно изпълнителното
деяние на чл.81,ал.2,т.2 ЗБЛД с датата на уведомяване за това събитие чрез декларация по
чл.17 ПИБЛД, спестявайки усилие за пълно и главно доказване действителната дата на
изгубване на паспорта, респ. без необходимото аналитично осмисляне и излагане на
съждения относно обстоятелствата, произтичащи от законния състав на чл.7,ал.1 ЗБЛД.
Фактическите изводи на наказващия орган са сведени до общия извод, че нарушителят на
16.07.2025 г. в Сектор „БДС“ при ОДМВР-Б., в сградата на РУ 05-Б., не е положила
достатъчно грижи за опазване на процесния паспорт, което е довело до неговата загуба.
Формулирания от законодателя модел на съставомерна дейност по чл. 81, ал.2,т.2 от ЗБЛД обаче,
предпоставя извод,че датата на изгубване на документа като последица от небрежно отношение и
неполагане на достатъчно грижа, не може да се идентифицира с датата на декларирането на това
обстоятелство в компетентния Сектор „БДС“ при ОД МВР. Абстрактната нормативна редакция на
чл. 81, ал.2,т.2 от ЗБЛД притежава достатъчно предметно определено съдържание, за да очертае
рамките на доказване в конкретния административно-наказателен процес. Това съдържание е
невъзможно да бъде запълвано с произволни презумптивни съждения и логически невалидни
изводи, които да изместят,а още по-малко да компенсират кръга на фактическите обстоятелства,
които са значими за правилното решаване на делото и подлежат на установяване от
2
административно-наказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл.52,ал.4 ЗАНН, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност
и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства.
В случая ограничен от предмета на нарушението на чл. 81, ал.2,т.2 от ЗБЛД наказващият орган не
е положил дължимите усилия да провери обосноваността на акта и да изясни спорните
обстоятелства, необходими за достигането на обективната истина.
Разбираемо е, предвид редакцията на чл. 7,ал.1 от ЗБЛД, съпоставена с разпоредбата на чл.8,ал.2
ЗБЛД,че няма как датата на деклариране на обстоятелството за изгубване на „стар задграничен
паспорт“ да е еквивалентна и да се приеме за съвпадаща с датата на самото настъпване на
обществено негативно събитие- изгубване на паспорта, нито пък сградата на 05 РУ на ОД на МВР
-Б. е мястото, където е бил изгубен. В случай, че наказващият орган обвързва момента на
уведомяването за изгубване на паспорта 16.07.2025 г. с момента на извършване на нарушението, то
липсва възможност за разграничение на процесното поведение от нормираното и различно по
логическата си същност нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД.
Съгласно чл.8,ал.2 ЗБЛД, при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български
личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно
звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските
представителства на Република България в чужбина.Следователно, и в този случай би следвало да
е направено твърдение, и обезпечено със съответните доказателства, кога документът е бил
изгубен, респективно – кога е изтекъл предвиденият в закона 3-дневен срок, като в този случай дата
на нарушението и то, по чл.81,ал.2,т.3 ЗБЛД отново би бил първият работен ден, следващ
изтичането на срока за уведомяване, а не – датата на самото деклариране на изгубването.
Подобно третиране на признаците от обективния състав по чл.7,ал.1 ЗБЛД относно датата и
мястото на нарушението е дисбалансирано от гледище на разумната същност на доказването в
административно-наказателния процес. Степента на конкретност, до която следва да се достигне
при установяването на всеки елемент от фактическия състав на нарушението, зависи от значението,
което детайлизацията има за правилното му индивидуализиране на плоскостта на указаните от
законодателя негови обективни признаци- в случая с чл. 7,ал.1 ЗБЛД. На тази база се определя и
нивото на достатъчната осведоменост за отделните факти и тяхното правно значение, което никога
не може да е заместено от превратни съждения относно основните характеризиращи деянието
факти. Целта на установителната функция на АУАН е свързана с установяването на съществените,
релевантни обстоятелства и факти, което би гарантирало истината за събитието на нарушението и
неговия автор,която цел в случая не е изпълнена. Според съда заложеното в АУАН и НП описание
на фактическите предпоставки за съставомерност на изследваното деяние по чл.81,ал.2,т.2 ЗБЛД е
неясно и основаващо се на смесване на факти, отразяващи предпоставки за евентуално изпълнение
на друг състав на административно нарушение –по чл.81,ал.2,т.3 ЗБЛД, по отношение на който
също не е валидно и ясно установена датата на неговото извършване.
В устойчивата практика на касационната инстанция се приема /в т.см. Решение № 2624 от
20.03.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 11/2025 г.; Решение № 1376 от 30.09.2021 г. на АдмС - Б. по
к. а. н. д. № 2100/2021 г. Решение № 1672 от 14.10.2019 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1528/2019
г./,че с нормите на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. първо и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН е
въведено изрично задължение на актосъставителя и административно-наказващия орган да посочат
датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на
административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на
нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и за
установяване на приложимата правна норма с оглед принципа на чл. 3 от ЗАНН.
Липсата на валидно установена дата на извършване на нарушението препятства съда относно
преценката му за изтичането на абсолютната погасителна давност по чл. 82, ал. 4, във връзка с ал.
1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. А последният е въпрос, който също в разглеждания
случай следва да бъде преценен, тъй като се установи, че паспорт № ********* е бил издаден на
29.09.2011 г., т. е. валидността му е изтекла на 29.09.2016 година. /виж справка от ОДМВР-Б. вх.
№45857/28.10.2025г./ В декларацията жалбоподателката е заявила, че го е изгубила, но не е
уточнила кога, дори и приблизително е станало това, а валидното установяване на момента на
изгубване е изходен ориентир, обуславящ преценката на съда относно предпоставките на
чл.82,ал.4,вр.ал.1,т.5 НК и проверката за законосъобразност на правно-квалифициращият извод на
3
наказващия орган. За тях също е важен моментът на изгубването, както и обстоятелствата при
които се е случило това – дали това е станало още докато паспортът е бил валиден или след като
валидността му е изтекла.
В тази връзка, и ако се признае достоверност на фактическата теза на жалбоподателя , за чиято
контролна проверка не са събирани съответните доказателства, тогава релевантни и основателни
биха били защитните аргументи, че след изтичане на валидността, в действие влиза процедурата
по обявяване паспорта за невалиден по реда на чл. 49, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗБЛД. Нещо
повече изтичането на валидността, съпоставена с момента на изгубване носи определен
правнозначим потенциал и на свой ред предоставя знание за осъществяване на друг фактически
състав на неправомерно деяние - чл. 49, ал. 3 от ЗБЛД, която разпоредба задължава лицата да
върнат паспорта на органа, който го е издал в тримесечен срок от изтичане на неговата валидност.
В случая, при положение, че е известно, кога е бил издаден паспортът, респективно кога е изтекла
валидността му, то не е било проблем установяването на обстоятелството, кога е изтекъл
тримесечният срок за връщането, съответно тава да е дата на извършване на нарушение по ЗБЛД.
Съдът приема,че липсата на преки доказателства относно датата на нарушението по чл.81,ал.2,т.2
ЗБЛД, а именно моментът на изгубване на паспорта, обуславя асоцииране на посочената дата на
деянието 16.07.2025 г. със състав на друго нарушение – чл.81,ал.2,т.3 ЗБЛД. По отношение на него
обаче отново не е изпълнена задачата за точно и сигурно установяване момента на изтичане на 3-
дневния срок след изгубване за деклариране на това обстоятелство пред компетентното по см. на
чл.8,ал.2 ЗБЛД структурно звено на Министерството на вътрешните работи и за което липсва
относимо фактическо описание на конкретното неизпълнено задължение. В този смисъл и по
аналогичен от фактическа и правна страна казус съдът споделя практиката на касационната
инстанция,поместена в Решение № 562 от 13.04.2021 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 343/2021 г.: „В
случаят, такива обстоятелства относими към състава на нарушението по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД
не се съдържат еднозначно, а при така формулираното време, място и начин на извършване,
цитирани по-горе са включени факти относими за друго по вид нарушение. /…/ При тези
констатации е налице т. нар. формалната незаконосъобразност на наказателното
постановление, издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, защото с така описаното
в акта и в НП нарушение не може да се обоснове еднозначен извод:
къде е извършено нарушението, дали в административната сграда на сектор "Пътна полиция",
където е подадена декларацията или на друго място, преди това;
в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, дали е "загубил" конкретно
посочен документ или е "подал декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС от дата 11.02.2019 г. ",
което обстоятелство съпоставено с другата дата е относимо само към състава на деянието по
чл. 81, ал. 2, т. 3 от ЗБЛД, макар последната да не е основание за наложената глоба .“
Касае се в разглеждания случай за неправилна правна оценка на наличните факти, които
преждевременно са интерпретирани на плоскостта на неприложимата материално-правна
разпоредба- чл.81,ал.2,т.2 ЗБЛД. В случая липсват установени преки доказателства относно
момента на изгубване на процесния паспорт, нито наличие на достатъчни по обем косвени такива,
правеща извода относно деянието,вида и съставомерността му единствено възможен.
И доколкото предметът на доказване по чл.102 НПК се определя от съвкупността от обстоятелства
и факти, чието установяване е предпоставка за правилното решаване на делото, конкретизацията
му е двустепенна. От една страна, тя се осъществява на базата на материално-правната норма, по
която е повдигнато административно-наказателното обвинение и със съставяне на АУАН в унисон
с императивните изисквания на чл.42,ал.1,т.3 и т.4 ЗАНН , а от друга с еднопосочната корелация на
фактите по случая с тази материално-правна норма. Както вече бе изложено,относно фактите
относими към белезите на конкретно по вид нарушение – на чл.81,ал.2,т.2 или чл.81,ал.2,т.3 ЗБЛД
не са събрани дължимите относими и достатъчни доказателства,позволяващи сигурен извод за
предявеното на жалбоподателя нарушение – на чл.7,ал.1 ЗБЛД.
За да наложи необходимост от изследването й, една хипотеза относно вида и начина
осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението, освен че трябва да е в рамките на
административно-наказателното обвинение, тя трябва да притежава и поне минимум качествена
адекватност, от каквато е лишено предложеното в НП фрагментирано и неясно в контекста на
съпътстващата доказателствена база, описание на нарушението.И това е така поради неясното
описание на деянието, допускащо смесване и компилативно правно третиране на елементи от
4
състави на различни по вид нарушения, при това в грубо несъответствие с доказателствата.
Всеки опит за заместваща изключителните правомощия на наказващия орган по чл.53,ал.1 и ал.2
ЗАНН съдебна намеса, предназначена да изведе отговор на въпросите относно вида и
съставомерността на нарушението, мястото и датата на извършване обстоятелствата,при които е
извършено, би съставлявал намеса в установената фактология и е извън пределите на
правомощията по чл.63,ал.2,т.4 ЗАНН, предвид което обжалваното НП следва да се отмени изцяло.
Водим от изложените съображения, БРС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №**********/01.08.2025 г., издадено от Началник на сектор
„БДС“ в ОДМВР-Б., с което на Е. Г. Я., ЕГН**********, за извършено нарушение по чл. 7,ал.1
ЗБЛД и на основание чл.81,ал.2,т.2 от Закона за българските лични документи е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5