Р Е Ш Е Н И Е
гр. Казанлък, 12.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
- Казанлък, първи наказателен състав, в публично заседание на 15.12.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЕНА И.
при
секретаря Ана Цанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1674 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско
дело №1674/2019г. по описа на Районен съд- Казанлък е образувано по предявен
иск от Р.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против Г.С.Т., ЕГН **********,с адрес: ***, с правно
основание в чл. 45 от ЗЗД с цена на иска
5000 лв.
Ищцата твърди, че с ответника живеели в съсобствен
недвижим имот, при реално определени дялове на жилищната сграда и в идеални
части на дворното място на посочения адрес. Сочи, че през годините тя и нейната
възрастна майка понасяли негативно отношение към тях, демонстрирано от
ответника, но все премълчавали и подминавали недоброто му отношение, което било
в различни начини на изразяване.
Твърди, че през последните 20 години живеела в Англия, но си идвала в
България периодично, заради възрастната си майка и се установявала да живее при
нея, за да полага грижи за нея, да има компания, да я води на лекари и др. На
04.01.2019 г. при ищцата и майка
ѝ дошла нейната приятелка В. К..а, за да ги види как са и да си
поговорят. Сочи, че К.С.идвала при майка ѝ във времето, когато ищцата
била в Англия, за да види как била и има ли нужда от помощ. Около 16,00 часа В.
решила да си тръгва и ищцата излязла да я изпрати до улицата. Установила, че
ответникът заключил пътната входна врата с верига и катинар. В този момент той
бил до къщата, навътре в двора и му извикала да дойде да отключи вратата, но
той не ѝ отговорил. Помолила го повторно, като му обяснила, че
приятелката ѝ си тръгва и не може да излезе, а тя нямала ключ за този
катинар. И тъй като ответникът не ѝ отговорил и не отключил катинара,
ищцата се върнала обратно в къщата си, взела една малка брадвичка, за да разбие
катинара и да може приятелката ѝ да излезе от двора навън, за да се
прибере в нейния си дом. Ударила катинара 2-3 пъти и той се разбил, издърпала
веригата, за да отвори вратата. Тогава ответникът тръгнал към тях. В този
момент В. излязла на улицата. Като се доближил до ищцата ответникът започнал да
ѝ отправя закани и да я обижда. Все още била от вътрешна страна на
входната врата. Много се изплашила, защото видяла ярост в погледа му и в
действията му. Започнал да я обижда,
като я наричал „боклук, мастия, помиярка“.
В този момент В. започнала да прави снимки и той видял това, тръгнал към нея и
започнал да я блъска в гърдите. Ищцата му извикала да спре, че жената била
болна и имала здравословни проблеми. Излязла на улицата и се спряла близо до
тях и искала да я предпази от ударите му.
Тогава той се обърнал и започнал да я удря с юмруци в лицето, а вследствие
на ударите тя паднала на земята. Като паднала той се надвесил над нея и с
едната си ръка дърпал брадвичката, а с другата продължавал да я удря в лицето и
да я рита в крака. Вече била много изплашена, защото той стоял над нея,
продължавал да дърпа брадвичката и се заканвал на ищцата и на майка ѝ с
думите: „Ще те убия и ще те пратя с кашон в Англия“, „За майка ти съм сковал
ковчег“. Твърди, че изживяла неописуем страх от този човек - ответника, защото
изречените думи били свързани със сигурността за здравето и живота ѝ,
както и този на нейната майка. В това си състояние той можел да реализира
заканите си, но не успял да вземе от ръцете ѝ брадвичката. За неин късмет се появил един млад
мъж, който се намесил, изблъскал ответника, който стоял над ищцата и взел
брадвичката в своите ръце. Това момче ѝ подало ръка да се изправи и да
стане от земята. Едва след намесата на този младеж ответникът се прибрал в дома
си.
Сочи, че за извършеното от ответника деяние било образувано НОХД № 504/2019
г. по описа на РС-К., приключило със споразумение, отразено в протокола от
съдебно заседание на 10.05.2019 г., с което ответникът бил признат за виновен в
това, че на 04.01.2019 г. в гр. К. на ул. „С.С.“ № 14
се заканил на Р.Х.К. *** с престъпление против личността ѝ и против
личността на нейни ближни с убийство, с думите: „Ще те убия и ще те пратя с
кашон в Англия“, „За майка ти съм сковал ковчег“ и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с чл. 144, ал. 1 НК, за което му било наложено
наказание пробация с посочените в споразумението пробационни мерки.
Твърди, че в резултат на извършеното от ответника деяние получила физически
и психически увреждания, които били отразени в заключенията на вещите лица,
приложени като доказателства към НОХД № 504/2019 г. на РС-К., изразяващи се в:
контузия на лицето по дясна скулна област, лява скулна област и лява слепоочна област; контузия на гръдния
кош; отток по външния глезен на десния долен крайник с ограничения на
движенията; изживян стрес с последвало разстройство на адаптацията - ДГ по МКБ
10 - реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията.
На 04.02019 г. ищцата изживяла силен стрес и унижение от действията,
поведението и отношението на ответника към нея и майка ѝ, а в частност и
към приятелката ѝ В. К.С.. Унизително било това заключване с верига и
катинар на входната дворна врата, за който катинар нямали ключ. В собствения си
имот били затворени като затворници и не можели да излязат на улицата. Безпардонността и бездействието на ответника, да им отключи
катинара, за да могат с В. да излязат на улицата, било демонстрация на унижение
към ищцата, искал да покаже безсилието ѝ за справяне със създадения от
него проблем. Когато започнал да ѝ нанася удари в различни части на
тялото много се изплашила, защото видяла озверял човек, който освен, че я
обиждал и удрял, той отправял закани за живота и здравето на ищцата и на майка
ѝ. Стремежът му да отнеме малката брадвичка и събарянето ѝ на земята
от него създали основателен страх за живота на ищцата, защото с отнемане на
брадвичката той можел да я убие. Това унижение, което изживяла вътре в двора и
на улица пред дома им, както и силния страх и стрес продължавали и до днес.
Страхувала се да излезе на двора, защото не знаела той къде се намирал и какво
можел да ѝ направи. Стремяла се да излиза колкото се може по-малко на
двора, извън къщата. Страхувала се да не разбиел вратата и да влезел в дома им,
където да реализира заканите си, отправени към ищцата и майка ѝ.
Страхувала се и за своята майка, която била достатъчно възрастна - над 80 г. и
била немощна. От изживения стрес получила астматични пристъпи, започнала да
повишава кръвното налягане, появили се проблеми с щитовидната жлеза, каквито
проблеми не била имала до момента на извършеното от ответника деяние. След
случилото се този ден в дома им все по-рядко идвали близки приятели и роднини,
които виждали в какъв страх живеела в този имот. Не се чувствала добре вече пет
месеца и половина, защото живеела в постоянен стрес и напрежение. Тези месеци
живеела и в унижение, защото голям брой хора разбрали за случилото се, за
унижението, на което била подложена - изречените към нея обиди, отправени
закани за живота ѝ, нанесените физически травми и психически стрес.
Твърди, че с извършеното престъпление ответникът ѝ причинил болки и
страдания, които представляват неимуществени вреди. За причинените ѝ
вреди ответникът дължал обезщетение, като претендира същото в размер от 5000,00
лв. (пет хиляди лева) дължими ведно със законовата лихва, считано от датата на
увреждането 04.01.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
Моли да бъдат призовани на съд и като докаже верността на изложеното, съдът
да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника Г.С.Т., ЕГН **********,***
да заплати на ищцата обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания в периода от 04.01.2019 г. до днес 12.06.2019
г., в размер на 5000,00 лева, дължими ведно със законовата лихва, считано от
датата на увреждането 04.01.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
Моли да бъдат присъдени разноските по делото - такса за образуване,
адвокатско възнаграждение и други.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Заявява, че категорично възразява срещу подадената молба от Р.Х.К. срещу Г.С.Т.
с искане за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за причинени и болки
и страдания за периода от 04.01.2019 г. до 12.06.2019 г., тъй като счита същата
за като неоснователна по основание и размер.
Не възразява против приемането на представените с исковата молба писмени
доказателства, както и за изискване за прилагане на НОХД № 504 от 2019 г. по
описа на КРС, а също и поисканите медицински експертизи. Счита, че същите били относими и допустими доказателства и следвало да бъдат
приети по делото.
Твърди, че от години със съсобствениците Р.Х.К., С. С. Р. и Й. К. живеели в
непрекъснати интриги, поддържани основно от тяхна страна в желанието си да
изгонят ответника с психически тормоз от съсобствената
им къща, находяща се в гр. К. ул. „С.С.“ 14, до църквата „С.. Т.“.
Всяка година измисляли какви ли не неоснователни съдебни процеси - било
граждански, било от наказателен характер срещу ответника и съпругата му Е. А. Д..
Веднъж срещу нея, следващия път срещу ответника.
За конкретната искова молба счита, че били силно преувеличени вписаните
обстоятелства. За описаните действия с брадвата, гледал да я вземе от ръцете на
ищцата, защото знаел от друг път, че тя била опасна и било напълно възможно да
му посегне с нея.
За изброените заболявания в исковата молба счита, че категорично нямали
връзка с описаната обстановка на 04.01.2019 г. Напълно възможно било това да
били стари нейни заболявания, което би могъл да потвърди личният лекуващ лекар.
Сочи, че майката на ищцата, С., последния път също му поискала 5000 лв.,
който иск по НОХД № 666/2016 г. на КРС бил отхвърлен като неоснователен.
Правилно и законосъобразно районния прокурор Д. Цанев от Районна
Прокуратура К. издал постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на от 11.02.2016 г. по пр. преписка № 373/2016 г., тъй като преценил,
че нямало данни за извършено престъпление и прекратил същата. Сочи, че С. Р.
завела дело срещу него - НОХД № 666/2016 г. на КРС, по което КРС го признал за
невиновен по повдигнатите обвинения, предвид липсата на извършени престъпления
от ответника срещу тъжителката С. С. Р. - лека телесна повреда, обида, унижение
и усложнено здравословно състояние.
Твърди, че в действителност ставало дума за силно влошени междусъседски
отношения от повече от 20 години, изразяващи се в многобройни жалби за
незаконно строителство, тъй като живеели в обща къща - ответникът на втория
етаж, а ищцата на първи етаж и лятна кухня. Ползвали общ двор. С годините
жалбите за незаконно строителство прераснали в многобройни жалби до РПУ К.
срещу ответника и жената, с която живеел – Е. А. Д., по най-различни поводи -
кражба на ключове, кражба на пари и др. По времето, описано от съседката му С. Р.
в подадената тъжба до КРС, се възстановявал след операция - отстраняване на
жлъчния мехур с 13 камъка, която се състояла на 22.10.2015 г., за което
приложил епикриза от МБАЛ К.. Организмът му бил
отпаднал след операцията. От 116 кг станал 86 кг след оперативната намеса и
продължителното лечение. На 02.10.2015 г. бил приет в МБАЛ К. за първи път,
където лежал пет дни за възпаление на жлъчния мехур. След като бил изписан му
дали 15 дни болнични, след което му препоръчали нова операция при контролна
среща с д-р Р.. Насрочили дата за операция - 22.10.2015 г. На 03.11.2015 г. го
изписали от МБАЛ К. и му дали 45 дни домашно лечение за възстановяване. Тъкмо в
този възстановителен период, според съседката, се бил нахвърлил, малтретирал и
ритал по главата и тялото, както и бил извършвал и други непристойни действия,
описани в нейната тъжба, като опипване на тялото на една възрастна жена - 81
години.
Твърди, че освен това, от експертното заключение на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установило, че тъжителката С. Р.
страдала от органично налудно разстройство и
психичното ѝ състояние съответствало на лице със систематизирани налудни идеи и паметови
затруднения. Била склонна да изопачава факти от действителността.
Сочи, че с цел преустановяване на непрекъснатите жалби срещу тях завели гр.
д. № 2186/2017 г. на КРС за разпределяне ползването на съсобствения
им имот, което приключило с Решение № 223 от 05.04.2019 г., като силно се
надявали всичко най-после да се оправи, но последвало НОХД № 504 от 2019 г. на
КРС, както и настоящото производство.
На основание изложеното моли съда да отхвърли подадената искова претенция в
размер на 5000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането 04.01.2019 г. до окончателно изплащане на обезщетението,
като неоснователна и недоказана по основание и размер. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски при отхвърляне на настоящия иск.
Предявени са
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 52
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В доказателствена
тежест на ищеца е да установи настъпването на противоправно
деяние, настъпването на посочените в
исковата молба неимуществени вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
вина на ответника, размера
на претендираното обезщетение: с оглед характера и
степента на увреждането – претърпени болки и страдание, физическо увреждане унижение и уплах; неблагоприятно влияние върху психическото състояние
на ищеца; засегнато достойнството на ищеца, в резултат на което изпитвал
психическо и емоционално напрежение и страх за живота си.
В открито съдебно заседание, ищцата
поддържа исковата претенция.
В открито
съдебно заседание ответникът оспорва иска по основание и размер.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства и експертни заключения съдът намира за
установено следното:
От приложеното НОХД № 504/2019 г. по описа на РС-К. се установява, че в
съда е внесено споразумение между РП-К.
и защитника на обвиняемия Г.С.Т. /последният-ответник по настоящото дело/.С
Определение от 10.05.2019г. РС К. е одобрил внесеното споразумение,имащо
последиците на влязла в сила присъда съгл.чл.383,ал.1 от НПК,съгласно което
подсъдимият Г.С.Т. ***,с ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 04.01.2019г.в гр.К.,на
ул.“С.С.“ № 14 се е заканил на Р.Х.К. *** с
престъпление против личността и и против личността на нейни ближни с убийство,с
думите „Ще те убия и ще те пратя в кашон в Англия“,“За майка ти съм сковал
ковчег“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му“,с
което подсъдимият Г.С.Т. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъпление по чл.144,ал.3,във вр.с
чл.144,ал.1 от НК.На подсъдимия Г.С.Т. е
наложено наказание пробация с пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от шест месеца-два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
По делото не се спори,че страните обитават съсобствен
недвижим имот на ул.“С.С.“ № 14 в гр.К.,при реално
определени дялове на жилищната сграда и в идеални части на дворното място,в
подкрепа на което е и представен от ответника препис на Решение №
223/05.04.2019г.по гр.дело № 2186/2017г.по описа на КРС.Съдържанието на
представените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства
води до извод за силно влошени отношения между съсобствениците на
имота,съжителстващи в него,намерили израз в многобройни подадени жалби за незаконно
строителство,жалби до РПУ и водени наказателни дела.
От показанията на свидетеля С.М.С.-случаен минувач,но и съсед на
страните-живущ през няколко къщи на същата улица, се установява,че на
улицата,пред св.В. К.С.,ответникът Г.Т. се нахвърлил върху ищцата,която е била
на земята.Свидетелката К.С.викала за помощ.Свидетелят,който бил на 30-40 метра
от тях, тръгнал към тях да ги разтърве.Ищцата и ответникът държали брадва,като
брадвата била в ръцете и на двамата-ищцата и ответника.Ответникът изрекъл
обидни думи към ищцата-свидетелят чул обидна дума от рода на „нещо
мръсно,боклук“.Ищцата викала за помощ.Ответникът бил надвесен над ищцата,която
била на земята,но свидетелят не знае по какъв начин е паднала.Свидетелят се
затичал,хванал брадвата и я изтръгнал от двамата. Свидетелят заявява,че не
знаел какво е щяло да стане,ако не е издърпал брадвата от ръцете им.И двамата
били афектирани.Ищцата била уплашена,а ответникът бил изнервен.След като ги
разтървал,свидетелят казал на св.К.С.,която стояла отстрани:“Какво чакаш,викай
полицията“.Казал на ответника:“Недей прави глупости,за които после ще
съжаляваш.“.Ответникът се прибрал,а св.М. взел брадвата и я дал на св.К.С..След
това дошли органите на реда.След като ищцата станала от земята,била
развълнувана,притеснена,имала вид на човек,който е нападнат,на уплашен човек.И
ответникът бил в такова състояние-адреналин,емоции.
От показанията на свидетелката В. К.С.-приятелка
на ищцата, се установява,че същата била в дома на ищцата и когато си
тръгнала,ищцата излязла да я изпрати.Тогава установили,че пътната входна врата
за двора е заключена със синджир и катинар,и не могат да излязат.Ответникът бил
на двора и те поискали да отключи катинара,като това му било казано на няколко
пъти.Той макар да ги чувал,не им отговорил нищо,но и не отключил.Тогава ищцата
се върнала към дома си,взела брадвичка,чукнала върху катинара,но той не се
счупил,а се счупила веригата и така вратата можела да се отвори.В този момент
при тях отишъл ответникът и започнал да обижда ищцата и свидетелката с нецензурни
думи като на св.К.С.казал:“Че ми седнете на хуя ще ви сложа“,а на ищцата казал:“Ще те пратя в кашони за
Англия,няма много да знаеш“.Посегнал към свидетелката К.С.да я удари,но ищцата
се намесила и го издърпала.До вратата от външна страна двамата се разправяли и
св.К.С.им направила снимка.Свидетелката видяла как ответникът блъснал ищцата на
стълба за ел.мрежата,който бил на тротоара,и ищцата паднала на
земята.Тогава,когато тя била паднала на земята в резултат на удара на ответника
и блъскането в стълба,ответникът започнал да я блъска и да дърпа брадвичката от
ръцете и,но тя не я пускала.Свидетелката се развикала за помощ,защото
помислила,че ответникът ще убие ищцата.Тогава се притекъл на помощ непознатият
за св.К.С.свидетел С.М.,който разтървал ищцата и ответника,взел брадвичката от
ръцете на двамата и я дал на св.К.С..Ответникът влязъл вътре,а св.К.С.се
обадила на полицията.След този инцидент ищцата много се уплашила и заедно със
св.К.С.отишли за медицинско удостоверение в гр.Стара Загора.Сложили и инжекция
за успокоение.Преди това тя не вдигала кръвно,а след този инцидент св.К.С.всеки
ден мерела кръвното на ищцата-то било високо и това принудило ищцата да отиде
на лекар.Ищцата много се уплашила.И към момента ищцата изживявала стрес.Ходела
на прегледи за щитовидната жлеза.Споделила със св.К.С.,че има проблеми с
щитовидната жлеза.От тогава здравето на ищцата 100 % се разклатило много.Св.К.С.също
много се уплашила.Ответникът винаги бил агресивен.Трябвало да му се иска
разрешение,за да се влезе в двора.Св.К.С.била възмутена.Ищцата трябвало да се
прибере в Англия,за да отиде на лечение там.
Свидетелката Е. А. Д.,която живее с ответника на семейни начала,
установява,че през последните 20 години отношенията им с ищцата Р.К. много се
влошили-все имало оплаквания,жалби,кавги,разправии,все ходели по съдилища.От
всичко това ответникът не се чувствал добре.Относно процесния
инцидент свидетелката Д. установява,че била в къщата си,но когато излязла на
двора,чула,че ищцата и ответникът се карат като те били към пътната врата..Св.Д.
не видяла точно какво се е случило,тъй като пътната врата била далеч.Твърди,че
нито Г.,нито Р. са били уплашени.Те двамата вечно били на побой,вечно били в
конфликти.Р. не и се виждала изтощена и болна.Тя и Р. нямали
конфликти.Конфликтите били между Р. и Г..
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 393/2019г.се установява,че ищцата Р.Х.К. *** при станал
инцидент на 04.01.2019г. е получила: контузия на лицето по дясна скулна област,лява скулна област
и лява слепоочна област.Контузия на гръдния кош.Оток по външния глезен на
десния долен крайник с ограничение на движенията.Тези травматични увреждания са
осъществили медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на
здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,като са причинили временно разстройство
на здравето,неопасно за живота.Периода за възстановяване на установените
травматични увреждания е бил в рамките на около две седмици.
От заключението на назначената по делото комплексна психолого-психиатрична
експертиза № 08/2020г.се установява,че психичното заболяване-разстройство в
адаптацията у освидетелстваната Р.К.,съвпада с изброените заболявания в
исковата молба.В резултат на причинените физически и психически преживявания е
възможно да бъдат предизвикани панически атаки,които ищцата твърди,че е
получила след инцидента.Липсват обективни данни,които да сочат дали преди
04.01.2019г. - датата на инцидента тези панически атаки,получени от ищцата,са
били налице.В резултат на начина,по който са причинени уврежданията, и
отправените заплахи за сигурността на живота и здравето на ищцата,е възможно
същата да изживява стрес,унижение и обида.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза,изготвена от вещо лице със специалност „Ендокринология“,се
установява,че в етапна епикриза на ищцата Р.Х.К.,изготвена
от ОПЛ,фигурира диагноза „нетоксична нодозна струма“,включваща структурни промени в щитовидната
жлеза-възли,без хормонални нарушения.Липсват други изследвания,касаещи
състоянието на щитовидната жлеза преди и след датата на инцидента 04.01.2019г.
и тази липса на медицински изследвания от периода преди и след дата
04.01.2019г. не позволява да се определи давността на промените в щитовидната
жлеза.Това,че не се е налагало лечение със специфични медикаменти за щитовидна дисфункция сочи,че такава не е имало и не може да се
твърди,че преживяният стрес и страх е в
причинно-следствена връзка със заболяването на щитовидната жлеза.При прегледа
на пациентката на 01.09.2020г.се установили повишени титри на антитела,които са
причина за заболяването Тиреодит на Хашимото,при запазена,непроменена функция на щитовидната жлеза-еутироидно състояние,с налични от ехографско
изследване структурни промени-множество възли и увеличени размери на щитовидна
жлеза,характерни за нодозната форма на
заболяването.На този етап състоянието не изисква лечение.Препоръчва се
проследяване на структурните промени и периодично изследване на хормони на
щитовидна жлеза и преценка за ТАБ-тънкоиглена аспирационна биопсия в планов порядък,което не е обект на
въпросите по делото.От периода след инцидента ищцата е имала оплаквания от
сърдечно-съдовата система,които са наложили консултация с кардиолог.От същия
период липсват обективни данни,медицинска документация за хормонална дисфункция на щитовидната жлеза,които да обяснят
оплакванията.Установените от периода структурни промени-„нетоксична полинодозна струма“ не могат да
причинят увреждане на сърдечната дейност.В материалите по делото,както и при
прегледа на пациентката,на вещото лице не са били предоставени медицински
документи,касаещи изследвания на щитовидната жлеза.По данни на ищцата, при
прегледи в Англия в периода преди инцидента на 04.01.2019г.не е имала
установени болести на щитовидната жлеза.Възможно е структурните промени да
датират и преди датата на инцидента и по-скоро да нямат пряко следствена връзка
с него.В съдебно заседание вещото лице в отговор на зададени му въпроси
пояснява,че причината за заболяването на щитовидната жлеза,което ищцата има,е
генът,а причина могат да бъдат и външни фактори като вирусни или бактериални
инфекции.Стресът може да отключи това увеличение на щитовидната жлеза,но при
ищцата не се касае за базедова болест,която се отключва при стрес.При ищцата
има антитела,има структурни промени-възли в щитовидната жлеза,но при ищцата
щитовидната жлеза функционира нормално-няма дисфункция,хормоните
са в норма.Щитовидната жлеза,макар че има възли,не може да доведе до сърдечни
оплаквания-сърцебиене и други сърдечни проблеми,защото няма хормонални
проблеми,т.е.няма дисфункци-функционира нормално
въпреки,че има структурни промени.Ако процесният
инцидент беше отключил хормонална дисфункция,т.е.да
има раздвижени хормони,едва тогава може да се обясни,че инцидентът отключва
този хормонален дисбаланс и причинява пряка увреда на
здравето и.Ищцата има заболяване.Стресът се посочва като причина за
заболявания,но не конкретно за това заболяване,което има ищцата-за това
заболяване са от значение генетичните фактори.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В чл.
45 от
ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите
лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено
увреждане по чл.
45
ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да
бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на
противното.
От приложеното
НОХД № 504/2019 г. по описа на РС-К. се установява, че с влязла в сила присъда-
одобрено от съда споразумение за решаване на делото по реда на Глава Двадесет и
девета от НПК/ подсъдимият Г.С.Т. /ответник по настоящото дело/ е признат за
виновен за това, че на 04.01.2019г.в гр.К.,на ул.“С.С.“
№ 14 се е заканил на Р.Х.К. *** с престъпление против личността и и против
личността на нейни ближни с убийство,с думите„Ще те убия и ще те пратя в кашон
в Англия“,“За майка ти съм сковал ковчег“ и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му“,с което подсъдимият Г.С.Т. е извършил
престъпление по чл.144,ал.3,във вр.с чл.144,ал.1 от НК и деянието е извършено виновно. Силата на присъдено нещо във връзка с
гражданския процес се изразява в установителното
действие на влезлите в сила присъди и обхваща всички признаци на престъпния
състав и правната квалификация на деянието.Поради това съдът приема за
доказано, че поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се
явява противоправно. Деянието му е извършено виновно,
поради което му е наложено наказание.
От събраните по делото доказателства по
несъмнен и безспорен начин се установява,че на 04.01.2019г.в гр.К.,пред дома им
на ул.“С.С.“ № 14 ответникът Т. виновно е причинил на
ищцата К. телесни увреждания,изразяващи се в контузия на лицето по дясна скулна област,лява скулна област
и лява слепоочна област; контузия на гръдния кош; оток по външния глезен на
десния долен крайник с ограничение на движенията.Преки доказателства са
показанията на свидетелите В. К.С.и С.М.,които кореспондират със заключението
на съдебномедицинската експертиза.Показанията на свидетелката Е. Д. не
допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата по делото,тъй като св.Д.
не е била очевидец на инцидента,а е излязла от дома си едва след неговото
приключване.Свидетелката К.С.,която е проследила целия инцидент от началото до
края му от непосредствена близост,установява с показанията си,че
ответникът,след като обиждал и заплашвал ищцата,целенасочено я блъснал,при
което тя паднала на земята; след като била вече на земята той я блъскал,дърпал
брадвичката от ръцете и и св.К.С.се изплашила,че ще я убие.Ответникът
преустановил действията си едва след като се намесил св.М.,който издърпал
брадвичката от ръцете на двамата,като св.М.-макар и да не е видял началото на инцидента
и как ищцата е паднала на земята,видял,че ответникът се бил нахвърлил върху
ищцата,бил е надвесен над нея и ищцата е викала за помощ.
Освен,че е причинил на ищцата описаните
телесни увреждания,вследствие на които ищцата е претърпяла физически болки и
страдания; както и че се е заканил на нея и на майка и с убийство; ответникът с
действията и с думите си е предизвикал стрес у ищцата и страх у нея,че той може
да реализира заканите си.Ищцата освен физически болки и страдания е изживяла
стрес,обида и унижение.Силно емоционално е преживяла инцидента както поради
агресивните действия на ответника,така и поради обстоятелството,че инцидентът е
станал на публично място-на тротоара пред дома и.Св.В. К.С.свидетелства,че
ищцата е била много уплашена; че след инцидента е започнала да вдига високо
кръвно налягане,а преди това не е имала проблеми с кръвното налягане; че и към
момента продължава да изживява стрес.Св.С.М. свидетелства,че ищцата е викала за
помощ; че след като е станала от земята е била развълнувана,притеснена,имала
вид на човек,който е нападнат,на уплашен човек.Показанията на тези двама
свидетели кореспондират със заключението на комплексната психолого-психиатрична
експертиза,от което е видно,че в резултат на причинените физически и психически
преживявания е възможно да бъдат предизвикани панически атаки,които ищцата
твърди,че е получила след инцидента; в резултат на начина,по който са причинени
уврежданията и отправените заплахи за сигурността на живота и здравето на
ищцата,е възможно същата да изживява стрес,унижение и обида.
Налице са всички
елементи на състава, пораждащ права за увредения-ищцата Р.Х.К. срещу прекия
причинител на неимуществено увреждане - ответникът Г.С.Т.. Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал.1,
изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да
съобрази вида и характера на причинените на ищеца телесни увреждания,начина на
извършването им,възрастта на пострадалия,мястото на извършване на
деянието,периодът,необходим за възстановяване; както и обидата,унижението и
стреса,които ищцата е изживяла; и всички други обстоятелства и последици за
физическото и психическото здраве на пострадалия.
Като взе предвид всички тези обстоятелства,предвид естеството на
причинените неимуществени вреди, по справедливост и с оглед на всички
обстоятелства от значение за случая, съдът счита, че искът следва да бъде
уважен за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата болки и страдания,стрес,обида и унижение, породени от извършените от ответника действия по причиняване на ищцата
на телесни увреждания и отправяне към същата на обиди и закани, ведно със
законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 04.01.2019г., до
окончателно изплащане на сумата. Искът за разликата над уважения размер от 3000 лв. до претендирания от 5000
лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.Следва да се има
предвид и това,че ищцата не доказа изцяло иска си до претендирания
от нея размер от 5000 лева,тъй като от заключението на съдебномедицинската
експертиза,изготвена от вещо лице-специалист ендокринолог,стана
ясно,че заболяването на щитовидната жлеза,което ищцата има-нетоксична нодозна струма,не е причинено от
стреса,изживян от нея при процесния инцидент на
04.01.2019г. /както твърди ищцата/,и съответно-заболяването на щитовидната
жлеза,което ищцата има-„нетоксична полинодозна струма“ не може да причини увреждане на сърдечната дейност.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска.Ищцата е направила разноски в общ размер
1499,80 лв.,от които 200 лв.държавна такса,689,80 лв.възнаграждения на вещи
лица,600 лв.адвокатско възнаграждение и 10 лв.такса за призоваване на свидетел.Съразмерно с уважената част от иска ответникът Г.С.Т.
следва да заплати на ищцата Р.Х.К. сумата от 899,88 лв.направени от ищцата разноски по
делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.С.Т.,ЕГН **********,с адрес: ***, да заплати на Р.Х.К.,ЕГН **********,с адрес: ***,
сумата от 3000,00 лева /три хиляди
лева и нула стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата на причиняване на
увреждането – 04.01.2019г., до окончателно изплащане на сумата, като за
разликата до претендираните 5000 лева ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен и недоказан в тази му част.
ОСЪЖДА Г.С.Т.,ЕГН **********,с адрес: ***, да заплати на Р.Х.К.,ЕГН **********,с адрес: ***,
сумата от 899,88 лв. /осемстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и осем
стотинки/,разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: