О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………. /
07.08.2020г., гр.Варна
Варненски районен съд, ХХХІІІ-ти състав, в закрито заседание , в състав:
Районен съдия: нела
кръстева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7515 по описа на ВРС за 2020 год. по описа на ВРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с
правно основание чл.422 от ГПК , от Д.З. АД,
ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес - Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ,
БУЛ.КНЯЗ АЛ.ДОНДУКОВ № 68, срещу А.П.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, за приемане за установено в отношенията между
страните дължимостта на вземанията по Заповед за
изпълнение №7012/10.09.2019г.,
издадена по ч.гр.д № 14402/2019г. по описа на ВРС, 14-ти състав.
Съдът , като се запозна с материалите по
делото, както и с ч.гр.д №14402/2019г.
по описа на ВРС, намира, че исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК
е недопустима, тъй като предпоставките
за предявяване на иск не са налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта
на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е
редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са
изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на
известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези
обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
Тази проверка е самостоятелна и независима от
проверката на заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение
не е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В конкретния случай съдът намира, че същите не
са налице. Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (доп.
ДВ. бр.86 от 27 октомври 2017 г.) - когато заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес в продължение на един месец, и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея.
Съдът е провел редовно връчване по посочената
разпоредба, на адресите, визирани в справка от НБД като постоянен и настоящ
адрес на длъжника. Съдът е изпълнил и задължението си за изготвяне справка в
НАП, за регистрирани на името на длъжника трудови договори и за осигуряване на
същия, като не е установил данни за действащи такива.
Съдът е изпълнил и задължението си по чл.47,
ал.3 ГПК, да извърши служебна проверка за място на осъществяване от длъжника на
стопанска дейност, посредством проверка в Търговския регистър.
В конкретния случай, са събрани данни по
чл.47, ал.3 ГПК, като е установено, че длъжника е управител на „ЕС ЕН
ПАРТНЪРС“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, съдът е
разпоредил връчване на заповедта на длъжника на адреса на посоченото дружество.
Длъжникът е
търсен на регистриран в ТР адрес на това дружество, но на този адрес, не е била
изпълнена надлежно процедурата по чл.50, ал.4 ГПК, последством
залепяне на уведомление по посочената разпоредба, независимо от
неустановяването данни фирмата да се намира реално на адреса.
Следва да се изчерпят всички възможности за
длъжника да узнае за претендираното вземане и да
възрази, че не дължи, съответно да не подаде възражение и заповедта да влезе в
сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице всички
абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на
основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за
предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях
налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че
предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а
предявения установителен иск е преждевременно заведен
и като такъв - недопустим.
С оглед изложеното, предявената искова
претенция с правно основание чл.422 от ГПК е недопустима, на основание чл. 130 ГПК, поради което производството по нея следва да бъде прекратено.
Изисканото ч.гр.д № 14402/2019г. по описа на
ВРС следва да бъде върнато, като заповедният съд следва да съобрази новата редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК/в сила от 27.12.2019г./, за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК , като следва да се пристъпи отново към процедура по надлежно връчване на
книжата в заповедното производство на длъжника, като се дадат указания на връчителят за надлежно изпълнение на процедурата по чл.50,
ал.4 от ГПК, последством залепяне на уведомление на
адреса в ТР на „ЕС ЕН ПАРТНЪРС“ООД, ЕИК *********, чийто управител е длъжника,
съгласно чл.47, ал.3 ГПК.
С оглед на гореизложеното, предвид липсата на
предпоставки на исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК , следва да
бъде върната внесената държавна такса по посочената в заповедното производство
банкова сметка ***, явяващ се ищец по исковото производство.
Така мотивиран и на
основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 13226/2019 год. по
описа на ВРС, ХХХІІІ-ти състав, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд, в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца , ведно със съобщението за
постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
След влизане в сила на настоящото определение ДА
СЕ ВЪРНЕ на ищеца внесената държавна такса
по гр.дело № 7515/2020 год. по описа на
ВРС, ХХХІІІ-ти състав, в размер на 116,79лв., по посочена в заповедното производство банкова сметка ***.
След влизане в сила на настоящото определение, ДА
СЕ ВЪРНЕ изисканото ч.гр.д
№14402/2019г. по описа на ВРС в състава/14-ти състав/, поради отпадане необходимостта от същото, ведно с препис от постановеното определение,
за продължаване на съдопроизводствените действия.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: