№ 370
гр. П., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100785 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Ищцата Т. В. Д., с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 10, ЕГН **********, е предявила
срещу ответника „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, искове, както следва:
- главни искове – за обявяване на недействителност по чл. 22 ЗПК на
договор за потребителски кредит, сключен между тях, както и за присъждане по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на недължимо платена сума по този договор;
- евентуални искове – за прогласяване на нищожност по чл. 26, ал. 1,
предл. 3, 2 и 1 ЗЗД на клауза от същия договор, уреждаща допълнителни услуги по
кредита.
Ищцата пояснява, че на 07.06.2023 г. между нея (като кредитополучател) и
ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с №
40017869826, с главница от 200 лв. Твърди, че договорът е недействителен по чл.22
ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от с.з. Изтъква, че съгласно
раздел VI от договора, наименуван „Параметри“, тя трябвала да заплати на
кредитодателя и възнаграждение за допълнителни услуги, наименувани „Фаст“ и
„Флекси“, на обща стойност от 160 лв. Смята, че ако договорът не бъде приет за
недействителен по чл. 22 ЗПК, то тогава нищожна е уговорката, уреждаща
допълнителните услуги, тъй като тя влиза в колизия с добрите нрави (заради
1
характеристиките й, описани в обстоятелствената част на исковата молба), заобикаля
императивни разпоредби на ЗПК и противоречи на повелителни норми на ЗЗП
(визирани също в исковата молба). Заявява, че в полза на ответната страна е платила
по кредита общо 468,78 лв. Счита, че при обявяване на недействителността на
кредитния договор, сумата от 268,78 лв., която надвишава чистата стойност на
кредита, трябва да й бъде възстановена. Моли предявените искове да бъдат уважени,
ведно със законната лихва върху недължимо платената сума от датата на подаване на
исковата молба (05.06.2025 г.) до погасяването. Претендира съдебни разноски и
предлага в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ по
настоящото дело, да бъде присъдено съответно възнаграждение.
Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за
отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Изтъква, че
кредитният договор е валиден, поради което платеното по него не подлежи на
връщане, а по отношение на атакуваната от ищцата клауза за допълнителните услуги
практически не изразява конкретно становище.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на
процесния договор, включително и по отношение на клаузата му, касаеща
предоставянето на допълнителни услуги по кредита.
От съдържанието на договора, копие от който е приобщено към
доказателствения материал, се изясняват и базисните параметри на кредитното
правоотношение, а именно:
- главница – 200 лв.;
- годишен процент на разходите – 45,70 %;
- годишен лихвен процент – 40,70 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 228,03 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 28,03 лв.;
- погасяване – чрез 7 месечни вноски;
- предоставяне на пакет от допълнителни услуги, наречени „Фаст“ и
„Флекси“, с обща цена от 160 лв., без да е ясно в какво всъщност се изразяват тези
услуги;
- липса в договора на яснота и по въпроса как се формира годишният
процент на разходите по кредита.
Сключеният между ищцата и ответника договор разкрива признаците на такъв
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в
сила от 12.05.2010 г.). Ищцата е физическо лице, за което няма данни при встъпването
2
в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или
търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е
кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно,
при сключването на договора за кредит, ответникът е действал в качеството на
„кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата е имала
качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба,
която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за
действителност на договорите за потребителски кредит. В коментирания аспект
допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по
потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).
Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в
Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК).
Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за
потребителски кредит само на цифрово изражение на годишния процент на разходите
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби.
Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. Ето защо е нужно в потребителската кредитна сделка да
бъдат ясно упоменати и компонентите, включени в годишния процент на разходите,
както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти
формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение №
336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд - гр. П., Решение №
229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, Решение №
198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд - гр. Разград и Решение №
260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик).
В този контекст се налага констатацията, че договорът за кредит, оспорван от
ищцата, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него отсъства
ясно и конкретно визиране как всъщност е бил формиран годишният процент на
разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била получена
3
крайната му величина.
Отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица
недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК).
Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по него (чл. 23 ЗПК).
От приложеното към исковата молба и изходящо от ответника извлечение от
сметката, по която се обслужва процесният кредит, е видно, че общата платена сума от
ищцата е 468,78 лв., при което над чистата стойност на кредита са заплатени 268,78 лв.
Същевременно този факт е бил отделен и за безспорен между страните, с протоколно
определение на съда от 08.10.2025 г. С оглед недействителността по чл. 22 ЗПК на
кредитния договор, сумата от 268,78 лв. се явява дадена без основание и трябва да
бъде възстановена на ищцата.
В обобщение на казаното дотук главните искови претенции са основателни,
поради което не подлежат на разглеждане по същество евентуалните такива.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл.
78, ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, които й се полагат, се формират от заплатената
държавна такса – 101,30лв.
Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв) в
производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я предоставил – Д. В.
М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П. „О. К.““ № 3Б,
ет. 2, ап. 5, трябва да бъде присъдено съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2
ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на сумата от 180 лв. (с включен ДДС от 30 лв.).
Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната
фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки,
приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването,
дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на
Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното
законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този
размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на
конкретното дело. А преценката на съда в една такава ситуация трябва да се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело,
неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството,
събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не
следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице
с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си.
4
Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че
горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите,
които настоящото дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното
производство е изготвена подробна искова молба, която обаче е ориентирана към
доводи за недействителност/нищожност на процесните договор/договорна клауза и
произтичащото от недействителността на договора недължимо плащане на исковата
сума. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на
ищцата не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени доказателства и то в
много малък обем. Спорният предмет е на много ниска материална стойност.
Разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително
по нея има трайно установена съдебна практика.
Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната
правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на
удостоверение за регистрация, издадено от органите на Националната агенция по
приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г.
по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. №
1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II
т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд - гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен Договор за
потребителски кредит с № 40017869826/07.06.2023 г., сключен между Т. В. Д., с
адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 10, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „П. К. Б.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК
*** (като кредитодател), поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Б.“ 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на Т. В. Д., с адрес в гр.П., ул. „Б.“ № 10,
ЕГН **********, следните суми:
- 268,78 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляващи
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит с №
40017869826/07.06.2023 г., сключен между Т. В. Д. (като кредитополучател) и „П. К.
Б.“ ЕООД (като кредитодател), ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.06.2025 г., до погасяването, и
- 101,30 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи съдебни
5
разноски, дължими за производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на
адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П.
„О. К.““ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 180 лв. – възнаграждение за безплатната правна
помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6