Определение по дело №66/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 78
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20201500600066
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№____

 

гр. Кюстендил, 17.02.2020 год.   

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              Председател:       РОСИЦА САВОВА

                   Членове:      ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                          СИМОНА НАВУЩАНОВА

                                  

при секретаря Мая Стойнева и с участието на прокурора Пенков след като разгледа докладваното от мл. съдия Навущанова ВЧН дело № 66 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази  следното:

 

Производството е по чл. 64,  ал. 7 от НПК.

Делото е образувано по повод жалба на адв. Марио Б.,***, в качеството му на защитник на Г.Б.Ф., ЕГН **********, против определение от 07.02.2020 г. на РС-Дупница, постановено по н.ч.д.№ 126/2020 г. по описа на съда, с което по отношение на Г.Ф., в качеството му на обвиняем по досъдебно производство вх. № 236/2020 г., ДП 91/2010 г., по описа на ДнРП, ДП № 59/2020 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на определението на ДнРС и се моли за неговата отмяна. Изложени са съображения, че обвиняемият Ф. се признава за виновен и се разкайва за стореното, но се счита че лицето не следва да изтърпява наказанието преди да е осъден с влязла в сила присъда. Наведени са твърдения, че при постановяване на обжалваното определение първостепенният съд не е взел предвид здравословното състояние на майката на обвиняемия, както и това на брат му и необходимостта той да полага грижи за тях. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение, като бъде изменена мярката за неотклонение, взета по отношение на обв. Ф. в по-лека такава.

В съдебно заседание обв. Ф., лично и чрез защитника си - адв. Б. моли за отмяна на атакувания първоинстанционен акт  и вземане на по-лека мярка за неотклонение.

Представителят на Кюстендилска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли определението на първостепенния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че са налице всички изискуеми  процесуални предпоставки налагащи вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Кюстендилски окръжен съд след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на обвиняемия Ф. е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 64, ал. 6 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Досъдебно производство ДП № 59/2020 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница е образувано при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК.

С постановление от 05.02.2020 г. Г.Б.Ф. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 04.02.2020 г. в гр. *** на ул. „*** в близост до бензиностанция „***" без надлежно разрешително държи /в себе си/ високорисково наркотични вещества, а именно - амфетамин с общо бруто тегло 7,4648 грама, канабис с общо бруто тегло 8,2482 грама и МДМА с общо бруто тегло 6,3552 грама - престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода" от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева, както и за това, че на 04.02.2020г. в гр. ***, на ул. „****“ в близост до бензиностанция „***“ противозаконно е пречил на орган на властта - служители на РУ-Дупница И. Г. Й.- мл. инспектор в участък **** при РУ-Дупница и Д. В. П. - мл. инспектор в Участък **** при РУ-Дупница да изпълнят задълженията си по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е избягал - престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода" до три години или „глоба" от петстотин до две хиляди лева.

С обжалваното определение ДнРС е намерил за основателно искането на Районна прокуратура Дупница за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража”  по отношение на обвиняемия Ф. по горепосоченото досъдебно производство. Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията по чл.63 ал.1 от НК по отношение на обвиняемия, тъй като от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че същият е извършили престъплението, за което е бил привлечен в това качество. Обосновал е наличието на реална опасност обвиняемото лице да извърши престъпление, като се е позовал на презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от НПК.

Въззивната съдебна инстанция намира атакувания съдебен акт за законосъобразен и правилен, по следните съображения:

Съдът, в преценката си за законност на задържането на настоящия етап от воденото разследване, възприе следното: Районният съд правилно и законосъобразно е приел, че са на лице предпоставките за налагане на най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража". Производството, пренесено пред въззивната инстанция, се концентрира върху наличието (или липсата) на всички условия, обуславящи законността на мярката, които са били предмет на разглеждане и пред първата инстанция.

На първо място следва да се установи дали са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно за предявеното обвинение против обвиняемия да се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, данните по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление и от доказателствата да може да се направи обосновано подозрение, че обвиняемия е извършил престъпление.

Не е оборен направеният от първоинстанционния съд извод относно наличието на обосновано подозрение обв. Ф. да е евентуално съпричастен към деянието, за което му е повдигнато обвинение, което е  тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като материалният закон предвижда за деянието по  чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК наказание лишаване от свобода от една до шест години. Най-общия първоначален преглед на доказателствения материал, изготвен при извършване на посочените по-горе процесуално-следствени действия, позволява на настоящият състав да направи едно разумно предположение за възможността обв. Ф. да е автор на вменяваното му деяние. Законосъобразни са изводите на проверяваната съдебна инстанция, че от събраната в досъдебната фаза доказателствена съвкупност, въпреки изключително ранния етап от развитието на производството, би могло да се изведе предположение и то в достатъчна степен обосновано, че с поведението си обвиняемият е участвал в извършването на повдигнатото спрямо него обвинение. Доказателства пряко в насока съпричастност на обвиняемия, се съдържат в гласните такива, събрани чрез разпитите на свидтелите Н. К., Е. В., И. Й., Д. С. и писмените доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване, протокол за извършване на полеви наркотест, протокол за мерене на открит наркотик. Изготвената в хода на досъдебното производство справка за съдимост  на обвиняемия Ф. сочи, че последният е с осем на брой осъждания, част от които за престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК, по чл. 354а, ал. 3 от НК, по чл. 354а, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК, за които са му налагани ефективни наказания. Тази най-обща преценка на доказателствения материал съответства на степента на доказване на предположението за авторството на деянието за целите на настоящото  производство по чл. 64, ал. 7 от НПК, без да опровергава принципа по чл. 16 от НПК. Вътрешното убеждение на съда за доказване на обвинението по несъмнен начин се формира в друго съдебно производство, различно от това  по осъществявания съдебен контрол върху задържането под стража на обвиняем.

            В конкретния случай максималният срок на задържането в досъдебното производство съгл. чл. 63, ал. 4 от НПК възлиза на 8 месеца, като началото му е поставено едва преди малко повече от седмица, поради което последващо обсъждане на законния срок е безпредметно.

Настоящата въззивна съдебна инстанция намира за правилни и изводите на ДнРС в насока наличието на изискуемата от процесуалния закон опасност от извършване на престъпление от страна на обвиняемия.

Повдигнатото обвинение е за деяние, след като лицето е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс. Последното обуславя приложение на презумпцията по чл. 63, ал. 2, т .2 от НПК. Трайните престъпни наклонности на подсъдимия Ф. предпоставят с категоричност наличието на опасност от извършване на престъпление, която понастоящем следва да бъде преценена като действително съществуваща, още повече предвид твърденията, че деянието, за което е внесено обвинението е извършено около година и три месеца след (изтърпял е наложеното наказания на 01.12.2018 г.) като съшият е изтърпял наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 3 (три) години по НОХД № 218/2016 г. на Благоевградски окръжен съд. Очевидно, така наложените му наказания не са изпълнили целите си. Ето защо и предвид създалите се трайни престъпни навици у обвиняемия, се обуславя реална опасност същият да извърши друго престъпление. От друга страна, в хода на досъдебното производство е установено, че обвиняемият не е зает по трудов или друг договор, от което може да се изведе допълнително реалната опасност от извършването на друго престъпление, с оглед набавянето на средства за издръжката си. В допълнение следва да се отбележи, че от материалите по досъдебното производство се установява, че същият се е опитал да осуети извършената проверка, изхвърляйки наркотичните вещества предмет на престъплението. Следва да се отбележи също така, че в рамките на образуваното досъдено производство същичт е привлечен и за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

На следващо място следва да се обсъди и необходимостта задържането под стража спрямо обвиняемия да продължи да се прилага с оглед релевираните в частната жалба оплаквания.

По отношение на възражението на жалбоподателя относно обстоятелството, че при  определяне на мярката за неотклонение първостепенният съд не се съобразил  със здравословно състояние на близки роднини на обвиняемия- неговата майка и неговият брат и необходимостта той да полага грижа за тях, следва да се отбележи, че в жалбата, депозирана пред КнОС не са посочени конкретни влошавания на тяхното здравословно състояние, нито пък са посочени доказателства в подкрепа на това.

Пред ДнРс са представени писмени доказателства- Епикриза с ИЗ№ 3294/2019 г., според която майката на обвиняемия- Е. К. М. е диагностицирана с ендокринологично заболяване, но същата е изписана на 20.12.2019 г. и то в добро общо здравословно състояние. По отношение на брата на обвиняемия- М. Е. М. също е предствена медицинска документация, от която действително се установява, че последният е с 80 % трайно намалена неработоспособност и е диагностициран с „****“ още през 2003 г. Тези обстоятелства обаче не биха  могли да бъдат достатъчен  мотив на съда да наложи по-лека мярка за нотколение. Още повече, както бе посочено по-горе от документацията се установява, че майката на обвиняемия е изписана в добро общо здравословно състояние и не се налице обективни пречки тя да се грижи за пълнолетния брат на обвиняемия. Няма данни и в посока на това обвиняемият да е единствено лице способно да полага грижи за тях. Съдът отбелязва също така, че видно е и обстоятелство, че доскоро обвиняемият е живеел извън България и не е полагал грижи за сочените членове на семейството му, което е допълнителена индиция за съда да приеме, че не е налице належаща необходимост от същата.

За да бъде взета наложената на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е достатъчно да бъдат налице две от предвидените в чл. 63, ал. 1 от НПК предпоставки, които в случая са налице, поради което лишено от необходимост е обсъждане наличието на третата, алтернативно предвидена предпоставка -  реална опасност обвиняемия да се укрие.

 

В обобщение, с оглед събраните по делото доказателства, характера на извършеното престъпление и личността на обвиняемия, настоящата инстанция счита, че целите предвидени в чл. 57 от НПК по отношение на обвиняемия могат да бъдат постигнати единствено с налагането на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

 

По изложените съображения атакуваното определение на Дупнишкия районен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран така, Кюстендилският окръжен съд 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.02.2020 г. на РС-Дупница, постановено по н.ч.д. № 126/2020 г. по описа на съда, с което по отношение на Г.Б.Ф., ЕГН **********, в качеството му на обвиняем по досъдебно производство вх. № 236/2020 г., ДП 91/2010 г., по описа на ДнРП, ДП № 59/2020 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

 

 

Определението е окончателно .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: