РЕШЕНИЕ
№92/23.7.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното НАХД
№ 146/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от “Свинекомплекс Брестак“АД с.
Брестак, ЕИК *********, представлявано от П.И. М. срещу Наказателно
постановление № ЗЖ-18, издадено на 05.05.2020 г. от
Директора на ОДБХ - Варна, с което на
въззивника за нарушение по чл. 131 ал. 1 т. 1 вр. чл. 129 ал. 1 т. 6 вр. чл.
132 ал. 1 т. 20 от Закона за ветеринаромедицинската дейност /ЗВД/, на основание
чл. 469 ал. 2 от същия закон е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Въззивникът моли издаденото НП да бъде
отменено като счита същото за незаконосъобразно, необосновано и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, като излага пространствени
аргументи в тази връзка и прави множество възражения срещу съставеното
наказателно постановление. В с.з., редовно призован, участва чрез процесуален
представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В условията на евентуалност моли съда да приеме, че
са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН – маловажност на
нарушението. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си за
незаконосъобразност на обжалвания акт. Претендира разноски.
Наказващия орган, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираните от въззивника разноски.
Контролиращата страна – ВРП, редовно призовани не
изпращат представител, не изразяват становище по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
За времето от 13.01.2020 г. до 16.01.2020 г.
контролните органи от ОДБХ – Варна извършили проверка във „Свинекомплекс
Брестак“АД в изпълнение на Заповед РД-11-70/08.01.2020 г. на Изпълнителния
директор на БАБХ за обявяване на огнище на АЧС в „Свинекомплекс Брестак“АД.
При извършена проверка в около 10, 30 – 11,
00 часа свид. М.Д.М. /той и актосъставител/ издал предписание №2/13.01.2020 г.,
съгласно което следвало да се преустанови производството на медикаментозен
фураж от фуражния цех на дружеството в срок от 12, 30 часа.
В 14, 30 часа на същия ден контролните
органи и лично свид. М. установили, че така даденото предписание не е спазено,
тъй като производството във фуражни цех не било преустановено към този час.
При тази констатация свид. М. приел, че
дружеството е допуснало нарушение на ЗВД, поради което на 17.02.2020 г. в
присъствието на изпълнителния директор на дружеството и един свидетел съставил
АУАН на въззивника за нарушение по чл. 131 ал. 1 т. вр. чл. 129 ал. 1 т. 6 от
ЗВД. Срещу така съставения АУАН в законоустановения срок постъпило писмено
възражение от дружеството – въззивник, което било прието от АНО за
неоснователно и издадено обжалваното пред настоящата съдебна инстанция
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, които установяват лично
възприети от тях факти, в показанията им не се констатират никакви
противоречия, поради което и съдът няма основание да се съмнява в тяхната
достоверност. В подкрепа на твърденията им са и писмените доказателства,
приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в
своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата за установена
фактическа обстановка не се оспорва и от въззивника.
При
така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността
му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от
компетентни органи съгласно чл. 472 ал. 1 и ал. 2 от ЗВД, видно от ангажираните
от въззиваемата страна писмени доказателства, установяващи, че актосъставителя
е ветеринарен лекар.
Относно
процесуалната и материално правна законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Въззивния съд установи, че действително
в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
нарушителя, които се изразяват в следното:
Законосъобразното издаване на едно
наказателно постановление изисква идентичност между фактическото описание на
нарушението и неговата правна квалификация дадени в АУАН и тези, отразени в НП,
както и пълно съответствие между описанието на нарушението и посочената като
нарушена правна норма. В настоящия случай това не е налице, тъй като съществува
несъответствие между съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП,
относно квалификацията на нарушението. Както бе изложено по – горе в АУАН
нарушението е квалифицирано като такова по чл. 131 ал. 1 т. 1 вр. чл. 129 ал. 1
т. 6 от ЗВД, докато в НП е добавен и чл. 132 ал. 1 т. 20 от с. з. Цитираните като
нарушени правни норми в АУАН не съдържат състав на административно нарушение,
тъй като нормата на чл. 131 ал. 1 т. 1 от ЗВД регламентира правомощието на
контролните органи да дават указания, в които определят срокове за отстраняване
на нарушенията, а разпоредбата на чл. 129 ал. 1 т. 6 от закона визира част от
обекти с епизоотично значение, в които се извършва контрол по здравеопазването.
Едва в НП е направен опит за прецизиране на нарушението, като вече е посочена
съответната на фактическото описание на нарушението правна норма – тази по чл.
132 ал. 1 т. 20 от ЗДВ, регламентираща задължение за собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни да изпълняват
предписанията и разпорежданията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане
на ветеринарномедицински контрол по чл. 7, ал. 1 от ЗВД. Подобно дописване,
респ. разширяване на правната квалификация на нарушението е недопустима, не
само поради споменатото изискване за пълна идентичност между АУАН и НП, но и
предвид факта, че именно с АУАН има функцията на официално обвинение в
административно – наказателното производство и гарантира правото на нарушителя
на предварителна защита. Това е така, тъй като от този момент възниква правото
на защита на привлеченото към административно – наказателна отговорност лице,
включващо и правото му да разбере за какво именно нарушение се ангажира тя. В
настоящия случай, в АУАН се твърди че са нарушени правни норми, които нямат
запретяващ характер или пък изискващи определено поведение от страна на лицата
спрямо, които са насочени, поради което това правото на защита на нарушителя е
било накърнено.
Разпоредбите разписващи правилата за
съставяне на АУАН са императивни и тяхното неспазване всякога следва да се
тълкува като нарушено право на защита на наказаното лице, което нарушение от
своя страна представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо
до единствения възможен извод - отмяна на обжалваното НП. Административно-наказателното производство въвежда строги
правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове административни
нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните
органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват
това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Стриктното им спазване
е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.
На
второ място съдът счита, че нарушението, за което дружеството е санкционирано не
е доказано по безспорен и категоричен начин. В този смисъл напълно споделя
възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата и писмени бележки на неговия
процесуален представител, че след като в даденото предписание не е определен
краен срок за неговото изпълнение не може да се приеме, че към 14, 30 часа то
не е било изпълнено. Липсват безспорни доказателства за това дали и кога
дружеството е преустановило производството на медикаментозен фураж от
фуражния цех. Свид. Василев твърди, че това е станало в края на работния ден,
който приключвал в 16, 00 часа. Доказателства в тази връзка от страна на
наказващия орган, върху когото лежи доказателствената тежест в административно
– наказателното производство не са ангажирани. При това твърденията на свид.
Василев следва да се приемат за достоверни, което идва да рече, че
предписанието все пак е било изпълнено. Неприемливо е да се твърди че само
няколко часа след като е било дадено предписанието дружеството е извършило
процесното нарушение без да е определен краен срок за неговото изпълнение.
Следвало е проверяващите органи да определят такъв срок и то съобразен с крайно
напрегнатата и интензивна обстановка в дружеството в същия ден и една при
неизпълнение след този срок да съставят АУАН на нарушителя.
При
издаването на наказателното постановление наказващия орган е пренебрегнал пренебрежително
краткия срок, които актосъставителя е приел, че дружеството е следвало да преустанови
производствената дейност на медикаментозен фураж. Не е взел предвид и безспорно
установения от свидетелите факт, че изпълнителния директор на дружеството/която
е следвало да предприеме действия по изпълнение на предписанието/ е била
постоянно ангажирана с проверяващите екипи и изпълнението на умъртвяването на
животните в животновъдния обект. Не на последно място следва да се посочи, че
наказващият орган не е спазил изискването на чл.
27 ал. 2 от ЗАНН при реализирането на административно - наказателната
отговорност на нарушителя. Предвид обективните обстоятелства и липсата на данни
за предходни нарушения на закона, наказващият орган е бил длъжен да изложи
мотиви защо не прилага чл. 28
от ЗАНН. Като не е сторил това е опорочил съществено процесуалният закон,
което е достатъчно основание за отмяна на процесното НП.
По гореизложените съображения
съдът намира проверяваното наказателно постановление за незаконосъобразно и
неправилно поради което същото следва да се отмени. Предвид изхода на правния
спор в полза на жалбоподателя съдът не счита, че следва подробно да обсъжда
всички възражения изложени в жалбата.
С оглед изхода на делото претенцията на
въззивника за присъждане на сторените от него разноски за адвокат е
основателна. Същият е представил доказателства за договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, съгласно сключен договор
за правна защита и съдействие от 18.05.2020 г. и в размер на 252 лева по
договор за правна защита и съдействие от 17.07.2020 г. Предвид направеното от
насрещната страна възражение, съдът намира възражението за прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на
основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН същото следва да бъде намалено. Тълкувайки
нормата на чл. 18 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в сегашната
й неясна редакция/ съдът счита, че заплатеното от въззивника възнаграждение за
адвокат следва да се намали до сумата от 400 лева, включваща възнаграждение за
изготвяне на жалбата срещу наказателно постановление и възнаграждение за
процесуално представителство по делото определено по правилата на чл. 7 ал. 2 от Наредбата - върху стойността на санкцията.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал.1 от ЗАНН:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗЖ-18, издадено на
05.05.2020 г. от Директора на ОДБХ -
Варна, с което на от “Свинекомплекс Брестак“АД с.
Брестак, ЕИК ********* за нарушение по чл. 131 ал. 1
т. 1 вр. чл. 129 ал. 1 т. 6 вр. чл. 132 ал. 1 т. 20 от Закона за ветеринаромедицинската
дейност, на основание чл. 469 ал. 2 от същия закон е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА ОДБХ – Варна ДА ЗАПЛАТИ на “Свинекомплекс Брестак“АД с. Брестак, ЕИК *********
сумата от 400 лева направени по делото разноски, на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: