№ 2043
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20126959/28.05.2021 г. по гр. д. № 11838/2020 г. по описа
на СРС, 164 състав е признато за установено по искове по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПЩ с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 5 от
ЗАрД, че „К.П.“ ЕООД дължи на Р. П. Д. и Д.П. Д. общо сумата от 4608,60
лева или по 2304,30 лева на всяка от тях, представляваща дължимо арендно
възнаграждение за стопанската 2018/2019 г. в размер на 3545 лева и неплатен
остатък от дължимото арендно плащане за стопанската 2017/2018 г. в размер
на 1063,80 лева, дължими по Договори за наем на земеделски земи от
02.08.2017 г. и 24.07.2018 г., сключени между наемодателя И.Г.Я.
(наследодател на ищците) и „К.П.“ ЕООД като наемател, ведно със законната
лихва от 06.11.2019 г. до окончателното плащане на задължението, като
исковете са отхвърлени в останалата част до пълния предявен размер от
7089,60 лева или за сумата от 2481,00 лева като неоснователен.
Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за
сумата от 2481 лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 25110493/30.06.2021
г., подадена от Р. П. Д. и Д. П. Т., в която са изложени съображения за
1
неправилност на решението в обжалваната част. Въззивниците поддържат, че
въпреки че съдът е установил, че страните по договорите за наем не са
уговорили плащане, то той е приел, че такова плащане на сумата от 2481 лева
е извършено на 13.07.2018 г., а неговата изискуемост е настъпила на
01.10.2018 г. Поддържат, че с това плащане е и изпълнено забавено
задължение за рента за стопанската 2016/2017 г. Ищецът не ангажирал
доказателства, от които да се установи кои задължения е изпълнил. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендира направените разноски в пълен размер за заповедното и
първоинстанционното производство, както и тези във въззивното
производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 11838/2020 г. по описа на СРС, 164 състав е
образувано по искова молба, подадена от Р. П. Д. и Д. П. Т., с която са
предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1
във връзка с чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Ищците твърдят, че са наследници на И.Г.Я., починала на 01.12.2019 г.
и на П.Г.Я., б.ж. на гр. Шабла, починал на 31.01.2011 г. Приживе П.Я.
притежавал нива с площ от 52,896 дка, представляваща имот № 07083,
находяща се в землището на гр. Шабла, местност Карасолуците, а И.Я. две
ниви – нива с площ от 12.000 дка, представляваща имот № 043075, находяща
се в землището на гр. Шабла, местност Соргуна и нива с площ от 6,000 дка,
представляваща имот № 078053, находяща се в землището на гр. Шабла,
местност Караулсъртъ. Твърдят, че приживе И.Г.Я. е отдавала притежаваните
от нея ниви под наем на ответното дружество. Твърдят, че е сключила
договори за наем за стопанските 2017/2018 и 2018/2019 години, но ответното
дружество не било изпълнило задължението си да заплати наемна цена.
Твърди, че на 05.11.2019 г. наследодателката им е подала заявление за
2
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 7089,60 лева, представляваща
неизплатени годишни наемни вноски, като е образувано гр.д. № 63923/2019 г.
по описа на СРС, 164 състав, но ответникът възразил срещу издадената
заповед. Молят да бъде признато да установено, че ответникът „К.П.“ ЕООД
дължи да им заплати като наследници на заявителя И.Г.Я. по ½ идеална част
от дължимите по двата договора суми като по всеки от двата договора
претендират по 3544,80 лева или общо сумата от 7089,60 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното плащане и направените разноски в исковото
и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на „К.П.“ ЕООД, с който
заявява, че оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва, че между
страните са сключени договори за наем на земеделска земя от 02.08.2017 и
24.07.2018 г., с който са му предоставени за ползване описаните в исковата
молба земеделски земи. Признава, че дължи сумата от 1063,80 лева,
представляващ остатък от наемна цена от 15 лева на дка за стопанската
2018/2019 г. Твърди, обаче, че останалата част от задължението си е изпълнил
точно и в срок. Твърди, че по договор за наем от 02.08.2017 г. за стопанската
2017/2018 г. е платил сума в общ размер на 6026 лева, определено по 85 лева
на дка, като плащането било извършено на два пъти – на 20.07.2017 г. с РКО
лично на ищцата Д. П. Т. – 2481 лева и на 15.01.2018 г. – по банкова сметка на
Р. П. Д. е преведена сумата от 3545 лева. Твърди, че по договор за наем от
24.07.2018 г. било извършено едно плащане на 13.07.2018 г. в размер на 2481
лева, която сума била преведена по сметка на Р.Д.. Моли предявените искове
да бъдат отхвърлени и претендира направените по делото разноски.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
63923/2019 г. по описа на СРС, 164 състав. По заявление от 05.11.2019 г.,
подадено от И.Г.Я. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 28.11.2019 г., с която е разпоредено на К.П. ЕООД да заплати на заявителя
сумата от 7089,60 лева, представляваща сбор от неизплатени годишни наемни
вноски по два договора за наем на земеделска земя за стопанските 2017/2018
и 2018/2019 години, ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. до изплащане
на вземането, както и 491,79 лева – разноски по делото, от които 141,79 лева –
държавна такса и 350 лева – възнаграждение за адвокат.
3
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, от които се установява следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че Р. П. Д. и Д. П. Т. са наследници по закон на П.Г.Я. и И.Г.Я..
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че П.Г.Я. и И.Г.Я. са били собственици на земеделски земи -
нива с площ от 52,896 дка, представляваща имот № 07083, находяща се в
землището на гр. Шабла, местност Карасолуците, а И.Я. две ниви – нива с
площ от 12.000 дка, представляваща имот № 043075, находяща се в
землището на гр. Шабла, местност Соргуна и нива с площ от 6,000 дка,
представляваща имот № 078053, находяща се в землището на гр. Шабла,
местност Караулсъртъ.
Не е спорно между страните, а и се установява, че на 02.08.2017 г. между
И.Г.Я. и „К.П.“ ЕООД е сключен договор за наем на притежаваните от нея
земеделски земи в землището на гр. Шабла със срок на действие 1 стопанска
година, считано от 01.10.2017 г. до 01.10.2018 г. Наемателят е поел
задължение да заплати наемна цена в размер на не по-малко от 50,00 лева на
декар или левовата равностойност на 30 % от средно признатия добив за
съответното населено място. На 24.07.2018 г. И.Г.Я. и „К.П.“ ЕООД са
сключили договор за наем със същото съдържание, но за срок от една
стопанска година, считано от 01.10.2018 г. до 01.10.2019 г.
Във връзка с твърдението на ответника за извършени плащания по
договорите са събрани писмени доказателства, от които се установява, че на
20.07.2017 г. на И.Г.Я. е платена сума в размер на 2481 лева (рента
70,896х35.00), на 15.01.2018 г. – по сметка на Р.Д. П. е преведена сумата от
3545 лева – рента за И.Г.Я. К.П. ЕООД и на 13.07.2018 г. – по сметка на Р. П.
Д. е преведена сумата от 2481 лева – рента 2017 И.Г.Я..
Установява се, че между И.Г.Я. и „К.П.“ ЕООД са били сключвани
договори за наем от 03.07.2015 г. и 05.08.2016 г. с предмет процесните
земеделски земи, по силата на които на наемателя е предоставено възмездно
ползване за стопански години 01.10.2015-01.10.2016 г. и 01.10.2016 –
01.10.2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
4
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лица - заявители,
имащи правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на
вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която
по гр. д. № 63923/2019 г. по описа на СРС, 164 състав, е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните
съществува облигационно правоотношение, в чието съдържание са включени
задължения за заплащане на наемна цена в претендирания от ищците размер.
Установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищците, а задължението
да установи, че задължението за заплащане на наемната цена е извършено
точно и в срок е на ответното дружество.
По делото не е спорно, че между И.Г.Я. (наследодател на ищците) и
ответното дружество „К.П.“ ЕООД е съществувало облигационно
правоотношение, по силата на което е за временно и възмездно ползване са
предоставени земеделски земи, като всеки от договорите е бил със срок от
една стопанска година. Не е спорно също така, че в т. 2 от договорите е
уговорена наемна цена, като страните са определили минимален размер от 50
лева на декар или с оглед предоставените за ползване имоти – 70,896 дка –
3544,80 лева.
5
С оглед предмета на въззивното обжалване и доводите изложени във
въззивната жалба, преценката на основателността й следва да бъде основана
на твърденията на страните относно релевантните за спора факти и събраните
по делото доказателства.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с
плащането, извършено на 13.07.2018 г. е погасено задължение за рента за
2017 г., поради което и е отхвърлил исковете за сумата от 2481 лева с мотив,
че тази сума се отнася за исковия период – за стопанска година 2017/2018 г.
Тези изводи на съда са неправилни.
На първо място, с отговора на исковата молба ответникът е въвел
твърдение, че е превел сумата от 2481 лева на 13.07.2018 г. авансово по
договор за наем на земеделска земя, сключен на 24.07.2018. г. При
постановяване на решението си, обаче, първоинстанционният съд е приел, че
с тази сума е погасено задължение по друг договор за наем, като не е
съобразил твърденията на ответника. При преценка на основателността на
предявените искове и с оглед принципа на диспозитивното начало съдът е
длъжен да съобрази твърденията на страните, изложени в исковата молба и
отговора на исковата молба и да ги съпостави със събраните по делото
доказателства. Като е приел, че с извършеното плащане е погасено друго
задължение, а не твърдяното от ответника, съдът е допуснал процесуално
нарушение, което се е отразило на правилността на решението.
На следващо място, настоящият съдебен състав като съобрази
събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност намира, че
с представеното дебитно авизо не се установява плащане на наемна цена за
исковия период. Действително в него е посочено, че основанието за плащане
е рента за 2017 г., но по делото са събрани доказателства, че за предходната
стопанска година 2016/2017 г. е имало сключен договор за наем със същия
предмет като процесните договори за стопански 2017/2018 и 2018/2019 г. В
тежест на ответното дружество е било да установи, че плащането, за което е
представил доказателства се отнася за стопанската 2017/2018 г. Доказателства
в тази насока не са ангажирани и с оглед проведеното насрещно доказване,
възражението на ответника за извършено плащане се явява неоснователно.
По изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 164 състав обжалваното
6
решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде признато за установено, че „К.П.“ ЕООД
дължи да заплати на ищците сумата от 2481 лева, представляваща неплатена
част от наемна цена по договори за наем на земеделска земя от 02.08.2017 г. и
24.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемия „К.П.“ ЕООД следва да
бъде осъдено да заплати на Р. П. Д. и Д. П. Т. сумата от по 449,62 лева за
всяка от тях.
По отношение на разноските, направени в първоинстанционното и
заповедното производство Софийски районен съд, 164 състав се е произнесъл
с решението като е осъдил ответника да заплати на ищците сумата от 384,12
лева, а с Определение № 20171079/12.08.2021 г., постановено по реда на чл.
248 от ГПК е осъдил ответника да заплати допълнително още 543,97 лева.
Общият размер на присъдените разноски в първоинстанционното и
заповедното производство е 928,09 лева общо и за двете ищци или за всяка от
тях е присъдена сума от по 464,04 лева. С оглед основателността на
въззивната жалба и уважаване на предявения иск в неговата цялост
ответникът – въззиваем следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищците
по още 372,76 лева - разноски, направени в първоинстанцонното и
заповедното производство.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20126959/28.05.2021 г. по гр.д. № 11838/2020 г.
по описа на СРС, 164 състав в частта, с която са отхвърлени исковете,
предявени от Р. П. Д. и Д. П. Т. против „К.П.“ ЕООД с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 232, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите за сумата над 4608,60 лева до
предявения размер от 7089,60 лева или за сумата от 2481 лева и вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422,
7
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 232, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, предявен от Р. П. Д., ЕГН-**********, гр. **** и
Д. П. Т., ЕГН-**********, от гр. Варна, ул. **** против „ К.П.“ ЕООД, ЕИК
– ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.
****, че „К.П.“ ЕООД дължи да заплати сумата от още 2481 лева,
представляваща неплатена наемна цена по Договори за наем на земеделска
земя, сключени на 02.08.2017 г. и 24.07.2018 г. между И.Г.Я. (праводател на
ищците) и „К.П.“ ЕООД за стопански години 2017/2018 и 2018/ 2019 г., ведно
със законната лихва от 05.11.2019 г. до окончателното плащане, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 63923/2019 г.
по описа на СРС, 164 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „К.П.“ ЕООД, ЕИК –
****, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. ****
да заплати на Р. П. Д., ЕГН-**********, гр. **** сумата от още 372,76 лева,
представляващи направени в производството по гр.д. № 11838/2020 г. и гр.д.
№ 63923/2019 г. по описа на СРС, 164 състав разноски, както и сумата от
449,62 лева, представляващи направени във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „К.П.“ ЕООД, ЕИК –
****, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. ****
да заплати на Д. П. Т., ЕГН-**********, от гр. Варна, ул. **** сумата от още
372,76 лева, представляващи направени в производството по гр.д. №
11838/2020 г. и гр.д. № 63923/2019 г. по описа на СРС, 164 състав разноски,
както и сумата от 449,62 лева, представляващи направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9