Разпореждане по дело №82/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2009 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20091200200082
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

1

Година

12.06.2009 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.20

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Христина Златомирова Костова

Пламен Александров Васка Халачева

Прокурор:

Светлозар Лазаров

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Административно дело

номер

20065100700067

по описа за

2006

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.33 и следващите от ЗАП /отм./ във връзка с чл.118 от КСО във връзка с § 4, ал.1 от ПЗР на АПК.

Постъпила е жалба от Асен Ангелов Латинов против решение № 37/ 27.12.2004 г. на Директора на РУСО – гр.Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 1703/20.09.2004 г. на длъжностното лице по “Пенсионно осигуряване” при РУ “СО” – гр.Кърджали. Твърди се в жалбата, че неправилно бил определен осигурителния му стаж и съответно неправилно била преизчислена и осъвременена пенсията му за осигурителен стаж и възраст. Не му бил признат осигурителен стаж за работата му през цялата 1985 г., както и за периода от 01.01. – 20.01.1986 г., за което представил необходимите документи. За осигурителния му стаж за ІІ категория труд в т.7 от разпореждането не било взето предвид представеното от него удостоверение обр. УП-3 № 321/03.12.2003 г., издадено от “Сливница 1968” АД, а също така неоснователно били приспаднати 14 дни като действителен стаж от ІІ категория труд съобразно констативен протокол на РУ “СО”- гр. Смолян. Неоснователно в т.8 от разпореждането било отказано изменение на пенсията му от 27.07.2000 г., тъй като представените удостоверения обр. УП-2 № 121/24.07.2000 г. с осигурителен доход за периода от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. и обр. УП-2 № 157/07.05.1990 с осигурителен доход за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1987 г. били с невярно съдържание, което обстоятелство било констатирано от контролните органи на РУ “СО “ – гр.Разград и РУ “СО” – гр.Кюстендил. Извършените проверки от РУ “СО” – гр.Разград и гр. Смолян не установявали верни обстоятелства, а именно, че не работил в проверяваните периоди от време и затова същите приключили с необосновани и неправилни изводи. В действителност бил работил на посочените в документите места и следвало да му бъде зачетен осигурителен стаж. Протоколът за доброволно предаване документ на органите на МВР не променял верността на съдържанието на документа. Моли съда да отмени обжалваното решение на Директора на РУ “СО” – гр.Кърджали, както и разпореждане № 1703/20.09.2004 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и да върне преписката на на РУ “СО” – гр.Кърджали за решаване по същество.

В хода на производството като жалбоподатели са конституирани наследниците на Асен Ангелов Латинов – Юмюгюл Мехмед Халибрям, Гюрсел Хасан Темиз и Левен Асенов Латинов.

Ответникът – Районно управление “Социално осигуряване” Кърджали, чрез своя процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема следното:

Не се спори по делото, че с разпореждане № 1703/20.09.2004 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване” при РУ „Социално осигуряване” гр. Кърджали на Асен Ангелов Латинов му е определена и осъвременена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като последният неин размер, считано от 01.06.2004 г. е определен на 200.12 лева. С разпореждането е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Асен Ангелов Латинов, считано от 27.07.2000 г., тъй като представените от последния удостоверения Обр. УП-2 № 121/ 24.07.2000 г. с осигурителен доход за периода 01.01.1985 г. – 31.12.1985 г. и Обр. УП-2 № 157/07.05.1990 г. с осигурителен доход за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1987 г., са с невярно съдържание. С цитираното разпореждане е постановено също така Асен Ангелов Латинов да възстанови надвзетата сума от пенсия за времето от 27.07.2000 г. до 31.08.2003 г. с лихва, на основание чл.114 от КСО.

С решение № 37/27.12.2004 г. на директора на РУ „Социално осигуряване” гр. Кърджали е потвърдено разпореждане № 1703/20.09.2004 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване” при РУ „Социално осигуряване” гр. Кърджали.

Предвид така издаденото разпореждане и потвърждаващото го решение и наведените в жалбата доводи, спорни по делото са следните обстоятелства: следва ли да се признае на Асен Ангелов Латинов осигурителен стаж за цялата 1985 г., както и за периода 01.01. – 20.01.1986 г., следвало ли е да се вземе предвид при преизчислението на пенсията удостоверение Обр. УП-3 № 2318/03.12.2003 г., правилно ли са приспаднати 14 дни като недействително положен стаж от ІІ категория труд и правилно ли е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Асен Ангелов Латинов, считано от 27.07.2000 г.

Във връзка с горното, по делото са представени и приети като доказателства констативни протоколи вх. № № 57 от 06.06.2003 г. и 81 от 11.07.2003 г. за извършени проверки на документите за пенсиониране, издадени от осигурителите кметство с. Божурово и кметство с.Червен бряг. В първия от тях е посочено, че няма данни през периода 01.01.1985 г. – 31.12.1985 г. Асен Ангелов Латинов от с.Ямино, Кърджалийска област да е работил като тютюнопроизводител, а във втория протокол е отразено, че за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1987 г. Латинов не е работил по трудов договор със Селскостопанска бригада – с.Червен бряг и лицето не фигурира в представените разчетно – платежни документи. Цитираните протоколи са издадени от органите на НОИ в рамките на предоставени‗е им, с разпоредбата на чл.108, ал.1, т.1 от КСО, правомощия и представляват официални документи по смисъла на чл.143, ал.1 от ГПК /отм./, респективно чл.179, ал.1 от ГПК, и като такива се ползват с формална доказателствена сила. В резултат на така установените по време на проверките обстоятелства кметството в с.Божурово е издало ново удостоверение Обр.УП-3 с изх.№ 8 от 18.03.2004 г., в което е посочено, че Латинов е работил като тютюнопроизводител през периода 01.01.1978 г. – 31.12.1979 г., а кметството в с.Червен бряг е издало писмо изх.№ 16 от 31.03.2004 г., с което удостоверява, че в документацията Латинов не фигурира като строителен работник през периода 1986 г. – 1987 г. С цитираните удостоверения, издадени впоследствие, по същество са отменени удостоверения Обр. УП-2 № № 121 от 24.07.2000 г. на кметството в с.Божурово и 157 от 07.05.1990 г.

С оглед гореизложеното, неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя Левен Асенов Латинов – наследник на Асен Ангелов Латинов, че истинността, достоверността и валидността на представените от Асен Ангелов Латинов удостоверения Обр. УП-2 не е опровергана по установения от закона начин. Впрочем, самият жалбоподател, в представената от процесуалния му представител писмена защита не оспорва обстоятелството, че по отношение на удостоверение Обр. УП-2 има влязла в сила присъда, поради което същото не следва да се зачита. В тази връзка следва да се отбележи, че с касационната жалба е представено надлежно заверено копие от влязло в сила решение № 11 от 03.02.2004 г. по АНП № 254/2003 г. по описа на Кубратския районен съд, с което Джахаде Зюлкюфова Юсуфова от гр.Кубрат е призната за виновна в това, че на 24 и 25.07.2000 г. в с.Божурово, като длъжностно лице – инспектор АПОН, в кръга на службата си е съставила официални документи – 2 бр. удостоверения УП-2 № 120 и 121/2000 г., в които е удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства. Що се касае до приложеното наказателно дело от общ характер № 533/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, същото не само не опровергава по никакъв начин констатациите на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване”, отразени в разпореждане № 1703/20.09.2004 г., относно удостоверения Обр. УП-2 № № 121/24.07.2000 г. и 157/07.05.1990 г., а напротив – в делото се съдържат множество доказателства, установяващи, че цитираните удостоверения са с невярно съдържание, в това число и показанията на самия Латинов /л.118-120 от том І на досъдебното производство/.

При това положение правилно с цитираното разпореждане № 1703/ 20.09.2004 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване” при РУ „Социално осигуряване” гр. Кърджали и потвърждаващото го решение № 37/27.12.2004 г. на директора на РУ „Социално осигуряване” гр. Кърджали, е прието, че не са налице основания за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Асен Ангелов Латинов, считано от 27.07.2000 г., като на последния не му е бил признат осигурителен стаж както за периода 01.01.1985 г. – 31.12.1985 г., така и за периода 01.01.1986 г. – 20.01.1986 г., който се претендира от Латинов.

Що се касае до удостоверение Обр. УП-3 № 2318/03.12.2003 г., то от пенсионната преписка се установява, че като ново доказателство за категорията труд осигурителния стаж по същото е бил взет предвид при последващото разглеждане и преизчисление на пенсията на Латинов. С оглед изложеното и предвид Констативен протокол от РУ „Социално осигуряване” – Смолян правилно са били приспаднати 14 дни като недействителен стаж, като осигурителния стаж на Латинов от ІІ-ра категория труд е бил определен на 1 година 7 месеца и 22 дни.

И доколкото като краен резултат предмет на жалбата е размера на пенсията, която Асен Ангелов Латинов следва да получава, то от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, която се възприема изцяло от съда, се установява, че размерът на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж е правилно определен с разпореждане № 1703/20.09.2004 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и потвърден с решение № 37/27.12.2004 г. на директора на РУ „Социално осигуряване” гр. Кърджали.

Ето защо жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложеното и на основание чл.42, ал.1 от ЗАП /отм./ във връзка с чл.118, ал.2 от КСО във връзка с § 4, ал.1 от ПЗР на АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Юмюгюл Мехмед Халибрям с постоянен и настоящ адрес в с.Ямино, общ.Джебел, обл.Кърджали, с ЕГН **********, Гюрсел Хасан Темиз с постоянен адрес в с. Ямино, общ.Джебел, обл.Кърджали и настоящ адрес в гр.Пловдив, ул. ”Лайка” № 8, с ЕГН ********** и Левен Асенов Латинов с постоянен адрес в с. Ямино, общ.Джебел, обл.Кърджали и настоящ адрес в гр.Кьолн, Германия, с ЕГН **********, всички в качеството им на наследници на Асен Ангелов Латинов с последен постоянен и настоящ адрес в с.Ямино, общ.Джебел, обл. Кърджали, с ЕГН **********, против Решение № 37/27.12.2004 г. на Директора на РУ „Социално осигуряване” гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 1703/20.09.2004 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване” при РУ „Социално осигуряване” гр. Кърджали

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.