Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………...12.2019 год., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ П.,
сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 1848
по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №19, ет.2, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 3562/01.08.2019 год., постановено по гр. дело № 454/2019 год. по
описа на РС-Варна, с което дружеството – въззивник е осъдено да заплати на „Т. М. Комерс“ ЕООД,
ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Одесос“ № 20, ет.
1, сумата от 386, 16 лева, представляваща цедирано вземане с
предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка от трудовото възнаграждение
на лицето П. К. М., с ЕГН ********** – вноска за месец април 2014 год.,
причинена в резултат от неправомерно поведение на служител/и на ответника –
злоупотреба с процесуално право, изразяваща се в продължаване на принудителното
изпълнение по и. д. № 637/2011 год. на ЧСИ Р. Т., рег. № 717, по издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК
по ч. гр. д. № 1533/2011 год. на РС-Варна, въпреки знанието за липса на
качеството „поръчител“ на П. К. М. ЕГН ********** по Договор за кредит от
13.08.2007 год., въз основа на който са издадени ЗНИ и ИЛ по ч. гр. дело №
1533/2011 год. на РС – Варна и срещу П. М. е предприето принудителното
изпълнение, на основание чл. 49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в решението не е
описано кое точно действие съдът е счел за недобросъвестно, респ. липсва
описание в какво точно се изразява недобросъвестността (злоупотребата с
процесуални права) на служител на ответното дружество. Не е посочено също и
каква е причинно-следствената връзка между недобросъвестното поведение на
служител в ответното дружество и твъдяната имуществена вреда, причинена на
праводателя на ищцовото дружество. Жалбоподателят твърди, че в решението не е
изследван и не е даден отговор на основния спорен въпрос по делото, а именно:
налице ли е поведение на служител на ответното дружество (настоящ въззивник),
което да преставлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, т. е., налице ли е противоправно поведение и дали то е в причинна връзка с
настъпилата вреда.
Счита, че подаването на молба за
конституирането му като взискател по изпълнително дело, по което изпълнителният
титул е стабилизиран спрямо праводателя на ищцовото дружество и длъжник по
изпълнението П. к. М., не съставлява противоправно поведение, нито е
злоупотреба с процесуални права, поради което и не е налице основание за
ангажиране на отговорността на ответното дружество за вреди по чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД.
Твърди се също, че извършената цесия
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответното дружество, с която вземането на банката към П.
К. М. било прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕАД –
София изключва отговорността на приобретателя на вземането (цесионер) за вреди,
причинени от неправомерно поведение на праводателя му – цедент.
Отправено е искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли, ведно с
присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
Отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 3 ГПК.
В
исковата си молба ищецът „Т. М. Комерс“
ЕООД, ЕИК148060143, със седалище гр. Варна е навел следните твърдения:
Въз основа на подадено от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е образувано заповедно
производство по ч. гр. дело № 1533/2011г.
по описа на РС–Варна за твърдяно вземане на банката по Договор за кредит
за текущо потребление от 13.08.2007г. и Допълнително споразумение от
30.06.2010г. към Договора за кредит срещу лицата М. Ж. Ж. (главен длъжник) и Ц.
Н. И. и П. К. М. – поръчители. Лицето П.
М. не се е намирал в облигационна връзка, включително и като поръчител, с
банката по отношение на заявеното вземане по договора за кредит за текущо
потребление от 13.08.2007г. М. е бил поръчител по друг договор за кредит,
сключен с банката от същия главен длъжник, но въпреки това Банка ДСК ЕАД е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист и срещу М. по договора за кредит от 13.08.2007 год.
Въз
основа на заявлението и представените към него документи е издадена Заповед №
1324/02.02.2011 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 1533/2011 год. на РС-Варна и изпълнителен
лист, с които П. К. М. е осъден да заплати солидарно с кредитополучателя и
действителния му поръчител – Ц. И. на Банка ДСК ЕАД, сума в общ размер на 14
456,39 лева – задължение по Договор за кредит от 13.08.2007 год.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 637/2011г. по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № 717 и срещу П. К. М.; на 14.07.2011 г.
му е връчена покана за доброволно изпълнение. М. не е подал възражение срещу
издадената заповед, поради което тя е влязла в сила. Наложен е запор върху
трудовото му възнаграждение.
Въз
основа на договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. ответното
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Княз Дондуков“ № 19, ет. 2 е конституирано като взискател по изпълнителното дело № 637/2011г. по описа
на ЧСИ Р. Т. В качеството му на частен правоприемник на Банка ДСК ЕАД по
цитирания договор за продажба на вземания от 12.06.2012 год. ответникът „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище гр. София е образувало и изп. дело №
911/2013 год. по описа на ЧСИ Р. Тодорова с рег. № 717, въз основа на
издадените в полза на праводателя му заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 8534/2011 год. на РС-Варна,
с които П. М. е осъден, в качеството му на поръчител М. Ж. Ж., да заплати на
банката сума в общ размер на 16 296,12лв. по договор за кредит за текущо
потребление от 23.11.2007г., отпуснат на М. Ж.
След
като се запознал с двете заповедни производства и образуваните срещу него изпълнителни
дела П. М.установил, че е плащал чуждо задължение, за чието изпълнение не е поръчителствал.
След подадено от М. възражение по ч. гр. дело № 8534/11г. на ВРС било
образувано гр. дело № 702/2014г. по описа на ВРС, по което предявеният от
банката иск по чл. 422 ГПК е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение и
въз основа на съдебното решение изпълнителното дело № 911/2013 г. на ЧСИ Р. Т. е
било прекратено по отношение на П. М.
Твърди
се още, че през 2013 год. П. М. е уведомил служител на „ОТП Факторинг България“
ЕАД, ЕИК202317122 със седалище гр. София, че срещу него е предприето
принудително изпълнение въз основа на несъществуващо поръчителство. Въпреки
това ответникът продължил недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави да
изпълнява срещу М. и принудително да се удовлетворява от вземанията му за трудово
възнаграждение. През м. април 2014 год. от трудовото възнаграждение на М. е
удържана сумата от 386, 16 лева. Вследствие на постъпилите средства от
удръжките от трудовото възнаграждение на П. М., изп. дело № 637/2011г. е
приключено поради пълно погасяване на дълга.
Въз основа на изложеното ищецът счита, че поведението на ответника, а
именно: да изпълнява против М. въпреки, че е знаел, че М. не е поръчител по
договора за кредит от 13.08.2007 год., съставлява злоупотреба с процесуални
права по смисъла чл. 3 от ГПК, от което на М. са причинени имуществени вреди в
размер на 386, 16 лева – удържани през м. април 2014 год. от трудовото му
възнаграждение по изп. дело № 637/2011 год. по описа на ЧСИ Р. Т. и преведени
на ответното дружество. Поради това и „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК202317122 със седалище гр. София дължи обезщетение на М. за причинените имуществени
вреди в горния размер. С договор за прехвърляне на вземане от 28.03.2018 г. М.
е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си към ответника за обезщетение за
вреди и е уведомил длъжника си за прехвърленото
вземане.
В
съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане: за осъждането на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление
гр.
София, бул. “Княз Дондуков“ № 19, ет. 2 да заплати на „Т.
М. Комерс“ ЕООД, ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Одесос“ № 20, ет. 1
сумата от 386, 16
лева, представляваща цедирано
вземане с предмет – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в
удръжка от трудовото възнаграждение на цедента П. Кр. М. ЕГН ********** – вноска за месец
април 2014 год., причинени в резултат на неправомерно поведение
на служител/и на ответното дружество – злоупотреба с процесуално право, изразяваща се в
продължаване на принудителното изпълнение по изп. дело № 637/2011 год. на ЧСИ Р. Т.,
рег. № 717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 1533/2011 год. на РС-Варна,
въпреки знанието за липса на качеството „поръчител“ на П. Кр. М. ЕГН **********
по Договор за кредит от 13.08.2007 год., въз основа на който са издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 1533/2011 год. на РС – Варна и срещу П.
М. е предприето принудителното изпълнение.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Дондуков“ № 19, ет. 2, чрез процесуален представител, оспорва иска, счита, че
е неоснователен.
Навежда, че процесния договор за
цесия от 28.03.2018г. е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като твърдяната
от ищеца имуществена вреда няма характер на прехвърлимо вземане. Твърди, че
обезщетението за вреди е вземане с оглед личността (вземане от вида „intuitu personae“), поради което е и непрехвърлимо.
На следващо място твърди, че липсват
предпоставките за реализиране на претендираната от ищеца отговорност за
непозволено увреждане по чл. 3 от ГПК. Счита, че по делото липсват доказателства
за наличие на вреда. Твърди, че по силата на Договора за покупко-продажба на
вземания от 12.06.2012г. Банка ДСК ЕАД му е прехвърлило пакет от вземания, ведно
с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, сред които вземания е
и това срещу П. Кр. М. в качеството му на задължено лице по влязла в сила Заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г., издадени по ч. гр.
дело № 1533/2011г. по описа на РС-Варна. Твърди, че като частен правоприемник
на банката се ползва от издадените в нейна полза и влезли в сила преди цесията
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г. издадени по
ч. гр. дело №1533/2011г. на РС-Варна, въз основа на които по искане на Банка
ДСК ЕАД е било образувано и изп. дело № 637/2011г. по описа на ЧСИ Р. Т..
Твърди, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 14.07.2011г.
лично от П. М., същият не е упражнил правата си по чл. 414 от ГПК и
възможността му за възражение е преклудирана. Навежда, че пропускането от
страна на П. М. на възможностите, които са му предоставени по закон, не е
основание да се приеме, че ответното дружество с поведението си е злоупотребило
с процесуални права. Възразява, че предприемането на принудително изпълнение за
вземане, за което кредитора разполага с влязъл в сила изпълнителен титул не
съставлява противоправно поведение. Възразява, че запорът върху трудовото
възнаграждение на П. М. е поискан от предходния взискател по изпълнителното
дело - Банка ДСК ЕАД, поради което не е налице причинно-следствена връзка между
поведението му и твърдените от ищеца вреди. Счита, че в случай, че за
праводателя на ищцовото дружество са произтекли вреди, то те са в резултат на
грешка на служител на „Банка ДСК“ ЕАД – отговорния юрисконсулт, който е
представил погрешен договор за поръчителство, както и на съдия при РС – Варна,
който не е изследвал обстойно представените със заявлението документи. Твърди
се още, че дори да се приеме, че е било налице недобросъвестно процесуално
поведение (в случая на юрисконсулт на „Банка ДСК" ЕАД) и то е послужило
като основа за издаване на заповедта за изпълнение, то след като същата е
влязла в сила, искът за обезвреда с основание чл. 3 от ГПК е неоснователен. Счита
още, че не е налице твърдяната от ищеца злоупотреба с процесуални права по
смисъла на чл. 3 от ГПК, защото самото узнаване от страна на „ОТП Факторинг“
ЕАД, че П. М. не е поръчителствал за процесното задължение не покрива
съдържанието на недобросъвестност и злоупотреба с процесуални права. Настоява
за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
В
съдебно заседание ищецът поддъжа иска си и настоява да бъде уважен, а
ответникът поддържа отговора си и настоява искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
От договор за кредит за текущо потребление от
13.08.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и М. Ж. Ж. е видно, че на Ж. е предоставена сумата от 15 000 лева за срок от 120 месеца.
От договор за поръчителство от 30.06.2010 г. се
установява, че П.К. М. лично е обезпечил
изпълнението на задължението на М.Ж. по договор
за кредит № 14852425 от 23.11.2007 г. за сумата от 14 190 лева.
Въз основа на заявление от „Банка ДСК“ ЕАД е издадена заповед № 1324/02.02.2011
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
гр. д. № 1533/2011 г. на ВРС срещу М. Ж. Ж., Ц. Н. И. и П. К. М., които са осъдени солидарно да заплатят на заявителя
- кредитор сумата от 12 543, 90 лв. – главница по договор за текущо потребление от 13.08.2007 год., сумата от 1302,89 лв. – договорна лихва върху
главницата за периода от 07.09.2010 г. – 31.01.2011 г., сумата от 609,60 лева –
лихва за закъснение за периода от 07.09.2010 г. до 31.01.2011 г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 31.01.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.Въз
основа на посочената заповед за изпълнение на същата дата е издаден
изпълнителен лист в полза на банката против тримата, посочени по – горе.
На 04.07.2011 год. по
молба на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 637/2011 г. по описа
на ЧСИ Румяна Тодорова. Наложен е запор върху тредовото ввъзнаграждение на П. М.. На 28.07.2011 г. на третото задължено лице „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Менджмънт“ АД (работодател на М.) е връчено запорно съобщение.
На 14.07.2011 г. на П. М. е връчена покана за
доброволно изпълнение по изп. дело № 637/2011 г. по
описа на ЧСИ Румяна Тодорова. Няма спор, че същият не е подал възражение срещу издадената против него
заповед за изпълнение.
От договор за покупко-продажба на вземания от
12.06.2012 г. и приемо – предавателен протокол към него се установява, че
„Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ответното дружество вземанията си по 972 броя
потребителски и револвиращи кредити.
На 14.12.2012 г. по изп. дело № 637/2011 г. по описа
на ЧСИ Румяна Тодорова е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за
конституирането му като взискател въз основа на договора за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012 год.
Въз основа на заявление на „Банка ДСК“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 8534/2011 г., с
която длъжниците М. Ж. Ж. и П. К. М. са осъдени солидарно да заплатят „Банка ДСК“ ЕАД
сумата от 14341,61 лв. – главница по договора за кредит от 23.11.2007 г., сумата от 1388,60 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2010 г. –
25.03.2011 г., сумата от 565,91 лв., представляваща наказателна лихва за
периода от 20.07.2010 г. до 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху
дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2011
г. до окончателното й изплащане. Въз основа на посочената заповед за изпълнение
на същата дата е издаден и изпълнителен лист против двамата солидарни длъжници.
По молба от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД на 19.11.2013 г. е образувано изп. дело № 911/2013 г.
по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, за събиране на вземането по изпълнителния лист, издаден по ч.
гр. дело № 8534/2011 год. на РС-Варна.
Прието е за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през месец август
месец 2013 г., при проведена среща в офис на дружеството „ОТП Факторинг
България“ ЕАД се е явил П. К. М.и е заявил, че не е поръчител по договора за
кредит от 13.08.2007 год., по който против него е било предприето принудително
изпълнение по изп. дело №
637/2011 г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, при което служители
на дружеството са проверили и узнали този факт.
На 09.04.2014 год. в
изпълнение на наложения запор по изп. дело № 637/2011 год. върху трудовото
възнаграждение на П. М., третото задължено лице е превел на ЧСИ Р. Тодорова
сумата от 386, 16 лева, която сума е изплатена на ответното дружество на дата
16.04.2014 год.
С договор за прехвърляне на
вземане от 27.03.2018 год. П. Красимиро М. е прехвърлил на „Т. М. Комерс“ ЕООД, ЕИК148060143 със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Одесос“ № 20, ет. 1 вземането си срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД в
размер на 386, 16
лева, представляващо обезщетение за вреди от удръжка от трудовото му възнаграждение
за месец април 2014 г., настъпила в резултат на злоупотреба с
процесуални права от страна на дружеството, изразяваща се в принудително
изпълнение по изп. дело № 637/2011 г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег. №
717 и район на действие Окръжен съд – Варна за вземане срещу П. Кр. М. при
знание, че вземане не съществува, използвайки формално наличното
изпълнително основание – заповед № 1324/02.02.2011 г. за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист от 07.02.2011 г., издадени по ч. гр. дело № 1533 по описа на РС
– Варна за 2011 г.
На 21.05.2018 год. П. М. е уведомил „ОТП Факторинг България“ ЕАД за извършената цесия.
С писмо изх. № 29.05.2018 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е изпратило до
цедента и цесионера становище по повод полученото уведомление.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК.
Съгласно чл. 3 ГПК участващите в
съдебните производства лица и техните представител под страх от отговорност за
вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно
и съобразно добрите нрави.
Отговорността по чл. 3 ГПК за
вреди, причинени от злоупотреба с процесуални права е деликтна и за нея са
приложими общите правила относно деликта.
Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция, произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица и е обективна.
Фактическият състав на деликта
включва кумулативното наличие следните елементи: деяние – действие или
бездействие; противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
осъщественото деяние и настъпването на вредите, както и вина на причинителя. В
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция, съгласно която
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
Противоправността се изразява в
такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди
субективни права или правнозначими интереси и блага на един или повече правни
субекти, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното
деяние с вредоносен резултат.
Деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД
се ангажира за увреждащо спрямо ищеца поведение, т. е., тя се явява защита на
негово субективно материално право или правнозначим интерес или благо. Ето
защо, за да е противоправно деянието по отношение на ищеца, предявил иска по
чл. 45 ЗЗД не трябва да има негово съгласие за увреждането му – директно или потенциално
възможно. С други думи щом един резултат се желае от пострадалия, той не може
да се оплаква, че е настъпил. В обобщение, едно действие или бездействие може
да е в нарушение на установения правопорядък или на общите принципи на правото,
на добрите нрави и на морала, и да е увреждащо за един правен субект, но той не
може да търси обезщетение за вреди от деликт, ако извършилият това действие е
действал според даденото от него съгласие.
Установено е по делото, че през
месец август 2013 год. ответното дружество е уведомено, респ. е „узнало“, че П.
М. не е поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007 г.,
скл. между „Банка ДСК“ ЕАД и М. Ж. Ж..
Установено е също, че праводателят
на ищцовото дружество по договора за цесия – П. Кр. М. е получил препис от
заповедта за изпълнение и от изпълнителния лист, въз основа на който е било
образувано изп. дело № 637/2011 год. на ЧСИ Р. Тодорова, на дата 14.07.2011 г.,
установено е също, че не е подавал възражение срещу издадената против него
заповед за изпълнение и тя е влязла в сила от 29.07.2011 год. Т. е.,
изпълнителният титул (изп. лист), издаден въз основа на заповедта за изпълнение
е стабилизиран.
Неподаването на възражение в срока
по чл. 414 ГПК при надлежно връчена заповед за изпълнение, по същество
представлява признание от длъжника, че дължи, съответно, че е съгласен да
изпълни, включително и да търпи принудително изпълнение върху негови
секвестируеми активи в образуваното изпълнително производство.
При това положение продължаването на
принудителното изпълние от страна на ответното дружество против П. М. (праводател
на ищеца по договора за цесия) след месец август 2013 год., съответно и през
месец април 2014 год., не съставлява противоправно деяние по отношение на М., тъй
като с неподаването на възражение и влизане на заповедта за изпълнение в сила,
съответно и стабилизиране на изпълнителния титул, той се е съгласил да търпи
принудителното изпълнение върху секвестируемите си имуществени права за
удовлетворяване на притезанието на взискателя.
Липсата
на един от обективните признаци на деликта, а именно – неправомерност на
деянието – обосновава извод за неоснователност на предявения иск.
Изложеното налага обжалваното
решение да се отмени и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода от делото, отправеното
искане и представените доказателства в полза на ответника по иска следва да се
присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 225 лева, от които: 25
лева – внесена държавна такса за въззивното производство и 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение – по 100 лева за всяка инстанция.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3562/01.08.2019 год., постановено по гр. дело №
454/2019 год. по описа на РС-Варна, вкл. и в частта му за разноските и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. М. Комерс“ ЕООД, ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул.“Одесос“ № 20, ет. 1 срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Княз Дондуков“ № 19, ет. 2, иск с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 386, 16 лева, представляваща
цедирано вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка от
трудовото възнаграждение на лицето П. Кр. М. ЕГН ********** – вноска за месец
април 2014 год., причинена в резултат от неправомерно поведение на служител/и
на ответника – злоупотреба с процесуално право, изразяваща се в продължаване на
принудителното изпълнение по изп. дело № 637/2011 год. на ЧСИ Р. Т., рег. №
717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1533/2011 год. на РС-Варна, въпреки знанието за
липса на качеството „поръчител“ на П. Кр. М. ЕГН ********** по Договор за
кредит от 13.08.2007 год., въз основа на който са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнитнелен лист по ч. гр. дело № 1533/2011 год. на РС – Варна и
срещу П. М. е предприето принудителното изпълнение;
ОСЪЖДА „Т. М. Комерс“ ЕООД, ЕИК148060143 със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Одесос“ № 20, ет. 1 да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Княз Дондуков“ № 19, ет. 2, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 225 лева (двеста двадесет и пет лева) – разноски за
двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.