№ 18588
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110119321 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от ищеца К. Н. срещу ответника
„Групама животозастраховане“ ЕАД, с която са предявени обективно и кумулативно
съединени претенции с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр.чл. 382 ал. 3 изр. 2 КЗ и чл. 448
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати в полза на „Банка ДСК“АД следните суми:
- сумата от 17 293,33 лева, представляваща застрахователно обезщетение по групова
застраховка „Кредитна защита“, Индивидуално заявление № L0005755186230306 от
06.03.2023 год., сключено между "Банка ДСК" АД, от една страна, в качеството му на
застраховащ и ползващо се лице, и „Групама Застраховане“ ЕАД и "ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, от друга страна, в качеството им на застрахователи и
изразяваща се в остатъка за погасяване по Договор за кредит за текущо потребление от
06.03.2023 год., сключен между „Банка ДСК“ АД и Нейчо К.ов И., по силата на който е
отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 20 000 лева;
- сумата от 13 149,25 лева, представляваща застрахователно обезщетение по групова
застраховка „Кредитна защита“, индивидуално заявление № L0005754952230306 от
06.03.2023 год., сключено между "Банка ДСК" АД, от една страна, в качеството му на
застраховащ и ползващо се лице, и "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и
"ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, от друга страна, в качеството им на застрахователи и
изразяваща се в остатъка за погасяване по Договор за кредит за текущо потребление от
06.03.2023 год., сключен между „Банка ДСК“ АД и Нейчо К.ов И., по силата на който е
отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв.;
- сумата от 4 708,41 лева, представляваща застрахователно обезщетение по групова
застраховка „Кредитна защита“, индивидуално заявление № L0006180490240301 от
01.03.2024 год., сключено между "Банка ДСК" АД, от една страна, в качеството му на
застраховащ и ползващо се лице, и "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и
„Групама Застраховане“ ЕАД, от друга страна, в качеството им на застрахователи и
изразяваща се в остатъка за погасяване по Договор за кредит за текущо потребление от
1
01.03.2024 год., сключен между „Банка ДСК“ АД и Нейчо К.ов И., по силата на който е
отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 5 000лв.
Ищецът твърди, че между наследодателя на ищеца – Нейчо И. и „Банка ДСК“ АД са
сключени в периода от 06.03.2023 г. до 01.03.2024 г. три договора за банков потребителски
кредит за текущо потребление, всеки на различна стойност, а именно следните. На
06.03.2023 г. е сключен първият договор за сумата от 20 000 лв.; на 06.03.2023 г. – вторият
договор за сумата от 15 000 лв. и третият – сключен на 01.03.2024 г. за сумата от 5 000 лв.
Към всички три договора са налични Общи условия, както и сключени договори за
застраховка „Кредитна защита“. Съгласно раздел „Покрити рискове“ на застраховката, тя
покрива на първо място риска „смърт, вследствие на злополука“. Наследодателят на ищеца
е починал внезапно на 13.12.2024 г. вследствие на преживяно изпадане в кома, видно от
приложено по делото Съобщение за смърт № 281 от 13.12.2024 г. Навежда, че в качеството
си на наследник на починалия Нейчо И. отправил заявление на „Банка ДСК“ АД до
ответното застрахователно дружество за изплащане на застрахователната сума до края на
договорите за кредит. Твърди, че ответното дружество - застраховател отказало плащане,
защото във въпросното Съобщение за смърт имало отбелязване, че смъртта е настъпила „в
резултат от заболяване“. Афишира, че причината за настъпилата смърт на Нейчо И. е
вследствие на внезапно преплитане на червата, последваща операция и изпадане в кома. Ето
защо отказът на ответника не бил основателен и обоснован. Моли съда да уважи исковете.
Моли за присъждане на разноски.
С определение № 20638/09.05.2025 г. съдът е конституирал служебно „Банка ДСК“
АД като страна в процеса – съищец с оглед правилата на чл. 134,ал. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 4
ГПК. В предоставения от съда срок, съищецът „Банка ДСК“ АД депозира своето становище,
в което излага хронологично развитието на договорните отношения между банката и
починалия Нейчо И.. Сочи размера на всеки от трите дълга (по всеки договор за кредит) към
датата на смъртта на кредитополучателя – 13.12.2024 г. и към 20.05.2025 г. Моли в тежест на
банката да не бъдат възлагани разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. На
първо място претендира, че липсва пасивна процесуална легитимация. Сочи, че след като
кредитополучателят е бил на 68 години към датата на смъртта, съгласно чл. 4 от Групов
договор за застраховка „Кредитна защита“ и Сертификат за застраховане и съгласие за
присъединяване, застраховката се счита за сключена само за рисковете в резултат на
злополука. По основателността на иска, намира същият за неоснователен, тъй като
причината за смъртта на застрахования кредитополучател е заболяване, видно от
Съобщението за смърт, издадено от УМБАЛ „Дева Мария“ ЕАД – сърдечен арест, остра
сърдечна и остра дихателна недостатъчност, кома. Счита, че единствено банката има право
да претендира плащане на остатъка по кредита, а не и наследникът на Нейчо И., доколкото
ищецът не е кредитор на „Банка ДСК“ АД. Моли исковете на ищеца да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в светлината на правилата,
установени в чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 134 ЗЗД във вр.чл. 382 ал. 3 изр. 2 КЗ и чл. 448 ал. 1 КЗ КЗ.
По предявените искови претенции с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр.чл. 382 ал. 3
изр. 2 КЗ и чл. 448 ал. 1 КЗ КЗ в тежест на ищеца е да установи, че неговият наследодател е
имал качеството на застраховано лице по застрахователен договор по повод на негово
неимуществено благо (животът му), наличието на валидно сключен договор за застраховка
2
„Кредитна защита“ към момента на смъртта на наследодателя, съгласно който има право на
вземане към застрахователя, както и размера на обезщетението до непогасената част от
задължението.
В тежест на ответника и при установяване на горните елементи от фактическия
състав на предявеното право, в тежест на ответника е да установи, че отказът за изплащане
на обезщетение се дължи на обективни обстоятелства (смъртта на наследодателя е
вследствие на заболяване), както и погасяване на вземането
С определение № 26972 от 23.06.2025 г. съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, както следва: наличие на валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Кредитна защита“ между
наследодателя на ищеца и ответното дружество към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Страните не спорят, а и същото се установява от приложени по делото
удостоверение за наследници и акт за смърт от 13.12.2024 г., че ищецът К. Н. И. е
единственият наследник по закон на починалия на 13.12.2024 г. Нейчо К.ов И..
По делото са приложени три договора за кредит за текущо потребление, сключени
между наследодателя на ищеца Нейчо К.ов И. и „Банка ДСК“ АД – от 06.03.2023 г. в размер
на 20 000 лв.; от същата дата в размер на 15 000 лв. и от 01.03.2024 г. в размер на 5 000 лева.
Страните не спорят, а и от доказателствата се установява, че на 06.03.2023 г.
наследодателят на ищеца – Нейчо К.ов И. е подал индивидуално заявление №
L0005755186230306 по групова застраховка „Кредитна защита“ със застрахователно
покритие „Пакет 65 +“ – смърт вследствие на злополука. Процесната застраховка е
покривала кредит в размер на 20 000 лв., скючен между застрахования Нейчо И. и
застраховащ „Банка ДСК“ АД. Срокът на застраховката е 120 месеца с начало – датата на
усвояване на кредита и край – датата на изтичане на посочените брой месеци.
Страните не спорят, а и от доказателствата се установява, че на 06.03.2023 г.
наследодателят на ищеца – Нейчо К.ов И. е подал индивидуално заявление №
L0005754952230306 по групова застраховка „Кредитна защита“ със застрахователно
покритие „Пакет 65 +“ – смърт вследствие на злополука. Процесната застраховка е
покривала кредит в размер на 15 000 лв., скючен между застрахования Нейчо И. и
застраховащ „Банка ДСК“ АД. Срокът на застраховката е 120 месеца с начало – датата на
усвояване на кредита и край – датата на изтичане на посочените брой месеци.
Страните не спорят, а и от доказателствата се установява, че на 01.03.2024 г.
наследодателят на ищеца – Нейчо К.ов И. е подал индивидуално заявление №
L0006180490240301 по групова застраховка „Кредитна защита“ със застрахователно
покритие „Пакет 65 +“ – смърт вследствие на злополука. Процесната застраховка е
покривала кредит в размер на 5 000 лв., скючен между застрахования Нейчо И. и
застраховащ „Банка ДСК“ АД. Срокът на застраховката е 120 месеца с начало – датата на
усвояване на кредита и край – датата на изтичане на посочените брой месеци.
Няма спор, че процесното събитие е настъпило в периода на застрахователното
3
покритие, а именно на 13.12.2024 г.
Същественият въпрос по делото и единствен спорен момент между страните
всъщност се свежда до това дали е налице покрит от застраховката риск.
Ответникът „Животозастраховане“ ЕАД още в исковата си молба се позовава на
липса на покрит застрахователен риск с оглед факта, че смъртта на Нейчо И. е настъпила в
резултат на сърдечен арест, остра сърдечна и остра дихателна недостатъчност, кома, т.е. в
резултат на заболяване. Съгласно общите условия по застраховка „Кредитна защита“, „Пакет
65“ покритите рискове са смърт в резултат на застрахователно събитие – злополука и пълна
трайна неработоспособност, не по-малка от 70 % в резултат на застрахователно събитие –
злополука.
От представения по делото групов договор за застраховка „Кредитна защита“ на
кредитополучатели на „Банка ДСК“ АДА от 09.01.2020 г., както и от приложимите Общи
условия по групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка ДСК“
АД, с които наследодателят на ищеца Нейчо И. несъмнено е бил запознат, манифестирайки
това обстоятелство с поставяне на подписа си върху този документ, се установява, че в т.4.4.
е регламентирано кои са покритите рискове при относимия в случая застрахователен пакет, а
именно „Пакет 65“.
Страните са се споразумели, че процесният застрахователен пакет покрива
следните застрахователни рискове: 4.4.1 „смърт в резултат на злополука“ и 4.4.2 „пълна
трайна неработоспособност в резултат на злополука“.
В чл. 1, т.16 от Общите положения от приложимите между страните Общи условия
е дадена дефиниция на понятието „злополука“: „непредвидено, случайно и внезапно
събитие, настъпило през периода на индивидуалното застрахователно покритие с
външен за застрахованото лице произход, против неговата воля, което събитие води до
телесно увреждане, причиняващо смърт или пълна трайна неработоспособност на
Застрахованото лице в рамките на една година от датата на това събитие.“
В чл. 1, т.16 от Общите положения от приложимите между страните Общи условия
е дадена дефиниция на понятието „заболяване“: „съвкупност от клинични прояви,
представляващи болестно състояние, които са диагностицирани в лицензирано
лечебно заведение и регистрирани в официален медицински документ“.
От целокупната медицинска документация, приложена по делото, и в частност от
Етапна Епикриза от Университетска Многопрофилна Болница за активно лечение „Дева
Мария“ се установява, че наследодателят на ищеца Нейчо И. е претърпял оперативни
процедури на тънки и дебели черва. Медицинските лица, провели лечението, са проследили
хода на заболяването и са го описали в своята епикриза по следния начин. Пациентът И. е
настанен в Клиника за активно лечение след оперативна интервенция от спешен порядък.
Постъпва с незадоволителни протективни рефлекси и белодробна механика. На 12.12.2024 г.
настъпва влошаване на състоянието, като е започната КПР в пълен обем с възстановяване на
сърдечната дейност. На следващия ден /13.12.2024 г./ е посочено, че отново настъпва
4
влошаване на състоянието на лицето – с брадикария до асистолия и спрегнатата с тях
хипотония, десатурация, регистрирани на монитор. Настъпилите усложнения, се установява,
са довели до екзитус леталис (летален изход). Причина за смъртта е внезапната сърдечна
смърт, която няма връзка с предишни карциномни заболявания.
В приложеното по делото съобщение за смърт се посочва, че причина за смъртта
на лицето е сърдечен арест, остра сърдечна и остра дихателна недостатъчност, кома.
Същественото в случая е да се отговори на въпроса дали причината за смъртта, т.е.
т.нар. „сърдечен арест“, придружен с недостатъчност в сърдечната и дихателната дейност на
покойния, представлява заболяване или злополука по смисъла на Общите условия на
застрахователя.
Според Тълковния речник на Република България „злополука“ означава
„нещастен случай, причинен от непредвидени обстоятелства, обикн. придружен с
човешки жертви или нараняване“.
Съгласно Тълковния речник на Република България „заболяване“/„болест“
означава „ нарушение на нормалната жизнена дейност на организма или на негов орган,
система“.
Като съобрази изложените принципни постановки, настоящият съдебен състав
приема, че в случая смъртта на лицето представлява нарушение на нормалната житейска
дейност на огранизма, от възможно най-интензивен порядък, довело до летален изход на
лицето. Настъпилият „сърдечен арест“, представляващ влошаване на състоянието на
организма на лицето Нейчо И., което се е намирало в постоперативно, ерго крехко
състояние, е точно резултат на съвкупност от клинични прояви, представляващи болестно
състояние, които са диагностицирани в лицензирано лечебно заведение и регистрирани в
официален медицински документ. Точно тези клинични болестни прояви (внезапно влошава
състоянието – брадикардия до асистолия с невъзможност да се измери АН на 12.12.2024 г. и
повторно влошаване на състоянието от 13.12.2024 г. – влошаване на показателите на ХД с
брадикардия до асистолия и спрегната с тях хипотония, десатурация) са описани от
компетентните медицински лица в представената по делото Етапна епикриза от 13.12.2024 г.
В процесния случай не може да се говори за злополука, поне с оглед възприетото
значение на това понятие в приложимите между страните Общи Условия, тъй като за
наличието на същото се изисква произходът на събитието (покрит риск) да бъде външен
(„който е вън, отвън, на повърхността; чужд, страничен“) за застрахования – например
природно бедствие или действия на други лица, на което условие болестният процес, развил
се вътре в организма на застраховния, несъмнено не отговаря. Тук е мястото да се посочи, че
несъмнено за близките на починалия, неговата смърт представлява не само злополука, но и
най-трагичната такава, най-нещастният инцидент, причиняващ много емоционална болка,
напрежение и всички нюанси на негативните човешки възприятия, но това не е достатъчно,
за да обуслови приложението на понятието „злополука“ в контекста на приложимите клаузи
от застрахователния договор, поне с оглед начина, по който те са уговорени в процесния
5
случай.
Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че е без значение дали
застрахователят е задал въпроси на застрахования при сключване на договора, отнасящи се
до неговото здравословно състояние съгласно чл. 362 КЗ. Задаване на въпроси за
обстоятелства, които застрахователят е приел, че са от значение за риска, е възможност за
застрахователя, относима към правото му да откаже или да намали плащането при иначе
настъпил покрит от застраховката риск при предвидени в закона или договора обстоятелства
– арг. чл.363, ал.4 КЗ. В случая се касае за случаи, при които отнапред застрахователят е
обявил, че няма да носи риска от настъпване на вредоносното събитие. За разграничаване на
хипотеза на изключен риск от хипотезата на отказ за плащане при настъпване на покрит от
застраховката риск са постановени решение № 224/20.07.2015г. по т.д. № 4554 по описа за
2013г. на ВКС, I ТО, определение № 244/12.04.2011г. по т.д. № 882/2010г. на II ТО на ВКС.
От горното следва, че процесната застраховка няма покритие при настъпилото
процесното събитие – смъртта на застрахования кредитополучател Нейчо И., и не е налице
настъпил застрахователен риск. Поради това предявените искове, основани на твърдения за
настъпил застрахователен риск, са неоснователни следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора - неоснователност на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение възнаграждение в размер на
200 лева, определен от съда, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Наредбата за правна
помощ.
При този изход на спора, сторените от ищцата разноски следва да останат за негова
сметка. По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Княз
Александър Батенберг“ № 1, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, и съищец
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 5 срещу
„Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47 А, бл. В, ет. 3, вход откъм ул. „Николай Ракитин“,
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 134 ЗЗД във
вр.чл. 382 ал. 3 изр. 2 КЗ и чл. 448 ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати в полза на
„Банка ДСК“АД следните суми:
- сумата от 17 293,33 лева, представляваща застрахователно обезщетение по групова
застраховка „Кредитна защита“, Индивидуално заявление № L0005755186230306 от
06.03.2023 год., сключено между "Банка ДСК" АД, от една страна, в качеството му на
застраховащ и ползващо се лице, и „Групама Застраховане“ ЕАД и "ГРУПАМА
6
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, от друга страна, в качеството им на застрахователи и
изразяваща се в остатъка за погасяване по Договор за кредит за текущо потребление от
06.03.2023 год., сключен между „Банка ДСК“ АД и Нейчо К.ов И., по силата на който е
отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 20 000 лева;
- сумата от 13 149,25 лева, представляваща застрахователно обезщетение по групова
застраховка „Кредитна защита“, индивидуално заявление № L0005754952230306 от
06.03.2023 год., сключено между "Банка ДСК" АД, от една страна, в качеството му на
застраховащ и ползващо се лице, и "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и
"ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, от друга страна, в качеството им на застрахователи и
изразяваща се в остатъка за погасяване по Договор за кредит за текущо потребление от
06.03.2023 год., сключен между „Банка ДСК“ АД и Нейчо К.ов И., по силата на който е
отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв.;
- сумата от 4 708,41 лева, представляваща застрахователно обезщетение по групова
застраховка „Кредитна защита“, индивидуално заявление № L0006180490240301 от
01.03.2024 год., сключено между "Банка ДСК" АД, от една страна, в качеството му на
застраховащ и ползващо се лице, и "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и
„Групама Застраховане“ ЕАД, от друга страна, в качеството им на застрахователи и
изразяваща се в остатъка за погасяване по Договор за кредит за текущо потребление от
01.03.2024 год., сключен между „Банка ДСК“ АД и Нейчо К.ов И., по силата на който е
отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 5 000лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Александър
Батенберг“ № 1, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47 А, бл. В, ет. 3, вход откъм ул.
„Николай Ракитин“, сумата в размер на 200 лева, представляваща сторени пред СРС
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7