РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 09.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 09 юни през
двехиляди, двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5572 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните
съобщения и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, твърди, че сключило
с ответника договори за предоставяне на електронни
съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение с което
да се признае за установено, че ответникът К.Д.Н. дължи суми в общ размер
на 553,64 лева, представляващи неплатени абонаментни
такси и неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, неустойка и сума за
мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер ++359*********; законна
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането. Претендират се съдебно-деловодни разноски
по ч.гр.д. № 3348/2020 г. и по настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез
назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в
който развива пространни съображения
за неоснователност на исковете.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства на 22.05.2018г.
между К.Д.Н. и „Теленор България" е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по абонаментен план Тотал
10.99 и стандартен месечен абонамент в размер на 10.99 лева.
Ответникът не изпълнявал
задълженията си по договора в общ размер 33,87 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.11.2018г. -
04.02.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 27,48 лв., чийто
размер не надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/05.04.2019г.
фактура фактура
фактура
На
26.02.2018г. и по повод сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от същата дата, мобилният оператор, като
лизингодател, сключил с К.Д.Н. - лизингополучател, Договор за
лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство за обща лизингова цена в размер на 255.07 лв., дължима чрез внасяне
на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 8.59 лв. и
първончална такава от 57.50 лв. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума
в общ размер на 120,26 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 05.1 1.2018г. - 04.04.2019г„ а именно:
-8.59 лв.
- лизингова вноска
в пълен размер,
начислена във №**********/05. 12.2018г. за отчетен период 05. 11.2018г.-04.12.2019г.;
-8.59 лв.
- лизингова вноска
в пълен размер,
начислена във
№**********/05.01. 2019г. за отчетен период 05.12.2018г.
- 04.01.2019г.;
-8.59 лв.
- лизингова вноска
в пълен размер,
начислена във
№**********/05.02.2019г. за отчетен период 05.01.
2019г. - 04.02.2019п;
-94.49
лв. - 1 1 лизингови вноски начислени накуп, съгласно чл. 12
от общите условия към довоора за лизинг, начислени във фактура № **********/05.
04.2019г. за отчетен период 05. 03. 20 19г.- 04.04.20 19г.
На
06.11.2018г. между горепосочените страни било сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца по абонаментен план Тотал 44.99 и стандартен
месечен абонамент в размер на 44.99 лв. Ответникът отново не
изпълнил задълженията си по споразумението в общ
размер 148,33 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.11.2018г. - 04.02.2019г.
Вследствие
на неизпълнението и съгласно Раздел III, чл. З от
споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 112,47 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни
такси и начислена във фактура № **********/05.04.2019г.
Вследствие
на неизпълнение по споразумението с предпочетен номер ++359*********, Н. дължал
сума в размер на 111,23 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура №
**********/05.04.2019г.
Съдът споделя становището на ищеца, че по отношение на горепосочените
задължения за лизингови вноски е налице и обща изискуемост,
поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл.2 от същия. Към
настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното
устройство не било върнато на мобилния
оператор.
Изложените по-горе задължения са индивидуализирани в следните
фактури, приложени по делото като писмени доказателства:
1. Фактура № **********/05.12.2018г. за отчетен период 05.11.2018г. - 04.12.2019г.. срок за плащане
- 20.12.2018г.. издадена за сумата от 84.81 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси,
използвани услуги и лизингова вноска, както следва:
-10.99
лв. абонаментна такса за предпочетен номер
++359*********;
-65.23
лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********;
-8.59
лв. лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********;
Фактурата
се претендира в размер на 77.03 лв. поради извършено
частично плащане от 7.78 лв., което
погасява частично задължението за абонаментна такса и услуги
за предпочетен номер ++359********* до размера
на 57.45 лв.
2. Фактура № **********/05.01.2019г. за отчетен период 05.12.2018г. - 04.01.2019г.. срок за плащане
- 20.01.2019г.. издадена за сумата от 66.37 лв. представляваща неплатени абонаментни такси
и лизингова вноска, както следва:
-11.89
лв. абонаментна такса за предпочетен номер
++359*********;
-45.89
лв. абонаментна такса за предпочетен номер
++359*********;
-8.59
лв. лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********;
3. фактура №
**********/05.02.2019г. за отчетен период 05.01.2019г.
- 04.02.2019г.. срок за плащане - 20.02.2019г.. издадена
за сумата от 64.57 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова вноска, както следва:
-10.99
лв. абонаментна такса за предпочетен номер
++359*********;
-44.99
лв. абонаментна такса за предпочетен номер
++359*********;
-8.59
лв. лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********;
4. Фактура № **********/05.04.2019г. за отчетен период 05.03.2019г. - 04.04.2019г., срок за плащане - 20.04.2019г.. издадена
за сумата от 345.67 лв., представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и дължима сума за мобилно
устройство, както следва:
-27.48
лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
-112.47
лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
-111.23
лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер
++359*********;
-94.49
лв. лизингови вноски за предпочетен номер
++359*********;
При тези предпоставки на 06.08.2020г. ищецът „Теленор
България" ЕАД подал Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Русе
срещу К.Д.Н., в което се претендират: главница в размер на 553,64 лв. и законна лихва от подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е
ч.гр.д. № 3348/2020 г. по описа на съда.
Издадена била заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1
от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето
защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителният иск е допустим.
По
основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по
смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ
на индивидуален договор за предоставяне на обществени електронни съобщителни
услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се
задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си
мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези
услуги. Установено е и не
се спори, че претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.
По изложените
съображения, съдът намира, че искът по чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и
доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да
бъде признато за установено, че съществува вземане на „Теленор България” ЕАД
гр. София от ответника за парична сума в общ размер на 553,64 лева , представляваща неплатени в срок далекосъобщителни услуги.
С оглед
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София направените
разноски по настоящото исково производство в размер на 585,00 лева и по заповедното производство в размер
на 385,00
лева.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.Н. с ЕГН:********** ***, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на регистрация гр.София в размер на 553,64 лева,
представляващи неплатени абонаментни такси и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка
и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1527/12.08.2020г. по ч.гр.д. № 3348/2020г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА К.Д.Н. с
ЕГН:********** да заплати на „Теленор България” ЕАД гр.София, направените
деловодни разноски в настоящото производство в размер на 585,00 лева.
ОСЪЖДА К.Д.Н. с
ЕГН:********** да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София,
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № № 3348/2020г. на Русенски районен съд в размер на 385,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: