Определение по гр. дело №29312/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 октомври 2025 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20251110129312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45336
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110129312 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 177540/21.05.2025г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 204974/11.06.2025г. на СРС.
С Определение № 24274/03.06.2025г. към настоящото дело и по реда на чл. 213 ГПК е
присъединено за общо разглеждане и решаване гр.д. № 29318/2025г. на СРС.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 50, ал. 5 ГПК връчването на кредитни и
финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу
потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които
извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва САМО ПО РЕДА НА ЧЛ. 38, АЛ. 2 ГПК НА
ПОСОЧЕН ОТ ТЯХ ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС. РАЗПОРЕЖДА на ответника, ако вече не
е уведомил администрацията на съда за електронен адрес по чл. 38, ал. 2 ГПК за
връчване на книжа и съобщения, в седмодневен срок от съобщението да посочи
електронен адрес по чл. 38, ал. 2 ГПК за връчване на книжа и съобщения по делото.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА ЩЕ БЪДЕ НАЛОЖЕНА ГЛОБА ПО ЧЛ.
89, Т. 2 ВР. ЧЛ. 91 ГПК!
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 02 декември 2025г.
Час: 09:50
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът Г. Г. М. чрез адв. Д. М. – АК-София, е предявил срещу ответника „Фератум
България“ ЕООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143,
ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр за прогласяване нищожността на сключените между страните
Договор за потребителски кредит № 1191729/26.08.2022г. и Договор за потребителски
кредит № 1217466/29.11.2022г.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски кредит №
1191729/26.08.2022г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът като заемодател му
предоставил в заем сумата от 800,00 лева при посочен ГПР от 49,63%. В чл. 5 от Договора
било посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставяно от „Мюлтитюд
Банк“ в полза на заемодателя. Никъде в договора не било посочено какво е
възнаграждението на поръчителя, като едва след като усвоил главницата по кредита М.
разбрал, че му е начислена и такса за това поръчителство в размер на 130,64 лева. Същото
било и по Договор за потребителски кредит № 1217466/29.11.2022г., по силата на който
1
ответникът отпуснал на ищеца заем от 1050,00 лева при ГПР от 49,11%, като начислената
такса за поръчителството била 997,50 лева. Изтъква се, че дължимите вноски за
поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито това, че поръчителството е
задължително. Договорите не били сключени в предвидената от закона форма, а посоченият
в тях ГПР бил грешен, тъй като в него не било включено възнаграждението по договора за
поръчителство, а това трябвало да бъде направено. Тези пороци водели до нищожност на
двата договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД чрез юрк.
Гардения Г.а е подал Отговор на искова молба, вх. № 314529/29.09.2025г. на СРС, и Отговор
на искова молба, вх. № 253504/23.07.2025г. на СРС. Излагат се доводи само във връзка с
договора за кредит от 26.08.2022г. Оспорва се сключването на договор за гаранция да е
задължително условие за договора, тъй като потребителят имал възможност сам да избере
свой поръчител или този, предложен от заемодателя. Наред с това искът не бил насочен
срещу правилния ответник, тъй като страна по договора за гаранция било лице, различно от
ответника. Ищецът сам избрал начина на обезпечение и дружеството-гарант. Оспорват се
аргументите, изложени в исковата молба, като се обосновава, че липсва основание
възнаграждението на гаранта да се включва при изчислението на ГПР. Освен това ищецът
имал право да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не се възползвал от тази
възможност.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и е спазена неговата форма съобразно ЗПФУР. В тежест на ответника е да докаже,
че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4
ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в
заблуждение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По делото не са налице безспорни обстоятелства.
По доказателствата:
УКАЗВА на ищеца чрез адв. М. в седмодневен срок от съобщението да заяви ясно с
оглед оспорването за неспазване на формата на договорите, дали оспорва обстоятелството,
че между него и ответника са сключени по реда на ЗПФУР описаните в исковите молби
договори или не.
ЗАДЪЛЖАВА "Фератум България“ ЕООД в седмодневен срок от съобщението да
представи по делото заверен препис от документите, описани в т. І от исковите молби.
Непредоставянето съдът ще преценява съобразно чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Ако същата не стори
това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако
електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или
несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага
се чл. 232, изр. 2 ГПК.
2
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Eлектронна поща: ********@***.*******. На страните да се връчат заявления за
започване на процедура по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3