№ 15371
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. Т.
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110160367 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от БМИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.. „Д“ бл. 46, вх. Б, ет. 2, ап.6, срещу „Д К“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. А К №17,
вх. Б, ет.1, ап.1, с която е предявен установителен иск с правна квалификация
чл.422 от ГПК във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за установяване, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата в размер на 8 577,36 лева, представляваща
главница за незаплатени дължими консумативи в качеството му на наемател
по Договор за наем от 16.11.2021г., за което е издадена фактура
№236/04.08.2022г. и фактура № 239/19.08.2022г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 16.11.2021г. между страните е сключен Договор за
наем на Денонощно кафене и ресторант, находящо се в УПИ I-за институт П,
кв. 313, м „Буката. Сочи, че ищецът е преотдал под наем търговския обект,
който е собственост на УМБАЛСМ Н.И. П ЕАД. Съгласно сключения между
ищеца и болницата договор за наем, П в качеството си на наемодател
фактурира на ищеца направените разходи за консумативи, след като са
заплатени вече от наемодателя. Твърди още, че в чл. 2.4 от Договора от
16.11.2021г., подписан между страните по делото, е посочено, че наеманата
цена не включва консумативите, които се заплащат отделно от наемателя („Д
К“ ЕООД) т.е. след като П фактурира разходите на ищеца, той от своя страна
ги префактурира на ответника като пренаемател. Твърди се още, че в края на
август 2022 г. ответникът без предизвестие напуска имота, като незаплатени
останали консумативи, за които били издадени процесните фактури.
1
Последните били изпратени по имейла на ответника, по който е водена
предходната кореспонденция между страните. Твърди се, че поради
неплащане от страна на ответника, ищецът е забавил плащанията си към П.
Към датата на подаване на заявлението сумите не са заплатени от ответника,
поради което ищецът претендира същите, ведно със законна лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор, с
който оспорва изцяло исковата молба. Не оспорва обстоятелство, че между
страните е сключен процесния договор за наем от 16.11.2021г., както и че
ответникът се е задължил да заплаща наемна цена и отделно консумативите.
Оспорва фактическата обстановка, посочена от ищеца, като твърди, че
ответното дружество не е напуснало имота, а че в края на месец Юли
собственикът на имота (П) е ограничило достъпа на ответника до търговския
обект. Сочи, че „Д К“ е било лишено от правото си да използва обекта по
предназначение и договорът за наем нямало как да се изпълни. Поради това и
не дължи претендираните суми за консумативи. Посочва се, че съгласно
договора за наем между П и БМИ“, наемателят няма право да преотстъпва или
преотдава под наем имота без съгласието на собственика, като такова съгласие
липсва, видно и от Спогодба от 01.09.2022г. Моли за отхвърляне на иска.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
От приложеното ч.гр.д.№ 33715/2023г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че в полза на БМИ“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответното
дружество да заплати на ищеца суми, съответстващи на претендираните с
исковата молба. Заповедта е връчена лично на ответника, като в срока по чл.
414 ГПК е постъпило възражение. Поради което с разпореждане съдът е дал
указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК БМИ“ ЕООД е депозирало искова молба, поради което
настоящото производство е допустимо.
Не се спори, а и се установява от приетите по делото писмените
доказателства, че на 16.11.2021г. между страните е сключен Договор за наем
на Денонощно кафене и ресторант, находящо се в УПИ I-за институт П, кв.
313, м „Буката, с който ищецът е преотдал под наем търговския обект,
собственост на УМБАЛСМ Н.И. П ЕАД. Съгласно чл. 2.4 от Договора в
наемната цена не са включват консумативите (ел.енергия, топленергия, вода,
такса паркинг и тн.), които се фактурират отделно, до 20 дни след датата, на
която са направени разходите от наемодателя.
Представен е и договор за наем № ОП-1-65/26.02.2021г., по силата на
който „УМБАЛСМ „Н.И. П“ ЕАД, в качеството му на собственик на
процесното Денонощно кафе и ресторант, отдава под наем същото на
ответника БМИ“ ЕООД. Съгласно чл. 5 от същия извън наемната цена
наемателя се задължава да плаща консумативи.
По делото са приети процесните фактури с издател БМИ“ и получател –
2
„Д К“, а именно: фактури № 236/04.08.2022г. на стойност 8799,03 лева и
крайна сума за плащане – 5722,37 лева, като наименование на
стоката/услугата е посочено „консумативи П“, както и фактура
№239/19.08.2022г. на стойност 6289,92 лева и крайна сума за плащане –
2854,99 лева, като наименование на стоката/услугата е посочено „ел.енергия
П 04.07.22-01.08.22.“
Приети са по делото и фактура № 22446/23.06.2022г. с издател
„УМБАЛСМ „Н.И. П“ ЕАД и получател БМИ“ ЕООД на стойност 607,84
лева, с основание „вода за периода 01.04.2022г. -20.06.2022г., фактура №
22520/18.07.2022г. за сумата от 3002,29 лева, с основание „ел.енергия за
периода 01.06.2022г – 04.07.2022г“, фактура №22445/23.06.2022г. на стойност
2112,24 лева, с основание „ел.енергия за периода 03.05.2022г. – 01.06.2022г.“,
фактура № 22642/18.08.2022г. за сумата от 2854,99 лева с основание
„ел.енергия за период 04.07.2022г.-01.08.2022г.“
Приети са и протокол от 01.08.2022г., подписан от представител на
„УМБАЛСМ „Н.И. П“ ЕАД и на представител на процесното кафене, в който
е посочено отчитане на 7488 Kwh ел. енергия на електромена в кафето, както
и протокол от 04.07.2022г., подписан от същите лица, в който е посочено
отчитане на 8304 Kwh ел.енергия на електромера.
По делото е прието заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като ясно, пълно и обосновано.
Видно от същото, процесната фактура № 236/04.08.2022г. включва
консумативи за м.април, м. май 2022г., м. юни 2022г. на обща стойност на
обща стойност 8799.03 лева, с приспаднати компенсации 3076,66 лева и
разлика за доплащане 5722, 37 лева, а процесната фактура 239/19.08.2022г.
включва консумативи за м.юли 2022г. за сумата от 2854,99 лева (6289,92 лева
– 3434,93 лева компенсации). Според заключението двете фактури са
осчетоводени в ищцовото дружество и са отразени в месечната декларация за
м.август 2022г., като няма постъпило плащане. В счетоводството на ответното
дружество двете фактури не са намерили отражение, като не е използван
данъчен кредит. С допълнителна поставена задача вещото лице е представило
съкратени фискални отчети за периода 01.07.2022г. – 31.07.2022г., както и за
01.08.2022г. – 31.08.2022г., от които е видно, че до 18.08.2022г. всеки ден е
отчитан оборот и е маркирано на касовите апарати.
По делото са разпитани двама свидетели.
Според показанията на свидетеля Александър Ханджиев, салонен
управител на процесното заведение за периода от 2019г. до края на август
2022г., от болница П са ограничили влизането на автомобили до обекта, но
въпреки това доставките се осъществявали и дейността е продължила. Сочи,
че заведението е работило до към края на м.август 2022г., когато е изнесена
стоката, като той е бил там и е помагал е за изнасянето.
Видно от показанията на свид. Шабедин, същият е бил в трудово
правоотношение с ответника, като сочи, че през май 2022г. от болницата
спрели достъпа на доставчиците на територията на „П“. Категорично заявява,
че през месец юни 2022г. заведението е работило, защото си спомня за
3
голямото наводнение, случило се този месец. За месеците юли и август 2022г.
свидетеля не е сигурен и не си спомня дали е работило. Посочва, че през
август месец е ходил до заведението заедно със собственика на сградата, но не
успели да го отворят.
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с
правно основание чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно
наемно правоотношение, по силата на което е предал на ответника държането
върху процесния имот, както и че в процесния период наемателят е сторил
разходи за консумативи по повод и във връзка с ползването на наетата вещ,
вкл. да установи какъв е точният размер на разноските във връзка с
ползването на наетото заведение.
Както е приел съдът по-горе, през процесния период (април – юли 2022г.)
е действал между страните договор за наем по отношение на посоченото в
исковата молба кафене/ресторант. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че през юли 2022г. наемодателят е
ограничил достъпа до процесния нает имот, поради което наемателят не
дължи претендираните консумативи. Видно от приетото по делото заключение
по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, както и от представените към
него фискални отчети за периода 01.07.2022г. до 31.08.2022г. на касовите
апарати на ответното дружество е маркирано до 18.08.2022г.. Съдът намира,
че представените фискални отчети, удостоверяващи отчетен оборот за всеки
ден от релевантния период, представляват достатъчно доказателство, че
търговският обект е осъществявал стопанска дейност. Дори при минимален
оборот, наличието на ежедневно функциониращ касов апарат и регистрирани
продажби опровергават твърдението на ответната страна, че обектът не е
работил. Този извод се потвърждава и от събраните по делото свидетелски
показания. Свидетелят Ханджиев категорично посочва, че през юли и август
заведението е било отворено и е осъществявало дейност, като съдът
кредитира изцяло неговите показания, като пълни и непротиворечащи на
останалия доказателствен материал. Фактът, че същият е бил със счупен кран
и в болничен, не изключва възможността да е бил на място в заведението, още
повече че свидетелят Шабедин потвърждава, че го е виждал и през август
месец, докато е бил със счупен крак. Отделно от това, неговите показания не
се опровергават и от казаното от свидетеля Шабедин. Последният посочва, че
действително доставчиците са били ограничени да слизат на територията на
болница П, въпреки това търговската дейност е продължила, като не помни
през кой месец точно заведението е било затворено (Юли или Август).
Предвид горното съдът намира, че за процесния период ответното дружество
е имало достъп до наетия имот и е използвало същия по уговореното в
договора за наем предназначение.
По отношение дължимостта на претендираните суми за консумативи
услуги съдът намира следното:
За установяване на вземанията си за ел. енергия по процесния договор
ищецът е представил по делото единствено фактура № 239/19.08.2022г., както
4
и фактура № 236/04.08.2022г., в която не е конкретизирано какви консумативи
се претендират. Посочените фактури са частни свидетелстващи документи,
едностранно издадени от ищцовото дружество и съдържащи изгодни за автора
факти /за доставка на определено количество услуги и възникнали в негова
полза парични вземания/. Същите не се ползват с материална доказателствена
сила за констатираните в тях права и задължения, а формалната им
доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и
неговото авторство. Документите не са подписани от длъжника, не са отразени
в счетоводните регистри и не е използван данъчен кредит, поради което не
съдържат негово признание за дължимостта на сумите и следователно
установяват само наличието на парична претенция на ищеца на посочената
стойност, но не и реалната доставка на услугата като основание за възникване
на това вземане. Представените фактури, издадени от ищеца (наемодателя), не
се подкрепят с доказателства от официалните доставчици на комунални
услуги, като липсва по делото обективни доказателства, че въпросните
количества ел.енергия са реално потребени от ответника (наемателя), поради
което съдът не намира за установено наличието на задължение за заплащане
на посочените суми.
Предвид гореизложеното, искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
С право на такива разполага само ответникът, който е доказал сторени
разноски в размер, както следва – 2000 лева адвокатски хонорар за исковото
производство. Направено е възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК от ищцовото
дружество, което съдът намира за основателно. Съобразно Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. №
1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и
фактическа сложност на делото, като определи и присъди разумен и съответен
на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. В този смисъл,
като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита в настоящото
производство, както и фактическата и правна сложност на спора, настоящият
съдебен състав приема, че размерът на адвокатското възнаграждение следва
да бъде определен на сумата от 1500 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от БМИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.. „Д“ бл. 46, вх. Б, ет. 2, ап.6 срещу „Д К“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. А К №17, вх. Б,
ет.1, ап.1, установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка
с чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за установяване, че ответното дружество дължи на
ищеца сумата в размер на 8 577,36 лева, представляваща главница за
5
незаплатени дължими консумативи в качеството му на наемател по Договор за
наем от 16.11.2021г., за което е издадена фактура №236/04.08.2022г. и фактура
№ 239/19.08.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, за които суми има
издадена Заповед № 20422 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 13.07.2023г. по ч.гр.д. № 33715/2023г. по описа на СРС, 126 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК БМИ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.. „Д“ бл. 46, вх. Б, ет. 2, ап.6, да
заплати на „Д К“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. А К №17, вх. Б, ет.1, ап.1, разноски за адвокатско възнаграждение
по делото в размер на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6