Р
Е Ш Е Н И Е
260285
/18.6.2021г.
18.06.2021г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
Районен
съдия: М. Марков
при
секретаря М.Ахмедова, като разгледа докладваното от съдията,
гражданско
дело №137 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В
производството по настоящото дело съдът е сезиран с искова молба, предявена от Д.И.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. А. И. А., ПРОТИВ „ФОТОН ЛОГИСТИК" ЕООД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул."***" №24,
представлявано от В.В.К.- управител, с посочено
правно основание: чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.8 ЗАЗ, вр. чл.86 ЗЗД; чл.28 ал.1 ЗАЗ и чл.4 ал.2 от Договора за
аренда; чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, като и при условията на евентуалност: чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.8 ЗАЗ, вр.
чл.86 ЗЗД; чл.З0, ал.1 от ЗАЗ; чл.28 ал.1 от ЗАЗ и чл.16 ал.5, вр. ал.1 от ЗАЗ.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от завеждане на исковата претенция,
навеждайки следните фактически твърдения:
По силата на Решение №14/13.09.1994г. на ПК-
Хитрино на наследниците на С.Д.И. е възстановено правото на собственост върху
следните имоти: 1. Посевна площ от 21.296 дка. трета категория, съставляваща
имот №***в местността Мочура, в землището на с.Върбак, община Хитрино, област
Шумен, при граници и съседи: имот №***, имот №***, имот №***, имот №***.
Посевна площ от 30.005 дка, трета категория, съставляваща имот №***в местността
Бозлук, в землището на с.Върбак, община Хитрино,
област Шумен, при граници и съседи: имот №***, имот №***, имот №***, имот №***,
имот №***. Въз основа на това решение на наследниците е издаден и Нотариален
акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №***, том II, дело
№***/22.03.1996г. на Шуменски нотариус.
При доброволна делба между наследниците с Договор
за делба №***, том ***, рег.№***от 17.11.2016г., вписан в CB-Шумен с
вх.рег.№8271/17.11.2016г., акт №2, том 9, дело №***/2016г. от имот №***са
образувани и разделени 4 нови имота - имот №***с площ 3.664 дка, имот №***с
площ 7.329 дка, имот №***с площ 6.639 дка и имот №***с площ 3664 дка, а от имот
№***са образувани и разделени 3 нови имота - имот №***с площ 7.329 дка, имот №***с
площ 7.329 дка и имот №***с площ от 15.348 дка.
От новообразуваните имоти в общ дял на съпрузите В.С.
С.и И. П. С. са поставени имот №***с площ 6.639 дка и имот №***с площ от 15.348
дка. След смъртта на И. П. С. през 2018г., неговия дял се наследява от
съпругата му и двамата им сина - Д.И.С. и М. И.С.. С Нотариален акт №***от
30.01.2019г., вписан в CB-Шумен с вх.рег.№416/30.01.2019г., акт №***, том 2,
дело №***/2019г. В.С.и М. С. продават на Д.И.С. собствените си идеални части от
поставените в дял два имота, като същият става изключителен собственик на
следните имоти: Поземлен имот с начин на трайно ползване - Посевна площ, с площ
6.639 дка, трета категория, в местността Мочура, съставляващ имот №***(имотът е
образуван от бившия имот №***в местността Мочура с площ от 21.296 дка), по плА.на с.Върбак, община Хитрино, област Шумен, при граници
и съседи: имот №***- посевна площ, имот №0*** - посевна площ, имот №***-
посевна площ, имот №***- полски път; Поземлен имот с начин на трайно ползване -
Посевна площ, с площ от 15.348 дка, трета категория, в местността Бозлук, съставляващ имот №***(имотът е образуван от бившия
имот №***в местността Бозлук с площ от 30.005 дка )
по плА.на с.Върбак, община Хитрино, област Шумен, при
граници и съседи: имот №***- посевна площ, имот №***- полски път, имот №***-
посевна площ, имот №*** - посевна площ, имот №*** - посевна площ. Съгласно
условията на Нотариален акт №*** от 30.01.2019г., страните по договора са се
съгласили „дължимото арендно плащане по сключените за
земята договори за аренда за 2018-2019г. ще бъде получено изцяло от купувача Д.И.С..
За първоначалните имоти, от преди делбата - Посевна площ от 30.005 дка, трета
категория, съставляваща имот №***в местността Бозлук
и Посевна площ от 21.296 дка, трета категория, съставляваща имот №***в
местността Мочура, в землището на с.Върбак е сключен Договор за аренда от
16.01.2013г.. акт №***, том I, рег.№***/2013г. вписан в CB-Шумен с акт №***/16.01.2013г.,
акт №***, том I, дело №***/2013г. между ответника „Фотон логистик"
и лицето А.С.П., с ЕГН **********, която е придобила 1/16 идеална част от
имотите на публична продан и станала съсобственик в имотите. Договорът е
сключен за 10 стопански години, считано от стопанската 2013-2014г. включително.
Ищецът сочи, че е собственик на реални части
(горепосочените два новообразувани имота - №***и №***) от арендуваните имоти с
Договора за аренда от 16.01.201Зг., още след смъртта на баща си на
19.04.2018г., когато е наследил полагащата му се част. От 30.01.2019г., след
покупка на дяловете на В.С.и М.С., ищецът е станал изключителен собственик на
имоти, предмет на процесння договор за аренда. На
11.12.2019г. страната-арендатор по договора е получила нотариална покА.от ищеца, указваща неговата собственост, с прилагане
на документите за собственост. Сочи се, че съгласно чл.17 ал.2 и ал.З от ЗАЗ, приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя, като стрА.в
договора за аренда, ако същият е бил вписан. Съгласно сключения аренден договор, задължение на арендатора е да изплаща арендна цена в размер, не по-малък от 10 лева на декар за
стопанска година. За стопанската 2016-2017г. и 2017-2018г. дължимата рента за
ползването на ПИ №***с площ 6.639 дка е по 66.39 лева на година или общо 132.78
лева. За ПИ №***с площ от 15.348 дка респективно дължимата рента е по 153.48
лева на година или общо 306.96 лева. Общо дължимата рента за двата имота, за
двете стопански години е 439.74 лева, за която според ищеца, арендаторът не е
изпълнил задълженията си за плащане на рента към праводателите
на ищеца В.С., И. П. С. за стопанските 2016-2017г., 2017-2018г.
Според ищеца, налице са условия по чл.28 ал.1 от ЗАЗ
за разваляне на договора за аренда, поради забавяне от арендатора на арендното плащане за стопанската 2016-2017г. и 2017-2018г.
с повече от три месеца, като и на основание чл.З0 от ЗАЗ за връщане на
арендуваните имоти от ответника. Претендира нищожност на договора, поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, поради
нарушение на принципите на равнопоставеност,
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения.
Посредством тези клаузи е предоставена възможност за несправедливо
облагодетелстване на арендатора. Подробно обяснява основанията да това. Ищецът сочи,
че като приобретател на арендувани обекти на договора
е заместил арендодателя и понастоящем е стрА.по процесния договор за
аренда. Позовава се на публичната информация за средно годишно рентно плащане от Областна дирекция "Земеделие"
гр.Шумен, публикувА.на сайта на дирекцията, за
землището на община Хитрино, с.Върбак.
Иска от съда: да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца общо сумата от 439,74 лева,
представляваща дължима рента за ползване на ПИ №***за стопанските години -
2016-2017г. и 2017-2018г. и дължима рента за ползване на ПИ №***за стопанските
2016-2017г. и 2017-2018г., ведно със законната лихва; да бъде развален Договор
за аренда от 16.01.2013г., акт №***, том I, рег.№***/2013г. вписан в CB-Шумен с
акт №***/16.01.2013г., акт №***, том I, дело №***/201Зг., сключен между ищеца и
ответното дружество, поради забавяне на арендното
плащане за стопанските 2016-2017г. и 2017-2018г. ; да бъде прогласен за
нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави, сключения между ищеца и ответното
дружество Договор за аренда от 16.01.2 013г., акт №***, том I, рег.№***/2013г.
вписан в СВ- Шумен с акт №***/16.01.2013г., акт №***, том I, дело №***/2013г.,
поради нееквивалентност, респективно неопределеност на арендното
плащане в договора; неопределен, респективно нереално дълъг срок за плащане в
договора; липса на възможност за прекратяване на договора от стрА.на арендодателя; както и да бъде прогласена за нищожна, на основание чл.26,
ал.1, предл.З от ЗЗД поради накърняване на добрите
нрави, клаузата по чл.4 ал.2 от Договор за аренда от 16.01.2013Г., акт №***,
том I, рег.№***/2013г. вписан в CB-Шумен с акт №***/16.01.2013г., акт №***, том
I, дело №***/2013г., поради нееквивалентност, респективно неопределеност на арендното плащане в договора.
При условията на евентуалност иска от съда: да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо сумата от 219.87 лева дължима
рента за ползване на арендуван обект ПИ №***за стопанската 2018-2019г. и за
ползване на ПИ №***за стопанската 2018-2019г., ведно със законната лихва; да
бъде осъден ответника да предаде владението на ищеца върху арендуваните имоти;
да бъде развален Договор за аренда от 16.01.2013г., акт №***, том I, рег.№***/2013г.
вписан в CB-Шумен с акт №***/16.01.2013г., акт №***, том I, дело №**/201Зг.,
сключен между ищеца и ответното дружество, поради забавяне на арендното плащане за стопанската 2018-2019г.; или да бъде
изменен на осн. чл.16 ал.5, вр.
с ал.1 от ЗАЗ Договор за аренда от 16.01.2013г., акт №26, том I, рег.№411/2013г.
вписан в CB-Шумен с акт №***/16.01.2013г., акт №***, том I, дело №***/2013г.
сключен между А.С.П., ЕГН **********, заместена от ищеца Д.И.С., ЕГН **********,
като приобретател на арендувани имоти - поземлен имот
№***и поземлен имот №***и „Фотон логистик" ЕООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул."***" №***,
като арендатор, в частта относно размера на уговореното арендно
плащане, като се увеличи арендното плащане от
ответника за стопанската 2019/2020г. и следващите до края на срока на договора
на 65 лева на декар предоставена площ.
В съдебно заседание по същество на делото, поддържа
изцяло исковата молба.
Сочи допълнително основание за разваляне на процесния
договор, поради гражданска измама по см. на чл.29 от ЗЗД.
Възражения
на ответната страна:
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба.
Оспорва предявеният иск. Посочва, основанията за това. Счита искът за допустим,
но неоснователен тъй като не са налице забавяне на рентни
вноски по договора за аренда от 16.01.2013г. Искът по чл.16, ал.5, вр. с ал.1 ЗАЗ намира за допустим и частично основателен.
Според ответника, няма пречка считано от 11.12.2019г. рентата по договора за
аренда от 16.01.2013г. да бъде увеличена до размера на средната рента обявена
на сайта на ОДЗ „Земеделие” Шумен за землище с.Върбак, като за стопанската -
2019г. - 2020г., като това увеличение е в размер на 3/4 от обявената средно
годишно рентно плащане.
Не
оспорва, че между „Фотон логистик" ЕООД в
качеството му на арендодател и ф.л - арендатор А. С.П.
е бил сключен Договор за аренда на земеделски земи от 16.01.2013г., акт № ***,
том I на СВ - Шумен при АВ. Твърди, че съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е
бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Предвид
обстоятелството, че процесният договор за аренда е
бил надлежно вписан в съответната служба по вписванията, намира, че ищецът, по
силата на настъпилото частно правоприемство /договор
за доброволна делба от 17.11.2016г. и Договор за покупко-продажба от
30.01.2019г./, е заместил, частично арендодателя по
договора, като е станал надлежна страна по същия. От датата на разпоредителната
сделка, частично качеството арендодател по вписания
договор за аренда е придобил ищеца, с всички произтичащи от договора и закона
права и задължения, в това число правото да получи договореното арендно плащане. Заместването е настъпило с факта на
делбата и покупко-продажбата и по силата на закона за целия оставащ период от
договора, т.е. без да е необходимо каквото и да е друго действие или акт от
страна на приобретателя Д.И.С.. Съгласява се, че ответникът е бил уведомен за
заместването по договора за аренда, след получаване на уведомлението за
извършване на прехвърлителната сделка
-11.12.2019г. и е
уведомен от ищеца за заместването по договора за аренда с Нотариална
покана. Сочи, че е налице плащане по договора за стопанските 2014/2015 г.,
2015/2016 г., 2016г. - 2017г., 2017г. - 2018г., 2018г. - 2019г., като твърди, че арендаторът е заплатил
дължимото арендното плащане, падежирало
съответно на посочените дати към Ана С.П. и според него няма основание за
разваляне на договора за аренда на земеделски земи от 16.01.2013г., акт № ***,
том I на СВ - Шумен при АВ. Възразява на твърденията за нищожност.
В
съдебно заседание не се явява, като в писмено становище поддържа отговора на
исковата молба за неоснователност на исковата претенция и моли съда за бъдат
отхвърлени всички предявени искове.
При преценката на
доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими
по делото представените писмени доказателства: с ИМ - решение №14/13.09.1994 г. на ПК Гара Хитрино, нот. акт
№***, том II, дело №***/1996 г. на Нотариус Т. при ШРС, договор за доброволна
делба на недвижим имот Акт ***, том ***, рег. №***/2016 г. с нотариална заверка
на подписите при Нотариус Г. В.-Ц. при ШРС, удостоверение за наследници изх. №***/18.01.2019
г. от Община – Варна, нот. акт №***, том I, рег. №***, дело №***/2019 г. на
Нотариус Г. В.-Ц. при ШРС, договор за аренда от 16.01.2013 г. с акт №***, том
I, рег. №***/2013 г., нотариална покана от Д.С. до „Фотон Логистик“ ЕООД –
Шумен от 06.12.2019 г., разписка от 11.12.2019 г., справка за имот пл. №***в СВ
– Шумен за периода от 01.01.1992 г. до 06.02.2019 г., информация за размера на
средното годишно рентно плащане за стопанската 2013/14 г. за землищата от обл.
Шумен от ОД „Земеделие“ – Шумен, информация за размера на средното годишно
рентно плащане за стопанската 2014/15 г. за землищата от обл. Шумен от ОД
„Земеделие“ – Шумен, информация за размера на средното годишно рентно плащане
за стопанската 2015/16 г. за землищата от обл. Шумен от ОД „Земеделие“ – Шумен,
информация за размера на средното годишно рентно плащане за стопанската 2016/17
г. за землищата от обл. Шумен от ОД „Земеделие“ – Шумен, информация за размера
на средното годишно рентно плащане за стопанската 2017/18 г. за землищата от
обл. Шумен от ОД „Земеделие“ – Шумен, информация за размера на средното годишно
рентно плащане за стопанската 2018/19 г. за землищата от обл. Шумен от ОД
„Земеделие“ – Шумен; представените с отговора писмени доказателства –
ксерокопия на: разписка от 10.10.2015 г. между А.П. и Р. К., разписка от
10.10.2016 г. между А. П. и Р. К., разписка от 22.10.2017 г. между А. П. и Р. К.,
разписка от 20.10.2018 г. между А. П. и Р. К., разписка от 25.10.2019 г. между
А. П. и Р. К., както и писмо от НАП ТД-Варна офис-Шумен с рег. №260136/06.01.2021г.
По делото е допусната и приета съдебно счетоводна експертиза, неспорена от
страните. Вещото лице Д.К.Д. сочи, че ответника не извършва дейност за арендуване на земеделски имоти и не
са наемали други земи.
В хода на производството е разпитана като свидетел А. С.П.. Същата сочи, че е собственик на идеални части на 2 бр. поземлени имоти в землището на
с.Върбак, които са предмет на настоящото производство. Изплащани са й ренти от
2015 г. за тези имоти, като за това са съставяни разписки. Сключвала е договор
за аренда с „Фотон Логистик“ ЕООД. Била е служител на
фирмата „Фотон Логистик“ ЕООД до 2017г.
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установени следните фактически констатации:
По делото не се спори, за посочената по-горе фактическа обстановка, с която по същество се съгласяват и
страните, която се приема и от съда. Съдът не намира основание да не кредитира приетата експертиза, писмените
и гласни доказателства, с които по
същество се установява посочената по-горе фактическа обстановка.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Правната
квалификация на правата, претендирани от ищеца са приети от съда за предявени
осъдителни искове, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.8 от ЗАЗ, във вр.
с чл.86 ЗЗД; чл.28, ал.1 от ЗАЗ; чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД.
Съдът
приема исковата претенция за основателна по следните съображения:
Безспорно
е установено по делото, че ищецът е собственик на
реални части, от процесните посочени по-горе два
имота - №***и №***, след смъртта на баща си на 19.04.2018г., когато е наследил
полагащата му се част. Имотите са арендувани с Договор за аренда от 16.01.2013г.
От 30.01.2019г., след покупка на дяловете на В.С.и М.С., ищецът е станал
изключителен собственик на имоти, предмет на договора за аренда. На
11.12.2019г. страната-арендатор по договора е получила нотариална покана от
ищеца, указваща на неговата собственост, с прилагане на документите за
собственост. На основание чл.17, ал.2 и
ал.З от ЗАЗ, приобретателят на арендувания обект на
договора замества арендодателя, като страна в
договора за аренда. Задължение на арендатора било да изплаща арендна цена в размер, не по-малък от 10 лева на декар за
стопанска година. За двете стопански години 2016-2017г. и 2017-2018г. дължимата
рента за ползването на ПИ №***с площ 6,639 дка е по 66,39 лева на година или
общо 132,78 лева. Съответно за ПИ №***с площ от 15.348 дка дължимата рента е по
153,48 лева на година или общо 306,96 лева. Общо дължимата рента за двата
имота, за двете стопански години е 439,74 лева. Видно приетата по делото
експертиза, няма данни арендаторът да е изпълнил задълженията си за плащане на
рента към праводателите на ищеца В.С., И. П. С. за
стопанските 2016-2017г., 2017-2018г.
По
отношение
на сочената нищожност, във връзка с накърняване на добрите нрави.
По
делото е представен и приет като доказателство Договор за аренда от
16.01.2013г., акт №26, том I, рег.№411/2013г. вписан в CB-Шумен с акт №***/16.01.2013г.,
акт №***, том I, дело №***/201Зг. Ответникът е страна по този договор, като
владее и обработва горепосочените поземлените имоти на това правно основание.
Настоящият
съдебен състав е на мнение, че съдът е сезиран, но е длъжен и служебно да следи
за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния
спор. В този смисъл споделя практиката на ВКС, изразена в Решение №
384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, Първо ГО, че „нормите, уреждащи нищожността на сделките,
са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато
страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност – форма,
предмет, и без да има позоваване на нищожност“.
Във
връзка с гореизложеното, съдът намира, че Договор за аренда от 16.01.2013г.,
акт №26, том I, рег.№411/2013г. вписан в CB-Шумен с акт №***/16.01.2013г., акт
№***, том I, дело №***/201Зг., следва да бъде признат за нищожен, поради
накърняване на добрите нрави, във връзка и по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД.
Практиката
и доктрината безалтернативно приемат, че добрите
нрави са неписани общовалидни
морални норми, които съществуват
като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на
сделките.
Настоящият
съдебен състав, споделя мнението изразено в Решение №24/09.02.2016 по дело
№2419/2015 на ВКС, ГК, *** г.о., по реда на чл.290 и сл. от ГПК. „В решение №
1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на Пето Г.О. на ВКС е посочена
нееквивалентността на престациите като конкретен
пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. В това решение липсват критериите, по които
съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до
степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй
като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните. По
този начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/,
защото еквивалентността на престациите поначало се
преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. Затова като
критерий в съдебната практика е възприета голямата разлика в престациите, в частност решение № 615 от 15.10.2010 г. на
ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС. Подчертана е необходимостта
от липса на еквивалентност в насрещните престации. По
абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната
нееквивалентност в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О. на ВКС. Според това
решение съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите
нрави. В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
В
обобщение, само наличието на нееквивалентност на насрещните престации
според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че
сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на
нееквивалентност на престациите може да представлява
сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на
крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД.
Безспорно
също така е, че е налице неопределеност на арендното
плащане, което е уговорено изцяло в полза на арендатора. Договореният наем е на
цена от минимум 10,00 лева, като стойността на бъдещото плащане зависи изцяло
от волята на арендатора. Видно от материалите по делото за заплащани ренти,
същият ги е извършвал само в минимален размер.
От
посоченото следва, че в настоящия случай договореният наем е на цена от 10,00
лева, въпреки посочен минимум. По делото
от приложените разписки е установено, че е плащана цена точно в размер на 10,00
лева на декар, за стопанска година, при
евентуална цена между 57,00 лева и 72,00 лева за стопанските от 2014г. до
2019г. Посочената цена, която е в 6-7 пъти под тази стойност на наема води до
нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави. Всички останали съображения и доказателства на
ответната страна, съдът намира за неотносими към
спора по същество.
Във
връзка с горното, съдът приема, че производството в частта по отношение на исковата
претенция при условията по чл.28, ал.1 от ЗАЗ за разваляне на
договора за аренда, поради забавяне от арендатора на арендното
плащане за стопанската 2016-2017г. и 2017-2018г. с повече от три месеца, следва
да бъде прекратено. Развалянето на договора ще е възможно само
когато облигационната връзка е действителна, а при прогласяване на договора за
нищожен, същото е безпредметно.
Същите
са съображенията на съда и по отношение на исковата претенция касаеща посочената клауза по чл.4 ал.2 от Договор за аренда от
16.01.2013г., акт №***, том I, рег.№***/2013г. вписан в CB-Шумен с акт №***/16.01.2013г.,
акт №***, том I, дело №***/2013г.
По предявените евентуални искове.
Задължение за съда, да разгледа
евентуалният иск, възниква само ако отхвърли главния иск. Съдът по същество
уважава главният иск, при което не следва
да разглежда евентуалния.
Съдът основава решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства, както и направеното признание на исковата
претенция за настъпила погасителна давност.
Относно
разноските.
Относно
исканията за разноски, съдът намира, че
са своевременно предявени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното от
ищеца искане и представен списък по чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски предвид уважената част от исковата претенция, с оглед представените доказателства за извършени деловодни разноски, в
общ размер на 1750,00 лева, съразмерно уважената част на иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Фотон логистик" ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. "***" №24, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.8 от ЗАЗ, вр. чл.86 от ЗЗД да заплати на Д.И.С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес *** общо сумата от
439,74 лева /четиристотин тридесет и девет лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща сбор от сумите: 132.78 лева дължима рента за ползване
на арендуван обект ПИ №***за стопанските години - 2016-2017г. и 2017-2018г. и
306.96 лева дължима рента за ползване на арендуван обект ПИ №***за стопанските
2016-2017г. и 2017-2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 23.01.2020г.
до окончателното й изплащане.
ОБЯВЯВА
за нищожен сключения на 16.01.2013г., Договор за аренда от
16.01.2013г., акт №***, том I, рег.№***/2013г. вписан в СВ-Шумен с акт №***/16.01.2013г.,
акт №***, том I, дело №***/2013г., със страни ищеца и ответника, като сключен
при условията на чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на исковата претенция за разваляне на Договор за аренда от
16.01.2013г., акт №***, том I, рег.№***/2013г. вписан в CB-Шумен с акт №***/16.01.2013г.,
акт №***, том I, дело №***/201Зг., сключен между ищеца и ответното дружество,
поради забавяне на арендното плащане за стопанските
2016-2017г. и 2017-2018г, поради прогласяване на договора за изцяло нищожен.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на исковата
претенция за прогласяване за нищожност,
на основание чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД, клаузата по
чл.4 ал.2 от Договор за аренда от 16.01.2013г., акт №***, том I, рег.№***/2013г.
вписан в CB-Шумен с акт №***/16.01.2013г., акт №***, том I, дело №***/2013г., поради
прогласяване на договора за изцяло нищожен.
ОСЪЖДА „Фотон логистик"
ЕООД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. Шумен, ул. "***" №24 да заплати на
Д.И.С., ЕГН **********, с постоянен адрес *** , направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете общо сумата в размер на 1750,00 лв. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: