№ 7361
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100511738 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11738/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. Р. П. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №117 от 05.01.2025 г постановено по гр.д.
№53153/23 г на СРС , 150 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се
осъди Н. Й. Д. ЕГН **********, постоянен адрес село Бусманци, Столична община да му
заплати на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 25 000 лева заемна сума по
договор за заем с падеж 01.09.2023 г и сумата от 246 лева лихва за забава върху посочената
главница за периода 02.09.2023 г-28.09.2023 г ; както и въззивникът е осъден да заплати на
Н. Й. Д. сумата от 4000 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Изводите на
първоинстанционния съд се основават на недопустими свидетелски показания и
противоречат на наличните писмени доказателства - разписка от 03.12.2022 г и
предварителен договор от 28.02.2023 г . Не е доказана защитната теза на ответницата , че се
касае за задатък за покупка на къща с УПИ в с.Бусманци . Предварителният договор е
подписан три месеца по-късно – на 28.02.2023 г и отношенията по него са съвсем различни
.Устен предварителен договор не може да се доказва със свидетели /чл.164 ал.1 т.1 ГПК/ .
Договор на стойност над 5000 лева не може да се доказва със свидетели /чл.164 ал.1 т.3
ГПК/. Със свидетелски показания не може да се доказва изменение на писмено съглашение
/чл.164 ал.1 т.5 ГПК/. Не може със свидетели да се опровергава съдържанието на изходящ от
1
страната частен документ /чл.164 ал.1 т.6 ГПК/ . Предварителният договор от 28.02.2023 г
не представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК и не
обосновава изключение от забраната за свидетелски показания , а сумите по създадените от
страните документи се различават . СРС е обсъдил по-обстойно показанията на свидетелите
на ответницата и незаконосъобразно ги е кредитирал . Показанията на св.С.Р. /син на
ответницата/ са противоречат на твърденията на майка му за това дали е трябвало да се
продаде само празно място /според свидетеля/ или сграда и земя /според майка му/ . Ако е
планирана продажба само на ½ идеална част от УПИ сумата от 25 000 лева е нелогична като
капаро . Свидетелите установяват , че ответницата е имала големи задължения по банков
кредит и бързи кредити , според свидетелите за 120 000 -130 000 лева . Липсва логика при
това положение да се заплати 25 000 лева задатък за закупуване на недвижим имот .
Въззивникът е доказал договор за заем с убедителни писмени доказателства , а ответницата
не е доказала възражението си за привидност на заема и получаване на сумите във връзка с
предварителен/окончателен договор за продажба на недвижим имот .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на св.Р. П. и св.И.П. , които нямат лични и непосредствени впечатления , е
„препредават“ думи на ищеца .Предварителният договор от 28.02.2023 г представлява
начало на писмено доказателство , като цената по него е много по-ниска от пазарната .
Допустими са свидетелски показания за изясняване на истинските отношения между
страните . Показанията на св.Р. , св.М. и св.М. са убедителни и непротиворечиви и трябва да
се кредитират . Няма логика да се даде заем за 25 000 лева , след което да се сключи
предварителен договор за продажба на недвижим имот . По-нормално би било да се
извърши прихващане или намаляване на задълженията на заемателя с предварителния
договор .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.01.2025 г
и е обжалвано в срок на 20.01.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
От фактическа страна по делото е установено следното
Страните не спорят, че ищецът е предал на ответницата сумата в общ размер на 25 000
лева, като съответно на 03.12.2022 г. е предал сумата в размер на 3 000 лева, а на 19.12.2022
2
г. е предал останалите 22 000 лева. Страните спорят относно основанието , на което същите
суми са предадени.
За да докаже сключването на договор за заем между страните ищецът е представил
двустранно подписана разписка от 03.12.2022 г., в която ответницата е удостоверила, че е
получила сумата от 3000 лева като безлихвен заем от него.
Според нотариално заверена декларация подписана от ответницата, от 19.12.2022 г , същата
е удостоверила, че е получила до тази дата от ищеца сумата в размер на 25 000 лева , която
сума се задължава да му върне без лихва до 01.09.2023 г.
Според разпитания пред СРС свидетел И.П. , същият познава ищеца от общи познати и
двамата се срещат редовно. Посочва, че познава и ответницата, доколкото е разбрал от
ищеца, че същият й е дал заем в размер на 25 000 лв., които е очаквал да получи до края на
септември 2023 г., но впоследствие тя отказвала да върне парите.
Според разпитания пред СРС свидетеля Р. П. /брат на ищеца/ , същият знае, че ищецът е дал
на ответницата в заем сумата в размер на 25 000 лева, като посочва, че тази сума е била
дадена накуп в края на 2022 г. Според казано му от ищеца, той бил помолен от свидетеля
С.Р., син на ответницата, да предостави този заем. Според Р. П. брат му е споделял, че има
интерес да закупи имот от ответницата, но само ако същият бъде изчистен от задълженията,
които тя била поела. Спомня си, че брат му очаквал да си получи парите, дадени като заем
на ответницата до края на септември 2023 г., но тя отказвала да го стори, защото твърдяла,
че парите са получени като капаро. Споделя, че всичко което знае е от своя брат и че не
познава ответницата лично.
Във връзка с твърдяната от ответницата симулация по делото е представен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.02.2023 г., сключен между ищецат и
ответницата, с който ответницата се е задължила да продаде на ищеца 1/2 /една втора/
идеална част от поземлен имот с идентификатор 07106.1419.368 /нула седем едно нула шест
точка едно четири едно девет точка три шест осем/, с адрес на имота: село Бусманци,
Столична община, район „Искър", улица „****" № 4 /четири/, с площ от 971 кв. м.
/деветстотин седемдесет и един квадратни метра/, при съседи с идентификатори:
07106.1419.741, 07106.1419.708, 07106.1419.709, 07106.1419.370, 07106.1419.369
(недвижимият имот), като страните са се задължили да сключат окончателен договор до
30.05.2023 г. Съгласно чл.2 от договора дължимата цена по договора е в размер на 3000 лева,
като същата е била заплатена в деня на сключването на договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 от
договора при невъзможност на продажба на имота съгласно уговорените в него условия ,
продавачът дължи на купувача връщане на сумата в размер на 3 000 лева, дадена като
задатък.
Представена е декларация по чл.33 от Закона за собствеността от страна на свидетеля Д.М.,
племенник на ответницата, от 16.05.2023 г., в която е посочил, че му е предложено да закупи
идеалните чати на ответницата, но същият не желае придобиването им изцяло или частично,
като няма претенции същите да бъдат придобити от трето лице.
3
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112, том V, рег.№
17729, дело №829 от 2023 година от 28.07.2023г., от който се установява, че ответницата е
продала на Т.Н.А. 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост върху
недвижимия имот.
Според СРС представеният предварителен договор е начало на писмено доказателство –
документ, подписан от ищеца, която прави вероятно основателно твърдението, че сумата в
размер на 3000 лева е била дадена като задатък, а не като заем. Именно поради това СРС е
допуснал разпити на свидетели за евентуалното разкриване на привидността, като по делото
са събрани показанията на свидетелите С.Р., син на ответницата, К. М. и Д.М., племенник на
ответницата.
Според разпитания пред СРС свидетел С.Р. /син на ответницата/ с майка му са обявили за
продажба тяхно място в село Бусманци, тъй като е имало ипотека върху имота. Посочва, че
познава и ищеца, с когото се запознали в ресторант в Дружба, като същият проявявал
интерес към продавания имот. Споделя, че го е завел на оглед и че ищецът харесал имота и
се спазарили за продажна цена от 130 000 лева. Запознал ищеца и ответницата, като
преговорите са се водили между тях. Споделя, че ищецът искал да купи само парцела към
къщата, а не самата къща и етажа към нея, които били ипотекирани. Пояснява, че в парцела
има две сгради, като едната сграда е жилищна, която обитавали, а целият парцел е с площ
около 1000 кв.м., като предлагали на ищеца да му продадат половината, която е около 500
кв.м. Споделя, че ищецът дал капаро за имота, като дал 3 000 лева след огледа, а майка
му написала бележка за получената сума. Посочва, че ищецът го е уведомил лично за
предаденото капаро. Твърди, че ищецът дал първоначално сумата в размер на 3 000 лева за
„стоп-капаро“, а впоследствие при нотариус дал още 22000 лева, когато бил сключен и
предварителен договор за продажбата. След предаването на парите ищецът се нанесъл в
имота, като оставил в лятната кухня оборудване от заведение. Освен това ищецът отрязал и
дърво в дворното място. Споделя, че впоследствие ищецът се е отказал да закупи имота,
вероятно защото е разбрал, че има ипотека върху имота. Твърди, че майка му и ищецът не
са се познавали преди това и че е нямало причина майка му да иска заем именно от ищеца.
Споделя, че ищецът е имал проблеми с доказване на доходи, като не е издавал касови
бележки. С ищеца често играели карти, като освен свидетелят Р. бил купувал кола от него.
Според разпитания пред СРС свидетел К. М. , същата знаем , че ответницата е продавала
свой имот в Бусманци. Спомня си, че къщата е била обявена за продажба за 150 000 лева в
интернет сайт. Разговаряла е с ищеца във връзка с обстоятелството, че и двамата са
разведени и тя съдила бившия си съпруг за издръжка. Тогава ищецът й е споделил, че е
щастлив, че жена му не знае какви доходи има, защото било възможно и тя да го съди за
издръжка. Спомня си, че ищецът имал интерес към имота в Бусманци, като била договорена
цена в размер на 130 000 лева. Свидетелката М. заявява, че е чувала, че ищецът е дал капаро
за имота, като единият път бил дал 3 000 лева, а вторият път 22 000 лева. Заявява
категорично, че тази сума не е била дадена в заем. Заявява, че ответницата и синът й
имали проблеми с бързи кредити.
4
Според разпитания пред СРС свидетел Д.М. , същият знае, че ответницата е продавала земя
в село Бусманци, тъй като имала задължение по кредити около 140 000 лева, като мястото е
било съсобствено . Споделя, че са били намерили купувач, който е бил именно ищецът.
Твърди, че ответницата е извършила всички дейности по заснемане от геодезисти,
заплащане и снабдяване с необходими документи. Уговорената цена е била 130 000 лева.
Чувал е, че ищецът и ответницата са говорили за „стоп-капаро“ в размер на 3 000 лева, а
впоследствие ищецът дал допълнителна сума и по този начин общата сума възлизала на 25
000 лева. Ищецът е отрязал дърво в имота, като освен това е започнал да се нанася в имота:
донесъл маси, мотор и кафемашина. Свидетелят подписал декларация, с която дал
съгласието си ответницата да продаде имота. Ответницата е заплатила за разделянето на
дворното място с получената сума в размер на 3000 лева. Свидетелят чул разговор за сумата
в размер на 3 000 лева в началото на декември 2022 г., а за втората част в края на месеца
около празниците.
Според СРС при привидност страните прикриват действителното гражданско
правоотношение помежду им с друго, чиито правни последици в действителност не целят
или не целят изцяло. За доказването на привидността е необходимо или обратно писмо
(писмено доказателство, което доказва пълно и главно наличието на действителното
правоотношение), или т. нар. в правната теория и съдебната практика „начало на писмено
доказателство“: определен документ, който прави вероятни твърденията на съответната
страна, че съответното правоотношение е привидно, в съчетание с гласни доказателства -
свидетелски показания.
Според СРС в случая ответницата своевременно е направила възражение, че твърдените от
ищеца договори за заем на сумата 3 000 лева, съответно сумата 22 0000 лева, са привидни, и
че в действителност прикриват предоставянето на съответните парични суми като „стоп-
капаро“, съответно задатък за сключването на договор за покупко-продажба на недвижим
имот. Представените от ищеца разписки за заемането на тези парични суми, които са
подписани и от ответницата, не биха могли да послужат нито като обратно писмо, нито като
начало на писмено доказателство, защото в тях не се съдържат каквито и да били изявления
на страните, които да правят поне вероятни твърденията, че тези суми са били дадени като
„стоп-капаро“, съответно задатък. От друга страна, ответницата е представила и заверен
препис от предварителен договор с нотариална заверка на подписите с дата 28.02.2023 г.,
подписан от ищеца, който не го е оспорил .
Според СРС съгласно това писмено доказателство ответницата е поела задължението да
сключи с ищеца окончателен договор за прехвърлянето на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 07106.1419.368 с адрес на имота село
Бусманци, Столична община, улица „****“ № 4, с площ 971 кв. м., а ищецът поел
задължението да заплати на ответницата цена в размер на 3 000 лева, за която страните
декларирали, че е била заплатена на същата дата – 28. 02. 2023 г. Налице е известно
противоречие между това писмено доказателство и твърдяната от ответницата прикрита
сделка (според писменото доказателство сумата 3 000 лева е самата цена на недвижимия
5
имот, а не „стоп-капаро“). Поради съвпадението на датата на заплащането на сумата 3000
лева по този предварителен договор като цена на имота с датата на разписката за
предаването на сума в същия размер и на същата дата като заем съобразно съответната
представена от ищеца разписка обаче, първостепенният съд все пак прие за покрит критерия
на чл. 165, ал. 2 ГПК, че представеният заверен препис от предварителен договор прави
вероятно основателни твърденията на ответницата сумата в размер на 3 000 лева да е дадена
като „стоп-капаро“ във връзка с покупко-продажбата на недвижим имот и изявлението за
предаването на същата сума в заем да е привидно. А щом е вероятно основателно сумата в
размер на 3 000 лева да е била дадена като „стоп-капаро“, то следва да се приеме за вероятно
основателно и че сумата в размер на 22 000 лева е била дадена като задатък за сключването
на окончателния договор.
Според СРС по делото са допуснали разпити на свидетели на всяка една от страните, с
чийто показания да се установи дали договорите за заем на съответните суми, които ищецът
се домогва да докаже с представените от него разписки, отговарят на действителното правно
положение или са привидни. Събраните свидетелски показания могат да бъдат условно
разделени на две групи: показанията на свидетелите, допуснати при режим на довеждане на
страната на ответницата, и показанията на свидетелите, допуснати при режим на довеждане
на страната на ищеца. Тези две групи свидетелски показания си противоречат, защото
според едните двете суми са били предадени като „стоп-капаро“ и задатък, а по молба на
ищеца и като жест на добра воля при воденето на преговорите ответницата се съгласила да
бъдат привидно отразени като разписки за заем, а според другите същите парични суми са
били дадени тъкмо в заем, а не като „стоп-капаро“ и задатък.
Според СРС при противоречие в свидетелските показания съдът трябва „да положи усилия
да разкрие кой от тях говори истината и след като прецени правдоподобността и
достоверността на твърденията им с оглед на самите тях и на останалите данни по делото,
мотивирано да каже на кого от двамата дава вяра и в резултат на това да приеме за
установено едното или другото твърдяно обстоятелство“ (Решение № 87 от 4. IX. 1958 г. по
гр. дело № 55/58 г., ОСГК на ВС). В първата група свидетелски показания попадат
показанията на свидетеля С.П. Р., който е син на ответницата, поради което е заинтересуван
от изхода на спора и показанията му трябва да бъдат внимателно преценявани съгласно чл.
172 ГПК. Същото важи и за показанията на свидетеля Д.Б.М., който е племенник на
ответницата. Последният свидетел от тази група, свидетелката К. Г. М., бивша приятелка на
сина на ответницата, няма родствени отношения с ответницата. Нейните показания са ясни,
подробни и непротиворечиви, като възпроизвеждат непосредствено възприети от нея
телефонни разговори между сина на ответницата и ищеца. Във втората група свидетелски
показания влизат показанията на свидетеля Р. Р. П., който е брат на ищеца, поради което е
заинтересуван от изхода на делото и следователно и неговите свидетелски показания трябва
да се преценяват особено внимателно от съда съгласно чл. 172 ГПК. Тук попадат и
показанията на свидетеля И.А.П., който не е роднина, а само приятел на ищеца, но чийто
свидетелски показания не възпроизвеждат непосредствени негови впечатления за
6
отношенията между ищеца и ответницата, а само това, което му е било споделено от ищеца.
Според СРС , трайна е съдебна практика , че съдът не би могъл да не кредитира едни
свидетелски показания единствено и само на основание възможната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото. Трябва дори и при наличието на основание за
заинтересованост съдът да прецени дали да кредитира тези показания или не, както вече
беше изложено в приведения цитат, въз основа на самите тях и на останалите данни по
делото. От една страна, основание да бъдат кредитирани показанията на свидетелите на
ищеца може да бъде обстоятелството, че ответницата е била натрупала значителни парични
задължения към банка и други финансови институции, което самата тя признава и което се
потвърждава и от показанията на нейния свидетел Д.М. (ипотечният кредит бил около 70
000 лева, а заедно с другите кредити задълженията на ответницата според този свидетел
възлизали на 130 000 – 140 000 лева). Щом като ответницата действително е имала подобни
парични задължения, то логично би било тя да потърси пари назаем, така че да погаси поне
част от задълженията си или да посрещне ежедневните си разходи. От друга страна, в
показанията на брата на ищеца свидетелят Р. Р. П. е заявено, че ищецът е дал „накуп“ сумата
в размер на 25 000 лева на ответницата като заем. В същия смисъл са показанията и на
втория свидетел на ищеца – свидетелят И.П., според които ищецът му казал, че „един път е
дал 25 000 лева“. В тази част свидетелските показания противоречат на писмените
доказателства, представени от самия ищец, според данните от които той на два пъти е дал в
заем на ищцата парични суми, първо 3 000 лева, а сетне още 22 000 лева (посочвайки общо
25 000 лева).
Според СРС следва да се подчертае липсата на икономическа логика в даването на сума в
заем на длъжник със значителни парични задължения, а сетне, преди още той да е
възстановил тази парична сума, да му бъде дадена нова парична сума в заем в още поголям
(седмократен) размер. Що се отнася до показанията на свидетелите на ответницата, съдът
намира, че същите са подробни, детайлни и вътрешно непротиворечиви, като
възпроизвеждат непосредствени възприятия на свидетелите. Показанията съответстват и на
представените от ответницата писмени доказателства. От представените с отговора на
исковата молба заверени преписи от документи се установява, че още в края на 2022 г.
ответницата се е снабдила със скица на поземления имот, предмет на предварителния
договор за покупко-продажба между нея и ищеца, че етаж от сградата в него и самият
поземлен имот са били ипотекирани през 2021 г. в полза на банка във връзка с ползването на
ипотечен кредит, декларираното от съсобственика съгласие за продажбата на идеалната част
като подготовка за сключването на окончателния договор, както и че през 2023 г. ищцата е
инициирала процедура по изготвянето на частичен подробен устройствен план за изменение
на плана за регулация и застрояване на поземления имот, според който проект от поземления
имот са щели да се обособят два самостоятелни поземлени имота. Показанията на тези
свидетели се подкрепят и от вече обсъдения заверен препис от предварителен договор,
датата и „цената“ по който съвпадат с тези на първата разписка за заем, представена от
ищеца, а наред с това и съответстват на разписките за заем относно двукратното даване на
7
паричните суми.
Според СРС свидетелката К. Г. М. няма данни да е заинтересована от изхода на делото.
Сред тях и проведеният между нея и ищеца разговор по семейни въпроси, в който двамата
обсъждали отношенията си с бившите си съпрузи, и при който ищецът заявил за бившата си
съпруга „Добре, че не знае какви доходи имам, че да не ме съди за издръжка и мен“. В тази
част показанията на свидетелката са насочени да установят твърденията на ответницата за
мотивите на страните, поради които са подписали привидните разписки за заем: според
ответницата ищецът се притеснявал бившата му съпруга и органите на приходите да не
разберат, че той укрива действителните си доходи. В този ред на мисли на съда е служебно
известно, че с решение № 4662, постановено на 13. 05. 2022 г. по гр. дело № 25881 по описа
на 83-ти състав на Софийския районен съд е било утвърдено споразумение за
прекратяването на брака между ищеца и третото лице И.И.С., като е уредено майката да
упражнява родителските права и отговорности по отношение на децата Р.С.П. и А.С.П., а за
ищеца е утвърден режим на лични отношения. В утвърденото споразумение не съдържа
задължения на ищеца да заплаща издръжка на децата, макар и те да са малолетни. Тези
служебно известни на съда обстоятелства допълнително подкрепят достоверността на
показанията на свидетелката М. относно проведения между нея и ищеца разговор и са още
едно основание първостепенният съд да се довери на нейните показания, както и на тези на
останалите свидетели на ответницата, за сметка на тези на свидетелите на ищеца.
Според СРС от всички посочени доказателства трябва да се приеме за доказано, че страните
по настоящото дело само привидно са съставили две разписки за заем на сумата 3 000 лева,
съответно сумата от общо 25 000 лева, а в действителност са прикрили чрез тези разписки за
заем даването на първата сума като „стоп-капаро“, а втората като задатък за закупуването на
1/2 идеална част от поземления имот с идентификатор 07106.1419.368 с адрес на имота село
Бусманци, Столична община, улица „****“ № 4, с площ 971 кв. м. Страните не спорят, че
така и не се е стигнало до сключването на окончателния договор. При това положение стои
открит въпросът дали ответницата все пак не дължи връщането на „стоп-капарото“ и
задатъка на ищеца, като бъде съобразена противоречивата съдебна практика на ВКС
относно правното естество на т. нар. „стоп-капаро“. Според диспозитивното начало трябва
да се разгледа само действително предявения иск с основание договор за заем и с оглед
наличните доказателства исковете са неоснователни и недоказани .
Решението на СРС е неправилно . Същото е постановено след като първоинстанционният
съд е отдал прекомерна вяра на показанията на очевидно заинтересованите свидетелски
показания на св.С.Р. /син на ответницата/ , К. М. /приятелка на С.Р./ и Д.М. /племенник на
ответницата/ . Това води до очевидно несправедлив изход на делото. Ищецът , който
безспорно е предоставил на ответницата значителна парична сума с изрична писмена
уговорка за заем така и не може да си върне същата . Същевременно има данни , че
ответницата е използвала процесната сума , за да се стабилизира финансово заедно със
сина си св.Р. след изтеглени големи суми по банкови кредити и бързи кредити и да уреди
въпроси по заснемане и разделяне на имота . След тези „добросъвестни действия“
8
ответницата е продадала процесния имот на трето лице. Първоинстанционният съд
„насочва“ ищеца да предяви иск на основание предварителен договор за продажба , но
предвид изричните уговорки , че процесната сума е предоставена като заем , то и в бъдещ
процес не е ясно – особено ако се допусне разпит на „убедителни свидетели“ – дали все пак
ответницата ще бъде осъдена да върне процесната сума , което е единственият справедлив
разултат .
Основателен е доводът във въззивната жалба , който обръща внимание на факта , че :
- според представена разписка от 03.12.2022 г и декларация от 19.12.2022 г , ищецът предал
на ответницата като заем на първата дата 3000 лева, а на 19.12.2022 г. е предал останалите 22
000 лева ;
- предварителният договор е подписан три месеца по-късно – на 28.02.2023 г.
Показанията на св.П. и Р. П. /брат на ищеца/ са неотносими – същите нямат преки
възприятия за отношенията между страните . Дори да се кредитират показанията на св.С.Р.
/син на ответницата/ , К. М. /приятелка на С.Р./ и Д.М. /племенник на ответницата/ , че
страните са имали предвид бъдещ договор за продажба на имот , това не изключва
възможността да се сключи – преди това - договор за заем и именно по него да се предаде
авансово сума . Това е така , защото ответницата безспорно е имала спешна нужда от пари ,
включително и за „да уреди“ заснемане и разделяне на имота , който е искала да продаде , а
предварителен договор още не е бил подписан . От своя страна ищецът явно е искал да се
гарантира , че ако такъв не бъде подписан ще може да си върне дадените авансово пари . И
както се вижда , действително предварителен договор ДОСТА ПО-КЪСНО е бил подписан ,
но не и окончателен такъв . Твърде вероятно е ищецът да е имал предвид и че процесният
имот е ипотекиран и могат да възникнат трудности със съсобственика , да не може да бъде
разделен и пр. Затова и – предвид и факта , че страните са се познавали , но без да са били в
близки отношения - е постигната уговорка за необезпечен заем , а не за авансово плащане по
бъдещ предварителен договор . Така ищецът е имал и „опция“ да не закупи имота и да си
иска обратно парите , както и е станало .
Според настоящия съд твърденията на св.С.Р. /син на ответницата/ , К. М. /приятелка на С.Р./
и Д.М. /племенник на ответницата/ за уговорка за задатък /капаро/ за предоставената сума от
25 000 лева представляват възпроизведена за нуждите на процеса защитна теза на
ответницата , която цели да осуети връщане на парите от нея . Трябва да се обърне внимание
на факта , че финансовите проблеми на ответницата и сина й св.С.Р. са били общи ,
което се признава от самия Р. . Р. , който на практика е инициаторът на сделките между
страните по делото е пряко заинтересован от положителен изход на делото . Същото е
валидно и за показанията на св.М. /приятелка на Р./ . Показанията на св.М. /племенник на
ответницата и съсобственик на имота / изглеждат не толкова пристрастни , но същият няма
преки впечатления и заявява , че не знае дали е имало предоставяне на заем .
За показанията на тези трима свидетели трябва да се посочи , че същите употребяват доста
свободно термините „стоп-капаро“ и „капаро“ , без да е ясно дали имат предвид уговорка
9
за задатък по смисъла на ЗЗД . Сред лица , които не са юристи често като „капаро“ се имат
предвид и авансови плащания по продажби , изработки и пр. , без да се има предвид
обезпечителната функция на задатъка при задържане респ.връщане в двоен размер по чл.93
ал.2 ЗЗД . В случая е имало уговорка имотът „да се спре от продажба“ след оформяне и
предоставяне на заем , като сумата по него да се има после предвид при подписване на
предварителен/окончателен договор .
Дали ответницата е била „наивна“ , както твърди св.Р. , или не е без значение , но ищецът и
ответницата са постигнали писмено съгласие за предоставяне за заем в размер на
процесните суми /и парите са били предадени/ и в никакъв случая за задатък по нищожен
устен предварителен договор , както твърдят свидетелите на ответницата. Правилно се
отбелязва във въззивната жалба , че задатък в размер на 25 000 лева е в прекомерен размер ,
още повече , че имотът е бил идеална част и ипотекиран . Св.С.Р. /син на ответницата/ , К.
М. /приятелка на С.Р./ и Д.М. /племенник на ответницата/ признават , че уговорките за
продажба на имота са били за сума в размер на около 130 000 лева , а приблизително
толкова може да са били и задълженията на ответницата и/или Р. . При това положение
продажната цена в предварителния договор - на ипотекиран имот - от 3000 лева вече не
изглежда занижена , особено ако страните са имали предвид ищецът да погаси задълженията
и да „освободи“ имота от ипотеката /а и все пак ищецът вече е дал авансово като заем 25 000
лева / .
За съжаление страните не са били прецизни в документите за сключваните между тях сделки
в тяхната хронологична последователност . Но от това не следва , че трябва да се допусне
обогатяване на една от тях за сметка на другата въз основа на съмнителни по своята
достоверност свидетелски показания /иначе формално допустими по чл.165 ал.2 ГПК /.
Наличието на договор за заем за процесната сума и проектирането и подписването на
последващ предварителен договор за продажба в случая не само че не се изключват , но
всъщност се допълват при особените обстоятелства в случая /спешна нужда от пари на
ответницата , ипотекиран имот , собственост само на идеална част , нужда от разделяне на
имота и пр./. Възприемането на предварителният договор като начало на писмено
доказателство не означава , че трябва да се даде по-висока достоверност на свидетелските
показания спрямо нарочно оформени от страните документи , особено по решаващия
въпрос , че получената сума не трябва да се връща , защото е била „задатък“ .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се уважат .
Ответницата безспорно е получила в заем процесната сума и трябва да я бъде осъдена
да я върне . Поради дължимост на главницата се дължат и претендираните лихви за забава .
Разноски пред СРС и СГС се дължат от ответницата .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №117 от 05.01.2025 г постановено по гр.д.№53153/23 г на СРС , 150
10
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Н. Й. Д. ЕГН **********, постоянен адрес село Бусманци, Столична община да
заплати на С. Р. П. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1
ЗЗД сумата 25 000 лева заемна сума по договор за заем с падеж 01.09.2023 г , ведно със
законната лихва от 28.09.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 246 лева
лихва за забава върху посочената главница за периода 02.09.2023 г - 27.09.2023 г .
ОСЪЖДА Н. Й. Д. ЕГН **********, постоянен адрес село Бусманци, Столична община да
заплати на С. Р. П. ЕГН ********** сумата от 3650 лева разноски пред СРС и 3525 лева
разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11