Решение по дело №16582/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260898 / 12.03.2021г., град Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 12.02.2021г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

при участие на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16582 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищецът М.Б.С. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Р.Ж., с адрес: ********, срещу ответника "Х."АД, ***, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ********, представлявано от В.А.Б., уточнени с молба вх.№ 18601/04.03.2020г., съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва:

- с правно основание чл.143 от КТ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 4456,98 лева, явяваща се сбор от неизплатени главници, дължими като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през работни, почивни и празнични дни, за периода от м.дек.2017г. до м.април 2019г./с изключение единствено на м.ноември 2018г./, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.10.2019г., до окончателното изплащане на главниците, както следва:

За месец Декември 2017г., за отработени двадесет и два работни часа през почивни дни - събота и неделя, дължимо възнаграждение за извънреден труд в размер на 141, 33 лева.

За м. Януари 2018г., за отработени 44 часа над законоустановено го работно време през работни дни и 36 часа през почивни дни - събота и неделя, дължимо възнаграждение за извънреден труд - 387, 00 лева.

За месец Февруари 2018г., за отработени 38 часа над нормата, през работни дни, както и 30 часа през почивни дни, дължимо възнаграждение за извънреден труд. в размер на 361. 35 лева.

За месец Март 2018г. за отработени 38 часа над нормата, през работни дни., дължимо възнаграждение за извънреден труд, в размер на 179. 55 лева.

През месец Април 2018г. за отработени 38 часа над нормата, през работни дни, както и 20 часа през почивни дни, . дължимо възнаграждение за извънреден труд, в размер на 320. 16 лева.

За месец Май 2018г. за отработени 30 часа над нормата, през работни дни, 20 часа през почивни дни и 10 часа на национален празник - 07.05.2018г„ дължимо възнаграждение за извънреден труд. в размер на 330. 00 лева.

За месец Юни 2018г., за отработени 42 часа над нормата, през работни дни, както и 38 часа през почивни дни, дължимо възнаграждение за извънреден труд, в размер на 407, 93 лева.

За месец Юли 2018г., за отработени 44 часа над нормата, през работни дни, както и 40 часа през почивни дни, дължимо възнаграждение за извънреден труд, в размер на 408, 00 лева.

За месец Август 2018г. за отработен 46 часа над нормата, през работни дни. както и 40 часа през почивни дни, дължимо възнаграждение за извънреден труд, в размер на 398, 93 лева.

За месец Септември 2018г. за отработени 26 часа над нормата, през работни дни, 20 часа през почивни дни и 10 часа па национален празник -24.09.2018г., дължимо възнаграждение за извънреден труд. в размер на 344. 98 лева.

За месец Октомври 2018г. за отработени 46 часа над нормата, през работни дни, както и 40 часа през почивни дни, дължимо възнаграждение за извънреден труд, в размер на 398, 93 лева.

За месец Декември 2018г., за отработени 8 часа над нормата, през почивни дни. дължимо възнаграждение за извънреден труд. в размер на 62. 86 лева.

За месец Януари 2019г., за отработени 8 часа над нормата, през почивни дни, дължимо възнаграждение за извънреден труд. в размер на 51,38 лева.

За месец Февруари 2019г., за отработени 56 часа над нормата, през почивни дни. дължимо възнаграждение за извънреден труд, в размер на 395. 92 лева.

За месец Март 2019г., за отработени 24 часа над нормата, през почивни дни, дължимо възнаграждение за извънреден труд. в размер на 169, 68 лева.

За месец Април 2019г., за отработени 14 часа над нормата, през почивни дни, дължимо възнаграждение за извънреден труд, в размер на 98, 98 лева.

- с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 539,27лв., мораторна лихва , явяваща се сбор от дължима лихва за забава върху всяко едно неплатено допълнително възнаграждение за положен шизвънреден труд, посочено в т.1 от петитума, за периода от м.дек.2017г. до м.април 2019г./с изключение единствено на м.ноември 2018г./, както следва:

Върху възнаграждението за м. Декември 2017г. - лихва за забава за периода 01.01.2018г. - 10.10.2019г., в размер на 25. 44 лева.

Върху възнаграждението за м. Януари 2018г. - лихва за забава за периода 01.02.2018г. - 10.10.2019г.. в размер на 66. 33 лева.

Върху възнаграждението за м. Февруари 2018г. - лихва за забава за периода 01.03.2018г. - 10.10.2019г\. в размер на 59, 13 лева.

Върху възнаграждението за м. Март 2018г. - лихва за забава за периода 01.04.2018г. - 10.10.2019г., в размер на 27, 83 лева.

Върху възнаграждението за м. Април 2018г. - лихва за забава за периода 01.05.2018г. - 10.10.2019г., в размер на 46. 95 лева.

Върху възнаграждението за м. Май 2018г. - лихва за забава за периода 01.06.2018г. - 10.10.2019г., в размер на 45, 56 лева.

Върху възнаграждението за м. Юни 2018г. - лихва за забава за периода 01.07.2018г. - 10.10.2019г., в размер на 52. 92 лева.

Върху възнаграждението за м. Юли 2018г. - лихва за забава за периода 01.08.2018г. - 10.10.2019г., в размер на 49. 41 лева.

Върху възнаграждението за м. Август 2018г. - лихва за забава за периода 01.09.2018г.- 10.10.2019г.. в размер на 44, 88 лева.

Върху възнаграждението за м. Септември 2018г. - лихва за забава за периода 01.10.2018г. - 10.10.2019г.. в размер на 35. 94 лева.

Върху възнаграждението за м. Октомври 2018г. - лихва за забава за периода 01.11.2018г. - 10.10.2019г.. в размер на 38, 12 лева.

Върху възнаграждението за м. Декември 2018г. - лихва за забава за периода 01.01.2019г. - 10.10.2019г„ в размер на 04, 94 лева.

Върху възнаграждението за м. Януари 2019г. - лихва за забава за периода 01.02.2019г. - 10.10.2019г., в размер на 03. 60 лева.

Върху възнаграждението за м. Февруари 2019г. - лихва за забава за периода 01.03.2019г. - 10.10.2019г.. в размер на 24, 64 лева.

Върху възнаграждението за м. Март 2019г. - лихва за забава за периода 01.04.2019г. -10.10.2019г.. в размер на 09. 10 лева.

Върху възнаграждението за м. Април 2019г. - лихва за забава за периода 01.05.2019г. - 10.10.2019г., в размер на 04. 48 лева.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът излага, че е работил в ответното дружество по трудов договор №********/01.12.2017г., сключен за неопределено време, с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на Работодателя. Работното му време, е било осем часа на ден, при петдневна работна седмина. Длъжността, която е заемал е била "Технически ръководител", с място на работа обектите на "Х." АД, с основно месечно трудово възнаграждение, в размер на 650, 00 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на 31.20 лева. Размерът на платеният годишен отпуск е бил 20 дни годишно, а на предизвестието - 30 дни, еднакъв срок и за двете страни по трудовото правоотношение.

Считано от 06.12.2018г., с подписване на допълнително споразумение към трудовия договор, размерът на трудовото му възнаграждение /основно месечно/, е бил увеличен на 790,00 лева, а размерът на допълнителното възнаграждение за тр.стаж и проф.опит е увеличен на 37,92 лева.

Нито в Трудов договор № ********/ 01.12.2017г., нито в Допълнително споразумение 00000372/ 06.12.2018г., е бил уговорен срок за изплащане на трудовото възнаграждение, поради което важи разпоредбата на чл. 270 ал. 2 от Кодекса на Труда, че трудовото възнаграждение следва да бъде изплатено до края на месеца, за който се дължи.

Трудовото му правоотношение, се сочи от ищцата, че е било прекратено, считано от 03.06.2019г., по взаимно съгласие между страните, изразено писмено, и на основание подадено от ищеца на 23.05.2019г. заявление, входирано от ответното дружество с вх.№ ХРС - В - 52/ 27.05.2019г.

Работодателят, се сочи от ищцата, че не е заплатил положения извънреден труд, за периода на трудовото й правоотношение, както за работа над законоустановеното работно време, през делнични дни, така и за работа през почивни и празнични дни.

Отработените от ищецът часове, през процесиите месеци, се установяват според изнесеното в исковата молба, от отчетните форми за явяване на работа, протоколи за актувана работа, фактури и други. Фактът, че тези отработени часове, които се явяват извънреден труд, не са заплатени, се сочи, че е виден от размера на изплатеното на ищцата трудово възнаграждение, отразен в извлечението от банковата й сметка, откъдето с елементарни математически изчисления, може да бъде пресметнато, че след начисляване на основното месечно възнаграждение, плюс доп.възнаграждение за тр.стаж и проф.опит, и удържане на дължимите суми от Работника за социално и здравно осигуряване, и данъци, се получава заплатената по банков път сума.

С уточнителна молба вх.№ 18601/04.03.2020г., ищецът посочва поотделно по месеци, за визирания от него период отработените часове над законоустановеното работно време, съответно дължимото възнаграждение и дължимата мораторна лихва върху всяко едно ТВ, посочено като дължимо за извънреден труд по отделните месеци, така както са визирани в петитума на исковата молба.

С молба, заведена с вх.рег.№ 13800/17.02.2020г., ищецът М.Б.С., сочи следното: В трудов договор №********/01.12.2017г., е посочено място на работа "Х. АД, адрес ***. Това обаче никога не е било място, на което ищцата е полагала труд, а седалището на ответното дружество. През цялото времетраене на трудовото й правоотношение, ищцата излага, че е била командирована в София за само няколко дни, предимно за обучение. Сочи, че през периода 04.12.2017г. до 09.11.2018г., включително, е работила на обект "*****", в гр. В.Т., промишлена зона. За този период е получавала командировъчни суми. От 10.11.2018г. до 25.11.2018г., е ползвала платен годишен отпуск. От 26.11.20181г. до края на трудовото й правоотношение, е работила на обекти в гр. Варна и гр. Девня.

Видно от Заповед № 00000016/ 03.06.2019г.. с която е прекратено трудовото й правоотношение, за място на работа е посочено '"летище Варна".

С допълнително споразумение № 00000372/ 06.12.2018г., ищцата е била преназначена на длъжност "Ръководител проект"", като до прекратяване на трудовото й правоотношение, е полагала труд преимуществено на Летище Варна. С оглед местната подсъдност на делата по трудови спорове, обичайното местополагане на труда с най - съществен, и с най висока стойност на СМР и изпълняван сравнително по - дълго във времето, е бил обект "Летище Варна", поради което и Работодателя е приел за място на работа в уволнителната си Заповед именно летище Варна.

С оглед на изложеното, съдът е приел, че съгласно посочените писмени доказателства, мястото на полагане на труд, преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, е преимуществено на Летище Варна. Поради което и с оглед обичайното място на полагане на труд на територията на съдебен район на РС-Варна, на основание чл.114 ГПК, възражението направено в срока по чл.119 ал.3 ГПК от ответника за местна неподсъдност на спора, пред Варненски районен съд, с оглед седалището му в гр.София, по реда на чл.105 ГПК, е прието за неоснователно, видно от произнесено от съда определение №3173/24.02.2020г. С него е прието също, че съгласно трудов договор №********/01.12.2017г., е посочено място на работа, не както твърди ответника - адреса на управление на "Х. АД ***, а като такова място на работа/помещение, цех, машина, съоръжение и др./: обектите на "Х. АД. Приложените по делото присъствени форми, представляващи доказателства за местата, на които ищцата е полагала труд, посоченото място на работа и в Заповед №16/03.06.2019г., с която е прекратено от работодателя ТПО на ищцата, с отразено място на работа: Летище Варна, обуславят несъмнен извод, че мястото, където обичайно ищцата е полагала труда си по - дълго във времето, е бил обект "Летище Варна", при което и на основание чл.114 ГПК делото е подсъдно на РС-Варна .

С оглед на горното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение, с което да уважи предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответната страна „Х."АД, ***, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ********, представлявано от В.А.Б., в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. С отговора е направено възражение за местна подсъдност, по което съда се е произнесъл с опр.№3173/24.02.2020г., като го е оставил без уважение.

С отговора, допълнително е наведено възражение относно дължимостта на възнаграждения за извънреден труд, тъй като извънредният труд по презумпция е забранен, а полагането на труд, извън установеното с трудов договор работно време, става при определени правила и се документира с цел доказването и отчитането на същия.

Твърди се от ответната страна, че за да има право и претенция за заплащане на извънреден труд, работникът следва да е положил такъв и същият да е надлежно документиран и отчетен. За лицето М.С., се сочи, че няма отчетен извънреден труд в счетоводството на дружеството.

Представените форми към исковата молба, се сочи, че не са годни доказателства за наличието и часовете отработени над законоустановеното за лицето работно време, тъй като са изготвени и носят подписа на същото лице, като липсва утвърждаването на присъствената форма от представляващия работодателя или упълномощено от него лице, което да действа с качеството на работодател при определени случаи.

Оспорва се с отговора, истинността на представените с исковата молба присъствени форми, за периодите от 01.12 - 31.12.2017г., януари 2018година и февруари 2018г., същите не са изготвени от овластените лица, часовете отразени в тях като отработени, не отразяват действителното полагане на труд във връзка и по повод изпълнението на трудовите задължения за посочените длъжности, както и тези форми не са приети и утвърдени от работодателя.

Въз основа на гореизложеното и въз основа на представените с отговора писмени доказателства - трудовото досие на работника М.Б.С. ЕГН **********, в цялост, моли се да се постанови съдебен акт, с който да се остави без уважение исковата претенция против „Х."АД, за заплащане на извънреден труд, като неоснователна и недоказана.

Отправено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Обявено по делото е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК: че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор №********/01.12.2017г., сключен за неопределено време, с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на Работодателя, прекратено със Заповед №00000016/03.06.2019г., с място на работа на ищеца „Летище Варна".

От приетата по делото заключение по ССЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно дадено и обосновано, на база всички приложени по делото писмени доказателства и предоставени от счетоводството на ответника фишове за работни заплати, и платежни нареждания за изплатени трудови възнаграждения за процесния период, вещото лице е посочило, че общо заработеното работно време по представените присъствени форми за целият период се равнява на 3 410 часа. Евентуално положеният извънреден труд през работни дни общо за целият период се равнява на 400 часа, които при часова ставка от 150% общо се равнява на 2431,15лв. Евентуално положеният извънреден труд през почивни дни общо за ценият период се равнява на 418 часа, които при часова ставка от 175% общо се равнява на 3218,43лв. Общо евентуалният извънреден труд за целият период се равнява на 5649,58 лв.

Сочи се от вещото лице, че евентуално положеният извънреден труд през работни дни общо за ценият период се равнява на 400 часа, които подробно са посочени в таблицата по т. 1 от експертизата, а евентуално положеният извънреден труд през почивни дни общо за ценият период се равнява на 418 часа, които подробно са посочени също в таблицата по т. 1 от експертизата.

Стойността на претендираното допълнително възнаграждение за извънреден труд в работни и почивни дни, според вещото лице, е както следва:

Период	ст-т извънр. Труд раб.д.	ст-т извънр. Труд поч.д.	Извънр. Труд ОБЩО
м.12.2017г.		182.13	182.13
м.01.2018г.	139.34	311.57	450.91
м.02.2018г.	229.91	223.52	453.43
м.03.2018г.	231.12		231.12
м.04.2018г.	255.45	156.86	412.31
м.05.2018г.	255.45	149.01	404.46
м.06.2018г.	255.45	269.64	525.09
м.07.2018г.	313.51	203.20	516.71
м.08.2018г.	310.98	194.36	505.34
м.09.2018г.	184.49	248.35	432.84
м.10.2018г.	255.45	259.15	514.60
м.11.2018г.
м.12.2018г.		80.49	80.49
м.01.2019г.		65.86	65.86
м.02.2019г.		510.00	510.00
м.03.2019г.		218.57	218.57
м.04.2019г.		145.72	145.72
ОБЩО:	2431.15	3218.43	5649.58

Стойността на претендираното възнаграждение за извънреден труд в работни дни общо за целия период, се равнява на 2 431,15 лв., а в почивни дни общо за целия период се равнява на 3 218,43 лв.

Лихвата за забава общо, според експерта, се равнява на 679,20 лв.

Стойността на претендираното обезщетение за забава, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението до дата 10,10,2019г. вкл., според вещото лице, е както следва, посочено в следната таблица:

Период	ст-т извънр. Труд раб.д.	ст-т извънр. Труд поч.д.	Извънр. Труд ОБЩО	период на олихвяване	Лихва в лв.
м.12.2017г.		182.13	182.13	01.01.18-10.10.19	32.79
м.01.2018г.	139.34	311.57	450.91	01.02.18-10.10.19	77.29
м.02.2018г.	229.91	223.52	453.43	01.03.18-10.10.19	74.2
м.03.2018г.	231.12		231.12	01.04.18-10.10.19	35.82
м.04.2018г.	255.45	156.86	412.31	01.05.18-10.10.19	60.47
м.05.2018г.	255.45	149.01	404.46	01.06.18-10.10.19	55.84
м.06.2018г.	255.45	269.64	525.09	01.07.18-10.10.19	68.12
м.07.2018г.	313.51	203.20	516.71	01.08.18-10.10.19	62.58
м.08.2018г.	310.98	194.36	505.34	01.09.18-10.10.19	56.86
м.09.2018г.	184.49	248.35	432.84	01.10.18-10.10.19	45.08
м.10.2018г.	255.45	259.15	514.60	01.11.18-10.10.19	49.17
м.11.2018г.
м.12.2018г.		80.49	80.49	01.01.19-10.10.19	6.33
м.01.2019г.		65.86	65.86	01.02.19-10.10.19	4.61
м.02.2019г.		510.00	510.00	01.03.19-10.10.19	31.73
м.03.2019г.		218.57	218.57	01.04.19-10.10.19	11.71
м.04.2019г.		145.72	145.72	01.05.19-10.10.19	6.6
ОБЩО:	2431.15	3218.43	5649.58		679.20

Разпитани по делото, св.М.П.М.EГН **********/без дела и родствени връзки със страните/ и св.С.Б.Д.EГН **********/без дела и родствени връзки със страните/.

Св. М.П.М.EГН **********, на въпроси на адв.Ж., сочи следното: „-Познавам Марияна. Работихме заедно от 2018 до април –май месец 2019 г. в„*******“. Тя беше обектов мениджър, аз бях технически ръководител към „*******“. Като пряк ръководител на обект, аз отчитам отработеното време от работниците, като съответно го препращам на нея като обектов мениджър, и тя допълнително ги препраща в София. Отработеното време се отчита по форма 76, това е стандартна форма за България, в която там са дните в месеци, по дати - понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, и съответно имената се написват на работниците, и кой колко часа и на кои дати е работил. И това е за всеки календарен месец. Не ми е известно от София да са възразили по отношение на някой от месечните форми за отчитане на отработено време. С госпожа С. в началото започнахме на обект на летището, впоследствие на обект на „Девня Цимент“, където аз основно работих. Госпожа С. остана на обекта на летището да работи, като през цялото време отговаряше за двата обекта като обектов мениджър. …понеже с госпожа С. общо взето ние работихме заедно. Работили сме и събота и неделя. Случвало се е да работим събота и неделя, като часове вместо осем, девет часа сме работили. И събота и неделя също сме работили……-Да. Задължително трябва да има на обекта технически ръководител. Примерно, когато аз съм в „Девня цимент“, госпожа С. беше на летището. Там се налагаше да се работи събота и неделя, защото обектът беше точно на входа на летището и тогава най- малко е натоварен входа на летището и затова тя работеше. Аз съм ходил, налагало се е да ходя до летището със служебната кола при нея и тя винаги е била на обекта…… -Да. Допълнително сме ходили за търсене на работници, да осигуряваме срещи за работници за обекти. Ходили сме с госпожата С. на огледи и впоследствие сме правили оферти за различни обекти, които през офиса в София са препращани за съответните предприятия, които са искали тези оферти.“

На въпрос на адв.Ж., дали ако има хора, които са командировани от други населени места, техническият ръководител се грижи за настаняването им, за транспорта, за всичко, св.М.П.М.EГН **********, сочи следното: „-Госпожа С. отговаряше за намиране на местата, където ще нощуват командированите. Тя се занимаваше с тия неща. Тя осигуряваше тези хотели….-По принцип са по всяко време тези неща. Налагало се е и в събота да говорим с групи. Примерно за „Девня цимент“, налагало се е. Два пъти ходихме в извънработно време да гледаме тези обекти, които ще се оферират.

Св.С.Б.Д.EГН **********, на въпроси на адв.Ж., сочи следното: „-Познавам М.С.. Познавам я от В.Т., от „*******“. Работихме във В.Т. 2018-2020г. Работих като монтажник, а тя като технически ръководител. Беше ми технически ръководител на обект „*****“ и в „Девня цимент“. -На тези обекти работихме по 10 часа дневно. Тя през цялото време беше с нас. -Случвало се е да работим събота, неделя. През празнични дни не.., не се е случвало да работим.-Да, знам да е имало случай. Аз да не съм бил на работа, а на г-жа С. е била на работа. Това е било и през седмицата, и през събота и неделя. Това го знам от колеги.“

Съдът приема за доказани твърденията на ищцата за положения от нея извънреден труд през процесните периоди, на база така дадените свидетелски показания и на база представени от ищцата и приети по делото присъствени форми, установяващи реално отработените часове труд от работници на дружеството, чийто технически ръководител е била самата ищца, а именно: присъствена форма на работниците на „*******“ за периода от 01-31.12.2017г., ел.съобщение от 05.02.2018г., присъствена форма на работниците на „*******“ за периода от 01.01.2018г., ел.съобщение от 01.03.2018г., присъствена форма на работниците на „*******“ за периода от 01-28.02.2018г., ел.съобщение от 03.04.2018г., присъствена форма на работниците на „*******“ за периода от 01-31.03.2018г., ел.съобщение от 08.05.2018г., присъствена форма на работниците на „*******“ за периода от 01-30.04.2018г., ел.съобщение от 11.06.2018г., присъствена форма на работниците на „*******“ за периода от 01-31.05.2018г., ел.съобщение от 12.06.2018г., присъствена форма на работниците на „*******“ за периода от 01-30.06.2018г., ел.съобщение от 16.08.2018г., присъствена форма на работниците на „*******“ за периода от 01-31.07.2018г., ел.съобщение от 12.09.2018г., присъствена форма на работниците на „*******“ за периода от 01-31.08.2018г., ел.съобщение от 15.10.2018г., присъствена форма на работниците на „*******“ за периода от 01-30.09.2018г., ел.съобщение от 12.11.2018г., присъствена форма на работниците на „*******“ за периода от 01-31.10.2018г., ел.съобщение от 09.01.2019г., присъствена форма за 11.2018г., ел.съобщение от 11.02. 2019 г., присъствена форма за 01.2019г., ел.съобщение от 11.03. 2019 г., присъствена форма за 02.2019г., ел.съобщение от 11.04. 2019 г., присъствена форма за 03.2019г., ел.съобщение от 02.05.2019 г., присъствена форма за 04.2019г.

Съдът приема, че представените присъствени форми на работниците на дружеството на листи от л. 24 до л. 64 от делото, представляват реално отработени часове за процесният период, базирайки се както на показанията на разпитаните по делото свидетели по продължителността на работното време, така и на приобщената към доказателствения материал електронна кореспонденция, съдържаща счетоводни справки, протоколи за извършена работа, офертни предложения, т.е. информация, касаеща оперативната работа на дружеството-ответник. Въпросите, поставени по реда на чл.176 ГПК към законния представител на ответното дружество, съдът намира, че не водят до изясняване на относими към спорния предмет факти, поради което и счита, че не следва да ги обсъжда.

По своя размер, исковата претенция като за главница, така и за мораторна лихва, е установена посредством ССЕ, която съда кредитира, като компетентно дадена.

При изложеното предявената искова претенция, е основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.

По разноските:

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 720,00лв. с ДДС за заплатено адв.възнаграждение по делото и в размер на 360,00лв. адв.възнаграждение за обезпечение по бъдещ иск, съобразно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК/л.541/, което искане, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на ВРС, сумата от 228,28лв., представляваща дължимата държавна такса върху размера на уважените искови претенции/178,28лв. по иска за главница, 50.00лв. по иска за мораторна лихва/.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответникът "Х."АД, ***, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ********, представлявано от В.А.Б., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца М.Б.С. ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***/адв. Р.Ж./, следние суми:

- на основание чл.143 от КТ, сумата от 4456,98 лева, явяваща се сбор от неизплатени главници, дължими като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през работни, почивни и празнични дни, за периода от м.дек.2017г. до м.април 2019г./с изключение единствено на м.ноември 2018г./, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.10.2019г., до окончателното изплащане на главниците, формирана както следва:

- на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 539,27лв., мораторна лихва , явяваща се сбор от дължима лихва за забава върху всяко едно неплатено допълнително възнаграждение за положен шизвънреден труд, посочено в т.1 от петитума, за периода от м.дек.2017г. до м.април 2019г./с изключение единствено на м.ноември 2018г./, формирана както следва: