М О Т И В И
към присъда № 36/ 30.10.2019г. по НОХД N 1 364 по описа за 2019
год.
на Районен съд град Монтана
С обвинителен акт на РП – Монтана
подсъдимият К.Д.П. е обвинен в това, че за
периода от 01.12.2017г. до 31.01.2019г. включително в град Монтана, след като е
осъден с влязло в сила Решение на 07.07.2015г. на PC - Монтана по гражданско
дело № 70149/2015г. по описа на PC - Монтана, да издържа свой низходящ -
малолетното си дете Божидар Красимиров Д., с ЕГН xxxxxxxxxx, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13
пълни месечни вноски по 150 лева и една частична вноска от 90 лева, всичко на
обща стойност 2 040,00 лева, като деянието по чл.183, ал. 1 от НК е извършено
повторно, съгласно влязла в сила Присъда на 10.11.2016г. на PC - Монтана по
НОХД № 1385/2016г. по описа на PC - Монтана, както и за деяние по чл. 183, ал.
4 във вр. с ал. 1 от НК с влязло в сила Определение на 16.01.2018г. на PC -
Монтана по НОХД № 1693/2017г. по описа на PC – Монтана – престъпление по
чл.184 ал.4 във връзка с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението в хода на
съдебната прения, като навежда доводи, че е доказано по безспорен и несъмнен начин участието на
подсъдимия в престъплението, за което е обвинен. Моли съда
наказанието да бъде определено при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият
К.Д.П. не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение, като дава
обяснения. Защитникът му в хода на съдебната прения моли съда да
постанови оправдателна присъда, като излага доводи за това.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимият К.Д.П. е роден на xxxгxxx. Безработен е. Осъждан е за извършени
престъпления от общ характер.
Подсъдимият
К.П. и свидетелката В.В. живеели на съпружески начала в периода от 2007г. до
2013г. От съвместното си съжителство имат едно дете – Божидар Красимиров
Тодоров, с ЕГН xxxxxxxxxx. През есента на 2013г. подсъдимия П. и свидетелката В.
се разделили.
По силата на съдебно решение на 07.07.2015г. на PC - Монтана по гражданско дело
№ 70149/2015г. подсъдимият П. бил осъден, да издържа своя низходящ -
малолетното си дете Божидар Красимиров Д. с месечни вноски по 150.00 лева,
считано от датата на предявяване на иска -
27.03.2015 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
тази издръжка или до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, съобразно падежа й, както и издръжка за минало време в
размер 150.00 лв. месечно, считано от една година преди датата на предявяване
на иска – от 27.03.2014г. до 27.03.2015г.
Подсъдимият
П. не бил редовен платец в годините, поради което и бил осъждан за извършени
престъпления по чл.183 от НК.
Предвид
на това на 18.09.2018г. свидетелката В.В. xxx.
В
хода на досъдебното производство са събрани писмени доказателства – извлечения
от банкова сметка xxx В.В. за периода от 01.04.2014г. до 11.02.2019г, от която
може да се проследи какви плащания е извършил подсъдимия по силата на решението
по гражданското дело, за присъдената издръжка.
На
досъдебното производство е назначена и изпълнена съдебно – счетоводна експертиза
от вещо лице И.П., която с оглед поставената й задача е изготвила заключение,
от което е видно, че подсъдимият има заплатени 13 пълни месечни вноски по 150.00
лева и една частична вноска от 90.00 лева, всичко на обща стойност 2 040,00
лева неизплатена издръжка. Съдът изцяло възприема това експертно заключение,
тъй като е компетентно дадено, във връзка с поставената му задача. Същото не е
оспорено и от страните по делото.
Районна прокуратура – Монтана е обвинила подсъдимия К.Д.П. в това, че за
периода от 01.12.2017г. до 31.01.2019г. не е заплатил повече от две месечни
вноски на своя низходящ – Божидар. Видно обаче от показанията на свидетелката В.И.В.
за този период е получила издръжката, макар и не редовно. Същата претендира за
неплащане на издръжка по силата на решението по гражданското дело една година
назад- арг. показанията на свидетелката на л.27 от делото.
Изложените фактически положения
съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на разпитаната свидетелка В., заключението на
вещото лице по възложената му експертиза, както и от събраните по делото писмени
доказателства и извлечения от сметки. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката,
като обективни и безпристрастни.
Безспорно
е установена по делото, че подсъдимият К.Д.П. по силата на съдебно решение от
07.07.2015г. на PC - Монтана по гражданско дело № 70149/2015г. е бил осъден, да
издържа своя низходящ - малолетното си дете Божидар Красимиров Д. с месечни
вноски по 150.00 лева, считано от датата
на предявяване на иска - 27.03.2015г, както и издръжка за минало време в същия
размер, считано от една година преди датата на предявяване на иска – от
27.03.2014г. до 27.03.2015г.
Видно
от събраните в хода на производството писмени доказателства – извлечения по
сметки, както и от показанията на свидетелката В., подсъдимият е заплатил
всички месечни вноски за издръжка в периода на обвинението – в периода от
01.12.2017г. до 31.01.2019г. Не се спори и по факта, че подсъдимият не е
заплатил месечните вноски, считано от една година преди датата на предявяване
на иска – от 27.03.2014г. до 27.03.2015г, каквато в същност е претенцията и на
свидетелката В. към момента на подаване на жалбата до РП-Монтана.
Неправилно поставената задача на вещото лице,
изпълнило съдебно – счетоводната експертиза е довела и до неправилно заключение
на експерта.
За да е съставомерно едно деяние по чл.183
ал.1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
Престъплението по чл.183 НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл.183 НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник, най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се
явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
Доказателствата по делото сочат, че
автоматично са нанесени заплатените вноски към най-старото задължение – една
година преди датата на завеждане на иска, независимо от факта, че подсъдимият е
вписал във вносните бележки за кой месец заплаща издръжка.
Съдът намира, че изразеното от прокурора становище
по доказателствата и обвинението е неоснователно. То се извежда от тълкуването
на гражданскоправни разпоредби, без да е съобразено с характера на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК като продължено, а за деяния през
непродължителни периоди от време и при една и съща фактическа обстановка и
еднородност на вината – и като продължавано, при съобразяване на разпоредбата
на чл.26, ал.6 от НК. От една
страна, разбирането за „погасяване на най-старото задължение” може да доведе до
отпадане на задължения за издръжка на деца от датата на фактическата раздяла на
бившите съпрузи, което е гражданскоправна последица, но не води до наказателна
отговорност за длъжника, когато възникването на това задължение е преди влизане
в сила на гражданско-осъдителния съдебен акт. Още по-малко това становище може
да се свърже с претенцията на привлечения към отговорност деец с извършеното от
него плащане да се възползва от привилегията на ал.3 на чл.183 от НК, или да го
ползва като смекчаващо отговорността му обстоятелство, т.е. зачитайки плащане,
което не може да покрие всички просрочени вноски за издръжката от най-старото
задължение напред, то при неизплащане на следващи две и повече месечни вноски
деецът винаги ще следва да понесе наказателна отговорност за забавата.
Съдът намира, че това разбиране на
държавното обвинение е в
разрез с разума на закона, тъй като при задълженията за издръжка ежемесечното
им заплащане цели задоволяване на настоящите нужди на децата от определените от
съда средства за живот, а не санкциониране на дееца за бездействието му в
миналото въобще, като натрупаните забавени плащания следва да се погасяват от
остатъка от внесените от длъжника за съответния месец парични средства,
включително и такива стари задължения за издръжка, които на основание чл.152 от СК са били изплатени със средства на държавата (общината), със съответната
лихва. В тази насока е и Решение № 135/17.06.2016г. по
наказ.дело № 455/2016г. на ВКС, I-во
наказателно отделение, Решение № 361 от 21.10 2008 г. на ВКС по н. д. №
362/2008 г., III н. о., докладчик съдията К. Харалампиев.
Обстоятелствата, приети за установени и включени в
предмета по чл.102 НПК не съдържат признаците именно на такова съставомерно
поведение на подсъдимия. От доказателствата по делото не се установи
подсъдимият да е извършил престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Предвид на това
се явява безпредметно и обсъждането на въпроса дали е извършил деянието по този
текст в условията на повторност – чл.183 ал.4 във връзка с ал.1 от НК.
При така възприетата от съда и описана по–горе
фактическа обстановка, както и във връзка с изложените правни доводи съдът
намира, че подсъдимия К.Д.П. не е извършил престъпление по чл.183 ал.4 във
връзка с ал.1 от НК, поради което го призна за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА по
повдигнатото обвинение.
Не се доказа по никакъв начин в хода на съдебното следствие
фактическата обстановка твърдяна в обстоятелствената част на обвинителният акт
по един категоричен и небудещ съмнение начин, а именно, че за периода от
01.12.2017г. до 31.01.2019г. включително в град Монтана, след като е осъден с
влязло в сила Решение на 07.07.2015г. по гражданско дело № 70149/2015г. по
описа на PC - Монтана, да издържа свой низходящ - малолетното си дете Божидар
Красимиров Д., с ЕГН xxxxxxxxxx, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 пълни месечни вноски по 150
лева и една частична вноска от 90 лева, всичко на обща стойност 2 040,00 лева,
като деянието по чл.183, ал. 1 от НК е извършено повторно, съгласно влязла в
сила Присъда на 10.11.2016г. на PC - Монтана по НОХД № 1385/2016г. по описа на
PC - Монтана, както и за деяние по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК с
влязло в сила Определение на 16.01.2018г. на PC - Монтана по НОХД № 1693/2017г.
по описа на PC – Монтана.
По силата на чл.102 т.1 от НПК в
наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и
участието на обвиняемия /в настоящето производство подсъдим/ в него, като по
силата на чл.103 ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от общ
характер лежи върху прокурора и разследващите органи. В процесният случай
обвинението повдигнато на подсъдимия К.П. не е доказано по несъмнен начин. В
хода на настоящето съдебно производство се установи по един категоричен и
небудещ съмнение начин, че деянието на подсъдимия не съставлява престъпление,
поради което и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия К.Д.П. за
НЕВИНЕН и го ОПРАВДА.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 НПК, разноските по делото
остават за сметка на Държавата.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: