РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, седми състав, в публично съдебно заседание,
проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2962 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със
седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Таурс Г,
представлявано от П. Стефанов, Я. Димитрова, Г. Коршия, чрез юрк. Явор Новаков,
с която срещу Н.А.Н., ЕГН: **********,***, с настоящ адрес ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 за установяване на вземане по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 104 ЗЕ, възникнало от договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия, и за установяване на вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забавено
плащане по договора.
Ищецът твърди, че
ответникът е негов клиент, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.
енергия за обект на потребление, с абонатен № **********, с местонахождение на
обекта в гр. Русе, ж.к. „Дружба“ № 3, бл. 49, вх. Б, ап. 13. Твърди, че за
периода 24.12.2016 г. – 23.02.2017 г. доставил електрическа енергия в имота на
ответника, находящ се на адрес: гр. Русе, ж.к. „Дружба“ № 3, бл. 49, вх. Б, ап.
13, на стойност 190,57 лв., за което били издадени три фактури, с номера
**********, ********** и **********, издадени в периода 13.02.2017 г. до
06.06.2017 г. Поради неплащане в срок ответникът изпаднал в забава и дължал
мораторна лихва върху главницата в размер на 36,65 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва за всяка фактура от падежа й до 07.02.2019 г. Моли да се
признае за установено, че ответника му дължи претендираните вземания за
главница от 190,57 лв. и мораторна лихва в размер на 36,65 лв., както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 1156/2019 г. на РРС до окончателното изплащане на
задължението по делото. Моли присъждане на разноски, включително и тези,
направени в заповедното производство.
В
законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответникът Н.А.Н., чрез назначения по
делото особен представител адв. Б.Л., счита исковете за допустими, но
неоснователни. Оспорва твърденията за наличие на договорни взаимоотношения
между страните. Счита, че няма издадени фактури след 10.03.2017 г., които
следва да бъдат заплащани от ответника, което било отразено в справка за
потреблението към 30.04.2019 г. Заявява, че няма отправено уведомление за
прекъсване на електроенергията по смисъла на чл. 34 и 35 от ОУПЕЕ в случай, че
е имало просрочие на задължението от клиента. Оспорва представените Общи
условия на договорите за продажба на електроенергия като неподписани от
оправомощени лица. Сочи, че на основание РЕШЕНИЕ № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС
е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което били одобрени
Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД,
действащи от 07.09.2014 г. като счита, че по настоящото дело, за периода
24.12.2016 г. до 15.02.2017 г. следва да се прилагат ОУПЕЕ, одобрени с отмененото
от ВАС решение, а за периода 15.02.2017 г. до 23.02.2017 г. следва да се
прилагат Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
одобрени от ДКЕВР през 2007 г.
В съдебно заседание
управителят на ищцовото дружество не се явява. Депозирано е становище от
процесуалния му представител юрк. Новаков, в което иска делото да бъде
разгледано в негово отсъствие като поддържа изцяло исковата си молба.
В съдебно заседание
ответникът, представляван от назначения по делото особен представител адв. Л.,
не поддържа възраженията си с оглед представените доказателства, както и не
оспорва, че ответникът е бил собственик на имота за процесния период от
24.12.2016 г. до 23.02.2017 г.
Съдът, след като
взе предвид фактите по делото и становището на страните, намира за установено
следното:
По делото е
приложено ч.г.д. № 1156/2019 г. по описа на РРС, образувано по заявление на
ищцовото дружество срещу ответника Н.А.Н. ***, за главница в размер на 190,57
лв. и мораторна лихва в размер на 36,65 лв., като основанието на двете вземания
произтича от Общи условия за продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО ПРО Продажби“
АД и Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО ПРО
Продажби“ АД. Тъй като заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на ищеца са били дадени указания да предяви иск за установяване на сумите
по заповедта за изпълнение и същия е предявен в срок.
По делото са
представени писмени доказателства – извлечение за фактури и плащания, справка
за потребление на електрическа енергия, фактури за доставка на електрическа
енергия: фактура № **********/13.02.2017 г. за сумата 99,95 лв. и №
**********/10.03.2017 г. за сумата 90,53 лв., общи условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-про продажби“ АД и справка по лице от Служба по
вписванията за недвижими имоти, собственост на ответника. Назначена по делото е
и съдебно-икономическа експертиза. Фактура № ********** за 0.09 лв., не е
представена по делото.
От доказателствата
по делото съдът намира за установено, че за периода 13.02.2017 г. – 23.02.2017
г. е била потребявана електрическа енергия от обекта, находящ се в гр. Русе,
ж.к. „Дружба“ 3, ул. „Александър Хаджирусет“ № 6, бл. 49, вх. 2, ет. 5, ап. 13,
което се потвърждава както от фактурите и извлеченията от търговските книги на
ответника, които, съгласно чл. 182 ГПК могат да служат като доказателства за
отразените в тях факти, така и от назначената съдебно-икономическа експертиза. Установи
се наличието на договорни отношения между ответника и „Енерго-про Продажби“ АД
– дружеството доставчик на електроенергия. От представените по дело писмени
доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че имотът на
адрес гр. Русе, ж.к. „Дружба“ 3, ул. „Александър Хаджирусет“ № 6, бл. 49, вх.
2, ет. 5, ап. 13, е присъединен към електропреносната мрежа като измерването на
изразходваната електроенергия става с отчитащо устройство с фабричен №
1125071310897752. От доказателствата по делото е видно, че ответникът, за
период от две години преди изпадането му в забава, редовно е извършвал плащания
по фактури за потребяваната електроенергия в процесния обект, като е видно от
представената справка за вписванията по партидата на ответника, че на
24.02.2019 г. е продал процесния имот на трето лице. Не е спорно, че за
процесния период от 24.12.2016 г. до 23.02.2017 г. ответникът е бил собственик
на имота. Ищцовото дружество не е прекъсвало електроенергията, като видно от
справката същата се ползва от друг абонат.
Съдът намира
предявения иск за главницата за частично основателен, поради факта, че обектът,
за който е дължима потребяваната електрическа енергия, е притежаван в процесния
период в съсобственост между ответника и трето лице по спора – М.Д.Д.. В този
смисъл дължимата сума следва да се намали наполовина, тъй като съгласно чл. 4,
ал. 1 от Общите условия потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, като в този случай, съгласно чл. 30,
ал. 2 ЗС – частите на съсобствениците се считат равни до доказване на
противното, като следва да се приеме, че ответникът притежава ½ идеална
част от процесния имот.
Съдът намира за
недоказано задължението в размер на 0,09 лв., с падеж на плащане 26.06.2017 г.
Ищецът не е ангажирал доказателства каква услуга е представена срещу тази сума,
за какъв период е била дължима и на какво основание.
Искът за
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане съдът приема, че е доказан
в размер от 36,65 лв.
С оглед
гореизложеното съдът, счита, че искът за главницата по договор за продажба на
електроенергия следва да се уважи в размер на 95,20 лв., като бъде отхвърлен в
останалата му част като неоснователен, а искът за мораторна лихва в размер на
36,65 лв. – уважен изцяло.
С оглед направените
искания за разноски и съобразно уважената част от иска съдът намира, че следва
да присъди на ищеца разноски в размер на 262,50 лв. по настоящото производство
и 37,50 лв. по заповедното производство по ч. гр.д. 1156/2019 г. РРС.
Водим от горното
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК, че ответника Н.А.Н., ЕГН: **********,***, с посочен по делото
адрес ж.к. „Дружба“ № 3, бл. 49, вх. Б, ап. 13 и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ 258, Варна Таурс Г, представлявано от П. Стефанов, Я.
Димитрова, Г. Коршия, следните суми:
1/ на осн. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 104 ЗЕ сумата от 95,20
лв., представляваща цена за ползвана и незаплатена електроенергия ползвана за
периода от 24.12.2016 г. до 23.02.2017,
за което е издадена фактура №
**********/13.02.2017 г. на стойност 99,95 лв. и фактура № **********/10.03.2017
г. на стойност 90,53 лв., като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния размер от 190,57
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
2/ на осн. чл. 86 ал.
1 от ЗЗД сумата от 36,65 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва за всяка фактура от падежа й до 07.02.2019 г.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН: **********,***, с посочен по делото адрес
ж.к. „Дружба“ № 3, бл. 49, вх. Б, ап. 13, и настоящ адрес ***. да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище гр. Варна, сумата от 262,50 лв. представляващи разноски по настоящото
производство и сумата от 37,50 лв.
за разноски по заповедното производство по ч. гр.д. 1156/2019 г. РРС,
съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/