Решение по дело №16475/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 437
Дата: 7 февруари 2017 г. (в сила от 25 април 2018 г.)
Съдия: Евгения Димитрова Мечева
Дело: 20153110116475
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

437/07.02.2017 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря А.Д.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 16475 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по допускане на делбата/.

Образувано е по предявен от С.А.В., ЕГН **********, и В.А.В., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, срещу П.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Р.Л. – В., ЕГН ********** и Р.А.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Р.Л. – В.,***, иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ЗН за делба на следния недвижим имот: Апартамент, находящ се в гр. В., ул. „Л.” № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № * по КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в сграда № *, с площ * кв. м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта *, над обекта: няма, заедно с принадлежащите му две изби и ½ ид. ч. от таванско помещение, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № *, с площ * кв. м., при граници: *, *, * и *.

Отправят се и претенции с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, като се претендира да бъдат осъдени ответниците да заплащат в полза на всяка от ищците до окончателното извършване на делбата на сумата от по 75 лв. месечно, представляваща обезщетение за самостоятелно ползване на делбения имот.

Ищците основават активната си материалноправна легитимация по предявените искове, на следните твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата и уточняващата молба:

Твърди се, че ищците и ответниците са съсобственици на процесния имот, като съсобствеността е възникнала, както следва: ищците и ответниците са придобили правото си на собственост по наследство от техния наследодател Ат.В.В., починал на * г. Той от своя страна и неговият брат – ответникът П.В.В. са придобили заедно ½ ид. ч. от жилището по наследство от техния баща В.П.В., починал на * г., и ½ ид. ч. от имота по силата на дарение от тяхната майка С.А.В.. Родителите им придобили собствеността чрез договор за доброволна делба от 1965 г. С оглед на това се моли за допускане на делбата при квоти, както следва: 1/8 ид. ч. за С.В., 1/8 ид. ч. за В.В., 1/8 ид. ч. за Р.В., 1/8 ид. ч. за Д.В. и ½ ид. ч. за П.В.. Сочи се, че от откриване на наследството до настоящия момент жилището се ползва само от ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника П.В.В., в който се излага, че ищците живеят в А. от седем години и никога не са го търсили за споразумение. Поддържа се, че П.В. никога не е ограничавал достъпа им до имота, тъй като той не живее в него и не ползва техните дялове. С баща им имали устна уговорка кой какво да ползва след смъртта му. Неговият дял се ползва изцяло от втората му съпруга и нейния син. Счита, че предявеният иск за заплащане на сумата от 75 лв. е несправедлив и моли същият да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от ответниците Д.В. лично и като законен представител на Р.В., чрез процесуалния им представител – адв. Н.Н., в който се изразява становище за допустимост на предявения иск. Не се оспорва, че страните са съсобственици по наследяване от общия им наследодател на посочения в исковата молба недвижим имот. Оспорват се квотите, при които се претендира да бъде допусната делбата. Сочи се, че с тях не са водени разговори за споразумение. Оспорват се твърденията на ищците, че нямат възможност да ползват делбения имот. Напротив, твърди се те да имат ключове и достъпът им никога да не е бил възпрепятстван, но те не са изявявали желание да ползват имота. Отправя се покана към ищците при желание от тяхна страна да ползват до приключване на делбата приземните помещения, които се твърди да са пригодени за живеене, електрифицирани, водоснабдени и със санитарен възел. Изявява се готовност за приемане на наследството под опис от Р.В., както и за постигане на спогодба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 09.01.2017 г. процесуалните представители на страните поддържат становищата си и молят искът за делба да бъде уважен. 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ЗН.

По делото не е спорно, а и от представения договор за доброволна делба от * г., вписан в СВп – В., се установява, че общият на страните наследодател В.П.В., по време на брака си със С.А.В., е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, а именно втори етаж от жилищна сграда, с площ * кв. м., две избени помещения със западно изложение, както и ½ ид. ч. от таванското помещение и ½ ид. част от дворното място.

Не е спорно, а и от представения договор за дарение на недвижим имот № * г. се установява, че С.А.В. е дарила на синовете си П.В.В. и Ат. В.В. собствената си ½ ид. част от гореописания имот.

Видно от представеното удостоверение за наследници, В.П.В. е починал на * г., като е оставил за свои наследници синовете си П.В.В. и Ат.В.В..

От гореизложеното следва да се приеме за установено твърдението на ищците в производството, че двамата братя П.В. и Ат.В. се легитимират като собственици на процесния имот, като ½ ид. част от него са придобили по силата на коментирания по-горе договор за дарение, а останалата ½ ид. част по наследство от починалия им баща. Квотите на двамата братя във собствеността са равни – по ½ ид. част от имота /по аргумент и от чл. 5, ал. 1 ЗН/.

От представеното удостоверение за наследници на Ат.В.В. се установява, че същият е починал на * г., като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Д.Р.Л. – В. /преживяла съпруга/, С.А.В. /дъщеря/, В.А.В. /дъщеря/ и Р.А.В. /син/.

С оглед разпоредбите на чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че след смъртта на Ат.В.В. наследниците му по закон се легитимират като съсобственици на притежаваната от него ½ ид. част от имота, при квоти от по 1/8 ид. част за всеки един от наследниците.

В тази връзка следва да се отбележи, че видно от издаденото удостоверение по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХLІ състав, е вписано в особената книга на съда за приемане на наследство по опис приемането от Р.А.В., представляван от майка си Д.Р.Л. – В., по опис на наследството, останало от Ат.В.В., починал на * г., а именно 1/8 ид. част от процесния делбен имот.

Предвид гореустановеното, съдът приема за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответниците Д.Р.Л. – В. и Р.А.В., действащ чрез неговата майка и законен представител, оспорване по отношение на квотите в съсобствеността.

От процесуалния представител на ответника П.В.В. в хода на устните състезания е направено възражение за придобивна давност по отношение на владяната от него част от имота, така наречения дял първи, съгласно заключението по допуснатата по делото повторна съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Ц.А.. От една страна, съдът приема това възражение за преклудирано, доколкото е направено едва в хода по същество на делото. От друга страна, дори да се приеме за своевременно направено, съдът намира, че същото е неоснователно, доколкото в производството не са ангажирани каквито и да е доказателства, че страната е владяла тази част от имота с намерение за своене, което ясно и недвусмислено да е демонстрирано пред останалите съсобственици. Още повече, че в отговора на исковата молба и в молбата от * г. ответникът П.В.В. изрично посочва, че не оспорва иска за делба при посочените в исковата молба квоти.

По изложените съображения и с оглед установената съсобственост между съделителите съдът намира, че искът за делба е основателен, поради което следва да бъде допусната делба на процесния имот при следните квоти: 1/2 ид. част за П.В.В.; 1/8 ид. част за С.А.В.; 1/8 ид. част за В.А.В.; 1/8 ид. част за Д.Р.Л. – В. и 1/8 ид. част за Р.А.В., действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Р.Л. – В..

По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:

По делото с протоколно определение от 26.09.2016 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че процесният имот се ползва от ответниците, а именно: от Д.Р.Л. и Р.А.В., като същите ползват югозападната част, и от П.В.В., който ползва североизточната част от имота, като избените помещения се отдават под наем от ответниците, които делят помежду си наема. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на ответниците, че същите не възпрепятстват достъпа на ищците до имота. Отправената покана за ползване на приземните помещения съдът приема, че също е показател за обстоятелството, че делбеният имот се ползва изключително и само от ответниците в производството, като ищците нямат достъп до същия.

Предвид установената изискуема предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, а именно, че не всички наследници използват наследствения имот съобразно правата си, съдът приема, че претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имота е основателна. За установяване на размера й по делото е изслушано заключението на вещото лице инж. М.А. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съгласно което средният месечен наем за втория етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. В., ул. „Л.” № *, възлиза на сумата 360 лв.  Съобразно квотите в съсобствеността – по 1/8 ид. част за С.А.В. и В.А.В., съдът приема, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплащат на всяка една от ищците сумата 45 лв. месечно, като за разликата от 45 лв. до претендираните 75 лв. месечно искането следва да се отхвърли като неоснователно.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: Апартамент, находящ се в гр. В., ул. „Л.” № *, ет. *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № * по КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в сграда № *, с площ * кв. м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта *, над обекта: няма, заедно с принадлежащите му две изби и ½ ид. ч. от таванско помещение, ведно с ½ ид. ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № *, с площ * кв. м., при граници: *, *, * и *, между съделителите С.А.В., ЕГН **********, В.А.В., ЕГН **********, Д.Р.Л. – В., ЕГН **********, Р.А.В., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Р.Л. – В., и П.В.В., ЕГН **********, при следните квоти: 1/2 ид. част за П.В.В.; 1/8 ид. част за С.А.В.; 1/8 ид. част за В.А.В.; 1/8 ид. част за Д.Р.Л. – В. и 1/8 ид. част за Р.А.В., действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Р.Л. – В., на основание чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ЗН.

 

ОСЪЖДА П.В.В., ЕГН **********, Д.Р.Л. – В., ЕГН ********** и Р.А.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Р.Л. – В., да заплащат на С.А.В., ЕГН **********, сумата 45 лв. /четиридесет и пет лева/ месечно, представляваща обезщетение за ползване на съсобствения недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. В., ул. „Л.” № *, ет. *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № * по КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в сграда № *, с площ * кв. м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта *, над обекта: няма, заедно с принадлежащите му ½ ид. ч. от таванско помещение и две изби, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № *, с площ * кв. м., при граници: *, *, * и *, считано от влизане в сила на решението в тази му част до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344 ал. 2 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над 45 лв. до претендираната сума 75 лв. месечно. 

ОСЪЖДА П.В.В., ЕГН **********, Д.Р.Л. – В., ЕГН ********** и Р.А.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Р.Л. – В., да заплащат на В.А.В., ЕГН **********, сумата 45 лв. /четиридесет и пет лева/ месечно, представляваща обезщетение за ползване на съсобствения недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. В., ул. „Л.” № *, ет. *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № * по КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в сграда № *, с площ * кв. м., при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта *, над обекта: няма, заедно с принадлежащите му ½ ид. ч. от таванско помещение и две изби, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № *, с площ * кв. м., при граници: *, *, * и *, считано от влизане в сила на решението в тази му част до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344 ал. 2 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над 45 лв. до претендираната сума 75 лв. месечно. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: