№ 8086
гр. С, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГК
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ГК Гражданско дело № 20211110162317 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„ТС“ЕАД,ЕИК ххх,със седалище и адрес на управление
гр.ххх,представлявано от А А,против П. Ж. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.ххх,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 307,05 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,46,90 лева
мораторна лихва за периода 13.01.2019 г. до 02.07.2021 г.,14,75 лева сума за
дялово разпределение и 2,67 лева лихва за забава за периода 31.07.2018 г. до
02.07.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за
топлоснабден имот ххх,при което ответницата като клиент на топлинна
енергия е задължена да заплаща цената на доставена топлинна енергия в
срока по общите условия. Сочи се,че ответницата отговаря за заплащане
цената на топлинна енергия до размера на ½ от задължението. Ищецът
поддържа,че претендираната главница съответства на реално доставено
количество топлинна енергия. С исковата молба са заявени и искове за
заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху
същата,съответно в размер от 14,75 лева и 2,67 лева. Ищецът излага
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид депозирано възражение е налице правен интерес от
предявяване на иска. Ищецът моли съда да уважи предявената искова
претенция.
Ответницата П. Ж. М. чрез адвоката,който предоставя правна
помощ,изразява становище за недопустимост на иска,защото е предявен
1
извън преклузивния едномесечен срок,което възражение се явява
неоснователно,защото съобщението с указания за предявяне на иск е от
01.10.2021 г.,а искът е предявен на 01.11.2021 г.,т.е. при спазване на
предвидения от закона срок. По съществото на спора е оспорено
твърдението,че ответницата е клиент на топлинна енергия,твърди се,че не
съществува договорно правоотношение,не е доказано доставеното количество
топлинна енергия,защото след 11.10.2012 г. в имота не е ползвана топлинна
енергия за отопление,твърди се,че ответницата не е била уведомена за
размера на задълженията,не е доказано дали са приспадани технологичните
разходи,не е доказано,че топлинната енергия е измервана от годно средство
за търговско измерване,формулирано е възражение за погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „ТС“ЕАД претендира сумата от
307,05 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г.,46,90 лева мораторна лихва за периода 15.01.2019 г. до 02.07.2021
г.,14,76 лева сума за дялово разпределение и 2,68 лева мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 02.07.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 41259/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представен е договор,сключен между „ТС“ЕАД и „Т“ООД,съгласно
който „Т“ООД приема да извършва дейност по дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „ТС“ЕАД се
съгласява да определя задълженията на съконтрагентите си съгласно данните
от дялово разпределение.
С молба декларация,подадена до „ТС“ЕАД П. Ж. М. е поискала
откриване на партида за ххх.
Видно от нотариален акт за дарение от 13.09.1994 г.,П.Ж. С.а дарява ½
идеална част от недвижим имот – ап.ххх на П Е С. като запазва за себе си
вещното право на ползване.
От удостоверение от ГИС С се установява,че адрес ул.“ххх е идентичен
с адрес ж.к.ххх.
Видно от договор № 369/25.09.2002 г.,“Т“ООД,като изпълнител,и
етажните собственици в сградата на ул.“ххх,като възложители,са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят
приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а
възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Представени са общи условия на „ТС“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в гр.С.
Приети са протоколи за метрологична проверка на топломер със
заключение за съответствие.
2
Представени са доказателства относно въвеждане в експлоатация на
абонатната станция.
Според заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза
се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след
което се приспадат технологичните разходи,които остават за сметка на
доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие,в имота се ползва топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване като в имота има поставен водомер за отчитане на
топлата вода,дяловото разпределение е реализирано при спазване на
нормативната уредба,главницата възлиза на 613,61 лева.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че в счетоводството на ищеца има отразено плащане
на парична сума в размер от 418,98 лева,с която са извършени погасявания и е
останала неиздължена главница от 321,35 лева,изравнителните сметки са
въведени и не са прихващани парични суми извън процесния
период,начислената сума за топлинна енергия е 613,65 лева,а след частичното
погасяване – 321,35 лева,а сумата за дялово разпределение възлиза на 29,51
лева,размерът на мораторната лихва възлиза а 83,05 лева върху главница за
топлинна енергия и 5,96 лева върху сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск обосновава
разбирането,че е възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за
наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска,т.е. да
докаже съществуването на договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия,да установи доставеното количество топлинна
енергия и цената на същата. Законът урежда фикция,че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 14.07.2021 г. За да приеме,че искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок,съдът взе предвид,че съобщението с
указания за предявяване на иск е получено от „ТС“ЕАД на 01.10.2021 г.,а
исковата молба е подадена на 01.11.2021 г.
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните съществува договорно правоотношение –
ищецът е дружество,което реализира дейност по доставка и продажба на
топлинна енергия,а ответницата М. е клиент на топлинна енергия като
носител на вещно право на ползване върху ½ идеална част от недвижимия
имот,в която насока по делото е представен нотариален акт,а и в проведено
открито съдебно заседание е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване,че ответницата е вещен ползвател. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от
ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят
на вещно право на ползване. В хипотезата,когато за един имот има учредено
3
вещно право на ползване,именно носителят на вещно право на ползване,който
може да реализира фактическа власт върху имота,се явява пасивно
легитимиран да отговаря за заплащане цената на доставена топлинна
енергия,а и в конкретния случай ответницата М. е подала заявление за
откриване на партида,при което съдът счита,че между страните съществува
договорно правоотношение. Законът не поставя изискване за наличието на
сключен договор в писмена форма по отношение на имотите,които са
топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ,а правоотношението
възниква с оглед притежаваното право на собственост или вещно право на
ползване. Така мотивиран,съдът приема,че е доказано по категоричен
начин,че между страните съществува договорно правоотношение. Изводът на
съда за наличието на договорно правоотношение не се променя предвид
довода,че в имота не е ползвана топлинна енергия,тъй като от събраните в
хода на производството доказателства се установява,че не е потребявана
топлинна енергия за отопление,но е потребявана топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. С оглед това,че ответницата М. ползва топла
вода,която се отчита по един водомер,съдът приема,че ответницата има
качеството клиент на топлинна енергия съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ. Съгласно
чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се уреждат според
общите условия на дружеството доставчик,а в конкретния случай страните не
твърдят да са уговорили индивидуални условия. За да бъде изпълнението на
задължението за заплащане на цена точно,необходимо е да бъде доказано,че
цената е заплатена в срока по общите условия. Не се спори между страните,а
и от доказателствата по делото се установява,че в сградата е въведена система
за дялово разпределение на топлинна енергия,което означава,че всяка от
страните е длъжна да заплаща цената на доставена топлинна
енергия,определена от дяловото разпределение. Макар ответницата да излага
твърдения,че договорно правоотношение между етажните собственици и
дружеството „Т“ООД не съществува,съобразявайки обстоятелството,че за
процесния период в процесния имот е осигуряван достъп за отчитане и
съставяне на главни отчети,което представлява изпълнение на договорни
задължения,съдът счита,че договорно правоотношение съществува. Доводът
на ответницата М.,че не отговаря за заплащане на сума за сградна инсталация
е неоснователен,защото задължени за заплащане на сградна инсталация са
всички собственици или носители на вещно право на ползване и сградната
инсталация се начислява при съобразяване пълния отопляем обем на всеки от
имотите. Съдът счита,че исковата претенция за главницата за топлинна
енергия подлежи на уважаване за сумата от 306,81 лева,а за разликата до
пълния претендиран размер от 307,05 лева като недоказан подлежи на
отхвърляне. За да възприеме исковата претенция за основателна за сумата от
306,81 лева,съдът отчете заключението по съдебно-техническата
експертиза,което определя цената на топлинна енергия за процесния
период,без да има просрочени задължения и задължения извън процесния
период,както и взе предвид,че ответницата отговаря за изпълнение на ½ от
задължението. Недоказано се явява твърдението на ответницата М.,че
паричната сума е завишена по размер,тъй като от доказателствата по делото
се установява по несъмнен начин,че технологичните разходи са приспадани и
остават за сметка на доставчика. Същевременно доказано се явява и
обстоятелството,че топлинната енергия в сградата е измервана от годно
4
средство за търговско измерване,в която насока съдът отчете представените
доказателства за преминаване на топломера през метрологична проверка и
заключенията за съответствие на топломерите. При това положение може да
бъде възприето,че топлинната енергия е отчитана чрез годно средство за
търговско измерване,а и дяловото разпределение е извършено при спазване на
нормативната уредба,респективно предявената искова претенция е доказана
по основание,а по размер за сумата от 306,81 лева. Доводът на ответницата,че
не са й връчени изравнителните сметки,респективно не е могла да формулира
възражения в предвидения срок,не променя извода,че исковата претенция е
доказана по основание и по размер за сумата от 306,81 лева,доколкото
съвкупният анализ на доказателствата обосновава разбирането,че в имота е
консумирана топлинна енергия на стойност от 306,81 лева. Макар
ответницата М. чрез процесуалния й представител да излага твърдения,че
искът следва да бъде уважен частично при съобразяване направените
плащания,за които се установява от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,този довод се явява неоснователен – доказването факта на
плащането е възложено в тежест на ответната страна като
факт,удостоверяващ изпълнение на договорното й задължение,а в настоящия
случай ответницата нито твърди,нито доказва да е правила частични
плащания на парични суми. Същевременно съдът счита,че следва да бъде
съобразено,че заповедта за изпълнение е издадена и по отношение на друг
длъжник,който е депозирал по настоящото дело молба от 05.11.2021 г.,в която
излага твърдения,че е направил плащания на парични суми. Съдът,отчитайки
подадената молба от 05.11.2021 г.,съобразявайки заключението по съдебно-
счетоводната експертиза,според което плащането датира от 04.11.2021
г.,както и с оглед процесуалното поведение на ответницата М.,която оспорва
исковете,без да твърди и без да доказва да е заплатила претендираната
парична сума,намира,че частичното плащане се отнася до изпълнение на
задължение от страна на друг съсобственик,което е неотносимо към исковата
претенция,предмет на разглеждане по настоящото дело. Така
мотивиран,съдът приема,че исковата претенция следва да бъде уважена за
сумата от 306,81 лева,а за разликата до 307,05 лева искът подлежи на
отхвърляне. Софийският районен съд приема,че искът подлежи на уважаване
за сумата от 14,75 лева за дялово разпределение,тъй като същата е доказана
според съдебно-счетоводната експертиза,както и се доказва при съобразяване
клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия.
Уважаването на иск за мораторна лихва е обусловено от провеждането
на доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в срока за
плащане,при което за периода на забава кредиторът отговаря за заплащане на
обезщетение. Когато задължението има падеж или срок за
изпълнение,считано от датата,следваща падежната дата или датата,следваща
изтичането на срока за плащане длъжникът изпада в забава и отговаря пред
кредитора за заплащане на мораторна лихва,а ако задължението няма падеж
или уговорен срок за изпълнение,за да бъде поставен в забава длъжникът е
необходимо отправяне на покана. В конкретния случай съдът счита,че общите
условия на дружеството доставчик уреждат срок за плащане единствено по
отношение на задължението за топлинна енергия,докато за сумата за дялово
разпределение такъв срок не е регламентиран. При това положение и при
съобразяване,че за изпълнение на задължението за заплащане сума за дялово
5
разпределение ищецът не е отправил покана до ответницата,съдът приема,че
искът за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение е недоказан.
Софийският районен съд приема,че искът за заплащане мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване,защото
ответницата не е заплатила задължението за главница в срока,предвиден в
общите условия. Установява се,че според общите условия е уговорен срок за
изпълнение на задължението за заплащане цената на топлинна енергия от 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката. С оглед обстоятелството,че е
уреден срок и този срок тече,считано от изтичане месеца на доставката,съдът
приема,че за да бъде изпълнението на задължението точно е необходимо
цената да е заплатена в рамките на предвидения срок. Наличието на фиксиран
срок за изпълнение,считано от изтичане месеца на доставката означава,че е
ирелевантно дали ответницата е получила фактура за размера на
задължението,поради което доводът в писмения отговор,че предвид
неполучаване на фактура ответницата не е поставена в забава е
неоснователен. Така мотивиран,съдът приема,че искът за мораторна лихва
подлежи на уважаване за сумата от 41,53 лева при съобразяване
заключението по съдебно-счетоводната експертиза и предвид това,че
ответницата отговаря до размера на ½ от задължението,а за разликата над
тази парична сума до пълния претендиран размер от 46,90 лева исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото,отчитайки уважената и отхвърлена част от
исковите претенции,както и при съобразяване формулираното от ищеца
искане за присъждане на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва
да бъдат присъдени такива в размер от 757,17 лева за исковото производство
и в размер от 36,64 лева за заповедното производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по
отношение на П. Ж. М.,ЕГН **********,с адрес гр.ххх,че съществува вземане
на „ТС“ЕАД,ЕИК ххх,със седалище и адрес на управление
гр.ххх,представлявано от А А,в размер от 306,81 лева ( триста и шест лева
осемдесет и една стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,14,75 лева ( четиринадесет лева седемдесет и пет
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020
г.,41,53 лева ( четиридесет и един лева петдесет и три стотинки ) мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.01.2019 г. до
02.07.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 14.07.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
62317/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска в частта за
разликата над 306,81 лева до пълния претендиран размер от 307,05 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 41,53 лева до пълния
претендиран размер от 46,90 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия и за сумата от 2,68 лева мораторна лихва върху сума за
6
дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 02.07.2021 г.
ОСЪЖДА П. Ж. М.,ЕГН **********,с адрес гр.ххх да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „ТС“ЕАД,ЕИК ххх,със
седалище и адрес на управление гр.ххх,представлявано от А А сумата от
757,17 лева ( седемстотин петдесет и седем лева и седемнадесет стотинки )
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство и в размер от 36,64 лева ( тридесет и шест лева шестдесет и
четири стотинки ) съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7