№ 3
гр. Ямбол, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330102238 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. В. В. от гр. Я. против
„Юробанк България“ АД – гр. София.
С исковата молба се твърди, че в началото на 2024 г. е бил издаден ИЛ въз основа на
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на ЯРС, въз основа на
който е бил заведено изпълнително дело № ***/2024 г. по описа на ЧСИ И. Х..
Ищцата твърди, че за същото разбрала след като й бил наложен запор на банковите й сметки на 15.05.2024 г.
Твърди, че тази в „Тексим Банк“ била единственият й източник на доходи за издръжка на нея и тогава
непълнолетното й дете, тъй като по нея се превеждала работната й заплата и помощи за дете с увреждания. Ищцата не
била съгласна с това, защото имала информация, че нейният дълг е погасен още в началото
на 2021 година, но поради лобисткият закон нямала избор и за й бъде вдигнат запора
върху банковите сметки, трябвало да плати сумата от 2656.88 лв., представляващи главница,
лихви и разноски, както и разноски по изпълнителното дело. Това принудило другият
длъжник да изпълни изцяло задължението от нейно име въпреки, че не бил съгласен с
твърденията на банката и последствие подал възражение за недължимост. Въз основа на
това възражение банката следвало да подаде иск по чл.422 от ГПК, като тази искова молба
била образувана в гр.д. № ****/2024 г. по описа на ЯРС. Твърди се, че с Решение рег. №
***/14.02.2025 г., влязло в сила в частта по исковете на 02.04.2024 г. съдът е отхвърлил
предявените искове за които била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
***/2024 г. по описа на ЯРС и било образувано изп. дело № ***/2024 г., по което ищцата
като длъжник била принудена да заплати сумата от 2656.88 лв., представляваща главница,
лихви и разноски, както и разноски по изп. дело.Твърди се, че ответникът „Юробанк
България“ ЕАД не е обжалвал решението в тази му част.
С това ищеца обоснова и правният си интерес от завеждане на настоящото дело.
1
На следващо място ищцата твърди, че заведеното срещу нея изп.дело, както и
запорирането на банковите й сметки създало у нея чувство на стрес и безпокойство. В
рамките на около 10 дни от налагането на запора до вдигането му се чувствала стресирана и
обезпокоена, тъй като това било единственото й средство за препитаване и издръжка както
на нея, така и на тогава непълнолетната й дъщеря, защото в сметката й в „Тексим банк“ се
превеждали и помощи за дете с увреждания, както и работната заплата на ищцата. Отделно
от това, фактът за завеждане на изпълнителното дело срещу нея станал известен на
работодателя на ищцата и нейните колегите, което уронило нейният авторитет пред тях.
След това ищцата имала чувството, че колегите й я гледат като престъпница. Освен това
била бивш служител на „Алфа банка“ за периода 2008 – 2013 г., поради което и била
известна в банковите среди и колегите й от офиса работили в различни банкови офиси в
града, вкл. и в „Тексим банк“. Налагането на запор на банковите й сметки накърнило
доброто й име в тези среди, тъй като това станало достояние на бившите й колеги. През
м.04.2024 г. на дъщеря й било се наложил престой в болница в гр. Стара Загора, което
изразходило значителна сума пари, а ищцата разчитала на средствата, които следвала да
получи като помощи за дете с увреждания, които се превеждали в средата на месеца, за да
запълнят семейният й бюджет. Налагането на запора именно в този период стресирало
допълнително ищцата и я поставило в неудобно положение.
Поддържа се, че банката е злоупотребила с правата си, като своеволно е преобразувала
едно претендирано вземане за такси за вземане на главница, което било обременително за
длъжника и по пътя на един откровен лобистки закон се опитвала да изнуди своите клиенти
въз основа на съставени от нея счетоводни документи, без да има никакви доказателства, че
лицата въобще дължат нещо, което се потвърдило от съда и банката не била обжалвала.
Твърди се, че банката е разполагала с други способи за събиране на вземането, а именно
учредената върху имота ипотека.
С допълнителна молба депозирана по делото от страна на ищцата същата уточнява
исковата претенция, като заявява, че претендираната законна лихва от датата на заплащане
на сумата по изп.дело № ***/2024 г. по описа на ЧСИ – И. Х. - 15.05.2024 г. до влизане в
сила на решението по гр.д. № ****/2024 г. по описа на ЯРС, в частта по исковете -
02.04.2025 г. в размер на сумата от 325.46 лв. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава
от датата на влизане в сила на Решението по гр.д. № ****/2024 г. по описа на ЯРС в частта
по исковете - 02.04.2025 г., като претендираното обезщетение за забава до датата на подаване
на ИМ било в размер на 99.59 лв.
Претендира се и законна лихва до окончателното изплащане на сумата.
На тия основания се иска от съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 2656.88 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва до пълното изплащане на сумата
в общ размер на 425,05 лв., както и сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се иска от съда да
2
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищцата претенции като
недопустими и неоснователни.
Сочи се, че на 21.07.2009 г. между „Алфа банк А.Е.“ последствие придобита от
„Юробанк България“ АД и С. К. като кредитополучател е бил сключен договор за кредит №
*******/2009 г., като по договора като солидарен длъжник се е задължила и ищцата Т. В.
К., по-късно - В..
Поради допуснато просрочие на месечни вноски по договора за кредит, остатъкът от
вземането по него било обявено за предсрочно изискуемо на 28.03.2023 г., с оглед на което
банката се снабдила с ИЛ и заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № ***/2024 г. по
описа на РС - Я..
Въз основа на издаденият ИЛ при ЧСИ И. Х. било образувано изп. дело № ***/2024 г.,
като в рамките на същото изпълнително производство издадената от ЯРС заповед била
връчена на длъжниците С. К. и ищцата Т. К..
Срещу връчената заповед в едномесечният срок било подадено възражение единствено
от С. К., въз основа на което е било образувано гр.д. № ****/2024 г. по описа на ЯРС със
страни „Юробанк България“ АД и С. К..
На ищцата по настоящото производство Т. К. била връчена покана за доброволно
изпълнение по изп.дело, ведно с приложената заповед за незабавно изпълнение на
14.05.2024 г.
В едномесечният срок срещу заповедта не било подадено възражение от нейна
страна, с оглед на което същата била влязла в законна сила.
Сочи се, че повече от година след получаването на заповедта за незабавно изпълнение,
ищцата е подала на 10.07.2025 г. искова молба, въз основа на която било образувано и
настоящото производство.
Релевират се възражения по отношение на иска за имуществени вреди, като се сочи, че
съгласно разпоредбата на чл.414 от ГПК когато била издадена заповед за незабавно
изпълнение, длъжникът е можело да защити правата и интересите си, като подаде в
едномесечен срок от връчването на заповедта възражение срещу същата.
След изтичане на срока за доброволно изпълнение и за подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение настъпвало стабилитет на същата, заповедта за изпълнение се
стабилизирала и се формирала сила на присъдено нещо, като нов процес за същото вземане,
между същите страни бил недопустим.
Сочи се константна практика на ВКС в тази насока.
В този смисъл се поддържа, че исковата молба въз основа на която било образувано
настоящото производство била недопустима по отношение на иска за имуществени вреди в
размер на 3081.93 лв., с оглед на което се иска от съда да върне исковата молба в тази й
част.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме иска за имуществени вреди
3
за допустим, се оспорва иска като неоснователен, като отново се сочи, че видно от
доказателствата ищцата е получила покана за доброволно изпълнение на 14.05.2024 г., като
в едномесечният срок за възражение не е подала такова по делото.
Признава се, че действително между „Юробанк България“ ЕАД и С. К. е било водено
производство пред ЯРС и е било постановено решение, с което са отхвърлени предявените
от ответното дружество искове, и, че същото е влязло в сила на 02.04.2025 г., като съответно
е сформирало и сила на присъдено нещо, но се възразява, че решението обхваща предмета и
страните по делото, по което е било постановено решението, а в случая по гр. д. №
****/2024 г. по описа на ЯРС, като Т. В. не е била страна по делото, с оглед на което силата
на присъденото нещо не обхващало и нея, поради което и цитираното решение се явявало
неотносимо в настоящото производство.
На следващо място се поддържа, че ищцата доброволно е заплатила сумата в размер на
2656.88 лв. по сметка на ЧСИ И. Х., като същото плащане следва да бъде прието от страна
на съда като признаване на вземането от страна на ищцата, тъй като е направено
доброволно.
Плащането представлява освен доброволно такова от страна на ищцата, но и от влязла
в законна сила заповед за незабавно изпълнение.
Иска се отхвърляне на исковата претенция в случай, че съдът я приеме за допустима.
На следващо място се релевират възражения и по отношение на иска за
неимуществени вреди, като се сочи, че съгласно принципите на чл.446 от ГПК вземанията
със социален характер, каквито са посочените помощи са несеквестируеми, съответно
съдебният изпълнител е дължал индивидуална преценка на вземанията, които са се
намирали по запорираната сметка на ищцата, съответно несеквестируемият доход е следвало
да бъде предоставен за ползване на лицето от страна на съдебният изпълнител, именно
задължение на съдебният изпълнител, а не на взискателя била преценката за
секвестируемостта на запорираните суми по изпълнителното дело.
С оглед на което и за подобно действие ответникът не би могъл да носи отговорност.
На следващо място се сочи, че самото налагане на запори върху банковите сметки и на
трудовия договор на длъжника не представлявало незаконосъобразно действие на
взискателя. Същото се извършвало от съдебен изпълнител по искане на взискателя, съгласно
императивните разпоредби на закона.
На следващо място се поддържа, че не се установява причинно- следствена връзка
между наложените запори от ЧСИ по образуваното от ответното дружество изпълнително
дело и негативните неимуществени последици за ищцата, които се явявали недоказани.
Твърдените от ищцата състояния на безпокойство, стрес и уронване на авторитета било
специфично субективно състояние, което не би могло да бъде вменено във вина на
ответното дружество, като същото не би могло и обективно да бъде доказано пред съда.
На следващо място и при условията на евентуалност се оспорва размера на
4
обезщетението за неимуществени вреди претендирано от ищцата в размер на 5 000 лв. като
изключително завишен.
Иска се от съда да приложи разпоредбата на осн. чл.52 от ЗЗД и да определи
обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в минимален размер.
По искането за присъждане на разноски на ищцата се иска от съда да не уважава
същото, като приеме, че ответникът не е давал повод за завеждане на настоящото
производство.
В съдебно заседание за ищцата в качеството на процесуален представител по
пълномощие адв.Б. К. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително
депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях основания се
поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.М. Ц. от САК, чрез когото и с депозирани по делото писмени
бележки предявения иск за имуществени вреди се оспорва като недопустим, евентуално като
неоснователен, като неоснователен се оспорва и ска за неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства от които се установява
следното:
На 21.07.2029 год. между Алфа Банка А.Е. със седалище и адрес на еправление: Р Г.,
гр.А., ******* чрез клона си „Алфа Банка – клон България“ със седалище и управление:
гр.София, бул.“Васил Левски“ № 15.17, ЕИК ******* от една страна и от друга С. П. К. от
гр.Я. в качеството на кредитополучател и ищцата Т. В. К. в качеството на солидарен
длъжник е бил сключен договор за кредит № *******/2009 за ремонт на недвижим имот, с
размер на кредита 25 000 евро., за срок от 14 години, считано от датата на първото
усвояване.
На 12.02.2024 год. пред ЯРС въз основа извлечение от счетоводни книги е било
депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от ответника
Юробанк България АД / имащ качеството на правоприемник на „Алфа Банка – клон
България“, за което не се спори по делото/ срещу посочените в енго като солидарни
длъжници – С. П. К. и ищцата Т. В. К., за следните суми: 205.85 евро – предсрочно
изискуема главница по Договора за периода от 28.05.2021 год. до 07.02.2024 год.; 220.43
евро – възнаградителна лихва дължима за периода от 28.05.2021 год. до 28.03.2023 год.;
28.15 евро – мораторна лихва дължима за периода от 28.05.2021 год. до 07.02.2024 год.;
23.56 евро – застраховка по кредита дължима за периода от 06.07.2021 год. до 07.02.2024
год. и 132.00 лева – направени разноски по договора за кредит дължими за периода от
02.03.2023 год. до 07.02.2024 год.
5
По така депозираното заявление пред ЯРС е било образувано ч.гр.дело № ***/2024
год., като заповедния съд е уважил подаденото заявление по чл.417 ГПК като е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №
***/13.02.2024 год., с която е разпоредил длъжниците С. П. К. и Т. В. К. да заплатят
солидарно на Юробанк България АД претендираните със заявлението парични суми, както и
да заплатят сторените от банката разноски от 25.000 лева – държавна такса и 480.00 лева –
адвокатско възнаграждение. Въз основа на така издадената заповед по реда на чл.417 ГПК е
бил издаден и изпълнителен лист № ***13.02.2024 год., с който С. П. К. и Т. В. К. са
осъдени да заплатят солидарно на Юробанк България АД посочените в заповедта суми и
разноски.
По молба на Юробанк България АД от 13.03.2024 год. и въз основа така издадения
изпълнителен лист на основание чл.426 ГПК е било образувано изп.дело № ***/24 год. по
описа на ЧСИ И. Х. с рег.№ *** на НК с район на действие района на ОС Я., с разпореждане
на ЧСИ от 13.03.2024 год.
На 13.05.2024 год. ЧСИ е наложил запор на всички вземания настоящи и бъдещи на
длъжника ищеца в настоящото производство Т. В. В. до размера на дълга и по
изпълнителното дело в общ размер на 2 556.90 лева като са изпрати запорни съобщения до
Юробанк България АД и Тексим Банк АД, изпратена е и покана за доброволно изпълнение
получена от същата на 14.05.2024 год.
На 13.05.2024 год. ЧСИ е наложил запор на всички вземания настоящи и бъдещи на
длъжника С. П. К. /свидетел в настоящото производство/ до размера на дълга му по
изпълнителното дело в общ размер на 2 556.90 лева като са изпрати запорни съобщения до
Юробанк България АД, до ОББ АД, Тексим Банк АД.
Върху изпратена до С. П. К. покана за доброволно изпълнение ЧСИ писмено е
отразило / л.73-75 от изп.дело/, че „Лицето С. К. се яви на 15.05.2024 год. в кантората на
ЧСИ, запозна се с книжата и заяви, че ще погаси задължението на Т. В. доброволно. На
15.05.2024 год. е постъпила сума в размер на 2656.88 доброволно плащане с основание ИД
***/24 Т. В.!“.
На 15.052024 год. ЧСИ е изпратил до Тексим Банк АД съобщения, че вдига запора
наложен на Т. В. В. и С. П. К..
На същата дата 15.05.2024 год. ЧСИ е изпратил съобщение до Юробанк България че е
вдигнат запора на Т. В. В.,както и до ОББ че е вдигнат запора наложен на С. П. К..
Съответно на 16.05.2024 год. ЧСИ е изпратил съобщение до взискателя, че
прекратява ИД ***/2024 год.
Видно от уведомително писмо от Юробанк България АД до ЧСИ №
*******27.05.2024 год. /л.81 от изп.дело/ във връзка със запорното съобщение от 13.05.2024
год. относно Т. В. В. е бил наложен запор на 15.05.2024 год.
Видно от протокол № *** на ЧСИ И. Х., ИД ***/2024 год. е било предадено в архив
на основание погасено задължение /л.101 от изп.дело/.
6
Междувременно по ч.гр.дело № ***/2024 год. по описа на ЯРС, на 17.06.2024 год. е
постъпило възражение в срока по чл.414 ГПК възражение от страна солидарния длъжник С.
П. К., поради което заповедният съд със свое разпореждане № *******/04.07.2024 год. е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
депозиралия възражение длъжник.
Въз основа дадените указания е бил предявен иск от Юробанк България АД срещу
депозиралия възражение длъжник - С. П. К., по окйто пред ЯРС е било образувано гр.дело
№ ****/2024 год.
С Решение № ***/14.02.2025 год. постановено по гр.дело № ****/2024 год. по описа
на ЯРС, в сила от 02.04.2025 год., съдът е отхвърлил предявените от „Юробанк България”
АД срещу С. П. К. искове- да бъде прието за установено, че дължи на „Юробанк България”
АД по Договор за кредит за ремонт на недвижим имот № *******/2009 от 21.07.2009 г.
сумите: 205,85 евро, представляващи главница за периода от 28.05.2021 г. до 07.02.2024 г.,
ведно със законна лихва от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 220,43 евро,
представляваща възнаградителна лихва за период от 28.05.2021 г. до 28.03.2023 г., сумата
28,15 евро, представляваща мораторна лихва за период от 28.05.2021 г. до 07.02.2024 г., 23,56
евро, представляваща застраховка по кредита за период от 06.07.2021 г. до 07.02.2024 г., 132
лева, представляваща направени разноски по договора за кредит за период от 02.03.2023 г.
до 07.02.2024 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ ***/2024 г.
на ЯРС.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството им на свидетели,
лицата: М. С. О. А., А. П. Н. и С. П. К..
Видно от показанията на св. М. О. А. същата познава ищцата, с която били колеги в
„Алфа банка“, в момента свидетелката работела в „Тексим банк“ Я.. Ищцата и била клиент,
имала сметка при тях. Получили известие от Централата за запор. Ищцата дошла след като и
бил наложен запора да си тегли заплатата и тогава установила и била изненадана, че има
запор. Силно се притеснила и питала какво може да се направи. Искала да изтегли пари,
детето и имало рожден ден след няколко дни. Свидетелката и направила препис от запора и
и казала да се обърне към съответните институции. Била силно притеснена какво ще кажат
колегите и, питала свидетелката кой знае за този запор. Социално получавала и пари за
детето в средата на месеца. Разстроила се, разплакала се. Свидетелката няма информация
някой да е разпространявал информация за запора. С разрешение на Централата от банковата
сметка можели да се теглят минималната заплата и ако получава социална пенсии и
социални помощи, можело, но на каса, което отнемало време, около час, и таксите били по-
високи.
Видно от показанията на св.А. Н., същата познава ищцата, която била нейна колежка
в „Алфа банка“. Ищцата и звъннала по повод на това, че и била блокирана сметката, че не
може да направи разплащане с дебитната си карта. По този повод и се била обадила като
явно била изключително притеснена. Споделила, че мъжът и бил теглил кредит и тя станала
7
съдлъжник. Според свидетелката при прехвърляне на сметките от „Алфа банка“ към
„Пощенска банка“ са започнали да начисляват такси за обслужване на кредита.
Свидетелката също била потърпевша. Безпокойството на ищцата било в това, че не може да
ползва наличните средства, споделила, че детето и било болно и всички пари в кешове били
изхарчени и се налагало да тегли. Сведетелката и била казала да отиде до банката да и
отблокират поне някаква част от сумата. След този случай ищцата казала, че С. К. е внесъл
сумата, за да и отблокират сметката. Пред трети лица свидетелката не била споделяла за
наложения на ищцата запор.
Видно от показанията на св.С. К., ищцата е негова бивша съпруга. Миналата година,
на 13.05. се обадила от банката, че е блокирана сметката и, че са я оставили без пари, и че
свидетелят бил виновен. Разбрала, че това е за заема, който реално двамата теглили, но го
изплащал свидетелят. През 2009 год. били служители в „Алфа банка“ и тогава им бил
отпуснат кредита. На 16.05. дъщеря им имала рожден ден, като ищцата била обещала да
купи на детето подарък, но не можела. Свидетелят и казал, че нищо не дължат на банката.,
че заема е погасен още 2021 година. Ищцата казала още на свидетеля, че от сметката си
получава заплатата, и тъй като дъщеря им била с ТЕЛК там получавала и доколкото знае
свидетеля 450 или 350 лева. Единствения начин да се отблокира сметката било да бъде
внесена сумата. Свидетелят отишъл и от нейно име внесъл сумата, а той съответно
обжалвал. Свидетелят твърди че през 2021 год. изплатил заема изцяло, сочи още че е имало
учредена ипотека, но банката не била насочила вземането си към ипотеката. Свидетелят
твърди че от този случай отношенията между него и бившата му съпруга се влошили, имало
упреци, че той бил виновен. Ищцата не била в част със заема, защото свидетелят го
обслужвал през цялото време, а ищцата като негова съпруга по това време била включена
като съдлъжник. Такова било изискването на банката. Ищцата му викала – отива, оправяй,
парите ми трябват, и свидетелят въпреки че не бил съгласен платил Платил 2 600 и няколко
лева. Ищцата била изпаднала едва ли не в истерия. Безпокояла се че ще разберат на
работата, че ще има реакция на колегите и. Свидетелят на втория ден погасил сумата, не
стигнало до работата и. Извън съдебна покана за плащане от банката не били получавали.
Свидетелят платил заради ищцата, защото иначе сметката и щяла да бъде блокирана 10-11
месеца. У ищцата имало стрес заради наложения запор и гняв към свидетелят. На свидетелят
непрекъсното се натяквало, дори от дъщеря му която му заявила – мама не можа да вземе
подарък и развалихте и рождения ми ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД вр.чл.52 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за допустими като предявени от и срещу
процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес и липсата на отрицателни
процесуални предпоставки, доколкото и активната процесуална легитимация на ищцата се
извежда от твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба, които на свой
8
ред подлежат на доказване в процеса.
Съгласно цитираната разпоредба този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се ангажира
трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие или бездействие, то да е
противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при или по
повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за причинените
вреди. Отговорността по чл. 49 ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито
фактически състав изисква установяването на определени предпоставки, при
осъществяването на които се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на
работата. Фактическият състав, който я поражда, включва виновно противоправно действие
или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, и
причиняване на вреда при или по повод изпълнението и. Тази отговорност не се презумира,
тя възниква само когато изпълнителят на възложената работа причини вреда в резултат на
виновното му и противоправно поведение.
Част от мотивите на съда постановил Решение № ***/14.02.2025 год. по гр.дело №
****/2024 год. по описа на ЯРС, с което е отхвърли предявените от „Юробанк България“ АД
против С. П. К. /свидетел по настоящото делото и солидарен длъжник наред с ищцата-
длъжник по ч.гр.дело № ***/2024 год. по описа на ЯРС/ са че С. К. като кредитополучател
по Договора за кредит е заплатил към 18.02.2021 год. задълженията си към банката
кредитодател определени от самата нея с издадения на 14.01.2021 год. погасителен план.
Съдът изрично е посочил, че начисляването впоследствие-на 04.03.2021 год. на задължение
за такса и неприемането на извършеното плащане по отношение на вземанията за главница
и лихви представлява нелоялна търговска практика, която натоварва длъжника с множество
нови задължения поради пропуска на кредитора да определи същите своевременно, към
момента на формиране волята на кредитополучателя за извършване на предсрочно
погасяване. Посочено е още и настоящия съдебен състав напълно се солидаризира с това
становище, че била налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г ЗПП, която на
свой ред е забранена от нормата на чл.68в.
За безспорно доказани в конкретния случай съдът намери всички елементи от
посочения фактически състав.
Въпреки, че свидетелят К. предсрочно е погасил с плащане на 18.02.2021 год.
задълженията си за главница и договорна лихва по процесния договор за кредит, банката и в
нарушение на законовата забрана за нелоялна търговска практика е начислила на 04.03.2021
год. задължения за такса, неприемайки извършеното от свидетеля К. плащане за главница и
лихви. Оттук е последвало и подаване пред съда на заявление по чл.417 ГПК, издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, като въз
основа на него е било и образувано изпълнително дело по което на ищцата е бил наложен
запор. Тоест налице е причинно следствена връзка между противоправното поведение на
банката кредитор и наложения запор от който ищцата твърди, че са настъпили вреди за нея.
9
Обстоятелството че ищцата не е подала възражение срещу издадена заповед по чл.417 ГПК
не обосновава извод за противното, в която насока са част от възраженията на ответника.
Плащането на задълженията по изпълнителното дело образувано въз основа издаден
изпълнителен лист за парични задължения дължими на договорно основание и
претърпените от ищцата вреди от непозволено увреждане произтичащо от нелоялна
търговска практика, които последната иска да и бъдат репарирани, произтичат от различни
юридически факти, от една страна, а от друга видно от събраната доказателстевна
съвкупност е че дължимите по изп.дело суми са били заплатени не от ищцата, а от св.К. и
то единствено с цел да бъде вдигнат запора наложен от ЧСИ на сметки на ищцата, поради
което не може и да се релевира и възражението на ответника, че с извършеното плащане
същата е признала вземането на банката.
По иска за имуществени вреди:
По този иск съдът намери, че ищцата не установи да е претърпяла имуществени
вреди от наложения и запор и в претендирания от нея размер - 2656.88 лева. По делото се
установи, че задължението на ищцата по изпълнителното дело в размер на 2556.88 лева е
заплатено не от нея, а от трето лице - св.К. /което освен от гласните доказателства се
подкрепя и от представеното с исковата молба платежно нареждане – л.3 от делото/. Липсват
данни обосноваващи извод, че в последствие ищцата е възстановила тази сума на свидетеля.
Тоест не са налице данни процесната сума да е излязла от патримониума на ищцата за да се
приеме, че е налице настъпила за нея имуществена вреда.
Ето защо така предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед неоснователността на иска за имуществени вреди неоснователен се явява и
свързания с него акцесорен иск за заплащане на сумата от 425.05 лева, представляваща
законната лихва върху сумата от 2656.88 лева за периода от 15.05.2024 год. /датата на
заплащане на сумата по изпълнителното дело/ до 10.07.2025 год. /датата на подаване на
исковата молба в съда/.
По иска за неимуществени вреди:
Предмет на иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
са именно преживените от ищцата страдания, съставляващи негативни емоции, притеснения
и страхове, в пряка и непосредствена връзка с противоправното поведение на банката-
кредитор - нелоялна търговска практика, довела да налагане запор на вземанията на ищцата
в съответните банки, поради което и преценявайки всички обстоятелства по делото
установени от събраните гласни доказателства, задължения за гледане и издръжка на болно
дете /видно от представеното с исковата молба Експертно решение – л.6 от делото/,
предстоящ негов рожден ден /запора е наложен на 13.05, а рождения ден видно от ЕГН в ЕР
е 16.05/, свързаните със запора затруднения за ищцата от възможността да закупи подарък
на детето, обстоятелството, че същата е бивш служител на банката-кредитодател, че
наложения запор е станал достояние на други бивши служители и колеги на ищцата при
същата тази банка, настоящия съдебен състав намери, че следва да се присъди обезщетение,
10
чийто справедлив размер определи в размер на сумата от 2 000 лева, като иска за разликата
над 2000 лева до предявения размер от 5000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Ищцата е представила доказателства за заплатена държавна такса в размер на 356.28
лева и заплатена адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева. На основание чл.78,
ал.1 ГПК същата има право на разноски съразмерно уважената част от исковете или в случая
в размер на сумата от 709.08 лева.
Ответникът също има право на разноски съразмерно отхвърлената част от исковете,
но същият е заявил, че не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от ищцата Т. В. В. с ЕГН **********,
с адрес: ******* против ответника „Юробанк България“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д. искове да бъде осъден ответника за заплати на ищцата
сумата от 2656.88 лева, представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди, както и
сумата от 425.05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2024 год.
до датата на предявяване на иска – 10.07.2025 год.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.
Ш. и П. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. В. с ЕГН **********, с адрес: ******* сумата от 2
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като иска за разликата над
2000 лева до предявения размер от 5000 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Юробанк България“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ №
260, представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. В. с ЕГН **********, с
адрес: ******* по съразмерност сумата от 709.08 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11