Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 158
гр.Пловдив,
15.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…седемнадесети
април…през…две хиляди и деветнадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №26 по
описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.294 от ГПК.
С решение №248/03.08.2016г.,
постановено по търг. д. №44/2015г. по описа на окръжен съд Стара Загора, е уважен предявеният от „Р. /Б./“ ЕАД с ЕИК., против Т.Н.Т.
ЕГН ********** и Ж.С.Т. ЕГН ********** установителен иск по чл.422 от ГПК, като е прието за
установено по отношение на ответниците съществуването
на изискуемо парично задължение в условията на солидарност за сумата
42 153,23евро - главница по Договор за банков кредит от 20.06.2008г. и
анексите към него, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2014г. - датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на сумата, като искът в останалата част е отхвърлен. Обявени са за нищожни клаузите
на чл.4, т.9 и чл.4, т.12 от Договор за банков кредит от 20.06.2008г., и
анексите към него, като е отхвърлен предявеният насрещен иск от Т.Н.Т. и Ж.С.Т.
против „Р.Б.” ЕАД в останалата част. Т.Т.
и Ж.Т. са осъдени да заплатят на „Р.Б.” ЕАД сумата 10 238,68лв. - разноски по делото съобразно уважената
част на иска по чл.422 от ГПК и отхвърлената част на предявения насрещен иск. „Р.Б.”
ЕАД е осъдено да заплати на Т.Т. и Ж.Т. сумата 2 871,80лв. - разноски по
делото съобразно отхвърлената част на иска по чл.422 от ГПК и уважената част на
предявения насрещен иск. Т.Т. и Ж.Т.
са осъдени да заплатят на „Р.Б.” ЕАД сумата 2 869,85лв. -разноски в заповедното
производство съобразно уважената част на иска по чл. 422 от ГПК.
По подадена от ищеца „Р.Б.” ЕАД въззивна жалба против
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част /с която не е уважен
искът по чл.422 от ГПК относно: изискуема редовна лихва в размер на
4 397,91 евро, начислена за периода от 15.08.2013г. до 07.10.2014г.
включително; изискуема наказателна лихва в размер на 1 097,45 евро,
начислена за периода от 15.09.2013г. до 06.11.2014г. включително; изискуема
комисионна за управление, дължима съгласно чл.4.5 от договор за банков кредит
от 20.06.2008г. в размер на 98,56 евро, за периода от 15.06.2013г. до
14.06.2014г. вкл./, както и по подадена въззивна жалба от ответниците Т. и Ж. Т.
против първоинстанционното решение в частта, с която установителните искове са
уважени и с която насрещният иск е отхвърлен, е образувано в.т.д. №776/2016г. по
описа на ПАС. С въззивното решение №38/17.02.2017г. е: отменено
първоинстанцинното решение в частта, с която е признато за установено, че Т.Н.Т.
дължи на „Р.Б.“ ЕАД сумата от
42 153,23 евро - главница по договор за банков кредит от 20.06.2008г. и
анекси към него, ведно със законната лихва от 07.11.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№4671/2014г. по описа на РС-Стара Загора, вместо
това е отхвърлен предявеният установителен иск, че Т.Н.Т. дължи на „Р.Б.“
ЕАД сумата от 42 153,23 евро
главница по договор за банков кредит от 20.06.2008 г. и анекси към него, ведно
със законната лихва от 07.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№4671/2014 г. по описа на
РС-Стара Загора; Потвърдено е решението в частта, с която е отхвърлен искът,
че Т.Н.Т. дължи на „Р.Б.“ ЕАД: изискуема редовна лихва в размер на
4 397,91 евро, начислена за периода от 15.08.2013г. до 07.10.2014г.
включително, изискуема наказателна лихва в размер на 1 097,45 евро,
начислена за периода от 15.09.2013г. до 06.11.2014г. включително, изискуема
комисионна за управление, дължима съгласно чл.4.5 от договор за банков кредит
от 20.06.2008г. в размер на 98,56 евро, за периода от 15.06.2013г. до
14.06.2014г. включително; Потвърдено е
първоинстанцинното решение в частта, с която е признато за установено, че Ж.С.Т.
дължи на Р.Б. ЕАД сумата от
42 153,23 евро главница по договор за банков кредит от 20.06.2008г. и
анекси към него, ведно със законната лихва
от 07.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№4671/2014г. по описа на РС-Стара
Загора; Отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
искът, че Ж.С.Т. дължи на Р.Б. ЕАД: изискуема редовна лихва в размер на
4 397,91 евро, начислена за периода от 15.08.2013г. до 07.10.2014г.
включително, изискуема наказателна лихва в размер на 1 097,45 евро,
начислена за периода от 15.09.2013г. до 06.11.2014г. включително, изискуема
комисионна за управление, дължима съгласно чл.4.5 от договор за банков кредит
от 20.06.2008г. в размер на 98,56 евро,
за периода от 15.06.2013г. до 14.06.2014г. вкл., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№4671/2014г. по описа на РС-Стара Загора, вместо което е признато за установено, че Ж. С.Т. дължи на „Р.Б.“ ЕАД: изискуема
редовна лихва в размер на 4 397,91 евро, начислена за периода от
15.08.2013г. до 07.10.2014г. включително, изискуема наказателна лихва в размер
на 1 097,45 евро, начислена за периода от 15.09.2013г. до 06.11.2014г.
включително, изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл.4.5 от
договор за банков кредит от 20.06.2008г. в размер на 98,56 евро, за периода от
15.06.2013г. до 14.06.2014г. включително,
за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№4671/2014г. по описа на
РС-Стара Загора; Отменено е решение №248/03.08.2016г. по търг.дело
№44/2015 по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която са обявени за
нищожни клаузите на чл.4,т.9 и т.12 от договор за банков кредит от
20.06.2008г., вместо това е отхвърлен насрещният иск за обявяване клаузите на чл.4,т.9
и т.12 договор за банков кредит от 20.06.2008г. за нищожни; Потвърдено е
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за
нищожност на клаузите на чл.4,т.10 и т.11,чл.4,т.3,чл.5,т.1,чл.5,т.6 от
договора за банков кредит от 20.08.2008г., на чл.4,чл.6,т.2,чл.6,т.4 от анекс
№1 от 04.03.2010г., на чл.1,т.3 и чл.16 от анекс №2 от 13.08.2010г., респ. на
договора и двата анекса, както и поради липса на съгласие за сключването им;
Отменено е постановеното решение в частта му за присъдените разноски на
страните за първоинстанционното производство, като вместо това Ж.С.Т. е осъдена
да заплати на „Р.Б.“ ЕАД направените разноски от 3 644,44лв. по съразмерност за
двете инстанции. „Р.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на Т.Н.Т. направените разноски
от 7 907,27лв. по съразмерност за двете инстанции; Първоинстанционното
решение в частта му за разноските в заповедното производство е потвърдено.
По подадена касационна жалба от Т.Н.Т. и Ж.С.Т. срещу
така постановеното въззивно решение в
частта, с която е потвърдено решението на окръжен съд Стара Загора в частта, с
която е отхвърлен насрещният иск на ответнвиците за обявяване за нищожни
клаузите на чл. 4, т. 10 и т. 11, чл. 4, т. 3, чл. 5, т. 1, чл. 5, т. 6 от
договор за банков кредит от 20.08.2008 г., на чл. 4, чл. 6, т. 2 и чл. 6, т. 4
от анекс № 1/04.03.2010 г., на чл. 1, т. 3 и чл. 16 от анекс № 2/13.08.2010 г.,
респ. на договора за кредит и на двата анекса, поради липса на съгласие за
сключването им и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното
решение, е отхвърлен насрещният иск за обявяване за нищожни на клаузите на
чл.4, т.9 и т.12 от договор за банков кредит от 20.08.2008г., както и по касационна
жалба на Ж.Т. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението
на окръжния съд в частта, с която е признато за установено, че Ж.Т. дължи на
банката сумата от 42 153,23 евро главница по договор за банков кредит от
20.06.2008г. и анекси към него, ведно със законната лихва от 07.11.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №4671/2014г. на РС - Стара
Загора и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е
признато за установено, че Ж.Т. дължи на банката сумата от 4 397,91 евро -
изискуема редовна главница, начислена за периода 15.08.2013г. - 07.10.2014г.
вкл.; 1097,45 евро- наказателна лихва, начислена за периода 15.09.2013г. -
06.11.2014г. вкл.; 98,56 евро-дължима комисионна за управление за периода
15.06.2013г. - 14.06.2014г. вкл., дължими по договор за банков кредит от
20.06.2008г. и анекси към него, за които суми са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №4671/2014г. на РС Ст. Загора, съответно
- и в частта за разноските – е
образувано т.д. №1607/2017г. по описа на ВКС, I т.о. С Определение №104/02.03.2018г. по т.д.
№1607/2017г., не е допуснато до касационно обжалване на въззивното решение само
в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решениев частта, с която е
отхвърлен насрещният иск на Т.Т. и Ж.Т. за обявяване за нищожни на договора за
банков кредит от 20.08.2008г., анекс №1/04.03.2010г. и анекс №2/13.08.2010г.,
поради липса на съгласие за сключването им. В останалата част въззивното
решение е допуснато до касационно обжалване, като с постановеното по
касационното дело решение №189/18.01.2019г. е: отменено решение
№38/17.02.2017г. по в.т.д. №776/2016г. на Пловдивски апелативен съд: в
частта, с която е потвърдено решение №248/03.08.2016г. по т.д. №44/2015г.
на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която е отхвърлен искът на Т.Т. и Ж.Т.
срещу „Р.Б.“ ЕАД за обявяване за нищожни на клаузите на чл.4, т.3 и чл.5, т.6
от договор за банков кредит от 20.08.2008г., на чл.6, т.2 и т.4 от анекс
№1/04.03.2010г., на чл.1, т.3 от анекс № 2/13.08.2010г.; в частта, с
която, след частична отмяна на решение №248/03.08.2016г. по т.д. №44/2015г. на
Окръжен съд-Стара Загора, е отхвърлен искът на Т. и Ж. Т. за обявяване за
нищожни на клаузите на чл.4, т.9 и т.12 от договор за банков кредит от
20.08.2008г.; както и в частта, с която е потвърдено решение
№248/03.08.2016г. по т.д. № 44/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с
която е признато за установено, че Ж.Т. дължи на „Р.Б.“ ЕАД сумата от 42 153,23
евро главница по договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анекси към него,
ведно със законната лихва от 07.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата,
за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 4671/2014г. на РС - Стара Загора и в частта, с която след
частична отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено, че Ж.Т.
дължи на „Р.Б.“ ЕАД сумата от 4 397,91 евро – изискуема редовна главница,
начислена за периода 15.08.2013г.-07.10.2014г. вкл.; 1 097,45 евро -
наказателна лихва, начислена за периода 15.09.2013г.-06.11.2014г. вкл.; 98,56
евро - дължима комисионна за управление за периода 15.06.2013г.- 14.06.2014г.
вкл., дължими по договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анекси към него, за
които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 4671/2014г. на РС-Стара Загора и в частта за разноските – и вместо това:
ПРОГЛАСЕНИ са за нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с
чл.143 вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП клаузите на чл.4, т.3, т.9 и т.12 и чл.5, т.6 от
договор за банков кредит от 20.08.2008г., на чл.6, т.2 и т.4 от анекс
№1/04.03.2010г., на чл.1, т.3 от анекс №2/13.08.2010г., по иска на Т.Т. и Ж.Т. против
„Р.Б.“ ЕАД и делото е върнато за ново разглеждане в частта по иска с правно основание
- чл.422 ГПК срещу Ж.С.Т., със съответните указания. Въззивното решение е
оставено в сила в частта, с
която е потвърдено решение №248/03.08.2016г. по т.д. №44/2015г. на Окръжен съд -
Стара Загора в частта за отхвърляне на иска на Т. и Ж. Т. срещу „Р.Б.“ ЕАД за
обявяване за нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.143, вр. чл.146,
ал.1 от ЗЗП на клаузите на чл.4, т.10 и т.11 и чл.5, т.1 от договор за банков
кредит от 20.08.2008г., на чл.4 от анекс № 1/04.03.2010г., и на чл.16 от анекс
№2/13.08.2010г.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.1 от ГПК и чл.293
ал.1 и ал.2 от ГПК, предмет на настоящето въззивно производство е
установителната искова претенция на „Р.Б.“ ЕАД срещу Ж.С.Т. за вземането от:
сумата от 42 153,23 евро - главница по договор за банков кредит от 20.06.2008г.
и анекси към него, ведно със законната лихва от 07.11.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, 4 397,91 евро – изискуема редовна лихва, начислена за
периода 15.08.2013г.-07.10.2014г. вкл.; 1 097,45 евро - наказателна лихва,
начислена за периода 15.09.2013г.-06.11.2014г. вкл.; 98,56 евро - дължима
комисионна за управление за периода 15.06.2013г.- 14.06.2014г. вкл., за които
суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 4671/2014г. на РС-Стара Загора; съответно – въззивната жалба на жалбоподателя
– ищец - „Р.Б.“ ЕАД срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение,
с която е отхвърлен искът срещу Ж.Т. за сумите, представляващи редовна лихва,
наказателна лихва и такса за управление; въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник Ж.Т. срещу тази част от първоинстанционното решение, с която
установителният иск спрямо нея е уважен /42 153,23 евро - главница по договор
за банков кредит/.
При настоящето разглеждане на делото всяка от страните
поддържа подадената ваззивна жалба, съответно – оспорва въззивната жалба на
насрещната страна. Страните претендират сторените по делото разноски. В
депозирана от „Р.Б.“ ЕАД молба-становище се съдържа възражение по чл.78 ал.5 от ГПК – за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269,
чл.271 от ГПК и чл.294 от ГПК и след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство – „Р. /Б./“
ЕАД, е изложил фактически твърдения за успешно проведено заповедно производство
по реда на гл.37 от ГПК, като издадената Заповед №2671/10.11.2014г., съдържаща
разпореждане за незабавно изпълнение, по ч.гр.д. №4671/2014г. по описа на РС Стара
Загора, е била в срок възразена. С цитираната заповед Т.Т. и Ж.Т. са осъдени да
заплатят солидарно на заявителя следните суми:
42 153,23 евро - главница по договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анекси
към него, ведно със законната лихва от 07.11.2014г. до окончателното изплащане
на сумата; 4 397,91 евро – изискуема редовна лихва, начислена за периода
15.08.2013г.-07.10.2014г. вкл.; 1 097,45 евро - наказателна лихва, начислена за
периода 15.09.2013г.-06.11.2014г. вкл.; 98,56 евро - дължима комисионна за
управление за периода 15.06.2013г.- 14.06.2014г. включително. Вземането на ищеца се основава на изпълнителното
основание по чл.417 т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.
Съществуването на вземането се обосновава с наличието на Договор за банков кредит от 20.06.2008 г., сключен между банката и Т.Н.Т.,
като кредитополучател, и Ж.С.Т., като съдлъжник. По силата на договора банката
е предоставила сумата от 53 100 евро
за
потребителски нужди, с краен срок на погасяване 15.06.2020г., при годишна лихва
за ползвания кредит в размер на 11,15% , представляваща стойност на банковия
ресурс /СБР/ в евро, определен от банката, плюс 5,75 пункта надбавка годишно.
Уговорена е наказателна надбавка към лихвата при просрочие в размер на 10
пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените изпълнения. На 04.03.2010г. между страните е подписан
анекс №1, с който е приет нов погасителен план и по-детайлна дефиниция за СБР.
На 13.08.2010г. е подписан анекс №2, с който е променен крайният срок на
погасяване на кредита, уговорен е гратисен период за заплащане само на
дължимата лихва за периода 15.08.2010-15.07.2011г., уговорена е дължимата
лихва. Ищецът твърди, че на падежите - считано от 15.09.2013г. до 15.09.2014г.
не са погасявани дължимите месечни вноски, при което кредитът е обявен за
предсрочно изискуем – по отношение на съдлъжника Ж.Т. - с получаването на писмо
с изх.№ ИЗХ-001-69551. На 08.10.2014г. е наредено счетоводното записване на
задължението на кредитополучателя и съдлъжника по процесния договор и анексите
към него, като предсрочно изискуемо, поради неплащане в срок на повече от една
вноска по кредита.
Ответникът Ж.Т. е оспорила иска. Възраженията по основателността на иска,
относими към настоящето производство се свеждат до доводи за неравноправни
клаузи, съответно – предявен е и насрещен иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, спазвайки
изискването на чл.294 ал.1 изр. последно от ГПК, прие следното:
С оглед предметните предели на настоящето
производство, от фактическа страна е безспорно, че между страните по делото е
налице облигационна връзка, възникнала на основание Договор за банков кредит за
потребителски нужди, сключен на 20.06.2008г.,
кредитополучател по който договор е Т.Т. и Ж. Т. – съдлъжник. Съгласно договора размерът на отпуснатия и усвоен
кредит е 53 100 евро с краен срок за издължаване на кредита 15.06.2020г. В
чл.4 от договора са уговорени лихви, такси и комисионни за ползвания кредит,
начина на промяна на лихвите, като съгласно чл.4.1 годишната лихва е определена
в размер – 11,15% и е формирана от СБР за евро /стойност на банковия ресурс,
определен от банката/ + 5.75% пункта надбавка годишно. С клаузата на чл.5 от
договора е регламентиран начинът на погасяване на кредита – първа
изравнителна вноска и 143 равни месечни
вноски по 670,36 евро, с приложима годишна лихва по чл.4.1, съгласно
погасителен план. Към договора е приложен кредитен калкулатор,в който са
посочени месечните погасителни вноски –
144 равни вноски по 670,36 евро. С анекс №1/04.03.2010г. са отсрочени
следващите три лихвени плащания, които ще се изплатят на три равни месечни
вноски заедно с месечните вноски за периода 15.03.2010г. - 15.05.2010г., като
всички останали плащания остават дължими, както са договорени между страните. В
чл.6 е приета по-детайлизирана дефиниция на СБР и начин на промяна. Съгласно
чл.7 от анекс №1, приложимата към кредита лихва е СБР за евро + 5.75% пункта надбавка
годишно, като към датата на подписването му годишната лихва е в размер на
12,15%. С анекс №2/13.08.2010г. страните са постигнали съгласие за дължимите
суми по договора към датата на анекса -
48 363,29 евро редовна главница,
457,03 евро текуща редовна лихва, 1 494,06 евро отложена лихва. Съгласно
чл.2.1 е предвидено отложената лихва по кредита - 1 494,06 евро, да се изплати
на три равни месечни вноски, всяка в размер на 498.02 евро, дължими с вноските
от 15.03.2013г. до 15.05.2013г. С клаузата на чл.3 от анекс №2 е продължен
крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит –
15.06.2021г. С чл.6 е уговорен гратисен период – 15.08.2010г. – 15.07.2011г.,
през който кредитополучателят да заплаща само лихвата, както и начинът на погасяване
на редовната главница - на 119 равни
месечни анюитетни вноски по 701,09 евро, считано от 15.08.2011г. до
15.06.2021г. с приложима годишна лихва
по чл.4 от анекса и погасителен
план – чл.7. В чл.8 е предвидено текущата редовна лихва 457,03 евро за бъде
изплатена с първата вноска през гратисния период, дължима на 15.08.2010г.
За предметните предели на настоящето производство
следва да се посочи, че касационното обжалване е допуснато по въпроса: за
действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда
възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално
договорения размер на лихвения процент. С оглед отговора на правния въпрос, по
който е допуснато касационното обжалване, с отменителното решение на ВКС са прогласени
за нищожни, като неравноправни, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във
връзка с чл.143 вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП клаузите от основния договор: чл.4,
т.3, която, систематично свързана с клаузата на чл.4.2 /предвиждаща едностранна
промяна на лихвата в частта за СБР/, предвижда, че след промяна на лихвата по
реда на чл.4, т.2 или чл.4, т.11 банката изготвя нов погасителен план за
дължимите по кредита анюитетни вноски, който се изпраща на кредитополучателя в
7- дневен срок от влизане в сила на променената лихва; чл.4 т.9, регламентираща
право на банката за промяна в лихвата по кредита по отношение увеличение на
другата компонента от лихвата, а именно – надбавката към СБР, в случай, че
кредитополучателят, поради каквато и да е причина промени работодателя си при
положение, че кредитополучателят ползва преференциални условия по кредита,
произтичащи от предоставени на работодателя от банката преференции“; чл.4, т.12,
свързана с предвидената едностранна промяна на лихвата по кредита при условията
на липсващи клаузи от договора /клаузата на чл.4.10 и чл.4.11 – каквито не
фигурират в основния договор/; чл.5, т.6, предвиждаща, че кредитополучателят
има право частично или напълно да погасява предсрочно главницата по кредита на
всяка дата на плащане, след представяне на двудневно писмено предизвестие до
банката, като в този случай той заплаща комисионна в размер на 4% и размерът на
предсрочно погасената сума не може да бъде по-малък от 1000лв.; клаузите на чл.6,
т.2 и т.4 от анекс №1/04.03.2010г., предвиждащи, че банката може едностранно да
променя възнаградителната лихва в частта на СБР при изменение на което и да е
от изброени изрично условия, както и че начинът на информиране на
кредитополучателя за промяната в СБР е чрез публикация в интернет сайт на
банката, на видимо място в офисите й или по друг подходящ начин, без да е
необходимо в тези случаи подписване на анекс към договора; клаузата на чл.1,
т.3 от анекс №2/13.08.2010г., предвиждаща идентичен начин за информиране на
кредитополучателя за едностранната промяна на възнаградителната лихва. С оглед
нищожността на клаузите от основния договор и анекс №1, касаещи възможността за
едностранно изменение на СБР, указанията на ВКС са свързани с необходимостта за
решаване на спора по чл.422 от ГПК да се отговори на въпроса - дали към датата
на връчване на уведомлението на банката на Ж.Т. от 07.10.2014г., съгласно
извършените плащания и валидните уговорки между страните, са налице неизпълнени
задължения, които да са обусловили упражняването от кредитора на правото му по
чл.10, т.2 от договора /доколкото, съгласно приетата при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебноикономическа експертиза, размерът на лихвения
процент - сбор между СБР и надбавка, по процесния кредит за периода -
24.06.2008г. до обявяването на предсрочната му изискуемост на 08.10.2014г.- е
варирал, като договореният между страните СБР при сключване на основния договор
е 5,4%, а при сключване на анекс №1 и анекс №2 – 6,4%, с надбавка - 5,75 %.
За определяне на размера на непогасената, но изискуема
с настъпването на падежите на отделните вноски, част от кредита и в изпълнение
на дадените указания с отменителното решение на ВКС, при настоящето разглеждане
на делото е допусната съдебноикономическа експертиза. При съобразяване на
извършените плащания от страна на кредитополучателите, вещо лице е изготвило
заключение относно размера на непогасената, но изискуема с настъпването на
падежите на отделните вноски част от кредита – главница,
редовна/възнаградителна лихва, наказателна лихва, комисионна за управление към
08.10.2014г. /датата на предсрочната изискуемост/ в три варианта, а именно: при
положение че размерът на възнаградителната лихва за периода 20.06.2008г. –
08.10.2014г. не е променян, а е този – по чл.4.1 от договора; съобразно №1/04.03.2010г.
и съобразно анекс №2/13.08.2010г. Размерът на задълженията по третия вариант –
съгласно клаузите на анекс №2/13.08.2010г., съвпада изцяло с размера на
претендираните с исковата молба главница, редовна/възнаградителна лихва,
наказателна лихва, комисионна за управление. Видно от заключението от
съдебноикономическата експертиза – таблица №3, както съгласно и заключението,
прието при първоинстанционното разглеждане на делото, към датата на сключване
на анекс №2/13.08.2010г., съдържащ и установителна част за размера на дълга /за
разлика от анекс №1/ СБР на банката е 6.40%, а изменението на първоначално
уговорената стойност на банковия ресурс с основния договор – 5.40%, е считано
от 15.02.2009г. Следователно така посочената установителна част на размера на
дълга в анекс №2/13.08.2010г. - 48 363,29 евро редовна главница, 457,03 евро текуща редовна лихва, 1 494,06
евро отложена лихва, е вследствие приложението на нищожните клаузи на договора,
касаещи едностранната промяна от страна на банката на лихвените проценти по
основния договор за банков кредит. И тъй като задълженията на кредитополучателя
са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, така
обективираното „допълнително съглашение“ между страните в анекс №2, имащо за
предмет предоговаряне на кредита, е нищожно - Решение
№146/01.11.2017г. на ВКС по т. д. №2615/2016г., I т.о., ТК. Според правилото на
чл.146 ал.5 от ЗЗП, нищожността на клаузи в договора не води до нищожност на
целия договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи. Неравноправните
клаузи не са обвързващи за потребителя и съответно - договорът продължава да
действа за страните по останалите условия, доколкото може да се изпълнява и без
неравноправните клаузи. Ето защо размерът на задълженията следва да е този,
посочен във вариант първи от заключението на вещото лице, а именно - при
положение че размерът на възнаградителната лихва за периода 20.06.2008г. –
08.10.2014г. не е променян, а е този – по чл.4.1 от договора, който е 11.15% за
целия срок на договора, формиран от СБР – 5.40% + надбавка – 5.75%.
Следователно установителната искова претенция се явява
основателна и доказана до размери, както следва: главница /предсрочно изискуема
и просрочена за периода 15.09.2013г. – 15.09.2014г. – 42 048,52евро;
просрочена изискуема възнаградителна лихва – 4 397,91 евро /съгл.
заключението на вещото лице възнаградителната лихва е в по-висок размер - 4 528,93
евро, при което искът следва да бъде уважен до претендирания размер/; изискуема
наказателна лихва за периода 15.09.2013г. – 06.11.2014г. – 464,73 евро,
комисионна за управление – 98,56 евро. Или досежно претендираната главница
искът следва да бъде отхвърлен за разликата от 42 048,52евро до
42 153,23 евро и досежно претендираната наказателна лихва искът следва да
бъде отхвърлен за разликата от 464,73 евро до 1 097,45 евро.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение
следва да бъде отменено: в частта, с която е уважен установителният иск спрямо Ж.С.Т.
за разликата от 42 048,52евро до 42 153,23евро – главница и за тази
разлика искът да бъде отхвърлен; в частта, с която е отхвърлен искът по чл.422
от ГПК относно: изискуема
редовна лихва в размер на 4 397,91 евро, начислена за периода от
15.08.2013г. до 07.10.2014г. включително; изискуема наказателна лихва в размер
на 464,73 евро, начислена
за периода от 15.09.2013г. до 06.11.2014г. включително, като в частта, с която
искът за разликата до 1 097,45 евро, решението следва да бъде потвърдено;
следва да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлен искът за изискуема
комисионна за управление в размер на 98,56 евро, за периода от 15.06.2013г. до
14.06.2014г. и за тази сума искът да бъде уважен.
По разноските:
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта
му за разноските с оглед настоящия
резултат.
При този изход на делото дължимите по съразмерност
разноски по делото, са както следва:
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в
размер на 3 250.71лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК пред първата инстанция, ищецът е посочил
разноски в размер на 1867,71лв. - ДТ и 600лв. -
възнаграждение за вещи лица; юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 331лв.
– или общо 5 798,71лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК по в.т.д. №776/2016г. по описа на ПАС, ищецът е сторил разноски в размер на
390,18лв. – ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1100лв. или общо – 1 490,18лв.
Пред касационната инстанция ищецът /ответник по
касационната жалба/ е претендирал разноски 300лв. - юрисконсултско
възнаграждение /което следва да бъде присъдено с оглед разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
При настоящето въззивно производство „Р.Б.“ ЕАД
представя списък на разноските по чл.80 от ГПК за сумите 250лв. –
възнаграждение за вещо лице и 450лв. - юрисконсултско възнаграждение /което
следва да бъде присъдено с оглед разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ/ - или общо – 700лв.
Или „Р.Б.“ ЕАД е сторило разноски в производството по
делото – общо в размер на 11 539,60лв.
При това положение съразмерно с уважената част от
исковите претенции Ж.Т. следва да заплати на „Р.Б.“ ЕАД общо разноски в размер
на 11 361,38лв. /за заповедното производство и исковото производство пред
всички инстанции/.
Съгласно представения списък на разноските пред
първата инстанция Ж.Т. и Т.Т. са посочили разноски: 8 136лв. - адвокатско
възнаграждение, 300лв. - възнаграждение за вещи лица, 3 820лв. - ДТ по
насрещен иск, или общо 12 256лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК по в.т.д. №776/2016г. по описа на ПАС Ж.Т. и Т.Т. са посочили разноски 3
558,55лв. - ДТ.
Тъй като разноските са сторени общо от Ж.Т. и Т.Т.,
следва да се приеме, че същите са поравно или тези, сторени от Ж.Т. пред
първата инстанция са 6 128лв., а по в.т.д. №776/2016г. по описа на ПАС –
1 779,26лв. или общо – 7 907,26лв.
Пред касационната инстанция Ж.Т. и Т.Т. са сторили
разноски, както следва: 30лв. – за касационно обжалване и 1 910лв. – за
разглеждане на касационната жалба ,
съгласно указанията, дадени с определение №104/02.03.2018г. по т.д.
№1607/2017г. на ВКС, от които – 40лв. – общо от двамата и 1 870лв. – от Ж.Т..
Или сторените разноски от Ж.Т. пред касационната инстанция са в размер на 1 905лв.
/15лв. +1 870лв.+ 20лв./.
При настоящето въззивно производство Ж.Т. е сторила
разноски 250лв. – възнаграждение за вещо лице.
Или Ж.Т. е сторила разноски в производството по делото
– общо в размер на 10 062,26лв.
При това положение съразмерно с отхвърлената част от
иска „Р.Б.“ ЕАД следва да заплати на Ж.Т. разноски в размер на 155,40лв. /за
исковото производство пред всички инстанции/.
В депозирана при настоящето разглеждане на делото от „Р.Б.“
ЕАД молба-становище – вх.№3276/16.04.2019г., се съдържа възражение по чл.78
ал.5 от ГПК – за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Такова възражение е заявено и при предходното въззивно
производство. Както в производството по в.т.д. №776/2016г., така и в настоящето
въззивно производство, насрещната страна не е претендирала, съответно – не е
сторила разноски, представляващи уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, а само разноски, представляващи ДТ за въззивно обжалване и
разноски за възнаграждение на вещо лице.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №248/03.08.2016г., постановено по търг. д. №44/2015г.
по описа на окръжен съд Стара Загора, в
частта, с която е уважен предявеният
от „Р. /Б./“ ЕАД с ЕИК ., против Ж.С.Т. ЕГН ********** установителен иск по чл.422 от ГПК, като е прието за установено по отношение на Ж.Т. съществуването на изискуемо парично задължение /в
условията на солидарност с Т.Т./ за сумата над 42 048,52евро до
42 153,23евро – главница по Договор за банков кредит от 20.06.2008г. и
анексите към него, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2014г. - датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р. /Б./“ ЕАД с ЕИК .., против Ж.С.Т.
ЕГН ********** установителен
иск по чл.422 от ГПК за сумата над
42 048,52евро до 42 153,23евро – главница по Договор за банков кредит
от 20.06.2008г. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от
07.11.2014г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата - за която сума са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№4671/2014г. по описа
на РС-Стара Загора, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №248/03.08.2016г., постановено по търг. д. №44/2015г.
по описа на окръжен съд Стара Загора, в
частта, с която е уважен предявеният
от „Р. /Б./“ ЕАД с ЕИК., против Ж.С.Т. ЕГН ********** установителен иск по чл.422 от ГПК, като е прието за установено по отношение на Ж.Т. съществуването на изискуемо парично задължение за
сумата от 42 048,52евро - главница по Договор за банков кредит от 20.06.2008г.
и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2014г. -
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане
на сумата - за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№4671/2014г. по описа на РС-Стара Загора.
ОТМЕНЯ решение №248/03.08.2016г., постановено по търг. д. №44/2015г.
по описа на окръжен съд Стара Загора, в
частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Р. /Б./“ ЕАД с ЕИК ., против Ж.С.Т. ЕГН ********** установителен иск по чл.422 от ГПК за: изискуема редовна лихва в
размер на 4 397,91 евро, начислена за периода от 15.08.2013г. до
07.10.2014г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 464,73 евро, начислена за периода от
15.09.2013г. до 06.11.2014г.; изискуема комисионна за управление в размер на
98,56 евро, за периода от 15.06.2013г. до 14.06.2014г. по Договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анексите
към него, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2014г. - датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумите -
за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№4671/2014г. по описа на
РС-Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.С.Т. ЕГН ********** дължи
на „. /Б./“ ЕАД с ЕИК.,
изискуема редовна лихва в размер на 4 397,91 евро, начислена за периода от
15.08.2013г. до 07.10.2014г. включително; изискуема наказателна лихва в размер
на 464,73 евро, начислена
за периода от 15.09.2013г. до 06.11.2014г.; изискуема комисионна за управление
в размер на 98,56 евро, за периода от 15.06.2013г. до 14.06.2014г. по Договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анексите
към него, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2014г. - датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумите -
за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№4671/2014г. по описа на РС-Стара
Загора.
ПОТВЪРЖДАВА решение №248/03.08.2016г., постановено по търг. д. №44/2015г.
по описа на окръжен съд Стара Загора, в
частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Р /Б./“ ЕАД с ЕИК ., против Ж.С.Т. ЕГН ********** установителен иск по чл.422 от ГПК, за сумата над 464,73 евро до
1 097,45 евро - изискуема наказателна лихва, начислена за периода от
15.09.2013г. до 06.11.2014г. по Договор
за банков кредит от 20.06.2008г. и анексите към него, ведно със законната лихва,
считано от 07.11.2014г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите - за които суми са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№4671/2014г. по описа на РС-Стара Загора.
ОТМЕНЯ решение №248/03.08.2016г., постановено по търг. д. №44/2015г.
по описа на окръжен съд Стара Загора, в
частта за присъдените разноски на страните за
заповедното и първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Ж.С.Т. ЕГН ********** да заплати на „Р. /Б./“ ЕАД с ЕИК .. разноски
общо в размер на 11 361,38лв. - за заповедното производство и
исковото производство пред всички инстанции.
ОСЪЖДА „Р. /Б../“ ЕАД с ЕИК .. да заплати на Ж.С.Т. ЕГН ********** разноски общо в размер на 155,40лв. - за
исковото производство пред всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните а в частта, имаща характер на определение – в едноседмичен
срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: