РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500638 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А. Г. Г., в
качеството му на баща и законен представител на малолетния И. А. Г. и на В. А. Г. –
непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща А. Г. Г. – чрез адв. Вълева, срещу
Решение №39/22.03.22г., постановено по гр.д.№1471/21г. по описа на Районен съд
Карнобат, с което са отхвърлени исковете на въззивниците, за осъждане на ответницата
Е. В. Г., да заплаща месечна издръжка за непълнолетното дете на страните В. А. Г., над
сумата от 162.50 лева, до предявения размер от 200.00 лева; за осъждане на
ответницата да заплаща месечна издръжка за малолетното дете на страните И. А. Г.,
над сумата от 162.50 лева, до предявения размер от 200.00 лева.
При обсъждане на социалния доклад и доказателствата, относно здравословното
състояние на майката, въззивникът излага подробни съображения, че
първоинстанционния съд не е аргументирал изводите си досежно размера на
издръжката, възложена на майката. Претендира отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер.
Въззиваемата – ответник Е. В. Г. не представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба. С писмена молба заявява становище заявява, че
здравословното й състояние и грижите й за третото дете на страните – С., не й
позволяват да дава издръжка в размер, по-висок от минималния, определен от закона.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след преценка на представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи, чийто брак е сключен на 29.08.2014г. От съжителството
им преди брака на 06.02.20089г. е родено детето В., на 11.11.2011г. – детето С. и на
1
18.02.2014г. – детето И.. Не се спори, че съпрузите са във фактическа раздяла и бащата
А.Г. отглежда и се грижи за децата В. и И., а майката Е.Г. – за детето С..
Ищецът твърди, че майката не се грижи и не заплаща издръжка за децата И. и
В., които са ученици съотв. в шести и първи клас. Претендира осъждането й да заплаща
месечна издръжка за всяко от децата, в размер на 200 лева.
Ответницата представя писмен отговор на исковата молба, с който излага
фактически твърдения за живота на съпрузите. Заявява, че е в недобро здравословно
състояние, поради нанесен й от съпруга побой, че не работи по трудово
правоотношение и няма доходи.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото
доказателства, намира, че същото е като краен извод правилно и законосъобразно.
Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272
ГПК.
В допълнение следва да се каже: Съгласно нормата на чл.143 ал.2 СК,
“Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”. Съобразно
разпоредбата на 142 СК, размерът на издръжката следва да се съобрази с две
кумулативно изискуеми предпоставки: нуждите на издържания и възможностите на
издържащия да я осигурява, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от
размера на минималната работна заплата. Към датата на постановяване на
първоинстанционното решение, размерът на минималната работна заплата е 650 лева.
Считано от 01.04.22г., същият е в размер на 710 лева. Следователно законовият размер
на минималната издръжка от тази дата е 177.50 лева.
В настоящия случай детето В. е на 14 години, а детето И. – на 8 години. За да се
постанови заплащането на издръжка в по-висок от минималния размер, следва да се
установи и възможност на дължащия родител да дава такава. От представените по
делото доказателства не се установява ответницата да има такава възможност – същата
е безработна, а от представените и във въззивното производство медицински
документи – епикризи е видно, че същата не е в добро здравословно състояние,
въпреки че е в работоспособна възраст. Същата се грижи и за третото дете на страните
– С..
Ето защо, при отчитане на нуждите на децата, възможностите на майката и
размера на минималната работна заплата от 01.01.2022г. – една седмица след
постановяване на първоинстанционното решение, Бургаският Окръжен намира, че
размерът на издръжката за всяко от децата, определен от районният съд следва да бъде
изменен, считано от 01.04.2022г., при отчитане на новонастъпилите факти и
обстоятелства до приключване на делото, както изисква нормата на чл.235, ал.3 ГПК, а
именно – увеличаване размера на минималната работна заплата. Така размерът на
издръжката за всяко от двете деца следва да бъде определен на 177.50 лева.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено,
като за периода след 01.04.22г., размерът на издръжката за децата следва да бъде
увеличен.
Въззиваемият не претендира присъждане на разноски.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №39/22.03.22г., постановено по гр.д.№1471/21г. по описа
на Районен съд Карнобат, в частта, досежно издръжката на децата И. А. Г. и В. А. Г.,
считано от 01.04.2022 година И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Е. В. Г. ЕГН********** от ***, следва
да заплаща на децата И. А. Г. егн**********, чрез неговия баща и законен
2
представител А. Г. Г. ЕГН ********** и на В. А. Г. ЕГН **********, със съгласието на
неговия баща А. Г. Г., като СЧИТАНО ОТ 01.01.2022 година, я увеличава от 162.50
лева на 177.50 лева ЗА ВСЯКО ДЕТЕ.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3