Присъда по дело №1051/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 97
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20214430201051
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 97
гр. ***, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
СъдебниАНЕТА ИЛИЕВА ПОПОВА

заседатели:ПАВЛИН ХРИСТОВ ХРИСТОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
и прокурора Дияна Любенова Илиева-Стоянова (РП-***)
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Наказателно дело
от общ характер № 20214430201051 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. СТ. К. - роден на *** година в гр.***,
живее в с. ***, обл. ***, ***, *** гражданин, с основно образование, женен,
не работи, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 21.01.2020
година в село ***, обл. ***ска, в условията на повторност държал акцизни
стоки - 81.045 кг. фино нарязан тютюн за пушене по смисъла на чл.12, ал. 1, т.
1 и т. 3 от Закона за акцизните и данъчните складове, когато такъв се изисква
по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят
не е маловажен и пазарна стойност на държаната акцизна стока без бандерол
е 16 209.00 лева, а размерът на причинената вреда на Републиканския бюджет
от невнесения акциз възлиза на 12 318.84 лева - престъпление по чл. 234, ал.
3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 234, ал.
3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание
четири години лишаване от свобода, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3
1
ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. ІІІ НПК подсъдимия М. СТ. К., със
снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски в
размер на 922,08 лева, от които 360,00 лева по сметка на Районен съд - *** и
562,08 лева по сметка на ОД на МВР – ***.
ОТНЕМА на основание чл. 234, ал. 5 НК в полза на държавата
веществените доказателства – 81.045 кг. тютюн за пушене, на съхранение в
ТБ на ОДМВР - *** /КАТ/, като ПОСТАНОВЯВА унищожаването им.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред ***ски Окръжен
съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №97/17.12.2021г., постановена по НОХД №1051/2021г. по
описа на РС-***.

***ската районна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия М. С. К.
от с. ***, обл. *** с ЕГН ********** за това, че на 21.01.2020 година в село ***, обл.
***ска, в условията на повторност държал акцизни стоки - 81.045 кг. фино нарязан тютюн за
пушене по смисъла на чл.12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за акцизните и данъчните складове,
когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове,
като случаят не е маловажен и пазарна стойност на държаната акцизна стока без бандерол е
16 209.00 лева, а размерът на причинената вреда на Републиканския бюджет от невнесения
акциз възлиза на 12 318.84 лева - престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1 НК.
Представителят на РП-*** поддържа обвинението срещу подсъдимия М. С. К. за
извършено престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Счита същото за
доказано по категоричен и несъмнен начин с оглед събраните по делото доказателства.
Излага подробни доводи в подкрепа на обвинителната теза. Моли съда да постанови
осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при
условията на чл. 54 от НК, като счита, че подходящо се явява наказание лишаване от
свобода в размер на около две години и половина, което да бъде изтърпяно от подсъдимия
при първоначален общ режим. Посочва, че наказанието лишаване от права е неприложимо
по отношение на подсъдимия К., тъй като същият не притежава такива. Моли на осн. чл.
234, ал.3 от НК предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата.
Защитникът на подсъдимия М. С. К. - адв. М.Л. от АК-*** пледира за постановяване
на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му. Взема становище, че от
събраните в хода на проведеното наказателно производство доказателства не може да се
направи обоснован и категоричен извод, че подсъдимият К. е автор на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт, като излага собствена интерпретация
на събраните в хода на проведеното наказателно производство доказателства. Моли съда да
постанови присъда, с която да признае подзащитния му за невинен и го оправдае по
повдигнатото му от РП-*** за извършено престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 НК.
Подсъдимият М. С. К. поддържа изразеното от защитниците му становище. При
осигуреното му от съда право на последна дума завява: „Не се признавам за виновен, тъй
като тютюнът не е мой“.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
1
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият М. С. К. е роден на 09.10.1968 година в гр.***, живее в с. ***, обл. ***,
***, *** гражданин, с основно образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
С Определение, постановено по НОХД№ 2100/2015 година по описа на PC ***,
състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което подсъдимият К.
се признал за виновен в извършено престъпление по чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 28,
ал.1 от НК /ред. към бр. 26 от 2010 г./, за което му било наложено наказание лишаване от
свобода в размер на една година и три месеца, изпълнението на което било отложено на
основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години и шест месеца. Определението
влязло в сила на 08.10.2015 година.
Подсъдимият К. живеел в село ***, обл. ***ска, на адрес: ул. „***, заедно със
семейството си.
На 21.01.2020 година в село ***, ***ска област, на горепосочения адрес,
подсъдимият К. държал акцизни стоки без бандерол, а именно - раздробен тютюн за пушене
с общо тегло 81.045 кг., разпределен в осем броя черни полиетиленови чували. Същите ги
съхранявал в двора зад къщата.
На същата дата /21.01.2020 година/ по утвърден план, във връзка с получена
оперативна информация, била осъществена операция по линия „Акцизни стоки без
бандерол” от служителите на реда, които извършили проверка на адреса на който живеел
подсъдимият К., а именно: с. ***, обл. ***ска, ул. „***. При пристигането им на адреса, те
сигнализирали за присъствието си, но никой не се показал от къщата. През това време
подсъдимият К., когато ги забелязал, веднага започнал да прехвърля държаните от него
чували в съседния двор, който бил с административен адрес: с. ***, ул. „*** и обитаван от
свидетелката Д.. Свидетелите Б. и Г. влезли през отворена врата в прилежащия двор към
къщата на подсъдимия К., като след като я заобиколили, видели как последният прехвърля
през оградата последния черен чувал в съседния двор. Свидетелите погледнали през
оградата и видели в двора на свидетелката Д. осем броя чували, които при падането си се
скъсали, а от тях се подавал нарязан тютюн.
Полицейските служители докладвали за случая и запазили местопроизшествието. На
мястото пристигнала дежурната оперативно - следствена група от Сектор „Противодействие
на икономическата престъпност”. В условия на неотложност било извършено претърсване в
имота, находящ се на ул. „***, при което е намерено в барака зад къщата, малко количество
нарязана листна маса с мирис на тютюн, пръсната на земята. Извършено е претърсване и в
2
съседния двор, находящ се на ул. „***, където са намерени и иззети изхвърлените през
оградата от подсъдимия К. осем броя чувала с тютюн с общо тегло 81.045 кг. Първоначално
за иззетата акцизна стока, подсъдимият К. отрекъл да е негов. Впоследствие пред свидетеля
Г. признал, че го е държал, малко след това отново променил тезата си пред органите на
реда, а именно, че не е негов, като започнал да твърди, че е на свидетеля П.Ю..
Протоколите за претърсване и изземване били одобрени по съответния процесуален
ред - с Разпореждане № 214 от 22.01.2020 година по ЧНД №149/2020 година по описа на
Районен съд - *** и с Разпореждане № 215 от 22.01.2020 година по ЧНД №150/2020 година
по описа на Районен съд - ***.
По случая било образувано досъдебно производство.
Била назначена физико-химична експертиза като видно от заключението по същата,
представената за изследване тревиста маса представлява годен за консумация нарязан
тютюн, който потребителите могат да използват за направа на цигари и е тютюнево изделие.
Изследваната проба може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попада в
определението за „Тютюн за пушене /за лула и цигари/“ по смисъла на чл.12, ал.1, т.З от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
По досъдебното производство била назначена и съдебно-стокова експертиза, като от
заключението на вещото лице по същата, общото тегло на тютюна, а именно 81.045 кг. е с
пазарната стойност 16 209.00 лева към датата на деянието, а размерът на причинената вреда
на Републиканския бюджет от не внесения акциз за това количество тютюн, към датата на
деянието, възлиза на 12 318.84 лева.
Били назначени и три броя дактилоскопни експертизи.
По случая е образувано и проведено досъдебно производство.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен
начин въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства и доказателствени средства, събрани
в хода на досъдебното производство и съдебното следствие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Д. Пл. Гр. /дадени лично пред
настоящия съдебен състав и дадените такива в хода на проведеното досъдебно производство
и прочетени в хода на съдебното следствие на осн. чл. 281, ал.5 вр. с чл. 281, ал.1, т.2 от
НПК/ , Б. Н. Б. /дадени лично пред настоящия съдебен състав и дадените такива в хода на
проведеното досъдебно производство и прочетени в съдебното следствие по делото на осн.
чл. 281, ал.4 вр. с чл. 281, ал.1, т.2 от НПК/, Б. Б. Б., М. Д. Д., като логични, убедителни,
3
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите пресъздават свои преки и
непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. По делото не са налице
обстоятелства поради които свидетелите от тази група биха могли да се считат предубедени
или заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свидетелите Г., Б. и Б. изясняват
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъпното деяние като по
категоричен начин посочват, че деянието е извършено около 09:30 часа 21.01.2020 година в
с. *** от подсъдимия М.К.. Тези свидетели пресъздава свои преки и непосредствени
впечатления, според които на инкриминираните дата и място в качеството си на полицейски
служители при изпълнение на служебните си задължения извършили проверка по сигнал за
държане и разпространение на акцизни стоки без бандерол в ползвания от подсъдимия имот,
находящ се на ул. „*** в с. ***. Посочват, че пристигайки до портата на двора на къщата
извикали, че влиза полиция, но никой от обитателите не се показал, след което влезли през
металната дворна врата на имота и по алея, минаваща покрай жилищната сграда се насочили
към задния двор откъдето се чувал шум. Там свидетелите Г. и Б. лично видели подсъдимия
М.К. да хвърля полиетиленов чувал през оградата в съседния двор, в който се намирали 2
бр. жилищни сгради ползвани съответно от свидетелките М. Д. Д. и Ив. М. К.. Свидетелят Г.
погледнал през оградата и забелязал, че точно долу в съседния двор непосредствено до
оградата имало базраборно разпилени черни полиетиленови чували, като единият от тях бил
се бил „пръснал“ и около него имало разпиляна растителна маса приличаща на тютюн. В
подкрепа на това негово твърдение е информацията закрепена в съставения по реда на НПК
Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи от 21.01.2020г., ведно с
придружаващия го фооталбум. Посочените по-горе свидетели споделят и свои възприятия,
според които в малко помещение, тип барака, намиращо се в дворния имот на подсъдимия и
долепено до къщата видели пликове, чанти и остатъци от жълто-кафява нарязана листна
маса с мирис на тютюн. От показанията на свидетелката М. Д. Д. се установява, че същата
забелязала черните полиетиленови пликове с наподобяващо тютюн съдържание след
полицейската проверка. Описва местоположението им с думите: „бяха до неговата ограда
/на подсъдимия/, но в моя двор…имаше май един скъсан“. Твърди, че около 09-10 часа на
инкриминираната дата спяла в дома си, но била събудена от полицейски служител, който я
попитал за собствеността на черните полиетиленови чували в двора и, които тя видяла едва
тогава. Категорично отхвърля възможността да не ги е забелязала преди това, като в
подкрепа на този извод споделя, че предишния ден /20.01.2020г./ е била в дома си и излизала
понякога на двора да пие кафе.
Съдът обсъди и показанията на свидетелите П.В. Ю. /изложени устно и
непосредствено пред настоящия съдебен състав и дадените такива в хода на проведеното
досъдебно производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал.4,
4
вр. с чл. 281, ал.1, т.1 от НПК/, Ив. М. К. и П. Г. К., като намери същите за неубедителни,
нелогични, непоследователни и дадени от лица, които поради наличие на семейна връзка
или приятелски взаимоотношения с подсъдимия са повлияни във висока степен. Съдът
констатира съществено противоречие между показанията на свидетеля П.В. Ю. дадени в
хода на досъдебното производство и изложените устно и непосредствено пред настоящия
съдебен състав. В прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. с чл. 281, ал.1, т.1
от НПК показания, свидетелят Ю. твърди, че узнал за извършваната проверка в имота на
подсъдимия и незабавно отишъл като заявил пред полицейските служители, че тютюна е
негов, че преди това го закупил от „едни“ момчета и платил на подсъдимия, за да го остави в
неговата къща. Посочва, че тютюна оставил „отзад в двора на М.“. В хода на проведеното
съдебно следствие свидетелят Ю. излага диаметрално противоположна версия, според която
имал уговорка със свидетелката И.П. К. да и намери тютюн, който да пакетират и продадат
на пазара. Твърди, че в двора на свидетелката К. нямало място за извършване на
пакетирането и да оставят чувалите на закрито помолил подсъдимия да ги остави в неговия
двор. Посочва, че на 20.01.2020г.около 5-6 часа когато било тъмно „едни момчета“ докарали
тютюна и го оставили пред къщата на подсъдимия, а свидетелят лично занесъл един от
чувалите в двора на М.К., а останалите прибрал в двора на свидетелката И.К.. Заявява, че
първоначално е посочил, че когато разбрал за извършваната полицейска проверка веднага
отишъл на място и заявил, че тютюнът е лично негово, защото не искал да създава
притеснения на свидетелката И.К., която се грижела за тежко болния си съпруг-твърдение
напълно различно от изложеното в показанията дадени от този свидетел в хода на
досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. с чл. 281,
ал.1, т.1 от НПК. Освен, че показанията на свидетеля П.Ю. са вътрешно противоречиви и
неубедителни, то същите не се подкрепят и от доказателствения материал по делото, поради
което съдът не дава вяра, както на показанията му дадени лично и непосредствено пред
настоящия съдебен състав, така и на дадените в хода на досъдебното производство,
прочетени и приобщени по съответния процесуален ред.
Съдът обсъди и прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. с чл. 281, ал.1,
т.5 от НПК показания на свидетелката А.М.К.. като констатира, че в по-голямата си част не
възпроизвеждат впечатления относно релевантни за случая факти. Тази свидетелка няма
преки и непосредствени възприятия относно механизма на извършеното деяние, респ.
относно неговото авторство. Единствено в частта в която свидетелката А.К. посочва, че при
извършената проверка освен полицейските служители, присъствали нейните родители
/подсъдимият М.К. и свидетелката П.К./ и свидетелят П.Ю., като чула, че на въпроса на
проверяващите: „На кого е тютюна?“ последният заявил, че е негов съдът приема с доверие
като обективни и убедителни.
5
Съдът обсъди показанията на свидетелката П. Г. К. като намери, че същите са
повлияни изцяло от близката семейна връзка с подсъдимия /съпруга/съпруг/ и поради това
не следва да бъдат кредитирани с доверие. Тази свидетелка заявява, че е в съда, за да
свидетелства, че два дни преди извършената в дома и полицейска проверка свидетелката
И.К. помолила /нея и съпруга и/ да работи у тях като пакетира тютюн. Твърди, че и
разрешили, тъй като в задния двор на дома им имало барака, а двора на свидетелката И.К.
бил открит. Заявява, че нямала уговорка за това със свидетеля П.Ю. и че по време на
проверката не казала на полицейските служители, че тютюнът не е на свидетеля Ю., а на
свидетелката И.К., тъй като никой не я питал за това. Съдът намира, че отговорите на
поставените и от страните въпроси на свидетелката П.К. са нелогични, уклончиви и
неубедителни. Безспорно от обсъдените по-горе показания на свидетелката А.К. е че
полицейските служители попитали на кого е тютюна в присъствието на подсъдимия, на
свидетеля Ю. и на свидетелката П.К., която не посочила определено лице, а запазила
мълчание.
Съдът внимателно обсъди показанията на свидетелката Ив. М. К. като намери, че
същите са непоследователни, неубедителни и повърхности. В голяма част представляват
преразказ на факти, които не е възприела лично, а са и били описани от други лица, респ.
съдържат предположения, както например свидетелката заявява: „Вечерта сигурно го е
докарал и го е хвърлил в моя двор, като един чувал оставил в тяхната барака, за да може на
другия ден да го пакетираме и да го изкараме на пазара да го продаваме“. Твърди, че
помолила свидетеля П.Ю. да намери тютюн, който да пакетират в двора на подсъдимия, тъй
като нейния бил открит. Твърди още, че получила съгласие от подсъдимия и съпругата му, а
свидетелят Ю. приел да набави определено количество тютюн. Според тази свидетелка
идеята била тя да помага в пакетирането, а след продажбата на тютюна да разпределят
печалбата със свидетеля Ю., като възнамерявала да предостави парични средства и на
подсъдимия. Съдът намира за необективно и нелогично твърдението на свидетелката И.К.,
че черните полиетиленови чували /с изключение на един/ били поставени в нейния двор
предвид факта, че същата предварително получила съгласието на подсъдимия и съпругата
му да бъдат прибрани в техния двор, тъй като нейния бил „отграден и се вижда всичко“, за
което бил уведомен и свидетелят Ю.. Именно поради това съдът не дава вяра на показанията
и в тази им част. Съдът намира за неистинско и твърдението на свидетелката И.К., че е
присъствала по време на извършване на проверката от полицейските служители, тъй като е
изолирано и опровергано изцяло от показанията на свидетелите Б.Б., Б.Б., Д.Г.в и А.К., а
така също и от резултата от проведените очни съставки в съдебно заседание на 08.12.2021
година. Преценявайки показанията на свидетелката И.К. съдът констатира, че същите са
необективни и дадени единствено от желание да съдейства на защитната теза по делото с
6
цел избягване на наказателна отговорност на подсъдимия М.К..
Съдът прие като обективни и убедителни показанията на свидетелите Й. Хр. Ж. и
Сп. М. Сп.. От същите се установява, че свидетелят С. извършвал търговска дейност в
района на кооперативния пазар в гр. *** и във връзка с нейното осъществяване ползвал
полиетиленови чували, от които продавал на свидетеля Ж., а последния от своя страна с цел
печалба препродавал на различни лица в с. ***. Изяснява се също така, че свидетелят Ж. и
подсъдимият се познавали. В подкрепа с показанията на тези свидетели е заключението на
вещото лице С. по една от общо трите назначени входа на досъдебното производство
съдебно дактилоскопни експертизи, според което една от дактилоскопните следи, открита
върху черния полиетиленов чувал, обозначен като обект №2 е оставена от палец на дясна
ръка на лицето Й. Хр. Ж..
Съдът обсъди дадените от подсъдимия М. С. К. обяснения, като отчете, че същите
освен доказателствено средство, са и средство на защита. След като съпостави и прецени
същите с останалия събран по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав
намери, че същите са изолирани и нелогични, поради което са израз единствено на
предприетата защитна теза и не следва да бъдат кредитирани с доверие. Съдът намира за
нелогични и неубедителни твърденията на подсъдимия, че в двора му имало само един
чувал, който изхвърлил през оградата по изложените по-горе съображения при преценка
показанията на свидетелката И.К.. Както свидетелката И.К., така и подсъдимият твърдят, че
предварително подсъдимият разрешил в двора му да бъде съхраняван и обработван тютюн с
цел продажба, тъй като двора на свидетелката И.К. бил открит и всичко се виждало.
Нелогично е разполагането на полиетиленовите чували на открито в двора на И.К. предвид
тяхното съдържание – тютюн и опасността качеството му да бъде съществено влошено с
оглед влиянието на характерните за месец януари зимни, атмосферни условия. Видно от
Протокола за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение
от 21.01.2020г., който е съставен по съответния процесуален ред и се явява годно
доказателствено средство за извършените действия, за реда по който са извършени и за
събраните доказателства е че в съседния на имота на подсъдимия двор са били намерени,
описани, иззети и предявени на поемните лица 8 броя черни полиетиленови чували,
съдържащи нарязана суха жълто-кафява листна маса с мирис на тютюн и с тегло, конкретно
посочено. Видно от придружаващия цитирания протокол фотоалбум е че осемте броя черни
полиетиленови чували са били нахвърляни в безпорядък, което създава основателно
съмнение в истинността на поддържаната от защитата теза, че същите предварително били
занесени от свидетеля Ю., а подсъдимият прехвърлил през оградата само един от тях, респ.
обуславя единствения възможен извод, съответстващ на обсъдените показания на
свидетелите Д. Пл. Гр., Б. Н. Б. и Б. Б. Б. които ясно са чули идващия от задния двор на
7
имота на подсъдимия шум от падащи предмети и лично са възприели момента, в който
подсъдимият К. прехвърлил и последния чувал.
В подкрепа на обсъдените по-горе гласни доказателства са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: 2 броя Протоколи за претърсване и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 21.01.2020 година, ведно с
придружаващите ги фотоалбуми; Протокол за извършена проверка в помещение без
съгласие на собственика или обитателя в тяхно отсъствие; Протокол за вземане на образци
за сравнително изследване от 12.06.2020г.; Докладна записка от МлПИ П. Георгиев; 4бр.
Справка за съдимост на подсъдимия М. С. К., издадени от БС при РС-***; Справка за
съдимост на П. Г. К.; Писмо от 15.12.2021г. на Кмета на Община-***, прочетените по
съответния процесуален ред Протоколи за разпит на свидетелите Д. Пл. Гр., Б. Н. Б., П. В.
Юл., А.М.К...
Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице И.П. по назначената и
изслушана съдебна физико-химична експертиза като компетентно изготвено от вещо лице с
необходимите знания и опит в конкретната област. От същото се установява, че
представената за изследване тревиста маса представлява годен за консумация нарязан
тютюн, който потребителите могат да използват за направа на цигари и е тютюнево изделие.
Изследваната проба може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попада в
определението за „Тютюн за пушене /за лула и цигари/“ по смисъла на чл.12, ал.1, т.З от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Съдът приема с доверие и заключението по назначената и изслушана и съдебно-
стокова експертиза като обективно и неоспорено от страните, според което: общото тегло на
тютюна, а именно 81.045 кг. е с пазарната стойност 16 209.00 лева към датата на деянието, а
размерът на причинената вреда на Републиканския бюджет от не внесения акциз за това
количество тютюн, към датата на деянието, възлиза на 12 318.84 лева.
Съдът обсъди и заключенията по назначените и изслушани 3 бр. съдебно-
дактилоскопни експертизи, като намери, че същите не допринасят за доизясняване на
фактическата обстановка по делото. Видно от заключенията на вещото лице С. е че по
представените за изследване 8 бр. черни полиетиленови чували, съдържащи нарязана жълто-
кафява листна маса с мирис на тютюн, иззети при извършеното на 21.01.2020г. претърсване
и изземване от дворно място на адрес: с. ***, ул. „*** има наличие на 2 бр. годни за
идентификация дактилоскопни следи, от които 1 бр. върху черния полиетиленов чувал,
обозначен като обект №2 и 1 бр. върху черния полиетиленов чувал, обозначен като обект
№6 не са оставени от: лицата М. С. К., П. В. Юл., А.М.К.., П. Г. К., Сп. М. Сп., Г.С.О.; няма
8
съвпадение с нито един от въведените до момента отпечатъци от лица от криминалния
контингент в базата данни, а едната от дактилоскопните следи, открита върху черния
полиетиленов чувал, обозначен като обект №2 е оставена от палец на дясна ръка на лицето
Й. Хр. Ж..
От правна страна:
При тази установеност на фактите съдът намира, че подсъдимият М. С. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал. 3, т.
1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, като на на 21.01.2020 година в село ***, обл. ***ска, в
условията на повторност държал акцизни стоки - 81.045 кг. фино нарязан тютюн за пушене
по смисъла на чл.12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за акцизните и данъчните складове, когато
такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като
случаят не е маловажен и пазарна стойност на държаната акцизна стока без бандерол е 16
209.00 лева, а размерът на причинената вреда на Републиканския бюджет от невнесения
акциз възлиза на 12 318.84 лева.
Налице е квалифициращият признак „повторност“, тъй като деянието е осъществено
от подсъдимия К. на 21.01.2020г., след като Определение, постановено по НОХД№
2100/2015 година по описа на PC *** / влязло в сила на 08.10.2015г./, състав на същия съд
одобрил постигнато споразумение, по силата на което подсъдимият К. се признал за
виновен в извършено престъпление по чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК /ред.
към бр. 26 от 2010 г./, за което му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на
една година и три месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 от НК
с изпитателен срок от три години и шест месеца.
Налице е съставомерният от обективна страна признак „немаловажен случай“, тъй
като с оглед значителността на вредните последици и с оглед конкретните обстоятелства се
разкрива една по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпления от същия вид.
Деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал.
ІІ от НК. За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия
случай подсъдимият в условията на повторност държал акцизни стоки - 81.045 кг. фино
нарязан тютюн за пушене по смисъла на чл.12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за акцизните и
данъчните складове, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове, като е знаел, че случаят не е маловажен и причинява вреда на
Републиканския бюджет от невнесения акциз възлизаща на 12 318.84 лева. Подсъдимият е
насочил всичките си усилия към осъществяване на деянието, съзнавайки
общественоопасния му характер и желаейки настъпването на негативния резултат.
9
Престъпният състав по чл. 234, ал. 1 от НК криминализира действията по
"продажба" и "държане" на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон.
Следва да се счита, че под термина "държане" законодателят е имал предвид упражняването
на фактическа власт върху определен вид вещи. Фактическата власт може да бъде
осъществена чрез широк аспект от действия - съхраняване на стоките, укриването им,
преместването им в пространството, предоставянето им на други лица и т.н. Независимо от
различния си характер всички те увреждат в една и съща степен обекта на престъплението.
И тук следва да се посочи, че престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е уредено в глава
шеста, раздел II от НК - негов обект е стопанството, а негов родов обект - отделен стопански
отрасъл. Конкретният предмет на посегателство са обществените отношения, свързани с
плащането на определено публично задължение като предпоставка за продажбата и
държането на даден вид стоки, изброени изчерпателно в Закона за акцизите и данъчните
складове. Лицето, което осъществява престъпния състав на чл. 234, ал. 1 от НК засяга
охранените от правната норма обществени отношения не чрез въздействие върху определен
материален предмет, а чрез осъществяването на фактическа власт върху стоки без да е било
изпълнено уреденото от закона задължение за заплащане на акциз. В тази насока следва да
се има предвид, че държането не е ограничено само до физическото нахождение на стоките у
дееца, а с отношението му към установената фактическа власт, независимо от конкретния
начин, по който тя се упражнява. Следователно, деецът по чл. 234, ал. 1 НК въздейства не
върху стоката, която противоправно държи, а върху дейността на стопанския отрасъл,
насочена към обезпечаване на държавната функция по контрол върху продажбата и
движението на акцизни стоки
Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната
правов ред, слаби морално - волеви задръжки и нисък оценъчен критерий на поведение.
По определяне на наказанието:
При определяне наказанието на подсъдимия К. съдът съобрази санкционната
разпоредба на чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, която предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК.
Съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства: предишните осъждания на
подсъдимия /извън настоящата квалификация/, които не са оказали необходимото
поправително въздействие, лошите характеристични данни и проявената дързост от негова
страна с оглед установения стремеж да заблуди служителите на реда при осъществяваната от
тях операция по линия „Акцизни стоки без бандерол“, предприемайки бързо прехвърляне на
инкриминираните вещи през оградата в съседен двор, както и смекчаващите такива, а
именно: лошото социално положение и липсата на регулярни трудови доходи. Поради
10
изложеното съдът намери, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.
54 от НК в размер малко под средния предвиден от законодателя, а именно 4 години
лишаване от свобода. С оглед гореизложеното, съдът призна подсъдимия М. С. К. за
виновен в това, че на 21.01.2020 година в село ***, обл. ***ска, в условията на повторност
държал акцизни стоки - 81.045 кг. фино нарязан тютюн за пушене по смисъла на чл.12, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от Закона за акцизните и данъчните складове, когато такъв се изисква по закон -
чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят не е маловажен и
пазарна стойност на държаната акцизна стока без бандерол е 16 209.00 лева, а размерът на
причинената вреда на Републиканския бюджет от невнесения акциз възлиза на 12 318.84
лева - престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъди на наказание
четири години лишаване от свобода. На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС съдът постанови
така определеното и наложено наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия К. при
първоначален общ режим.
Съдът не лиши подсъдимия К. от права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК с оглед
обстоятелството, че същият не притежава такива. В този смисъл Решение 244/2012г., II-ро н.
о./.
Съдът намери, че така определеното и наложено наказание лишаване от свобода е
подходящо и ще способства за постигане целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.
По направените по делото разноски:
При този изход на делото и на основание чл. на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК
съдът осъди подсъдимия М. С. К. да заплати направените деловодни разноски в размер на
922,08 лева, от които 360,00 лева по сметка на Районен съд - *** и 562,08 лева по сметка на
ОД на МВР - ***.
Относно веществените доказателства:
На основание чл. 234, ал. 5 НК съдът отне в полза на държавата веществените
доказателства - 81.045 кг. тютюн за пушене, на съхранение в ТБ на ОДМВР - *** /КАТ/, като
постанови унищожаването им.
При тези доводи, съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11