№ 4428
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110107432 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на ************* против **************. Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания
срок е постъпил писмен отговор от последния.
Ответникът прави възражение, че исковата молба е недопустима. Претенция за
неоснователно обогатяване била изключена от иск на деликтно основание по чл. 1 ЗОДОВ.
Освен това бил издаден втори административен акт, с който било разпоредено заплащането
на същата сума, но на друго основание. Възраженията са неоснователни. Искът по чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД не се изключва от иск на деликтно основание, а възражението, че е издаден
втори по ред административен акт, с който било разпоредено заплащането на същата сума,
но на друго основание, е възражение по същество, с което ответникът по кондикционната
претенция заявява, че има основание да задържи сумата – въпрос на основателност на иска,
а не на допустимост.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото и да
насрочи заседание по делото.
Представените от двете страни писмени доказателства следва да бъдат приети.
Не е нужно допускането на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като въпросът за
плащането/удръжката не е спорен.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА заповедното дело към исковото!
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за връщане на исковата молба
1
като недопустима.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът ************* твърди, че изпълнителният директор на ответника
************** издал АУПДВ № *************** от **************** г., с който върху
ищеца било възложено задължение от 390863,17 лв. Административният акт бил отменен с
решение на Върховния административен съд по дело № 7576/2021 г. Междувременно обаче
от ищеца били удържани суми от 1596 лв., които ответникът отказал да възстанови.
Натрупала се за периода 22.02.2022 г.-09.10.2023 г. сумата от 289,15 лв. лихва за забава. За
събиране на вземанията ищецът на 11.10.2023 г. подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, по което било образувано ч.гр.д. № 56486/2023 г., СРС,
161 с-в, като на 27.10.2023 г. била издадена заповед. Длъжникът възразил в срок и след
дадени указания от съда ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 1596 лева, главница, представляваща подлежаща на връщане сума, събрана
принудително по АУПДВ № *************** от **************** г., отменен с решение
на Върховния административен съд по дело № 7576/2021 г., ведно със законна лихва за
период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 289,15 лева, мораторна лихва
върху главницата за период 22.02.2022 г.-09.10.2023 г. Претендира разноски.
Ответникът ************** оспорва исковете. Възразява, че Претенция за
неоснователно обогатяване била изключена от иск на деликтно основание по чл. 1 ЗОДОВ.
Освен това бил издаден втори административен акт, с който било разпоредено заплащането
на същата сума, но на друго основание – решение за налагане на финансова корекция (РФК),
изх. ************ г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът предвид фактическите твърдения на страните и след преценка на
доказателствените искания на страните в обема по чл. 146 ГПК:
НАМИРА, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, т. 3
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване на следните правопораждащи
факти: че е издаден против ищеца от ответника административен акт, по селата на който от
ищеца е удържана процесната сума; че с влязло в сила решение административният акт е
отменен; че ответникът не е възстановил сумата, след покана; период на забавата, размер на
натрупаната мораторна лихва.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване на плащане на претенциите
или на основание за задържане на процесната сума.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че от ищеца
е удържана сумата от 1596 лв. въз основа на АУПДВ № *************** от
**************** г., който е бил отменен с решение на Върховния административен съд по
дело № 7576/2021 г.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, като ДАВА
2
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази становище по представените от ответника писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслужване на експертиза.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че доброволното и извънсъдебно
уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.03.2024 г. от
14:00 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът
– с препис от отговора на исковата молба и приложенията.
Определението на подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3