№ 3254
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110207176 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от П. К. К., с ЕГН **********, с адрес: ул. „***** срещу наказателно
постановление № ****г., издадено от началник сектор в ОПП-СДВР, с което на основание
чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Жалбоподателят
поддържа, че е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
към момента на проверка от контролните органи, както и че е извършено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните при издаването на наказателното постановление.
Моли за отмяна на същото.
В съдебно заседание ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. К. К., редовно призован, не се явява и не сочи
уважителни причини.
ВЪЗЗВИВАЕМАТА СТРАНА – ***** Началник сектор при ОПП - СДВР, редовно уведомена
чрез юрк. К., не се явява, не изпраща и представител. Представено е становище от юрк. К., с
което оспорва жалбата, прави искане за потвърждаване на наказателното постановление, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското такова.
След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност намери, че фактическата обстановка се е развила по
следния начин:
На ****** г. около 18:40ч. жалб. К. управлявал лек автомобил марка „*******, с рег. номер:
******, собственост на ****** в гр. София, кв. „********“ с посока на движение от ул.
„********“ към ул. „******“. В. Г. – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР извършил
проверка на лек автомобил марка *******, с рег. номер: ******, управляван от
жалбоподателя. При извършената проверка полицейският служител установил, че МПС е
без сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Същият ден бил
съставен АУАН серия GA ****** за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и издадена
ЗППАМ с номер: 2003. Иззети са като доказателства СУМПС №******** и СРМПС №
1
****** Актът за установяване на административно нарушение бил връчен на жалбоподателя
К. на същия ден, като той подписал акта без възражения, и не депозирал писмени такива в
законоустановения срок.
На ****** г. ******** – началник сектор в ОПП-СДВР издала наказателно постановление №
*****, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 лева за извършено нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на ***** г., а
на ******* г. жалбоподателят депозирал жалба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода
на съдебното следствие доказателствен материал – справка в информационната система на
Гаранционен фонд, справка картон на водача, комбинирана застрахователна полица №
******* “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заповед № ******* г., заповед №
****** г., акт за встъпване в длъжност, заповед № ******* г., пощенски плик,
удостоверяващ датата на изпращане на жалбата.
Съдът кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите
са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. От същите се установяват както факти от процесуално
значение, така и такива свързани с обективната и субективната страна на нарушението.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, при
спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление е
връчено на ***** г., а жалбата е депозирана на ***** г. /първият работен ден, след
великденските празници, видно от печата върху пощенския плик/. Поради изложеното
жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна
по следните съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на
материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни
лица. Според т. 18 от заповед № ******. В. Г., заемащ длъжност младши автоконтрольор, е
компетентен да съставя актове за установяване на административни нарушения по КЗ.
Съгласно т. 1. 3 от заповед № ******* г., началникът на 03 сектор "Административно
обслужване" в ОПП-СДВР е компетентен да издава наказателни постановления за
нарушения на КЗ. Видно от приложената заповед № ***** г. към датата на издаване на
наказателното постановление ***** е била преназначена на длъжност 03 сектор
"Административно обслужване" в ОПП-СДВР, като е встъпила в длъжност на 29.10.2019 г.
Същите са издадени при спазване на установените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове –
тримесечен от откриването на нарушителя за издаването на АУАН и шесмесечен от
съставянето на акта за наказателното постановление.
На следващо място съдът констатира, че са налице реквизитите за акта за установяване на
административно нарушение от чл. 42 от ЗАНН и са спазени процесуалните правила при
съставянето му – актът е издаден в присъствието на жалбоподателя, подписан е от същия,
като са разяснени и правата му за защита. Относно наказателното постановление е валиден
същият извод – то съдържа необходимите реквизити, изведени от чл. 57 ЗАНН и
нарушителят е уведомен за правата му по чл. 79б от ЗАНН.
Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба
от 400, 00 /четиристотин/ лева. По делото е доказано по категоричен и безспорен начин,
че на ****** г. жалб. К. е управлявал лек автомобил марка „*******, с рег. номер: ******,
собственост на ****** без сключена застраховка "Гражданска отговорност" на
2
автомобилистите. С това обективната съставомерност на нарушението е изпълнена, тъй като
жалбоподателят е ползвател на автомобила, а не негов собственик, поради което
административнонаказателната му отговорност правилно е ангажирана в качеството на
лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Такъв договор е сключен видно от писмените
доказателства към административно-наказателната преписка едва след процесната проверка
и именно в резултат на нея, като началният час на покритие на застраховката е 13:17 ч. на
25.07.2024 г.. При служебно извършена справка от съда в информационната система на
Гаранционен фонд се потвърждава обстоятелството, че към ****** г. лек автомобил марка
„*******, с рег. номер: ****** няма сключени застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Валидна застраховка има от 12.12.2023 г. за срок до 11.12.2024 г., която е
прекратена към 28.06.2024 г.. В тази връзка, жалбоподателят не ангажира доказателства в
подкрепа на направените възражения, че към датата на установяване на нарушението,
управляваното от него превозно средство е имало валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Настоящият съдебен състав намира, че в
процесния случай е налице и субективна страна на вмененото нарушение, тъй като жалб. К.
е бил длъжен преди да започне да управлява процесния лек автомобил да се увери, че за
превозното средство има валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, тъй като законодателят е вменил задължение на всеки водач, който
управлява автомобил, независимо от това дали е собственик или не, да носи
неблагоприятните последици, които законът свързва с управлението на автомобил, за който
тази застраховка не е сключена. Жалб. К. е знаел за това свое задължение, но въпреки това е
пренебрегнал установената от законодателя забрана, като е предприел управление на
процесния автомобил, без да има валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Санкционната разпоредба предвижда, че нарушителите по чл. 628, ал. 3 от КЗ се наказват с
наказание "глоба" в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, като размерът е абсолютен, съответно не е точно и
строго определен от закона и не подлежи на преценка.
Относно възражението направено от ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ К. за нарушение на разпоредбата
на чл. 31 от ЗООРПСМ следва да се спомене, че специалният закон не е приложим, тъй като
предметът на делото е административно нарушение на Кодекса за застраховането, а не на
Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, поради и
което диференцираната процедура по този закон е неприложима в настоящето производство.
Относно маловажността на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и т. 4, § 1 от
допълнителните разпоредби на същия е нужно да се изследват начина, времето и мястото на
извършване на нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици,
които в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че
са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същото не разкрива по ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. Противоправното бездействие на жалбоподателя
създава възможност при управление на превозното средство да бъде реализирано
пътнотранспортно произшествие, при което при липса на сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за управлявания от
жалбоподателя автомобил, ако той е виновен за настъпване на транспортния инцидент,
пострадалото лице няма да има възможност да предяви своите претенции към застраховател,
с което се ограничават неговите права. В тази връзка настоящият съдебен състав поддържа
тезата на представителя на наказащия орган, че е спазен принципът за съразмерност на
наказанието спрямо обществената опасност на деянието.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63д от ЗАНН и
чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на СДВР да юрисконсултско
3
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27
"е" от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80, 00 до
150,00 лева. Съобразявайки продължителността на производството и неговата сложност,
съдът намира, че на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер на 80, 00
/осемдесет/ лева.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения и отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за деяние, което е доказано по безспорен начин, с оглед на което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 105
ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **** г., издадено от началник сектор в
ОПП-СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на П. К. К.., с
ЕГН **********, с адрес: ул. „***** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 400, 00 /четиристотин/ лева за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА П. К. К.., с ЕГН **********, с адрес: ул. „***** да заплати на СДВР сумата от 80,
00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4