Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1558/ 21.10.2021
Година Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III
състав, на шести октомври две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар
Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Димитров,
административен характер дело номер 2020 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К.Ж.Д. с ЕГН **********
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001774
от 17.07.2018г., издадена от началник група на сектор "Пътна полиция"
при ОД МВР – гр. Бургас, с която на основание чл.171, т.4 ЗДвП е иззето
свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/.
Жалбоподателят оспорва издадената заповед.
Счита, че заповедта е постановена в производство, в което са допуснати
съществени процесуални нарушения, при липса на фактически и правни основания за
издаването й. Твърди,
че в обстоятелствената част на заповедта не са посочени наказателни
постановления, въз основа на които е наложена принудителната административна
мярка. Моли съда да отмени оспорения административен акт и да присъди
направените съдебно-деловодни разноски. Не ангажира допълнителни доказателства.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена и да му се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник група при
сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – Бургас,
не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Представил е административната преписка по
издаване на оспорения административен акт. При изпращането на жалбата с
преписката на съда, е изразено писмено становище за нейната неоснователност.
Административен съд- Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира
за установено следното :
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа
необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване в
настоящото производство е Заповед № 18-0769-001774 от 17.07.2018г., издадена от
началник група на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – гр. Бургас, с
която на основание чл.171, т.4 ЗДвП е отнето свидетелството за управление на
жалбоподателя К.Д.. В заповедта се сочи, че на жалбоподателя са отнети всички
контролни точки, с влезли в сила наказателни постановления, както следва:
1. Наказателно постановление № 1379/24.06.2005г., влязло в сила на
02.07.2005г., с което са отнети 6 контролни точки;
2. Наказателно постановление № 105261/29.08.2006г., влязло в сила на
16.01.2007г., с което са отнети 2 контролни точки;
3. Наказателно постановление № 4480/08.05.2007г., влязло в сила на
15.10.2008г., с което са отнети 16 контролни точки (л.14, връчено срещу подпис на нарушителя на
07.10.2008г., с отбелязване, че е влязло в сила на 15.10.2008г.);
4. Наказателно постановление № 7243/03.07.2007г., влязло в сила на
15.10.2008г., с което са отнети 10 контролни точки (л.15, връчено срещу подпис на нарушителя на
07.10.2008г., с отбелязване, че е влязло в сила на 15.10.2008г.);
5. Наказателно постановление № 4363/20.03.2008г., влязло в сила на
15.10.2008г., с което са отнети 8 контролни точки (л.16, връчено срещу подпис на нарушителя на
07.10.2008г., с отбелязване, че е влязло в сила на 15.10.2008г.)
Твърди се, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достига до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като
съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая това
е началник-група към ОДМВР-Бургас, с-р "Пътна полиция"-Бургас, на
когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки с т. 1. 4 от заповед рег. № 251з-209/18.01.2017 г. на
директора на ОДМВР-Бургас, вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи (л. 22-23).
В хода
на административното производство не е допуснато съществено процесуално
нарушение, въпреки че административният орган не е изпълнил задължението си по
чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за започналото производство. По силата
на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е
длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това
задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена
в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административния орган действа в условията
на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на
налагане на наказание за извършеното нарушение.
Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, като в
обстоятелствената и́ част се съдържа изрично посочване на издадените
наказателни постановления и отнетите с тях контролни точки на лицето. В
заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК, пред кой
орган и в какъв срок.
Заповедта е постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно
цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички
контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
През различните периоди на спорното
правоотношение са действали Наредба № I-139 от 16.09.2002г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство и нарушенията (отменена) и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г.
за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач
на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат
(отменена). Съгласно двете наредби, отнемането на контролни точки се извършва
въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Наказателните
постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на
съдебен контрол по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд, съгласно препращащата
разпоредба на чл.189, ал.14 (бивша ал.6) от ЗДвП. Съответно по този ред на
контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да
бъдат отнети.
Законодателят, с цел безопасност на
движението, е преценил, че извършването на определен брой и вид нарушения е
основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно
средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е
въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за
определени нарушения. В сега действащия нормативен акт - Наредба №
Iз-2539/17.12.2012г., законодателят е определил максимален размер на
контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните
нарушения - чл.6, ал.1 от Наредба № Iз-2539. Регламентирано е, че контролните
точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление - чл.3,
ал.1 от Наредбата, а според чл.3, ал.2 от същата, „при налагане на наказания за
нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се
отбелязват броят на отнетите и броят на
оставащите контролни точки.“
Следователно, за да е налице релевантно
отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи
преминат ли е максимално допустимия им брой, е необходимо да е установено по
надлежния ред извършването на някое от визираните в чл.4, ал.1 от Наредба №
Iз-1959 или чл.6, ал.1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. (действали при
постановяването на различна част от спорните НП) нарушения. За да е установено
по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното
постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т.е.
влязъл в сила акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това
поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл.64 от ЗАНН
влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не
са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
Едва след осъществяването на някой от
посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила и по
надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на
нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се
установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила е необходимо да
се установи датата, на която то е съобщено на адресата и дали е обжалвано или
не. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в
сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено.
Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган,
съгласно нормата на чл.170, ал.1 АПК.
В конкретният случай по делото, като
неразделна част от обжалваната заповед е приложена справка, сочеща за издадени
на жалбоподателят наказателни постановления в периода
2000г.-2019г. за извършени нарушения по
ЗДвП, видно от която общо са му отнети над 40 контролни точки от първоначално
притежавани 39 к.т. Жалбоподателят твърди, че не са му отнети всички контролни
точки.
С административната преписка по делото са представени
наказателно постановление № 4480/08.05.2007г., влязло в сила на 15.10.2008г., с
което са отнети 16 контролни точки, наказателно
постановление № 7243/03.07.2007г., влязло в сила на 15.10.2008г., с което са
отнети 10 контролни точки и наказателно
постановление № 4363/20.03.2008г., влязло в сила на 15.10.2008г., с което са
отнети 8 контролни точки.
По делото не са представени наказателно постановление
№ 1379/24.06.2005г. и наказателно постановление № 105261/29.08.2006г. По
отношение на първото наказателно постановление се твърди, че е унищожено със
заповед №з-3410/05.12.2012г. на директора на ОД на МВР Бургас, видно от
представеното от ответника писмо с рег.№ 769р-5346/22.05.2018г. (л.10 от
делото), а по отношение на второто наказателно постановление, №
105261/29.08.2006г., от писмо рег.№ 4332р-18796/31.05.2018г. (л.13 от делото),
се установява, че не могат да бъдат предоставени връчванията на хартиен носител,
тъй като същите не са открити.
Наказателните постановления, №
1379/24.06.2005г. и № 105261/29.08.2006г., може и да са били връчени, както
твърди наказващият орган, чрез обжалваната заповед, но за да бъде приет от съда
за правно релевантен факта на връчването е необходимо това да бъде доказано с
допустимите от закона доказателствени средства. Законът изисква - чл.58, ал.1 ЗАНН, връчването да се установи с подпис на нарушителя. Безспорно, подписът
може да бъде положен и на друг документ, стига от него по несъмнен начин да се
установява факта на връчване на конкретното наказателното постановление. В
случая по делото няма доказателства, от които по безспорен начин да се установи визирания в чл.58, ал.1 ЗАНН факт -
връчването срещу подпис на горните 2 наказателни постановления.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от
Наредба № I-157 предвижда, че наказателните постановления се съхраняват до
изпълнение на наложеното наказание, но не по-малко от пет години. Безспорно е,
че петте години са изминали, а дали е изпълнено наказанието, наложено с това
постановление, в процесния случай е ирелевантно. Ал.3 на същата разпоредба
обаче изрично предвижда, че наказателните постановления, в които наред с
наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват
до възстановяването на контролните точки, но не по-малко от пет години. По
делото е безспорно, че отнетите с наказателните постановления контролни точки
не са възстановени - противното би значело да не се отчитат при издаване на
обжалваната заповед. Щом като контролните точки не са били възстановени за
ответника е налице задължение да съхранява преписката по наказателното
постановление. Неизпълнението на това негово задължение лишава съда от
възможността да установи надлежно релевантния факт на връчване и с оглед на
това на влизане в сила на наказателните постановления с пораждане на правните
им последици, в т.ч. отнемането на контролни точки.
Отнетите контролни точки по останалите,
представени от ответника наказателни постановления, описани по-горе в
решението, са общо 34, т.е. не дават основание да се счита, че са изпълнени
предпоставките на чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Представената в хода на съдебното производство
справка за нарушител е само индиция за наличието на фактически основания за
налагането на мярката. Справката не може да замести визирания в чл.58, ал.1 ЗАНН факт на връчване на тези наказателни постановления. Тя не установява по
надлежен начин влизането в сила на наказателните постановления, с които са
отнети контролните точки.
По тези съображения съдът намира, че оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-001774 от
17.07.2018г., издадена от началник група на сектор "Пътна полиция"
при ОД МВР – гр. Бургас, е незаконосъобразен административен акт, като издаден
в противоречие с материалноправни разпоредби на приложимия закон и следва да
бъде отменен.
По изложените съображения и с оглед изхода на
спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани
и доказани в размер на 310 лева, от които 300 лева - платено адвокатско
възнаграждение и 10, 00 лева - държавна такса за образуване на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Административен съд- Бургас,
ІІІ-ти състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0769-001774 от 17.07.2018г., издадена от началник
група на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – гр. Бургас, с която на
основание чл.171, т.4 ЗДвП, на К.Ж.Д. с ЕГН ********** ***, е иззето
свидетелството за управление на МПС /СУМПС/.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи гр.Бургас да заплати в полза К.Ж.Д. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 310лв. (триста и десет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :