Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр.Плевен, 07,09,2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№2516 по описа на съда за 2018
г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, против П.И.Ш., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи на ищеца сумата от 571,88 лева, от които сумата от 519,58 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,01,2016 г. – 30,11,2017 г., и сумата от 52,30 лева, представляваща лихва за
забава за периода 02,03,2016 г. – 04,01,2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №298/2018 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна
енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от
“Т.с.“ ЕООД отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, е с абонатен
№15105. В с.з. процесуалният представител на ищеца – юрк.***, моли съда да
уважи изцяло претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител -
адв.Л.П. от ПАК, в който сочи, че ищеца не е доказал качеството „потребител“ на
ответника; сочи се, че не са представени доказателства за размера на дължимите
суми; оспорва се обема и стойността на доставената топлоенергия; възразено е
срещу привличането на трето лице, като се сочи, че не е ясно на чия страна се
иска привличането му; направено е искане ищецът да бъде задължен да представи
доказателства относно техническата изправност на СТИ – общ водомер и топломер,
монтирани на границата на собственост; оспорват се представените от ищеца
доказателства. В молба, депозирана преди с.з., особения представител на
ответника заявява, че поддържа изложеното в отговора на ИМ.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен
иск с правно основание чл.422 от ГПК с
предмет признаване на установено, че по отношение на ответника съществува
вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото
за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество
топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От приложеното
ч.гр.д. №298/2018 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда
на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за част от процесните
суми.
От представените с ИМ
ксерокопие от Заявление от ответника до ищеца от 22,02,2017 г. и Съобщение от
Община Плевен до ответника се установява, че ответникът е собственик на процесния
имот - жилище в гр.***.
От заключението на ВЛ
се установява, че размера на главницата, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,01,2016 г. до 30,11,2017
г. е в размер на 519,58 лева, а лихвата върху главницата от 519,58 лева от
изискуемостта на отделните плащания за периода от 02,03,2016 г. до 04,01,2018
г. е в размер на 52,30 лева. ВЛ уточнява, че от сумата за главница 109,30 лева
е за отопление с ИРУ, 74,53 лева е сумата за отопление без ИРУ /в банята –
щранг-лира/, 107,71 лева е за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, 168,00 лева
е за БГВ /топла вода/ и 60,04 лева е начислена сума за услугата дялово
разпределение.
От представените и
приети по делото подробни месечни справки, изходящи от третото лице-помагач, касаещи
разпределението на топлинната енергия за процесния имот и период, се
установяват конкретните начисленията по месеци.
От заключението на ВЛ
по изготвената СТЕ се установява, че през процесния период абонатната станция в
блока е работила и в имота на ответника е доставяна топлинна енергия. ВЛ е
установило, че разпределението на топлинната енергия е извършено съгласно
разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването – има начислена топлоенергия за
щранг-лира, отопление с уреди с монтирани топлоразпределители – 3 броя, топла
вода, отчитана с водомер.
При така установеното,
съдът прави следните правни изводи:
На първо място следва
да бъде отбелязано, че доводите на особения представител на ответника за
недоказаност на качеството „потребител“ на ответника са недоказани. От
обсъдените по-горе Заявление /изходящо от самия ответник/ и Съобщение за дължим
данък по категоричен начин се установява, че ответникът е собственик на
процесния имот. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, в актуалната му към периода на
доставката редакция, качеството на
потребител на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване.
По отношение възражението за липса на доставена
топлинна енергия до имота - същото е неоснователно, доколкото от заключението
на ВЛ по СТЕ категорично се установява, че абонатната станция е работила през
процесния период и до имота на ответника е доставяна топлоенергия.
Както от заключението на ВЛ по СТЕ, така и от
представените подробни месечни справки от топлинния счетоводител се установява
и количеството на доставената топлоенергия по отделни компоненти /а от СИЕ
тяхната стойност/, като следва да бъде отбелязано, че същите съвпадат напълно. Ето
защо и това възражение на особения представител на ответника се явява
неоснователно.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в
размер на 120,00 лева за депозит за ВЛ по СИЕ, 100,00 лева за депозит за ВЛ по
СТЕ, 75,00 лева за държавна такса и 200,00 лева за депозит за особен представител.
По отношение на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, съдът
намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство -
уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от
съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно
съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и
изменението на разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената
разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от 100,00
лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски
в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му
заплати.
Следва на особения
представител на ответника да се изплати възнаграждение в размер на внесения за
това депозит.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че П.И.Ш., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата
от 571,88 лева, от които сумата от 519,58 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2016 г. –
30,11,2017 г., и сумата от 52,30 лева, представляваща лихва за забава за
периода 02,03,2016 г. – 04,01,2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№298/2018 г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК П.И.Ш., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото
производство в размер на 120,00 лева за депозит за ВЛ по СИЕ, 100,00 лева за
депозит за ВЛ по СТЕ, 75,00 лева за държавна такса, 200,00 лева за депозит за
особен представител и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК П.И.Ш., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените
разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсулстко възнаграждение/ в
размер на 75,00 лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
Решението е постановено
при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Да се изплати на адв.Л.П.
възнаграждения за особено представителство в размер на 200,00 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: