№ 17167
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110165335 по описа за 2021 година
С. К. Х. е предявилa срещу П. М. М. обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално
страдание, причинени от извършени действия от ответника в периода от
04.11.2016 г. до 15.11.2016 г. по увреждане на находящото се в г***********
жилище, собственост на ищцата, сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и
емоционално страдание, причинени от неизпълнение от страна на ответника
на съдебно решение постановено по гр. д. № 19003/2006 по описа на СРС, 70
състав в периода от 04.11.2016 г. до 08.11.2016 г., в частта за предаване на
владение на прилежащия таван към апартамент с адрес ***********, сумата
от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от
неизпълнение от страна на ответника на съдебно решение постановено по гр.
д. № 19003/2006 по описа на СРС, 70 състав в периода от 04.11.2016 г. до
08.12.2016 г., в частта за заплащане на сумата от 9200 лв., сумата от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от неизпълнение
от страна на ответника на съдебно решение постановено по гр. д. №
19003/2006 по описа на СРС, 70 състав в периода от 04.11.2016 г. до 08.11.2016
г., в частта за предаване на владение на апартамент в г***********, сумата от
4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от извършени
действия от ответника в периода от 10.09.2016 г. до 30.11.2016 г. по закриване
1
на партида за ел. енергия по отношение на апартамент, находящ се в
г***********, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално страдание,
причинени от извършени действия от ответника в периода от 01.06.2017 г. до
30.06.2018 г. по подаване на искова молба срещу ищцата по вече решен спор
между страните.
Ищцата твърди, че е собственик на жилище, находящо се в **********,
което закупила през 1991г. Посочва, че през 1981 г. сключила брак с ответника,
като през 2006г. било постановено решение за развод. Сочи, че
горепосоченото жилище било обитавано от ответника, като през 2016г. с
решение на съда същото било дадено в дял на ищцата. При влизане в имота
установила нанесени в жилището вреди чрез действия на ответника в периода
2011г.-2016г. Поддържа, че жилището е негодно за живеене, като имало вреди
по пода, дупки по стените, дограмата била изкъртена, стъклата и тоалетната
чиния счупени, мебелите разбити, стърчали ел. кабели, липсвала холната
гарнитура. Поддържа, че това й причинило стрес и емоционално страдание.
Посочва още и претърпени страдания от действия на ответника в периода от
1990г. до настъпване на развода на страните през 2006г., както и че по време на
делбеното дело обществения й авторитет бил уронен. Моли съда да уважи
предявения иск. Пред съда страната моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че
през 1981 страните сключили брак, като ответникът осиновил дъщерята на
ищцата. През 2006г. бракът на страните бил прекратен, като в продължение на
10 години между страните се водило производство по делба на съсобствените
им имоти, а именно ап. 14, находящ се в г***********4, находящ се в
г***********. В резултат на воденото производство, видно от Протокол от
15.04.2016г. ответникът е получил в дял имотът, находящ се в ***********,
като за уравняване на другия дял, включващ жилището в **********, получен
от ищцата, следва да заплати сумата от 9200 лв. Уточнява, че по делбеното
производство е направена оценка на имота и още през 2011г. е установено, че
имотът е в лошо състояние. Оспорва извършването на противоправни
действия, както и наличието на причинно-следствена връзка. твърди, че от
2005г. не е влизал в жилището, находящо се в **********. оспорва размера на
обезщетението за вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Пред съда процесуалния представите на страна поддържа отговора на
исковата молба, моли за отхвърляне на предявените искове и претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен констативен протокол № Р********/ от
20.03.2017 г., от СО, район „Младост“, съгласно който била извършена
проверка на обект „*********, находящ се в УПИ III, кв. 6, м********** по
плана на ****** в който е посочено, че не били констатирани нарушения по
ЗУТ съгласно одобрения проект от 12.03.1986 г. Като от приложените снимки
2
се установило, че апартаментът не бил годен за обитаване.
Представена е нотариална покана от ответника П. М., чрез нотариус С.Ф.,
с район на действие СРС, рег. № 508 в НК, адресирана до С. К. Х., с която на
последната са предоставени ключовете за *************
Представено е съобщение от 07.12.2016 г. по изп. д. № ********** до С.
К. Х., с което е уведомена за наложен запор върху всичките й вземания по изп.
д. № *********** по описа на ЧСИ М.Б..
Представено е съобщение от 20.04.2015 г. по изп. д. № ********** до С.
К. Х., с което е уведомена за наложен запор върху всичките й банкови сметки
в ЮЛ и ЮЛ
По делото е представена молба от 01.02.2011 г. депозирана по гр. д. №
15639/2010 г. по описа на СРС, 31 състав.
С решение № 103 от 28.06.2004 г., постановено по гр. д. № 3792/2002 г. по
описа на СРС, 85 състав е прекратен брака сключен на 29.10.1981 г. между П.
М. М. и С. К. Х., по вина на мъжа и жената, като е предоставено ползването на
семейното жилище – СИО, представляващ апартамент 74, находящ се в
**************, на П. М. М. и С. К. Х..
С решение от 20.01.2006 г. постановено по гр. д. № 824/2004 г. по описа на
СГС, е оставено в сила решение № 103 от 28.06.2004 г., постановено по гр. д.
№ 3792/2002 г. по описа на СРС, 85 състав. На решението е направено
отбелязване, че е влязло в сила на 27.03.2006 г.
Представено е решение от 01.12.1982 г. постановено по гр. д. №
3057/1981 г. по описа на СРС, 50 състав, с което е допуснато осиновяване на
детето Ева, родена на 15.10.1976 г., от осиновителя П. М. М. от гр. София, при
условията на чл. 54 от СК.
С решение от 01.02.2012 г. постановено по гр. д. № 19003/2006 г. по описа
на СРС, 70 състав поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 09.04.2012
г., на основание чл. 289 от ГПК /отм./, вр. § 2, ал. 1 от ГПК е съставен проект
на разделителен протокол, както следва: дял първи, представляващ
апартамент ****************, дял втори, представляващ апартамент
******************, като за уравнение на дяловете след тегленето на жребие
съделителят, изтеглил дял първи следвало да заплати на съделителя, изтеглил
дял втори, сумата 9200 лева.
От представеното решение от 04.06.2013 г. постановено по гр. д. №
19003/2006 г. по описа на СРС, 70 състав е обявен за окончателен
разделителен протокол, обективиран в постановеното по делото решение от
01.02.2012 г. и решение от 09.04.2012 г. за поправка на ЯФГ, като са съставени
два дяла от допуснатите до делба недвижими имоти.
С решение № 2027 от 24.03.2015 г. постановено по гр. д. № 16604/2013 г.
по описа на СГС, IV- Д състав е оставено в сила решение от 04.06.2013 г.
постановено по гр. д. № 19003/2006 г. по описа на СРС, 70 състав, с което е
обявен за окончателен разделителен протокол, обективиран в постановеното
по делото решение от 01.02.2012 г. и решение от 09.04.2012 г. за поправка на
ОФГ.
По делото е представено и определение № 6 от 06.01.2016 г., постановено
по гр. д. № 4856/2015 г., описа на ВКС, с което не е допуснато до касационно
обжалване решение № 2027 от 24.03.2015 г. постановено по гр. д. №
3
16604/2013 г. по описа на СГС, IV- Д състав.
Съгласно представен протокол от 15.04.2016 г. от проведено открито
съдебно заседание по гр. д. № 19003/2006 г. по описа на СРС, 70 състав,
съгласно който П. М. М., е получил в дял и индивидуална собственост дял I от
разделителния протокол, обявен за окончателен с решение II-70-145 от
04.06.2013 г. по гр. д. №19003/2006 г. на СРС, 70 състав, който включва
следния недвижим имот: апартамент № 14, находящ се в ***********, а С. К.
Х. е получила в дял и индивидуална собственост дял II от разделителния
протокол, обявен за окончателен с решение II-70-145 от 04.06.2013 по гр. д.
№19003/2006 г. на СРС, 70 състав, който включва следния недвижим имот:
апартамент ******************, като също така П. М. М. е осъден да заплати
на С. К. Х. 9200 лв. за уравняване на дела.
По делото е представено определение № 960 от 12.10.2010 г., постановено
по гр. д. № 1015/2010 г., описа на ВКС, с което не е допуснато до касационно
обжалване решение от 22.03.2010 г. постановено по гр. д. № 6248/2009 г. по
описа на СГС.
Съгласно платежно нареждане от 08.12.2016 г. по изп. д. № ***********
по описа на ЧСИ М.Б. е заплатена сумата от 9200 лв. с посочено основание
покана за доброволно изпълнение.
По делото е представен изпълнителен лист от 31.03.2017 г. по гр. д. №
19003/2006 г. по описа на СРС, 70 състав.
От представеното писмо от 27.03.2023 г. от ЮЛ се установява, че обект,
находящ се на адрес г*********** в периода до 10.09.2016 г. бил регистриран
посредством клиентски номер ************ с лице, страна по договора за
продажба на ел. енергия П. М.. В писмото е посочено, че прекратяването на
регистрацията на обекта било извършено по заявление от 09.09.2016 г. по
искане на титуляря П. М., а с подадено заявление от 01.02.2018 г., с приложен
нотариален акт, с който С. Х. дарявала собствеността на апартамента на
дъщеря си Ева П. била открита нов партида.
По делото е приложено за послужване гр. д. № 15639/2010 г. по описа на
СРС, 31 състав.
Разпитван е свидетелят А.З., която посочва, че през месец ноември 2016 г.
била поканена от С. Х. като свидетел за състоянието на жилище в
************. Посочва, че в жилището имало тухли и кабели стърчали от
стените, било едно общо помещение, нямало вътрешни врати, имало дупки по
стените, прозорците и тоалетната чиния били счупени, нямало мебели, имало
остатъци от залепени тапети, подът нямал настилка. Свидетелката посочва, че
нямало антре, било студио. В жилището не било топло, само в банята имало
лира, но нямало радиатори в жилището. Ищцата била с диабет и била
чувствителен човек, като още в първите минути след й станало лошо. В
апартамента нямало къде да се седне, имало тухли и кашони, счупени чинии и
вилици. Бил съставен протокол, на който свидетелката се била подписала.
В доказателствена тежест на ищцата по иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е да
докаже, че в резултат на посоченото в исковата молба противоправно
поведение на ответника е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
4
стрес и емоционално страдание; причинна връзка между деянието и вредата.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на делинквента. С оглед възражението за изтекла погасителна давност –
и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността, за което не сочи доказателства.
Настоящият състав намира, че следва да бъде посочено, че предметът на
производството посочен съгласно направените уточнения на исковата молба
от страна на ищцата извършени с молба с вх. № 290610 от 29.12.2022 г., молба
с вх. № 39811 от 13.02.2023 г., молба с вх. № 76580 от 20.03.2023 г., както и с
молба с вх. № 101996 от 11.04.2023 г. Още повече, че исковете предмет на
разглеждане в настоящото производство са били и предмет на въззивен
контрол осъществен посредством определение № 2446 от 07.02.2025 г.,
постановено по гр. д. № 614/2025 г. по описа на СГС, с което е отменено
определение № 44990 от 05.11.2024 г. на СРС, ГО, 39 състав по гр.д. №
65335/2021 г. по описа на СРС, с което е прекратено в една част
производството по делото по отношение на предявените от С. К. Х. срещу П.
М. М. искове по чл.45, ал.1 ЗЗД искове, както е върнато делото на СРС, 39
състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на
исковете.
По отношение на иска за сумата от 10000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и
емоционално страдание, причинени от извършени действия от ответника в
периода от 04.11.2016 г. до 15.11.2016 г. по увреждане на находящото се в
г*********** жилище, собственост на ищцата. За да се установи наличието на
противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно
установено задължение. На първо място предмет на разглеждане в настоящото
производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на
ответника се характеризират с противоправност. В случая ищцата твърди, че
резултат на предприети действия от ответника по повреждане на недвижим
имот собственост на ищцата, а именно апартамент *****************, са й
причинени неимуществени вреди. В процесния случай от събраните по делото
доказателства не се установява ответникът да е осъществил процесните
действия в посочения от ищцата период. Показания на свидетелката З., както
и от констативен протокол № Р********/ от 20.03.2017 г. са годни да
установят единствено състоянието на процесното жилище към определен
момент, но същите в никакъв случай не са годни да установят извършването
на противоправни действия от страна на ответника в така посочения период.
Действително по делото е представена нотариална покана от ответника П. М.,
чрез нотариус С.Ф., с район на действие СРС, рег. № 508 в НК, адресирана до
С. К. Х., с която на последната са предоставени ключовете за *************
но не са представени доказателства кога същата е била връчена на ищцата.
Още повече, че видно от представени съдебни решения и приложеното за
послужване гр. д. № 15639/2010 г. по описа на СРС, 31 състав, процесното
жилище е било обект на различни съдебни спорове между страните, в т. ч. и за
на нанасяне на имуществени вреди по същото, поради което по делото по
никакъв начин не се установи, че така посочените от ищцата имуществени
вреди са били причинени именно от ответника и то през процесния период. А
при липсата на други доказателства по делото, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че не се
5
установява ответникът да е осъществил процесните увреждания. Тези
обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото
права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно
убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно
/защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
С оглед на гореизложеното, поради липсата на основен елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно
деяние, предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като се явява безпредметно
обсъждане на останалите елементи от посочения фактически състав.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от неизпълнение
от страна на ответника на съдебно решение постановено по гр. д. №
19003/2006 по описа на СРС, 70 състав в периода от 04.11.2016 г. до 08.11.2016
г., в частта за предаване на владение на прилежащия таван към апартамент с
адрес ***********. В случая следва да се посочи, че не са ангажирани
никакви доказателства от страна на ищцата, които да установят, че въобще
процесния таван е бил във владение и/или в държане на ответника. Дори да се
приеме противното, то в случая не са ангажирани и доказателства за
претърпените от ищцата неимуществени вреди. С оглед на гореизложеното
така предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли и на това
основание.
По отношение на предявения иск за сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и
емоционално страдание, причинени от неизпълнение от страна на ответника
на съдебно решение постановено по гр. д. № 19003/2006 по описа на СРС, 70
състав в периода от 04.11.2016 г. до 08.12.2016 г., в частта за заплащане на
сумата от 9200 лв., то този иск също се явява неоснователен и не следва да
бъде уважен. В случая от страна на ищцата не са ангажирани никакви
доказателства, че същата е претърпяла неимуществени вреди от така
посоченото бездействие на ответника, поради което така предявения иск
следва да бъде отхвърлен. Аналогична е ситуацията и е предявения иск за
сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално страдание,
причинени от неизпълнение от страна на ответника на съдебно решение
постановено по гр. д. № 19003/2006 по описа на СРС, 70 състав в периода от
04.11.2016 г. до 08.11.2016 г., в частта за предаване на владение на апартамент
в г***********, доколкото не са събрани доказателства, че именно
неизпълнението от страна на ответника на съдебното решение в така
посочения период е довело до твърдените от ищцата неимуществени вреди, а
при липсата на други доказателства по делото, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест и този иск следва да се отхвърли.
Във връзка с иска за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално
6
страдание, причинени от извършени действия от ответника в периода от
10.09.2016 г. до 30.11.2016 г. по закриване на партида за ел. енергия по
отношение на апартамент, находящ се в г***********, то настоящия състав
намира следното. Действително по делото е представено писмо от 27.03.2023
г. от ЮЛ, от което се установява, че обект, находящ се на адрес г*********** в
периода до 10.09.2016 г. бил регистриран посредством клиентски номер
************ с лице, страна по договора за продажба на ел. енергия П. М.,
като прекратяването на регистрацията на обекта било извършено по заявление
от 09.09.2016 г. по искане на титуляря П. М.. В случая следва да се посочи, че
закриването на ел. партидата по отношение на процесния недвижим имот с
титуляря П. М. към дата 10.09.2016 не следва да се характеризира с
противоправност. Видно от протокол представен протокол от 15.04.2016 г. от
проведено открито съдебно заседание по гр. д. № 19003/2006 г. по описа на
СРС, 70 състав, С. К. Х. е получила в дял и индивидуална собственост,
недвижим имот находящ се на адрес г***********, като на протокола е
направено отбелязване, че е определението е влязло в сила на 04.05.2016 г. С
оглед на което към момента на закриване на партидата с титуляря П. М.,
същият не е бил собственик на процесния недвижим имот, като всъщност
предприети от него действия са резултат от влязлото в сила решение за делба и
за същия не съществува основание за бъде страна в облигационния договор за
доставка на ел. енергия, какъвто се явява собственика на имота. С оглед на
гореизложеното, доколкото така предприетите от ответника действия по
закриване на партидата не се явяват противоправни, така предявения иск се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на иска за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално
страдание, причинени от извършени действия от ответника в периода от
01.06.2017 г. до 30.06.2018 г. по подаване на искова молба срещу ищцата по
вече решен спор между страните.
Следва да бъде посочено, че гражданите имат право да се обръщат към
надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни.
Молителят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не
бъдат установени. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени
дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова
упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно.
Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотреба с
право /т. е. противоправно поведение/ е налице, когато молбата не е отправена
с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите
мерки, а когато молителят/жалбоподателят знае, че обстоятелствата са
неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг
обществен интерес. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и
законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в
противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Отговорността за
вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и
противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
7
признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на
пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до
доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното
отношение на дееца към деянието /както в наказателното право/, а неполагане
на дължимата /от добрия стопанин или добрия търговец/ грижа.
В конкретния случай съдът приема, че по делото не е установено през
процесния период ответникът да е провел противоправно поведение, в
следствие на което ищцата да е претърпяла вредите, за обезщетение, на които
е предявен искът. Не може да приеме, че ответникът с подаването на молба по
гражданско производство между страните е имал за цел злоупотреба с права,
още повече като се вземе предвид и контекста на влошените отношения
между страните и големия брой съдебни дела между тях. При така
възприетото и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че по делото не е установено поведението на ответника да
представлява злоупотреба с предоставените му права, тоест че е знаел, че
правото му не съществува, но въпреки това е предприел действия по
упражняването му с цел да навреди на ищеца. Само при такава хипотеза
поведението на ответника би могло да се приеме за укоримо и подробни
съображения за този извод съдът изложи по-горе. В тежест на ищеца е било да
установи тези обстоятелства, а доказателства за същото по делото не са
ангажирани. Следователно, по делото не се установява ответникът да е
злоупотребил с правото си да се обръща за съдействие до държавните органи,
съответно – да е имал за цел за увреди интереса на ищеца, поради което и
поведението на ответника не е противоправно. При липсата на доказателства
за първия елемент от фактическия състав на предявеното от ищеца право, не
следва да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства във връзка с
останалите подлежащи на установяване по делото обстоятелства, поради което
и настоящата инстанция приема, че така предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищцата не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски за първата
инстанция, като страната претендира сумата от 2500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението на ищеца за липса на доказателства за
заплащане на адвокатското възнаграждение от страна на ответника се явява
неоснователно. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Доколкото в случая е представен от страна на ответника договор за
процесуално представителство, в който е посочено, че сумата от 2500 лв. била
заплатена в брой, то в случая са представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатското възнаграждение и възражението на ответника
следва да бъде оставено без уважение.
8
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. Х., ЕГН **********, с адрес
гр************ срещу П. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
************, чрез адв. Г. Г., искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на П. М. М. да заплати на С. К. Х. сумата от 10000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от извършени
действия от ответника в периода от 04.11.2016 г. до 15.11.2016 г. по увреждане
на находящото се в г*********** жилище, собственост на ищцата, сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от неизпълнение
от страна на ответника на съдебно решение постановено по гр. д. №
19003/2006 по описа на СРС, 70 състав в периода от 04.11.2016 г. до 08.11.2016
г., в частта за предаване на владение на прилежащия таван към апартамент с
адрес ***********, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално
страдание, причинени от неизпълнение от страна на ответника на съдебно
решение постановено по гр. д. № 19003/2006 по описа на СРС, 70 състав в
периода от 04.11.2016 г. до 08.12.2016 г., в частта за заплащане на сумата от
9200 лв., сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално страдание,
причинени от неизпълнение от страна на ответника на съдебно решение
постановено по гр. д. № 19003/2006 по описа на СРС, 70 състав в периода от
04.11.2016 г. до 08.11.2016 г., в частта за предаване на владение на апартамент
в г***********, сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално
страдание, причинени от извършени действия от ответника в периода от
10.09.2016 г. до 30.11.2016 г. по закриване на партида за ел. енергия по
отношение на апартамент, находящ се в г***********, сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от извършени
действия от ответника в периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2018 г. по подаване
на искова молба срещу ищцата по вече решен спор между страните.
ОСЪЖДА С. К. Х., ЕГН **********, с адрес гр************ да заплати
на П. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес ************, чрез адв. Г. Г.,
на основание чл. 78, ал. 3 сумата в размер на 2500 лв. - разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9