РЕШЕНИЕ
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
първи граждански състав в закрито заседание на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа гр.д. № 4873/2014 год. по описа на РРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е молба от Р.Г.Д.- ищец по делото, действаща чрез адвокат К.К.
***, за допълване на решение № 260031 от 15.01.2021 год., с което съдът се е
произнесъл по предявения иск за делба, поставил е в дял процесните
имоти и е определил размера на дължимите обезщетения по претенциите по сметки.
Ищецът Р.Д. твърди,
че е сезирала съда с претенция по чл. 436 от ГПК, вр.
чл. 30, ал. 3 от ЗС. Посоченото не отговаря на истината. В открито съдебно
заседание на 04.07.2017 год. процесуалният представител на ищците адвокат К. е
заявил в устна форма претенция от страна на ищците, както следва: „На основание
чл. 344, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 30, ал. 3 от ЗС молим съда да се
произнесе за уреждане на отношенията между съделителите
във връзка с ползването на имотите до окончателонто
извършване на делбата или да постанови какви суми съделителите,
които ползват имотите следва да платят на тези съделители,
които не ги ползват срещу ползването.“
Тъй като е
нередовно искането, съдът е указал на ищците най-
късно в следващото съдебно заседание да предявят претенциите си в писмена
форма, както и да посочат от кои от ответниците се владеят или държат и кои
имоти, да индивидуализират исканията за сметки, като посочат тяхната цена,
фактическо основание и съделители, към които насочват
претенцията си, както и следва да посочат цена на исканото обезщетение за
лишаване от ползване по чл. 344, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС.
В изпълнение
на тези указания, в съдебно заседание на 26.09.2017 год. са депозирани искания
по сметки, но само от ищците Н. и Е. Даневи, които са приети за разглеждане с
протоколно определение от 21.07.2020 год. във втора фаза на делбата. По тези
искания е налице произнасяне със съдебно решение№ 260031 от 15.01.2021 год.
На основание
чл. 101, ал. 3 от ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок
процесуалното действие се смята за неизвършено. Без значение е в случая дали
съдът е прекратил производството по нередовно заявена претенция. Липсва
процесуален ред, по който да бъде прекратено производството по устно предявен
иск. Нещо повече, в нито един момент от хода на делото, включително и с
настоящата молба, не е заявена редовна претенция по сметки от Р.Д.- няма
писмена молба, не се сочи от кои от ответниците се владеят или държат и кои
имоти, не е индивидуализирано искането й за сметки, не е посочена тяхната цена,
фактическо основание и съделители, към които насочва
претенцията си, цена на исканото обезщетение за лишаване от ползване.
Ответниците са
поискали присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 380.00
лева. В настоящото производство съдът не дължи такова произнасяне, но само за
пълнота на изложението може да се спомене, че процедурите по чл. 247, 248, 250
и 251 от ГПК са продължение и възможност на производството по същество пред
съответната инстанция, а на основание
чл.81 от ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция. Такъв акт е съдебното решение
по същество. На основание чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнагражденията за процесуално представителство се
дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново
разглеждане.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Р.Г.Д.-
ищец по делото, действаща чрез адвокат К.К. ***, за
допълване на решение № 260031 от 15.01.2021 год. по гр.д. № 4873/2014 год.,
като съдът се произнесе по претенцията на Р.Г.Д. за уреждане на сметки между съделителите по чл. 346 от ГПК, вр.
чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Решението
подлежи на обжалване по общия ред.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........