Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. Елена, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 213 по описа за
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „А.К.П.З.”
ООД гр. София, представлявана от Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез юрисконсулт Н.А.С.,
против Й.П.Й. ***. Излага се, че ищцовото дружество е подало заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. В законоустановения двуседмичен срок Й.П.Й. е възразил срещу
същата, поради което на осн. 415, ал. 1, т. 1 се депозира настоящия установителен
иск. Ищецът излага, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед
за изпълнение, е подписан Договор за паричен заем № 5353022/26.04.2017 г. между
„В.К.” ООД като заемодател и Й.П.Й. като заемател, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за
паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на
което заявлението и настоящата искова молба се подават от ищеца е сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1/01.01.2018 г. към него между „В.К.”
ООД с ЕИК *********и „А.К.П.З.” ООД с ЕИК *********, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „А.К.П.З.” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем, заемодателят
се е задължил да предостави на ответника паричен заем в максимален размер на
400.00 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от
клоновата мрежа на „Изипей” АД. С подписването на договора, Й.П.Й. удостоверил,
че е получил от заемодателя заемната сума от 400.00 лева, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемополучателят се е
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 591.78 лв., ведно с договорната лихва на
28 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 42.27 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).
Следва да се има предвид следното - ако заемателят не изпълни задължението си
за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да
предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане,
което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на
дължимите суми от заемателя. По договора за паричен заем Й.П.Й. е извършвал
плащания в общ размер на 105.54 лв. Към настоящият момент дължимата главница е
в размер на 347.98 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения
Договор за паричен заем № 5353022/26.04.2017 г. между страните, ответникът
дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай
начислената договорна лихва е в размер на 36.02 лв. за периода от 10.05.2017 г.
– датата на първата вноска до 08.11.2017 г. – датата на настъпване на падежа на
договора. Разпоредбите на договора предвиждат и че заемателят заявява
доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя. Ответникът
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем
в размер на 122.78 лв. Съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчител физическо
лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя,
съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение
в размер на 143.78 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната
вноска. Така, погасителната вноска, която следва да заплати заемателят е в
размер на 52.54 лева. Претентидараната неустойка представлява такава за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не
мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата
на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка е инкорпорирана в
договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни
посочените условия, неустойка не се начислява. Следва да се подчертае, че
неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на
неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й. Дължимата към
настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение е в размер на 123.24 лева. Разпоредбите на договора
предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с тарифата на „В.К.” ООД, която
е актуална към датата на сключване на договора и се намира както във всеки
търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на заемодателя, така и
на интернет страницата - www.vivacredit.bg. Тарифата представлява неразделна
част от договора. В последната е посочено, че при забава на плащане на
погасителна вноска, ответникът дължи на кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. В настоящия случай Й.П.Й. дължи разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 195.00
лв. Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 08.11.2017 г. –
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна
изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията
си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница в размер на 26.85 лв. от 09.11.2017 г. – датата следваща датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението – 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Моли се съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че „А.К.П.З.” ООД има следните вземания срещу Й.П.Й.:
347.98 лв. – главница; 36.02 лв. – договорна лихва за периода 10.05.2017 г. до
08.11.2017 г.; 123.24 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
122.78 лв. – такса за експресно разглеждане на документите; 195.00 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 26.85 лв.,
считано от 09.11.2017 г. - датата
следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 22.02.2018
г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди Й.П.Й. да заплати направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК
в общ размер на 350.00 лв., от които 50.00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Направено е особено искане от ищеца, а
именно моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника, заедно с
преписа от исковата молба и доказателствата.
С разпореждане от 02.07.2018 г. съдът
е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да отстрани
констатираните нередовности.
Постъпила е молба от ищеца „А.К.П.З.”
ООД гр. София, чрез юрисконсулт Н.А.С.. В същата излага, че представя платежен
документ за внесена по сметка на съда сума в размер на 25.00 лв.,
представляваща дължимата държавна такса за образуване на настоящото гражданско
дело. Към молбата е приложено платежно нареждане от 03.08.2018 г.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника Й.П.Й., чрез
назначения му особен представител адв. С.П.Н. от ВТАК. В същия последният взема
следното становище: Според изложеното в исковата молба и от представените от
ищеца доказателства към нея, намира иска за допустим и вероятно основателен.
Твърди, че от представените доказателства е видно, че между ответника и „В.К.”
ООД е сключен договор за кредит, както и че между последния и ищеца е сключен
договор за цесия, с който вземането е прехвърлено. От представените с исковата
молба доказателства не става ясно от коя дата кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, както и кога и как са начислени претендираните неустойки. Също така,
не са представени и доказателства кога и какви плащания е извършил ответника по
договора за кредит. В представения към исковата молба договор за кредит не е
видно защо е начислена, съответно защо се претендира сума в размер на 195.00
лв., представляваща такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Поради
липсата на данни за извършените плащания, съответно за разпределението на
сумите не става ясно и какъв е точния размер на претендиралата неустойка за
това, че ответникът не е предоставил обезпечение, като от доказателствата не би
могло да се разбере дали наистина не е предоставено обезпечение. Адв. Н. намира,
че следва при уважаване на претенцията на ищеца да се отхвърли искането му за
заплащане на разноски в търсения размер. Предвид изложеното и с оглед правилното
решаване на спора счита, че следва по делото да бъде назначена счетоводна
експертиза. Адв. Н. излага, че с оглед процесуалното си качество и това, че
няма връзка с ответника на този етап няма да сочи доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се
явява, съотв. не се представлява. Същият, чрез адв. А.К.Б.-Д.от АК – Пловдив, е
подал молби, с които поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноските
по делото и тези по заповедното производство.
В съдебно заседание ответникът не се
явява. Същият се представлява от особения представител адв. С.П.Н. от ВТАК.
Последният поддържа подадения отговор. В хода на делото по същество адв. Н.
взема становище, че исковата претенция в частта, касаеща претендирата сума за
такси за извънсъдебно събиране на вземането следва да се остави без уважение.
Същият намира, че в останалата част исковата претенция е основателна и доказана,
поради което следва да се уважи.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от приложеното ЧГрД № 87/2018 г.
по описа на Районен съд – Елена в полза на ищеца по настоящото дело „А.К.П.З.”
ООД гр. София, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., като кредитор, против
ответника Й.П.Й. ***, като длъжник, е издадена Заповед № 71/06.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Присъдена е сумата 347.98
лв., представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем №
5353022/26.04.2017 г., сумата 36.02 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 10.05.2017 г. до 08.11.2017 г., сумата 122.78 лв., представляваща
такса за експресно разглеждане на документи, сумата 123.24 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 30.04.2017 г. до 08.11.2017
г., сумата 195.00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране,
сумата 26.85 лв., представляваща законна лихва за периода от 09.11.2017 г. до
22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 347.98 лв.,
считано от 02.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направени
разноски по делото – сумата 25.00 лв. – държавна такса и сумата 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. На ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК е връчена Заповед № 71/06.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. С разпореждане от 11.05.2018 г. е постановено да се изпрати
съобщение по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на „А.К.П.З.” ООД гр. София, в което
да му се укаже, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, считано от получаване на съобщението. Заявителят по ЧГрД № 87/2018
г. на Районен съд – Елена е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Видно от справка от търговския
регистър от 17.06.2019 г., ищецът „А.К.П.З.” ЕООД гр. София с ЕИК ********* е
вписан в последния. Същият се представлява от Н.Й.С.и И.Ц.К.– заедно и поотделно.
Предишната правно-организационна форма на посоченото дружество е било ООД
Видно от справка от търговския
регистър от 25.06.2018 г. е, че в същият е вписано „В.К.“ ООД гр. София с ЕИК *********,
представлявано от Д.С.Д..
Видно от Договор за паричен заем
„Вивакредит план“ №
5353022/26.04.2017 г. е, че същият е сключен между „В.К.“ ООД гр. София –
кредитор и Й.П.Й. – кредитополучател. Съгласно договора на 26.04.2017 г. първият
е предоставил на последния паричен кредит в размер на 400.00 лв. Ответникът
следвало да погаси задължението си за срок от 28 седмици с 14 на брой вноски на
конкретно посочени дати, последната от които е 08.11.2017 г., като размерът на
погасителната вноска е в размер на 42.27 лв., в която са включени част от
дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане на документи.
Фиксираният годишен процент по заема бил 40.26%. Общият размер на всички
плащания с включена такса за експресно разглеждане бил 591.78 лв. ГПР на заема
бил 49.27%. Кредитополучателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по договора да предостави на
заемодателя едно от две посочени обезпечения на задълженията по договора.
Страните се съгласили, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 148.78 лв.;
неустойката се разсрочва и заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 52.54 лв., а общото
задължение по договора става в размер на 735.56 лв. Договорът е подписан от
страните.
По делото са приложени предложение за
сключване на договор за паричен заем от 26.04.2017 г. и декларация за обработка
и съхранение на лични данни, които са подписани от кредитополучателя Й.П.Й..
Представени са рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., приложение № 1/01.01.2018
г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г. и
пълномощно. От същите е видно, че „В.К.“ ООД гр. София, в качеството на продавач
или цедент, е прехвърлило на „А.К.П.З.“ ООД гр. София, в качеството купувач или
цесионер, вземания, произхождащи от договори за заем, договори за потребителски
кредити и договори за паричен заем, сред които е Договор за паричен заем № 5353022/26.04.2017
г. с длъжник Й.П.Й..
Към исковата молба е приложено уведомление
от „В.К.“ ООД гр. София чрез „А.К.П.З.“ ООД гр. София, адресирано до Й.П.Й..
Със същото последният е уведомен, че на основание рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и приложение № 1/01.01.2018 г. между
„А.К.П.З.“ ООД гр. София (цесионер) и „В.К.“ ООД гр. София (цедент)
задължението му, произтичащо от Договор за паричен заем № 5353022/26.04.2017 г.
с „В.К.“ ООД е изкупено от „А.К.П.З.“ ООД, което дружество е новият му кредитор.
Ответникът е уведомен в изпълнение на разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД и на
основание чл. 4.5 от сключения договор за цесия и съгласно пълномощно от „В.К.“
ООД, че кредитор по посоченото парично задължение е „А.К.П.З.“ ООД и всички
плащания на дължимите суми по договора трябва да бъдат превеждани по сметка на „А.К.П.З.“
ООД.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че
между „В.К.“ ООД гр.
София, като заемодател, и ответника Й.П.Й., като заемател, е сключен Договор за
паричен заем „Вивакредит план“ № 5353022/26.04.2017 г., вземанията по който в
последствие са прехвърлени от „В.К.“ ООД гр. София на настоящия ищец „А.К.П.З.“
ООД гр. София с рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. и приложение № 1/01.01.2018 г. към него. Общият размер на кредита
(паричният заем), предоставен от „В.К.“ ООД гр. София на ответника е в размер
на 400.00 лв., а общо договорените плащания по договора са в размер на 735.56
лв. (включваща следните елементи: главница (заемна сума – 400.00 лв.; договорна
лихва – 48.00 лв.; такса за експресно разглеждане на документи – 143.78 лв.;
неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение – 143.78 лв.). Сумата по
паричния заем в размер на 400.00 лв. е предадена от „В.К.“ ООД гр. София на
ответника на 26.04.2017 г. в брой, когато е сключен процесния договор. Ответникът
е следвало да издължи задължението си по договора за кредит общо на 14 броя
погасителни вноски, от които първата на 10.05.2017 г., а последната на
08.11.2017 г., подробно посочени по падежни дати и размер в табличен вид. До
08.11.2017 г. (последната падежна дата) ответникът е следвало да изплати цялото
задължение по заема. Размерът на сумата, представляваща дължима и незаплатена
от ответника на „В.К.“ ООД гр. София, съответно на ищеца „А.К.П.З.“ ООД гр.
София главница по предоставения паричен заем – договор за паричен заем
„Вивакредит план“ № 5353022/26.04.2017 г., е 347.98 лв. Размерът на дължимата
сума, представляваща договорна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 08.11.2017
г., е общо 48.00 лв., а остатъкът на непогасената договорна лихва е в размер на
36.02 лв. за периода 07.06.2017 г. до 08.11.2017 г. Отчетено /непогасено/
задължение за договорна лихва в размер на 36.02 лв. към 02.03.2018 г. и към
момента на изготвяне на заключението. Договорната лихва се дължи на основание на
осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 5 от договора за паричен заем, начислена за
периода от 10.05.2017 г. до 08.11.2017 г. В заключението е посочено, че с
договора за паричен заем „Вивакредит план“ № 5353022/26.04.2017 г. – чл. 1, ал.
3, страните са се съгласили, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 143.78 лв. Отчетено
/непогасено/ задължение за такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 122.78 лв. към 02.03.2018 г. и към
момента на изготвяне на заключението. Вещото лице е посочило, че с
предварителното предложение за сключване на договор за паричен заем от
26.04.2017 г. е дадено съгласие от заемателя за експресно разглеждане на
документите му и информираността му, че ще се приложи допълнителна такса. С договора
за паричен заем „Вивакредит план“ № 5353022/26.04.2017 г. – чл. 1, ал. 3, страните
са се съгласили, че заемаетелят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 143.78 лв. Размерът на
дължимата сума, представляваща неустойка за неизпълнение, съгласно договора,
дължима на 14 погасителни вноски, всяка от 10.27 лв., за периода от 30.04.2017
г. до 08.11.2017 г., е 143.78 лв. Отчетено /непогасено/ задължение за неустойка
по чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем в размер на 123.24 лв., което към
02.03.2018 г. и към момента на изготвяне на заключението не е заплатена на
кредиторите. Неустойката за неизпълнение на договорно задължение е начислена на
основание чл. 4, ал. 2 от договора за заем и се дължи по причина непредставяне
от ответника на обезпечение в 3-дневен срок от усвояването на заемната сума.
Неустойката е дължима, считано от 30.04.2017 г. до 08.11.2017 г., платима на 14
равни погасителни вноски. Размерът на дължимата сума, представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране (на просрочено задължение), съгласно действащата
към датата на подписване на договора Тарифа на „В.К.“, е 195.00 лв. Отчетено
/непогасено/ задължение за такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение от договора за паричен заем в размер на 195.00 лв., което към
02.03.2018 г. и към момента на изготвяне на заключението не е заплатена на
кредиторите. Сумата в размер на 195.00 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране (на просрочено задължение) е начислена на база договореното
в процесния договор за паричен заем и на база действащата към момента на
сключване на договора Тарифа на „В.К.“ ООД. Сумата е начислена поради допусната
от ответника забава на пращането на погасителните вноски по договора за
предоставяне на паричен заем. Просрочени са погасителни вноски, както следва:
частично 3 погасителни вноски и напълно незаплатени са 10 погасителни вноски. В
заключението е посочено, че е установено начислена законна (мораторна) лихва за
забава за периода от 09.11.2017 г. до 22.08.2018 г. върху непогасените
задължения общо в размер на 26.85 лв. Отчетено /непогасено/ задължение за
законна лихва, изчислено за периода от 09.11.2017 г. до 22.02.2018 г., в размер
на 26.85 лв., което не е заплатено на „А.К.П.З.“ ООД гр. София. Съгласно чл. 8,
ал. 2 от договора за паричен заем при забава на плащане на задълженията на
заемателя по договора, то той дължи законна лихва върху дължимата сума за всеки
ден забава. Отразено е, че считано от падежна дата 07.06.2017 г. ответникът е
спрял да плаща вноските по кредита, като напълно са издължени само две
погасителни вноски с падежна дата 10.05.2017 г. и 24.05.2017 г., частично
плащане има извършено по погасителна вноска с падежна дата 07.06.2017 г. Първата
падежирала, но незаплатена в пълен размер вноска е била дължима на 07.06.2017
г. в размер на 52.08 лв. /52.54 лв. погасителна вноска – 0.46 лв. частично
плащане/. По процесния договор към крайната дата на ползване на кредита 08.11.2017
г. се установяват незаплатени на падежа общо 12 броя погасителни вноски с обща
стойност 630.02 лв., в т.ч. 11 броя дължими в пълен размер и 1 брой частично
погасена. Вещото лице е представило подробна информация за дължимите вноски към
отделните падежни дати в табличен вид. Същото е посочило, че поради изтичане на
срока на издължаване на паричния заем на 08.11.2017 г. (датата на последната
погасителна вноска) кредитът е станал изискум в пълен размер, считано 09.11.2017
г. Вещото лице е отразило, че счетоводствата на „В.К.“ ООД гр. София и на ищеца
„А.К.П.З.“ ООД гр. София по отношение на процесния договор за паричен заем
„Вивакредит план“ № 5353022/26.04.2017 г. и наличните неразплатени задължения
по него са заведени редовно.
При така установената по-горе
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че предмет на
разглеждане в настоящото производство е положителна установителна претенция с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. В случая, предявявайки положителен
установителен иск, ищецът следва да установи, при условия на пълно и главно доказване
съществуването на фактите, които са породили вземането му към длъжника, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. Т.е. ищецът следва да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на облигационно правоотношение по повод процесния договор за
паричен заем „Вивакредит План“ № 5353022/26.04.2017 г., настъпване
изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението
на ищеца по конкретното правоотношение. Ответната страна следва да установи
факта на заплащане на дължимите месечни вноски в уговорените срокове.
Относими по делото са
материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД.
По делото е представен договор за паричен
заем „Вивакредит План“ № 5353022/26.04.2017 г., сключен между „В.К.“ ООД гр.
София и ответника Й.П.Й., установяващ наличието на соченото облигационно
правоотношение между тях. Установи се също, видно от процесния договор и заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, чиито констатации не са
оспорени, че първият е изпълнил задължението си по него и е предоставил на
последния уговорената сума от 400.00 лв. срещу задължението за лихва, неустойка
и такси, вкл. обезщетение за забава. Установи се и, както бе отразено по-горе, че
ответникът Й.П.Й. е преустановил обслужването на кредита, считано от 07.06.2017
г., на която дата не е заплатил на кредитора в пълен размер дължимата вноска.
Вземането по заема, наред с редица други, е прехвърлено на ищеца „А.К.П.З.“ ООД,
понастоящем ЕООД, гр. София, с рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. и приложение № 1/01.01.2018 г. към него. Налице е и
потвърждение за сключената цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Цедентът е
оторизирал цесионера да отправи до длъжниците по прехвърлените вземания
уведомление за станалата цесия. Уведомлението до длъжника, ведно с исковата
молба с приложенията и молбата с приложението, са му връчени чрез особения
представител адв. С.П.Н. от ВТАК.
По безспорен начин по делото е
установен договорът по исковата молба – заем по см. на чл. 240 и сл. от ЗЗД с
предмет главница по исковата сума, уговорка за лихви, такси, неустойка и
обезщетение за забава. В качеството си на заемодател, „В.К.“ ООД гр. София е
предал на ответника сумата от 400.00 лв. С това точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД е изпълнил договорното си задължение и се явява изправна страна по
договора. В качеството си на заемател, ответникът е приел въпросната сума, но
като не я е върнал и не е заплатил дължимите лихви, такси, неустойка и
обезщетение за забава, е в неизпълнение на основното си договорно задължение по
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по причина, за която отговаря. В този смисъл налице са
предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност по чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД с присъждане на главницата по договора, дължимите лихви,
неустойка и такси, и обезщетение за забава.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на задължението за главница е 347.98 лв. и същата не е
заплатена от ответника на ищеца (не е заплатена и на предишния кредитор). В
тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в
посочената част предявеният иск следва да се уважи, като се присъди
претендираната сума за главница от 347.98 лв.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща договорна лихва за периода
от 07.06.2017 г. до 08.11.2017 г., е 36.02 лв. Същата не е заплатена от
ответника на ищеца (не е заплатена и на предишния кредитор). В тази насока е
заключението на вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената
част предявеният иск следва да се уважи, като се присъди претендираната в ИМ
сума от 36.02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.06.2017 г.
до 08.11.2017 г.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща такса за експресно
разглеждане на документи, е 122.78 лв. Същата не е заплатена от ответника на
ищеца (не е заплатена и на предишния кредитор). В тази насока е заключението на
вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният
иск следва да се уважи, като се присъди претендираната в ИМ сума от 122.78 лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 30.04.2017 г. до 08.11.2017 г., е 123.24 лв.
Същата не е заплатена от ответника на ищеца (не е заплатена и на предишния
кредитор). В тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната
ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се уважи, като се
присъди претендираната в ИМ сума от 123.24 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.04.2017 г. до 08.11.2017
г.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на сумата,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, е 195.00 лв. Същата не
е заплатена от ответника на ищеца (не е заплатена и на предишния кредитор). В
тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в
посочената част предявеният иск следва да се уважи, като се присъди претендираната
в ИМ сума от 195.00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща законна (мораторна) лихва за
забава за периода от 09.11.2017 г. до 22.02.2018 г., е 26.85 лв. Същата не е
заплатена от ответника на ищеца (не е заплатена и на предишния кредитор). В
тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в
посочената част предявеният иск следва да се уважи, като се присъди
претендираната в ИМ сума от 26.85 лв., представляваща законна (мораторна) лихва
за забава за периода от 09.11.2017 г. до 22.02.2018 г.
По отношение на обусловената искова
претенция за законната лихва върху дължимата главница, считано от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане съдът намира, че същата е основателна
и доказана. Поради основателността на обуславящата искова претенция за
главницата и обусловената е основателна и доказана. Налице е възникнало парично
задължение, чието изпълнение е забавено. Законната лихва се дължи, считано от
подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК в съда – 02.03.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата.
С оглед изложеното предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява основателен
и доказан. Следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че
вземането на ищеца съществува, а именно ответникът Й.П.Й. с постоянен адрес ***
и настоящ адрес *** дължи на ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София сумата 347.98 лева
– главница, представляваща
дължима по договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5353022/26.04.2017 г., рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и
приложение № 1/01.01.2018 г. към него, сумата
36.02 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 08.11.2017
г., сумата 122.78 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на
документи, сумата 123.24 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 30.04.2017 г. до 08.11.2017 г., сумата
195.00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата
26.85 лева, представляваща законна (мораторна) лихва за забава за периода от
09.11.2017 г. до 22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 347.98
лева, считано от 02.03.2018 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 71/06.03.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 87/2018
г. по описа на Районен съд – Елена.
Ответникът Й.П.Й. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД сумата 75.00 лева, представляваща направените
разноски в заповедното производство по ЧГрД № 87/2018 г. по описа на Районен
съд – Елена.
Ответникът Й.П.Й. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца„А.К.П.З.“ ЕООД сумата 905.00 лева, представляваща направените
разноски в исковото производство по гр. д. № 213/2018 г. по описа на Районен
съд – Елена.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на Й.П.Й.
с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, че дължи на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1527, район „О.“, ул. „П.В.“ № **,
ет. *, представлявано от Н.Й.С.и И.Ц.К. – заедно и поотделно, сумата 347.98 лева
(триста четиридесет и седем лева и 98 стотинки) – главница, представляваща
дължима по договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5353022/26.04.2017 г., рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и
приложение № 1/01.01.2018 г. към него, сумата 36.02 лева (тридесет и шест лева
и 2 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. до
08.11.2017 г., сумата 122.78 лева (сто двадесет и два лева и 78 стотинки), представляваща
такса за експресно разглеждане на документи, сумата 123.24 лева (сто двадесет и
три лева и 24 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 30.04.2017 г. до 08.11.2017 г., сумата 195.00 лева (сто
деветдесет и пет), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране,
сумата 26.85 лева (двадесет и шест лева и 85 стотинки), представляваща законна
(мораторна) лихва за забава за периода от 09.11.2017 г. до 22.02.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 347.98 лева, считано от 02.03.2018 г.
до окончателното й изплащане, по Заповед № 71/06.03.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 87/2018 г. по описа на
Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА Й.П.Й. с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес *** да заплати на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1527, район „О.“, ул. „П.В.“ № **, ет. *,
представлявано от Н.Й.С.и И.Ц.К. – заедно и поотделно, сумата 75.00 лева (седемдесет
и пет), представляваща направените разноски в заповедното производство по ЧГрД
№ 87/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА Й.П.Й. с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес *** да заплати на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1527, район „О.“, ул. „П.В.“ № **, ет. 3,
представлявано от Н.Й.С.и И.Ц.К. – заедно и поотделно, сумата 905.00 лева (деветстотин
и пет лева), представляваща направените разноски в исковото производство по гр.
д. № 213/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: