Решение по дело №1470/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2984
Дата: 12 ноември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20192120101470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2984                         12.11.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                ХХ граждански състав

На четиринадесети октомври                           две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Ани Стоянова 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 1470/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба наВодоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против М.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 140.16 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 27.06.2016г. до 26.09.2016г., с отчетен период по фактури от 13.05.2016г. до 15.09.2016г., сумата от 23.46 лева мораторна лихва за периода от 28.07.2016г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени доказателствафактури и справки за показанията на водомера. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебнотехническа експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както и какво е местоположението на измервателното устройство. Претендира се и разпит на един свидетел, който да установи реда на отчитането на измервателните устройства и осигуряването на достъп на отчетниците.    

               В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител, в който искът се оспорва. Заявява се, че липсват доказателства ответникът да е собственик или ползвател на имота, поради което той не е потребител на ВиК услуги.  

               Първоначално ищецът се е снабдил за претендираните вземания със заповед за изпълнение 3674/15.10.2018г. на БРС по ч.гр.дело 7319/2018г., връчена по реда на чл.47 ГПК, поради което е заведено настоящото дело за доказването на претенцията по общия ред.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Предявеният от ищеца Водоснабдяване и канализация” ЕАД иск се явява неоснователен.

               Представените по делото доказателства – фактури на името на ответницата и справка за лице от Службата по вписвания установяват по несъмнен начин, че М.К.К. е собственик на водоснабдявания обект, тъй като имотът е бил ипотекиран от нея в това й качество. След като ответницата има вещни права върху имота, следва извод, че тя е длъжна да заплаща сумите, дължими за доставяне, отвеждане и пречистване на водата.

               Назначените две експертизи – икономическа и техническа също доказват претенциите на ищеца. Първата експертиза сочи, че издадените фактури на името на ответницата са осчетоводени, а счетоводството на ищеца е водено редовно. А втората експертиза е дала заключение, че в имота има три измервателни устройства, като за процесния период потребената вода е общо 69.42 куб.м., колкото е записано и в електронната извадка на ВиК. Следователно ответницата е потребявала процесните количества вода и дължи за тях сумите, за които са издадени фактури.

               Установява се обаче от икономическата експертиза, че дължимите суми, възлизащи на 140.16 лева, са били заплатени на 19.04.2019г. изцяло. Плащането следва във времето както образуване на заповедното дело, така и предявяването на иска по чл.422 ГПК.

               Видно от изразените становища в съдебното заседание, както собствеността върху имота, така и плащанията са безспорни между страните.

               Погасяването на паричното задължение е факт, настъпил в хода на процеса и трябва да се съобрази от съда – чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо към сегашния момент, предвид плащане на сумите, искът се явява изцяло неоснователен. Предвид заявлението на ищеца в съдебно заседание за неоснователност на иска, съдът приема, че са погасени както главницата, така и лихвата за забава. Следва решение, с който претенцията бъде отхвърлена.

               По разноските:

               Независимо от отхвърляне на иска, ответницата с поведението си е дала повод за завеждане на делото. Тя е платила в хода на исковото производство, поради което ищецът е имал интерес да подаде искова молба. Ето защо ответницата трябва да се осъди да заплати на ищеца всички сторени от него разноски. Това се отнася и до разноските за двете експертизи, които са относими към предмета на доказване, а именно собствеността на имота и потребеното количество вода. Независимо, че вече сумите са платени, експертизите установяват основанието за плащане на задълженията, освен това самата ответница не се е противопоставила те да бъдат изготвени. Ето защо БРС намира, че и тези разноски трябва да се присъдят, тъй като ответницата е дала повод да се образува делото.

               По горните мотиви следва ответницата да се осъди да заплати на ищеца разноски от 595 лева за исковото производство и разноски в заповедното дело от 75 лева.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОТХВЪРЛЯ иска на Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против М.К.К., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 140.16 лева /сто и четиридесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 27.06.2016г. до 26.09.2016г., с отчетен период по фактури от 13.05.2016г. до 15.09.2016г., сумата от 23.46 лева /двадесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ мораторна лихва за периода от 28.07.2016г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение 3674/15.10.2018г. на БРС по ч.гр.дело 7319/2018г. 

               ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата от 595 лева /петстотин деветдесет и пет лева/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ разноски в заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

   ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

   А.С.