№ 39393
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110121609 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ул. „СК № 10, ет. 4, ап. 4, против ответниците „ИАМ" АД, ЕИК ***, с
адрес в гр. София, бул. "ДН" № 28, ет. 2, ап. 40-46, "ФБ" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, жк. ЛН № 7, бул. "ДН" № 28,
"СЦ", ет. 2, офис 40-46 и АКПЗ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. София 1529, ул. „ПВ" № 29, ет. 3, съдържаща следните
искови претенции: договор за паричен заем с № **** от 22.06.2021 г. да бъде
обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради противоречие със закона, нарушаване на добрите нрави и заобикаляне
на закона; да бъде обявен за недействителен договор за предоставяне на
поръчителство с № **** от 22.06.2021 г., сключен между страните, поради
противоречие със закона, нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на
закона. Претендират се на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни
разноски и се представят писмени доказателства.
В исковата молба са наведени следните твърдения - на 22.06.2021 г. ищецът, в
качеството си на заемател, сключил с ответника „ИАМ" АД, ЕИК *** договор
за паричен заем с № **** от 22.06.2021 г., по силата на който в негова полза
била предоставена сума в размер на 1 000 лева. Съгласно чл. 4 от договора
заемателят се задължил в срок до три дни да предостави едно от следните
обезпечения: 1) две физически лица - поръчители; 2) банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, със срок на валидност 30 дни след срока на
1
изплащане на задължението по договора; 3) одобрено от заемодателя
дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на
това условие, на 22.06.2021 г. бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство с № **** между „ФБ" ЕООД с ЕИК ***, чрез „ИАМ" АД, и
ищеца. Съгласно чл. 3 (1) от договора за предоставяне на поръчителство с №
****, за поемане на задължението потребителят дължал възнаграждение в
размер на 900,48 лв. Ищецът извършил частични плащания по договора за
заема, но на 02.11.2022 г. заемодателят „ИАМ" АД отправил искане към „ФБ"
ЕООД за заплащане на остатъка по задълженията на длъжника по договора за
кредит, поради което това дружество извършило плащане в размер на 808,77
лв. към „ИАМ" АД на 02.11.2022 г. Във връзка със сключен рамков договор от
02.03.2020 г. за покупко-продажба на вземания (цесия) и Приложение № 1 към
него от 02.11.2022 г., между „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „ФБ" ЕООД (цедент) процесното
вземането било прехвърлено в полза на цесионера. Ищецът твърди, че чл. 4 от
договора за потребителски заем нарушавал добрите нрави, а обявеният ГПР
не включвал всички разходи по кредита, по-конкретно допълнителното
възнаграждение за поръчителство, поето от страна на длъжника. Посочва се
още, че договорът за поръчителство бил нищожен поради липса на основание
за неговото сключване, а отделно - недействителността на договора за кредит
рефлектирала и върху правната съдба на договора за поръчителство.
Акцентира се, че „ИАМ" АД е едноличен собственик на капитала на
поръчителя „ФБ" ЕООД, което обстоятелство означавало, че чрез този договор
за поръчителство, ответниците имали за цел да заобиколят разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Твърди се още нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20
ЗПК. Цитира се съдебна практика.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от всички ответници.
Процесуалният представител на АКПЗ" АД, ЕИК *** твърди да не са налице
предпоставките на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като в полза на потребителя била
предоставена преддоговорна информация, а същият е могъл да влияе върху
съдържанието на облигационната сделка. Позовава се на чл. 9 ЗЗД във връзка
със свободата на договаряне. Твърди се, че сключеният договор за
поръчителство бил отделен договор, с който поръчителят е поел задължение
да отговаря пред кредитора за евентуално неизпълнение от страна на
длъжника, поради което извършеното плащане от страна на този ответник
2
било с правно основание. Оспорва се твърдението на ищеца за нарушение на
чл. 19, ал. 4 ЗПК при обявяване размера на ГПР, като към момента на
сключване на договора не съществувало законово изискване
възнаграждението по гаранционната сделка да бъде част от компонентите,
формиращи ГПР. Представят се и правни съображение относно договорната
клауза относно възнаградителната лихва. Не отправя доказателствени
искания.
„ФБ“ ЕООД, ЕИК *** в своя отговор твърди, че исковата молба е нередовна,
тъй като обстоятелствата в нея били противоречиви. Възразява, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като е прехвърлил процесното
вземане и няма качеството на кредитор. Възразява се, че договорът за
предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговаря на приложимите
изисквания на закона, сключен е от лице, което е вписано в Регистъра на БНБ
за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е
вписано, като била и спазена изискваната форма. Акцентира, че сключеният
договор между „ФБ“ ЕООД и ищеца не представлявал договор за
поръчителство, а за предоставяне на услуга по издаване на гаранция за
изплащане в полза на кредитора, като извършеното плащане представлявало
дължимото възнаграждение в полза на изпълнителя. Разпоредбите на ЗКИ в
случая били неотносими, тъй като не се касаело за договор за потребителски
кредит. Свързаността между „ФБ“ ЕООД и „ИАМ“ АД не представлявало
основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се
включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за
паричен кредит. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвиждала, че ГПР
се изчислявал с оглед на реалните разходи, но към момента на сключване на
договора за кредит, а заемодателят към този момент нямал задължение да
предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляването
на ГПР. Също не отправя доказателствени искания.
„ИАМ“ АД, ЕИК *** също отправя възражение за нередовност на исковата
молба на ищеца и за недопустимост на исковете на ищцовата страна, като
заявява, че клаузите по договора отговаряли на всички императивни
изисквания на ЗПК, в това число и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се
настоява, че ГПР, посочен в договора за паричен заем, е бил изчислен към
момента на сключване на договора за потребителски кредит по определения в
Приложение № 1 към Закона за потребителския кредит начин, като били
3
използвани договорените с потребителя условия, които били отразени и в
договора – размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл.
2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата на плащане на всяка
вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). При
изчисление на ГПР били взети предвид известните към момента на сключване
на договора разходи, а именно единствено дължимата лихва. Позовава се на
мотивите по решение на СЕС към дела С-714/22 и С-448/17. Сключването на
договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с трето лице не се
явявало необходимо условие за сключването на договора за кредит или за
предаване на заемната сума, поради което този разход не следвало да бъде
част от ГПР, като отделно от това - възнагражданието по договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора
за заем не било безусловно дължимо. При промяна на условията по договора
не било необходимо да се изчислява и посочва нов ГПР. Възразява и срещу
доводите на ищеца за нарушение на добрите нрави при сключване на
процесните сделки. Претендира разноски и отправя възражение за
прекомерност по отношение адвокатското възнаграждение на представителя
на ищцовата страна.
Предявен е по реда на чл. 211 ГПК и насрещен иск от страна на АКПЗ" АД,
ЕИК *** срещу С. Д. Н., ЕГН **********, с който се отправя осъдителна
претенция ответникът по този иск да бъде осъден да заплати сума в размер на
150.00 лева, представляваща дължим остатък от неизплатена главница по
договор за кредит от № **** от 22.06.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба. В обстоятелствената част на тази искова
молба се потвърждават твърденията на първоначалния ищец за сключен на
22.06.2021 г. между него и „ИАМ" АД, ЕИК *** договор за паричен заем с №
****, по силата на който в негова полза била предоставена сума в размер на 1
000 лева, както и сключен договор на 22 юни 2021 г. между С. Н. и "ФБ"
ЕООД, ЕИК *** за предоставяне на гаранция, като именно във връзка с него
последното дружество заплатило на 2 ноември 2022 г. в полза на заемодателя
сума в размер на 808.77 лева. Така в тежест на потребителя възникнало
задължение да възстанови в полза на дружеството - гарант заплатената сума.
Вземането по договора "ФБ" ЕООД, ЕИК *** прехвърлило в полза на ищеца
по силата на договор за цесия от 02.03.2020 г.. Признава се, че по договора за
паричен заем потребителят заплатил общо сума в размер на 850 лева, поради
4
което сега с исковата молба се претендира остатъкът от 150 лева. Представя
писмени доказателства, отправя искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, както и претендира съдебно-деловодни разноски. В своя отговор
срещу този иск С. Н. възразява тази искова претенция да е основателна, като
твърди, че процесният договор за цесия бил недействителен, с оглед
нищожността на договора за гаранция. Претендира ищецът на основание чл.
183 ГПК да бъде задължен да представи в оригинал всички приложени към
насрещната искова молба доказателства.
СЪДЪТ, след като съобрази твърденията на страните в производството,
по направените доказателствени искания намира следното:
Следва да бъдат приобщени приложените към исковата молба и насрещната
такава писмени материали като доказателства по делото. Основателно е
искането на ответника по насрещния иск за изискване в оригинал на
представените от ищеца по този иск документи. Предвид възраженията в
отговора към искова молба, следва да бъде допуснато провеждане и на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от
ищеца в насрещната искова молба.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за разглеждане в настоящото
производство предявения от АКПЗ" АД, ЕИК *** срещу С. Д. Н. насрещен
осъдителен иск, обективиран в молба с вх. № 223946 от 25.06.2025 г.;
ПРИЕМА приложените към искова молба с вх. № 132266 от 14.04.2025 г. и
насрещна искова молба с вх. № 223946 от 25.06.2026 г. документи като
писмени доказателства по делото;
ИЗИСКВА в срок до датата на откритото съдебно заседание от АКПЗ"
АД, ЕИК *** да представи в оригинал приложените към насрещната искова
молба доказателства, като при неизпълнение в срок, съдът предупреждава
страната за последиците по чл. 183, ал. 1, изр. второ ГПК;
ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от
вещо лице С. Н. И., която следва да отговори на въпросите, поставени в
5
насрещна искова молба на стр. 56 от делото;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за провеждане на експертизата в размер на 350 (триста
и петдесет) лева, вносим от ищеца АКПЗ" АД в едноседмичен срок от
получаване на това определение, като при неизпълнение - съдът ще отмени
определението си, с което е допуснал провеждане на експертиза;
УКАЗВА на вещото лице да представи своето заключение в срок най-късно
една седмица преди датата на откритото съдебно заседание;
НАСРОЧВА настоящото производство за разглеждане в открито съдебно
заседание с участието на страните и техните пълномощници за 04.11.2025 г. от
10:55 ч.
СЪДЪТ излага на страните следния проект на доклад по делото по реда на
чл. 146 ГПК:
I. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: първоначално предявената искова молба
обективира искови претенции с правна квалификация по чл. 26, ал. 1,
предложение първо, второ и трето ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, а насрещната искова
молба обективира иск с правно основание по чл. 143, ал. 1 ЗЗД;
II. ПРИЗНАТИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА: че на 22.06.2021 г. ищецът
С. Д. сключил с ответника „ИАМ" АД, ЕИК *** договор за паричен заем с №
**** от 22.06.2021 г., по силата на който в негова полза била предоставена
сума в размер на 1 000 лева, както и че на 22.06.2021 г. между С. Д. и „ФБ"
ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ****; че на
02.03.2020 г. между „ФБ" ЕООД и АКПЗ" ЕООД бил сключен рамков договор
за прехвърляне на парични задължения- цесия - сред които било и
задължението на С. Д. по процесния договор; че на „ФБ" ЕООД заплатило в
полза на „ИАМ" АД, ЕИК *** във връзка с така сключените договори за заем
и договор за предоставяне на гаранция № **** сума в размер на 808.77 лева.
III. НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
посочените в т. II обстоятелства;
IV. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ: по
първоначално предявените искове в тежест на ищеца е да докаже сключването
на договори за заем и предоставяне на гаранция, както и основанията за
недействителност на облигационните връзки - допуснато противоречие със
закона и по-конкретно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, противоречие на
6
договорите с добрите нрави и заобикаляне на закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК,
посредством подписването на договора за предоставяне на гаранция от
22.06.2021 г., а в тежест на ответниците е да докажат основателността на
възраженията си; по насрещния иск ищецът следва да докаже сключване на
договор за поръчителство, респективно договор за цесия, уведомление,
отправено до длъжника, с което на последния се съобщава за извършеното
прехвърляне, за което му УКАЗВА, че не сочи доказателства, както и
изплащане на цялата дължима заемна сума в полза на първоначалния
кредитор, а в тежест на ответника по този иска е да докаже плащане на
задължението си.
СЪДЪТ приканва страните към медиация и спогодба, като им РАЗЯСНЯВА,
че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин
размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg ). Към Софийски районен
съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на
процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните с призовката за
заседанието, а на ищеца по насрещния иск да се връчи и препис от отговора.
Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис (чл. 102а, ал. 1 ГПК) и
не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7