Р Е Ш Е Н И Е
№ 158 / 04.04.2023
г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание
на седми март през хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА изслуша докладваното от съдия С. Сандева КАНД № 84 по описа на съда за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна срещу решение № 308/22.08.2022 г.,
постановено по нахд № 122/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е
отменено наказателно постановление № 23-0000647/14.06.2021 г. на директора на
РД “АА“ - Варна. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на
въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Счита се, че не е
налице противоречие между националното законодателство и общностното право, тъй
като всяка държава-членка има възможност да въвежда допълнителни изисквания към
водачите на МПС, каквото е и изискването за притежаване на удостоверение за
психологическа годност, предвидено в Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания (Наредба № 36). Твърди се, че българският законодател не прави
разграничение между българските граждани и гражданите на друга държава-членка
на ЕС или гражданите на трети страни, поради което е ирелевантно дали друга
процедура, осъществявана в друга държава, съдържа в себе си елементи на
условия, касаещи психологическата пригодност на водачите. Сочи се, че в закона
не е налице забрана българските превозвачи да осъществяват своята дейност с водачи,
които не са български граждани, но в тези случаи следва да съблюдават изискванията
на българското законодателство, аргумент за което е и императивната разпоредба
на чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр). Твърди се, че румънското
удостоверение за психологическа годност е с различен срок на валидност от
издаваните по българското законодателство. Счита се, че издаденото в друга
държава – членка на ЕС удостоверение или медицинско заключение не може да се
приеме за заместващо българското такова. Не се споделят изводите на районния
съд, че водачът е поставен в неблагоприятно положение, тъй като той не е субект
на процесното нарушение. Сочи се, че с наказателното постановление е
санкционирано поведението на превозвач, допуснал до работа водач, който не
отговаря на някое от изискванията за управление, а не извършването на превоз,
за да се изследват изискванията на съответната държава-членка. Иска се отмяна
на решението на районния съд и постановяване на друго по същество, с което да се
потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски за осъществено
процесуално представителство в полза на ИААА. В условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Ответната страна – „Свентранс
БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по
съображения, подробно изложени в писмени възражения по делото. Иска решението на въззивния съд да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски
в касационното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на РС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Сочи, че от събраните
по делото доказателства се установява, че водачът на товарния автомобил
притежава удостоверение за психологическа годност съгласно националното му
законодателство, поради което незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
превозвача.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С оспореното пред Районен съд - Добрич наказателно
постановление №
23-0000647/14.06.2021
г. на директора на РД “АА“ - Варна на „Свентранс БГ“ ЕООД, на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция от
3000 лева за това, че в качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на
Общността за извършване на превоз на товари с № 15187, на 03.06.2020 г. е
допуснало водачът М.Т. до управление на товарен
автомобил, марка “Даф“, кат. N3, с рег. № СВ2780НР, извършващ
международен обществен превоз на товари, видно от информацията от паметта на
дигиталния тахограф, монтиран в автомобила, и CMR от 03.06.2020
г., без лицето да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от
ЗАвтПр.
От извършената справка в Регистър „Психологически
изследвания“ контролните органи са констатирали, че на водача никога не е
издаван документ за психологическа годност по реда на българското
законодателство. Нарушението е установено при извършване на комплексна проверка
относно транспортната дейност на дружеството за периода 01.06.2020 - 31.08.2020
г., за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № 287789/23.02.2021
г.
С обжалваното решение ДРС е отменил процесното наказателно
постановление. За да постанови този резултат, съдът е приел, че то е издадено в
нарушение на материалния закон. Установил е, че в случая водачът на автомобила притежава
свидетелство за управление на МПС и удостоверение за психологическа годност, надлежно
издадени от румънските власти. Изложил е съображения, че съгласно чл. 151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да
управляват моторно превозно средство на територията на Република България при
спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория,
определени в чл. 151 от ЗДвП. Свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, когато свидетелството е издадено
от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП. На базата на тази нормативна уредба
съдът е приел, че наказващият орган е бил длъжен да установи дали изискването
за установяване на психологическа годност на водача не е изпълнено в страната,
където той е придобил професионалната си квалификация. Въз основа на
представеното в хода на съдебното производство удостоверение за психологическа
годност е преценил, че шофьорът притежава психологическа годност съгласно
националното му законодателство, т.е. същият е психологически годен за водач на
МПС за превоз на стоки. Позовавайки се на разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО и
Директива 2003/59/ЕО, съдът е приел, че не би следвало към наетите на работа
граждани на страни – членки на ЕС, притежаващи професионална квалификация в
своята държава, да бъдат поставени допълнителни изисквания за придобиване на
квалификация на територията на Република България по повод на създадените с
българско дружество трудови правоотношения.
Настоящият касационен състав намира, че решението е постановено
в съответствие с материалния закон и не страда от сочените в касационната жалба
пороци.
Неправилно на дружеството е била наложена предвидената в чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП имуществена санкция в размер на 3000 лева заради
това, че е допуснало управлението на товарен автомобил за обществен превоз на
товари от водач, румънски гражданин, на когото не е издавано удостоверение за
психологическа годност по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Цитираната разпоредба обявява за административно нарушение назначаването на работа
или допускането на водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари.
Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр лицензираните
превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. От тълкуването на тази разпоредба
може да се направи извод, че водачите на обществен превоз на пътници и товари
са длъжни да представят удостоверение за психологическа годност тогава, когато
установяването на такава не е част от придобиването на правоспособност за
управление на МПС за дадена категория. От своя страна, санкционната разпоредба
на чл. 96г от ЗАвтПр също има предвид случаите, при които придобиването на
правоспособност за управление на МПС не включва в себе си удостоверяване на
психологическа годност или когато срокът на валидност е изтекъл, което в случая
не е така.
От данните по делото е видно, че водачът е гражданин на
държава членка на ЕС и притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено
от Република Румъния, което съгласно разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО
относно свидетелствата за управление на МПС удостоверява, че лицето притежава
психологическа годност съгласно националното му законодателство. По делото не е
установено водачът да е постоянно пребиваващ в Република България, което от
своя страна да обуславя необходимостта от замяната на свидетелството му за
управление на МПС, издадено от румънските власти, с българско такова съгласно
изискванията на чл. 11 от Директива 2006/126/ ЕО и чл. 162, ал. 6 от ЗДвП. При
положение че шофьорът има издадено свидетелство за управление на МПС за
съответната категория, издадено от държава – членка на ЕС, следва да се
заключи, че притежава необходимата психологическа годност по силата на
европейския механизъм за взаимно признаване, поради което правилно и
законосъобразно районният съд е стигнал до извода, че дружеството –
жалбоподател не е осъществило състава на нарушението, за което е било санкционирано.
Правилно и законосъобразно районният съд e взел предвид представеното
по делото удостоверение за психологическа годност серия VL № 689/001490/26.06.2018
г., за да приеме, че водачът е с психологическа годност съгласно румънското законодателство.
Не се споделят възраженията на касатора, че румънското удостоверение за
психологическа годност не може да замести българското такова, защото това е в противоречие
с общата система за признаване. Правилно районният съд е приел, че наказващият
орган е бил длъжен да установи дали изискването за психологическа годност не е
изпълнено в страната, където водачът е придобил професионалната си
квалификация. Действително съгласно съображение 11 от Директива № 2005/36/ЕО
държавите – членки могат да въвеждат допълнителни изисквания към водачите на
МПС, но във връзка с това те са длъжни да вземат предвид изискванията в другите
държави – членки и да правят преценка дали тези изисквания не отговарят на
изискванията, които те са поставили.
Споделят се и изводите на районния съд, че към наетите на
работа граждани на страни - членки на ЕС, притежаващи професионална
квалификация в своята държава, не би следвало да бъдат поставяни допълнителни
изисквания за придобиване на квалификация на територията на Република България
по повод на създадените с българско дружество трудови правоотношения. Законосъобразно
съдът се е позовал на разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО и Директива
2003/59/ЕО, в които са установени правила за работа на лица, граждани на страни
от ЕС, при признаване от държавите – членки на квалификации, придобити в други
държави – членки, без да е необходимо допълнително професионално квалифициране.
С оглед на изложеното правилно районният съд е приел, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, поради което постановеният
от него съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в
размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно
представените по делото доказателства. Платеният хонорар за адвокат не
надхвърля минималноустановените размери по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., поради което съдът не дължи произнасяне по евентуалното възражение
на насрещната страна за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308/22.08.2022 г., постановено по нахд № 122/2022
г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна да заплати на „Свентранс БГ“ ЕООД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18, представлявано
от управителя Л.Д., сумата от 300 лева (триста лева), представляваща разноски за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: