№ 501
гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500642 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №111/23.04.2025г., постановено по гр.д.№32/2024г. по описа
на РС- Велинград е обявен за недействителен, на основание чл.135 ЗЗД по
отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, кв.Малинова Долина, ул.„Рачо Петков-
Казанджията“ №6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, сключения на 17.08.2023г.
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №55, том 2, рег. № 2792,
нот. дело №246/2023г. по описа на нотариус С.Д., с който С. Б. К., с ЕГН
********** дарява на В. И. К., с ЕГН ********** следния свой недвижим
имот, а именно: недвижим имот с идентификатор 10450.501.2265.1.3,
представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда- многофамилна с
идентификатор 10450.501.2265.1, със застроена площ на обекта 37,00 кв.м., с
предназначение за търговска дейност, при съседи на самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта:
10450.501.2265.1.1 и с административен адрес: гр.************, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата,
1
съставляващо поземлен имот с идентификатор 10450.501.2265
Осъдена е С. Б. К., с ЕГН ********** и В. И. К., с ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр.************ да платят на ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Малинова
Долина, ул.„Рачо Петков- Казанджията“ №6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6
следните сторени от ищеца разноски, а именно: 70лв. държавна такса; 795лв.-
разноски за хонорар на особен представител и 100лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. Б. К., чрез
особения й представител адв.А. Г..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради
недоказаност на една от необходимите предпоставки за уважаване на иска-
наличие на знание у длъжника по време на извършване на действието.-
извършване на дарение, направено с Нотариален акт от 07.08.2023г.
Сочи се, че за вземането на ищеца е налице влязло в сила Решение
№204/03.06.2024г. на РС- Велинград, постановено по гр.д.№1063/2023г. с
което е признато за установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, че С. Б. К.
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, сумата от 6907,08лв. Приема се в тази
връзка, че увреждащата сделка от 17.08.2023г. предхожда решението на съда
от 03.06.2024г.
Визира се, че независимо кога това решение е влязло в законна сила и
кога длъжникът е узнал за него, то решението се явява постановено след
увреждащата сделка и няма как същия да знае за него.
Твърди се освен това, че поканата за доброволно изпълнение е връчена
след датата на сделката за дарението. Длъжникът не е знаел дори за
изпълнителното дело, по което вземането се събира.
Твърди се, че в края на 2023г., С. К. е узнала за извършеното
прехвърляне на задължението й към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, след което е
получила препис от исковата молба по гр.д.№1063/2023г. по описа на РС-
Велинград.
Сочи се, че видно от представения нотариален акт №55, т.2, нот.дело
№246/2023г., С. Б. К. се е разпоредила с имота си, като го е дарила на своя син
В. И. К.. Извършването на тази сделка е предшествана от обстоятелствена
2
проверка за правото на собственост върху имот извършена в същия ден, т.е.
към посочената дата С. Б. К. не е притежавала документ за собственост върху
процесния магазин и ищецът не е могъл да насочи изпълнението на вземането
си върху него.
Визира се, че ищецът не е оспорил истинността на представената от В.
К. разписка за платена сума от 10000лв. на ответницата С. К. за прехвърлянето
на недвижимия имот, поради което съдът следва да кредитира представения
документ като истински, а сделката възмездна.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърли
предявения иск, като неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника му юриск.М. М.
на тази въззивна жалба. В него се счита, че наведените във въззивната жалба
твърдения за неправилност на първоинстанционното решение са
неоснователни и необосновани. В този аспект се приема, че неоснователни са
твърденията на въззивника, че липсата на знание за извършената на
29.05.20205г. цесия между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и “Ти Би Ай Банк“ ЕАД е
пречка на цесионера да предяви иск по чл.135 ЗЗД.
Сочи се, че съгласно приетото ТР №2 от 26.03.2021г. по т.д.№2/2019г. на
ОСГТК на ВКС, цесионерът притежава активна материално правна
легитимация за предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД, ако увреждащата сделка
или действие са извършени, след като е възникнало вземането на
първоинстанционния кредитор- цедента, но преди сключване на договора за
прехвърляне на вземането.
Твърди се, че в настоящия случай, отчуждителната сделка е станала и
след прехвърлянето на вземането, като за въззивника е било ясно, че има
задължения към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и че с даряването на своя
недвижим имот ще бъде налице невъзможност за принудително
удовлетворяване на кредитора от конкретното имущество. Във връзка с това
се отбелязва, че задължението на С. Б. К. към предходния кредитор „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД е станало изискуемо и ликвидно преди извършването на сделката
за прехвърляне на процесния недвижим имот на 17.08.2023г. и действията си
задълженото лице е знаело, че уврежда кредитора с намаляване на
имуществената маса, при което за кредитора се пораждат права да търси
3
защита по съдебен път, като съгласно Решение №233 от 11.11.2010г. по
гр.д.01085/2009г.- на ВКС, Іг.о., при извършена цесия, цесионерът встъпва в
правното положение на цедента, като придобива всички права, които
последният е имал срещу длъжника, от което става ясно, че за „ЕОС Матрикс“
ЕООД се поражда право да търси защита от действията, с които се е намалила
имуществената маса на длъжника.
Твърди се, че неоснователни се явяват възраженията на въззивника, че
със сделката за дарение от 17.08.2023г., С. Б. К. и В. И. К., кредиторът не е
увреден. В тази насока се цитира Решение №201/31.10.2018г. по гр.д.
№1036/2018г. на ВКС, ІVг.о., съгласно което е прието, че увреждащото
интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко
разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума
на длъжника или се намалява неговата пазарна цена. Без значение за
наличието на увреждането е дали при разпореждането в патримониума на
длъжника постъпва друго имуществено благо /т.е. разпореждането е
възмездно/, тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение
на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да се
удовлетвори.
Твърди се, че С. Б. К. не е оборила презупцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД, че
с извършената сделка за дарение със сина си В. И. К. е знаела, че уврежда
кредитора. С Решение №34 от 04.05.2022г. по гр.д.№1250/2021г. на ВКС, ІVг.о.
е счетено, че както е прието и в Решение по гр.д.№3396/2014г. на ВКС, ІVг.о.,
длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане.
Неоснователни се приемат и твърденията на въззивника относно това, че
приложената разписка за платена сума в размер на 10000лв. се доказва, че
договорът за дарение е привиден, прикриващ договор за продажба между В. И.
К. и С. Б. К., което е извършено с цел избягване на плащане на 10% местен
данък.
Сочи се, че във връзка с твърденията на въззивника за привидността на
сделката по делото няма предоставено нотариално заверено обратно писмо,
разкриващо съдържанието на привидния договор. Цитира се Решение №544
от 06.01.2011г. по гр.д.№1053/2010г. на ВКС, в което се посочва, че обратното
писмо служи за пълно разкриване на симулативната сделка. Също така няма и
4
представено влязло в сила съдебно решение, с което се обявява привидността
на сделката.
Визира се, че дори сделката да се приеме за привидна, отново има сделка
между длъжника с низходящ, с която задълженото лице знае, че уврежда
кредитора и в хода на съдебното производство не са предоставени
доказателства, които да оборват презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД, като и
двете страни по силата на презумпцията знаят за увреждането.
Искането е да се отхвърли, като неоснователна депозираната въззивна
жалба и се потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение изчислено в
съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Прави се възражение за прекомерност.
Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от В.
И. К., чрез процесуалния му представител адв.Л. К..
Твърди се в нея, че атакуваното решение е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалния и
материални закон.
Визира се, че от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че С. Б. К.- майката на К. е рефинансирала договора за
потребителски кредит, сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на 01.06.2020г., който
кредит не е могла да погаси своевременно. Това обстоятелство е станало
повод същата да продаде притежаваната от нея /недовършена/ сграда с
предназначение- търговски обект на сина си В. К..
Твърди се, че въпреки, че сключения договор с Нотариален акт №55, т.2,
нот.дело №246/2023г. на Нотариус С.Д., вписан в Служба по вписванията
вх.рег.№1577 от 17.08.2023г., акт №33, т.6, дело /2023г. е оформен, като
договор за дарение, К. е изплатил на праводателката сумата от 10000лв., за
което обстоятелство по делото е представена разписка.
Визира се, че ищецът не е оспорил представения документ, а
решаващият съд не го е обсъдил, поради което не може да се направи извод,
приета ли е разписката като доказателство, ако е приета, кредитирана ли е от
5
съда? Поради това се приема, че жалбоподателят не е могъл да ангажира
писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си относно
покупка на имот, плащането на цената му, а също и довършването на строежа.
Сочи се, че необосновано съдът е приел, че праводателката на К. е
знаела и е целяла да увреди ищеца. Този извод е в противоречие със събраните
писмено доказателства. Дори за наличието на задълженията към цедента,
същата е узнала през месец ноември 2023г., едва след получаване на исковата
молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като същевременно е разбрала за
извършеното прехвърляне на задължението й.
Твърди се, че тези факти сочат, че ответницата С. К. към момента на
изповядване на сделката не е знаела за съществуване на задължението й към
ищцовото дружество, поради което не е могла да цели увреждане на
интересите му.
Искането е, да се отмени обжалваното решение с присъждане на
направените от въззивника разноски за двете инстанции.
В срок на тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
В съдебно заседание, въззивникът С. Б. К. не се явява. Не се явява и
представляващия я особен представител адв.А. Г.. В предишно съдебно
заседание е докладвана постъпило становище от последния с което се
поддържа подадената въззивна жалба и в последица от това предявения иск се
явява неоснователен.
Въззивникът- В. И. К., редовно призован не се явява. За него се явява
пълномощника му адв.Л. К.. От същата се поддържа подадената от нея
въззивна жалба, като не оспорва тази на С. Б. К.. В пледоарията си застъпва
становище, че делото от обективна страна не е изяснено докрай, като
обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
Ответникът по въззивните жалби- „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно
призован, представител не се явява. В изразено становище в подадения писмен
отговор на първата въззивна жалба е заявено, че ако не се яви представител в
съдебно заседание, то следва да се приеме, че същия се поддържа.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
6
страните, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба
подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез юриск. М. М.
срещу С. Б. К., с ЕГН ********** и В. И. К., с ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр.************, с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Твърди се в същата от страна на ищецът, че е кредитор на С. К., в
качеството си на цесионер по Договор за цесия от 29.05.2023г., по силата на
който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД прехвърля на ищеца вземането си по Договор за
потребителски кредит от 01.06.2020г.
Сочи се, че към датата на цесията вземането възлиза на 14911,75лв.
Образувано било ч.гр.дело, по което била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. За принудително събиране на задължението
на К. било образувано изпълнително дело №20228890401189 по описа на ЧСИ
Д.С.. Ведно с Поканата за доброволно изпълнение са й били връчени препис
от изпълнителния лист, заповедта за изпълнение, документа, въз основа на
който е издадена последната, както и уведомление за прехвърляне на
вземането.
Визира се, че уведомлението е извършено от цесионера, който е бил
упълномощен от цедента да стори това. Цитира се съдебна практика,
отнасяща се за адресата на уведомяването. Алтернативно се моли съда, ако
приеме, че съобщаването не е произвело действие, да се връчи ново
уведомление, ведно с препис от исковата молба.
Твърди се, че на 17.08.2023г., ответникът С. Б. К. е отчуждила
собствения си недвижим имот с идентификатор 10450.501.2265.1.3,
представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда-многофамилна с
идентификатор 10450.501.2265.1, със застроена площ на обекта 37,00кв.м., с
предназначение за търговска дейност, при съседи на самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта:
10450.501.2265.1.1 и с административен адрес: гр.************, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 10450.501.2265, дарявайки го в
полза на втория ответник В. И. К.- трето лице по смисъла на чл.135 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
7
Сочи се, че това обстоятелство е обективирано в Нотариален акт от
17.08.2023г. за дарение на недвижим имот № 55, том II, peг.№2792, нот.дело
№246/2023г. по описа на нотариус С.Д., с peг.№*** при Нотариалната камара
и с район на действие PC- Велинград, вписан в имотния регистър при Агенция
по вписванията като акт №33, том VI, н.д.№966/2023г.
Приема се, че с това свое действие С. К. е намалила своята имуществена
маса, когато изпълнително дело №20228890401189, образувано срещу нея,
вече е било висящо, а кредитор по вземането вече е бил „ЕОС Матрикс“
ЕООД, на основание Договор за цесия от 29.05.2023г.
Твърди се, че с посочената сделка К. е целяла да увреди кредитора, а
третото лице е знаело, че с разпоредителните действия се уврежда кредитора.
Сочи се, че в случая намира приложение презумпцията за знание, тъй
като приобретателят е син на К..
Визира се, че за уважаване на предявения иск следва да са налице три
предпоставки: действително вземане в полза на ищеца; увреждащо кредитора
действие на длъжника; при наличие на възмездно увреждане, следва да е
налице знание от страна на приобретателя.
Искането е да се прогласи за относително недействителна по отношение
на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД сделката, обективирана в НА за дарение
на недвижим имот №55, том 2, рег.№2792, нот.дело №246/2023г. по описа на
С.Д., с която прехвърля чрез дарение на сина си В. К. правото на собственост
върху имот.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. К., в който заявява, че ищецът не е активно легитимиран, тъй
като Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са издадени в полза на
друг кредитор- „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Твърди се, че договорът за дарение е привиден, прикриващ договор за
продажба, което е извършено с цел избягване на плащане на 10% местен
данък. В тази връзка е платена сумата от 10000лв. за придобиване на имота.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. К.,
чрез назначения й особен представител адв.Г..
Твърди се в него, че съгласно ТР 2/23.03.2021г., постановено по т.д.
8
№2/2019г. на ОСГТК на ВКС искът ще е допустим, само ако е спазена
следната поредност на събитията: 1.Възникване на вземането; 2.Увреждаща
сделка; 3.Прехвърляне на вземането, която поредност в случая не била
спазена. Заради това се смята,че предявения иск е недопустим.
По същество го намира за неоснователен. В тази насока се твърди, че К.
не е била единствен собственик на прехвърления имот към датата на
дарението, тъй като се е легитимирала като такава въз основа на констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка, който единствено удостоверява
правото на собственост, което е възникнало в по- ранен момент, а не го
създава. В случай, че е била омъжена към датата на изтичане на срока за
придобиване по давност, то последната е придобила единствено 1/2ид.ч., като
при уважаване на иска не следва да се надхвърля тази част.
Прави възражение за ненастъпили правни последици от връчване на
уведомление за цесията.
Приема се, че не е доказано приобретателят да е бил недобросъвестен.
Установява се, че делото пред РС е било спряно с Определение
№494/10.06.2024г., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
В случая, производството по преюдициалния спор е приключило с
влязло в сила Решение №204/03.06.2024г., постановено по гр.д.№1063/2023г.
по описа на РС- Велинград, с което е признато за установено по исковете с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.86, ал.1
ЗЗД, във вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, че С. Б. К., с ЕГН **********, с адрес:
гр.************ дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Рачо Петков Казанджията“
№4-6, сумата от 6907,08лв.- главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.10.2022г., до окончателното изплащане на сумата,
представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№**********/01.06.2020г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и С. Б. К.,
придобит по силата на Договор за цесия от 29.05.2023г. от „Еос Матрикс“
ЕООД, за които е издадена Заповед за изпълнение №481/03.10.2022г. по ч.гр.д.
№908/2022г. на РС- Велинград, като е отхвърлен иска в останалата част, за
сумата в размер на 3538,28лв. възнаградителна лихва, начислена за периода от
05.10.2020г. до 05.03.2022г., и сумата от 3370,40лв.- обезщетение за забава,
начислено за период от 05.10.2020г. до 20.09.2022г.
9
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Не е спорно по делото, че между С. К. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит №**********, по силата на който
кредитодателят предоставя на С. К. потребителски кредит за общо ползване са
сумата от 6907,08лв.- главница.
Установява се, че на 03.10.2022г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, на основание чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№908/2022г. по
описа на РС- Велинград, с което С. К. е осъдена да плати на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД сумата от 6907,08лв.- главница по Договор за потребителски кредит
№********** от 01.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 03.10.2022г., сумата от 3538,28лв.- договорна
лихва, сумата от 3370,40лв.- обезщетение за забава, както и държавна такса в
размер на 150лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 276,32лв.
На същата дата е издаден и изпълнителен лист, въз основа на който на
07.12.2022 г. е образувано изпълнително дело № 1189/2022 г. по описа на ЧСИ
Д.С., рег. № *** при КЧСИ.
Констатира се, че по време на висящото изпълнително дело взискателят
е прехвърлил на цесионера „Еос Матрикс“ ЕАД вземането, предмет на
принудително изпълнение срещу длъжника С. К.. Изготвено е Уведомление, с
изх.№ МА 00008638/07.07.2023г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД до длъжника за
извършената цесия.
Видно от Постановление от 11.08.2023г. на ЧСИ се установява, че е
конституиран „Еос Матрикс“ ЕООД, като взискател по изпълнителното дело и
последното е прекратено спрямо „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Установява се, че на същата дата- 11.08.2023г. е изпратено запорно
съобщение до трето задължено лице „Юробанк България“ АД, с което се
налага запор върху банковите сметки на К., открити в „Юробанк България“
АД, което е връчено на банката на 16.08.2023г.
Констатира се, че на 17.08.2023г. е сключен договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №55, том 2, рег.№2792,
нот.дело №246/2023г. по описа на Нотариус С.Д., по силата на който С. Б. К.
дарява на сина си В. И. К. следния недвижим имот: СОС в сграда, с
идентификатор 10450.502.2265.1.3, по КККР на гр.Велинград, одобрени със
10
Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на
ККР засягащо обекта е със Заповед № 18-8800-04.08.2023г. на Началника на
СГКК Пазарджик, с административен адрес: гр.************, със застроена
площ на обекта от 37кв.м., предназначение на самостоятелния обект: за
търговска дейност, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 10450.501.2265.1.1, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж, в
което е разположена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор
10450.501.2265 по КККР на гр.Велинград, при съседи по кадастрална карта,
имоти с идентификатори: 10450.501.1426, 10450.501.3122, 10450.501.2463 и
10450.501.2268.
Видно от Разписка- л.89 се установява, че С. Б. К. удостоверява с
подписа си, че на 17.08.2023г. е получила сумата от 10000лв. от В. И. К.,
представляващи продажната стойност на търговски обект с идентификатор
10450.501.2265.1.3, с административен адрес: гр.************, като
същевременно декларира, че с получаване на посочената по- горе сума, няма
да има претенции по реда на чл.227, б.“в“ от ЗЗД.
Установява се, че на 14.09.2023г. е връчена на длъжника ПДИ, в която се
уведомява и за прехвърлянето на вземането, предмет на изпълнителното дело.
В поканата до К. е посочено, че се изпраща и препис от уведомлението от
цедента за прехвърляне на вземането.
Видно от влязло в сила Решение №204/03.06.2024г. постановено по гр.д.
№1063/2023г. по описа на РС- Велинград се установява, че е признато за
установено по исковете, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, че С. Б. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр.************ дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6, сумата от 6907,08лв.- главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.10.2022г., до окончателното изплащане
на сумата, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит №**********/01.06.2020г., сключен между „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и С. Б. К., придобит по силата на Договор за цесия от 29.05.2023г.
от „Еос Матрикс“ ЕООД, за които е издадена Заповед за изпълнение
№481/03.10.2022г. по ч.гр.д.№908/2022г. по описа на РС- Велинград, като е
11
отхвърлен иска в останалата част, за сумата в размер на 3538,28лв.
възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.10.2020г. до 05.03.2022г. и
сумата от 3370,40лв. обезщетение за забава, начислено за период от
05.10.2020г. до 20.09.2022г.
От приетото по делото Удостоверение за родствени връзки с изх.
№196/22.01.2024г., издадено от Община Велинград се установява, че К. е
майка на дарения В. И. К..
От справка издадена от Община Велинград с вх. №362/20.01.2025г. е
видно, че С. К. е сключила първи граждански брак на 12.04.1988г. с лицето И.
К., а съгласно Решение на РС- Велинград от 11.02.1997г. по гр.д.№289/1996г.
бракът между тях е прекратен с развод, като решението е влязло в сила на
26.02.1997г.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по делото,
съдът стига до следните правни изводи:
След извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен
състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена
форма и подписано от постановилия го съдебен състав.
Решението с оглед пълния обхват на обжалването е допустимо, тъй като
първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно
легитимиран правен субект, разполагащи с право на иск, надлежно упражнено
чрез депозирана редовна искова молба.
Разгледани по същество и двете подадени въззивни жалби са
неоснователни.
В конкретният казус, предмет на разглеждане в производството пред РС-
Велинград и тази съдебна инстанция е предявен от въззиваемия в настоящото
производство отменителен иск /Павлов иск/, с правна квалификация чл.135,
ал.1 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо него, в
качеството му на кредитор на един от въззивниците, Договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №55, том 2, рег.№2792,
нот.дело №246/2023г. по описа на Нотариус С.Д., по силата на който С. Б. К.
дарява на сина си В. И. К. следния недвижим имот: СОС в сграда, с
идентификатор 10450.502.2265.1.3, по КККР на гр.Велинград, одобрени със
12
Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на
ККР засягащо обекта е със Заповед № 18-8800-04.08.2023г. на Началника на
СГКК Пазарджик, с административен адрес: гр.************, със застроена
площ на обекта от 37кв.м., предназначение на самостоятелния обект: за
търговска дейност, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 10450.501.2265.1.1, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж, в
което е разположена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор
10450.501.2265 по КККР на гр.Велинград, при съседи по кадастрална карта,
имоти с идентификатори: 10450.501.1426, 10450.501.3122, 10450.501.2463 и
10450.501.2268.
С предявения иск се претендира прогласяване на относителна
недействителност по отношение на ищеца на извършената разпоредителна
сделка, поради увреждане на правата му като кредитор. Исковата претенция е
с правно основание чл.135 от ЗЗД, която разпоредба на закона урежда
потестативно право на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при
извършването им е знаел за увреждането, а ако увреждащото действие е
възмездно, при наличие на знание за това и у лицето, с което длъжникът е
договарял.
Съгласно процесуалното правило на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже при
условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически
състав, за да установи основателността на предявения иск.
Страната, поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД има за задача да установи
качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес.
При този иск, доказателствената тежест при условията на пълно и пряко
доказване се носи от ищеца /въззиваем в настоящото производство/, който
следва да докаже качеството си на кредитор, извършената от длъжника му
увреждаща сделка чрез която имуществото на последния се намалява, а оттам
се затруднява и удовлетворението на кредитора- ищец. Основателността на
отменителния иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД е обусловена от съзнанието у
длъжника, че с процесното разпоредително действие уврежда кредитора си.
13
Павловият иск се упражнява от кредитора спрямо длъжника и третите
лица, с които той е договарял. Обявяват се за недействителни тези действия на
длъжника, които увреждат кредитора.
Настоящата въззивна инстанция намира, както е и прието от районния
съд, че в конкретно разглеждания случай са налице елементите от фактическия
състав, предвиден в разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което и
процесната сделка- договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт №55, том 2, рег.№2792, нот.дело №246/2023г. по описа на
Нотариус С.Д. от 17.08.2023г. правилно е обявена за относително
недействителна спрямо ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
С Решение №639 от 06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г., на ВКС, IVг.о. е
дадено задължително тълкуване на понятието „кредитор“ по смисъла на
чл.135 от ЗЗД; кога сделката е увреждаща кредитора; кои факти определят
намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от
длъжника и от третото лице.
Съобразно изложеното в цитираното решение, кредитор по смисъла на
чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по
отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е
предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е
изискуемо или ликвидно. Независимо от горното, съдът не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор /освен ако
вземането не е отречено с влязло в сила решение/. В настоящия случай,
вземането не е отречено по посочения ред.
Увреждащото кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване
правата на кредитора спрямо длъжника. Такова увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворяването на кредитора.
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че
действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е
безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е
договарял е знаело за увреждането- в този случай е предпочетен интереса на
кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника
14
без насрещна престация.
От данните по делото, съдът приема за установено наличието на първия
фактически елемент от състава на конститутивния иск. Безспорно по делото е
установено, че ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е кредитор на С. Б. К..
В този аспект следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение
№2 от 26.03.2021г. по т.д.№2/2019г. на ОСГТК на ВКС е прието изрично, че
цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване
на иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са
извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-
цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането. Не
може да има спор по делото, че задължението на С. К. е станало изискуемо и
ликвидно преди извършване на сделката за прехвърляне на процесния
недвижим имот. В тази връзка следва да се посочи безспорните факти по
делото, че на 03.10.2022г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, на основание чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№908/2022г. по описа на РС-
Велинград, с което С. К. е осъдена да плати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата
от 6907,08лв.- главница по Договор за потребителски кредит №********** от
01.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 03.10.2022г., сумата от 3538,28лв.- договорна лихва,
сумата от 3370,40лв.- обезщетение за забава, както и държавна такса в размер
на 150лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 276,32лв. Съответно,
че на същата дата е издаден и изпълнителен лист, въз основа на който на
07.12.2022г. е образувано изпълнително дело №1189/2022г. по описа на ЧСИ
Д.С., рег. № *** при КЧСИ. Тези данни категорично обосновават извода че
има изискуемо и ликвидно вземане на първоначалния кредитор. Без значение в
случая се явява последващото дело с ищец „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Втората предпоставка за уважаване на предявения отменителен иск е
извършване на действие, което уврежда кредитора. Действието е съзнателен
волев акт, който може да бъде извършен от длъжника; от длъжника и трето
лице; от длъжника, от трето лице и от държавен орган. Може да бъде всякакъв
гражданскоправен акт- както сделка /едностранна или двустранна- възмездна
или безвъзмездна/, така и юридическа постъпка. Увреждането е налице в
случаите, при които се намалява възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника. Увреждане има, когато длъжникът
15
се лишава от свое имущество или имуществото му намалява.
В случая, длъжникът С. Б. К. с Нотариален акт №55, том 2, рег.№2792,
нот.дело №246/2023г. по описа на Нотариус С.Д., по силата на който е дарила
сина си В. И. К. недвижим имот подробно описан по- горе и по този начин е
увредила интересите на кредитора си.
Отчуждаване на имот собственост на длъжника само по себе си води до
намаляване имуществото, което би удовлетворило кредитора за възникналото
вземане преди извършеното разпореждане, като това намаляване на
имуществото неминуемо води до увреждане на кредитора.
В случая, налице е безспорно действие на разпореждане на длъжника с
негово имущество в полза на трето лице- дарение на собствен недвижим имот
на нейния син, което е извършено след възникване на задължението й към
ищеца- кредитор.
Ето защо, съдът намира, че е налице и следващата предпоставка за
уважаване на предявената претенция.
Следващото условие за провеждане на „Павловия иск” е субективно и
предполага наличие на знание за увреждане.
Субективната предпоставка за уважаване на „Павловия иск” в случая е
налице и длъжника С. Б. К. е знаела, че със сключването на въпросния
договор за дарение уврежда интересите на кредитора, тъй като е има
задължения към същия.
Разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД създава оборима презумпция, че
знанието се предполага, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. В тежест на последния е да обори тази презумпция.
Доказателства по делото в тази насока от страна на ответниците не са
отчетени.
Доколкото дарения на имота е син на длъжника, това обуславя и
наличието на субективния елемент за знанието за увреждане, като той е и
солидарен длъжник по същото задължение.
Счита се, че тези лица, които са договаряли с длъжника, след като той е
станал длъжник, знаят, че сделката уврежда кредитора.
Не могат да се споделят за основателни възраженията в насока, че
увреждащата сделка от 17.08.2023г. предхожда решението на съда от
16
03.06.2024г., като в този смисъл следва да се посочат мотивите на настоящата
инстанция в насока, че ищеца се явява кредитор обосновано и с посоченото
по- горе тълкувателно решение.
Няма основание да се възприемат и доводите в насока, че от
приложената по делото разписка за платена сума в размер на 10000лв. се
доказва , че договорът за дарение е привиден, прикриващ договор за продажба
между ответниците. В тази връзка следва да се посочи, че за привидността на
сделката няма по делото представено нотариално заверено обратно писмо,
разкриващо съдържанието на привидния договор. Следва да се отбележи, че
съгласно Решение №544 от 06.01.2011г. по гр.д.№1053/2010г. на ВКС, ІІг.о. е
посочено, че обратното писмо служи за пълно разкриване на симулативната
сделка. На практика няма и представено влязло в сила съдебно решение, с
което да се приеме, че процесната сделка е обявена за привидна. Факт е, че по
делото презумпцията на чл.135,ал.2 от ГПК не е оборена.
С оглед изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че
са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения
отменителен иск.
Предвид на тези данни, въззивният съд приема, че предявения
отменителен иск, с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД правилно е бил
уважен от районния съд. Не е налице основание за отмяна на постановеното
решение, с оглед наведените доводи във въззивните жалби, които в случая не
се възприемат.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху
въззивниците, които следва да понесат своите както са ги направили и
заплатят тези на въззиваемия за тази инстанция в размер на 795лв.- разноски
за хонорар на особен представител и 100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №111/23.04.2025г. постановено по гр.д.
№32/2024г. по описа на Районен съд- Велинград.
ОСЪЖДА С. Б. К., с ЕГН ********** и В. И. К., с ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр.************, да ЗАПЛАТЯТ на ЕОС Матрикс“ ЕООД, с
17
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Малинова
Долина, ул.„Рачо Петков- Казанджията“ №6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6
следните сторени от последния съдебно- деловодни разноски пред въззивната
инстанция, а именно: 795лв.- разноски за хонорар на особен представител и
100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
от връчването му на страните, при наличие на предпоставките, визирани в
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18