Решение по адм. дело №712/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на З. И. П., [ЕГН], с адрес в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 33 подадена чрез процесуален представител - адв.Б., против Национален осигурителен институт-София с иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД в размер на 5689,64 лв.(първоначално предявен в размер на 5795 лева и изменен на основание чл. 214 от ГПК) в резултат на отменени като незаконосъобразни Решение № 2153-15-232/08.07.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ-Пловдив и Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-316/07.05.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив, след произнасяне на Върховен административен съд с Решение № 12458/13.12.2023 г. по адм.д. № 3022/2023 г.

В исковата молба се сочи, че по заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено на ищеца на 09.10.2020 г., е издадено Разпореждане за отпускане на поисканата пенсия едва на 04.06.2024 г. Същото е предхождано от отказ за отпускане на пенсията, обективиран в Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-316/07.05.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив, потвърдено с Решение № 2153-15-232/08.07.2021 г. на директор на ТП на НОИ Пловдив, които административни актове са оспорени отменени по съдебен ред, като незаконосъобразни и производството е приключило с влязло в сила съдебно решение № 12458/13.12.2023 г. на ВАС. Ищецът твърди, че НОИ му дължи обезщетение, представляващо законната лихва в размер от 5689,64 лв. за причинени неимуществени вреди за неоснователно неизплатени суми за периода от 09.02.2021 г. до която дата е следвало да постанови акт за отпускане на пенсия до 19.06.2024 г., на която дата е изплатена дължимата пенсия, считано от 09.10.2020 г. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски.

От страна на ответника - Национален осигурителен институт, чрез процесуален представител юрисконсулт П., в писмен отговор се изразява становище за неоснователност на исковата претенция и се оспорва същата по основание и размер. Излага се хронологията на административното производство по отпускане на пенсията на ищеца. Същата се сочи да е отпусната след нова преценка на осигурителните права на лицето с издадено от ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив Разпореждане № **********/Протокол № N01210/04.06.2024 г., считано от 09.10.2020 г. Излагат се съображения, че за ответника не е възникнала законова отговорност, тъй като не е налице реално причинена вреда, произхождаща от него и не е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Сочи се, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от НОИ, които в административното производство са действали в рамките на предоставената им от закона компетентност и своевременно след узнаване на влязлото в сила решение административният орган се е произнесъл с разпореждане за отпускане на пенсията на ищеца. По размера на претендираното обезщетение се сочи, че следва да се има предвид денят на изплащане на пенсията за съответния месец, срокът и начина им на изплащане, които са релевантни за изпадането в забава, респ. за установяване на размера на законната лихва. По посочените съображения се иска отхвърляне на исковата претенция. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита, че исковата претенция следва да бъде уважена.

Като изслуша становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е подал заявление вх. № Ц2113-15-3803/09.10.2020 г. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО. От ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив е издадено разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-316/07.05.2021 г., с което е отказано отпускане на пенсията, тъй като не е изпълнено условието на чл. 69б, ал. 2 от КСО за наличието на стаж от втора категория 15 години. Прието е, че осигурителният стаж на ищеца в периода 26.05.1989 г. до 31.12.1999 г. на длъжност „тракторист“ в „Пловдивска консерва“ АД - Пловдив не е регламентиран в т.53а от ПКТП /отм./ и е зачетен от трета категория труд. По повод жалба на П. е постановено Решение № 2153-15-232/08.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-316/07.05.2021 г. Решението е обжалвано по съдебен ред и е образувано адм.д. №2092/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, по което е постановено Решение № 127/20.01.2023 г., съгласно което е отменено Решение №2153-15-232/08.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Решението на Административен съд – Пловдив е оспорено пред ВАС и същият е постановил Решение № 12458/13.12.2023 г. по адм. дело № 3022/2023 г., с което е оставил в сила Решение № 127/20.01.2023 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело №2092/2021 г. След изпращане на така постановените съдебни актове на административния орган за произнасяне по заявлението на лицето от 09.10.2020 г., е извършена повторна проверка в осигурителен „Филикон 97“ АД, при който е полаган спорния стаж на лицето и е издадено разпореждане № **********/протокол № 2140-15-197/23.02.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив, с което на П. отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 696, ал.2 от КСО, поради неизпълнение на чл. 696, ал. 2 от КСО. Разпореждането е обжалвано от адресата и с Решение № 2153-15-118/22.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, е отменено и е върнато пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за ново произнасяне съобразно мотивите на решаващия орган и на решение № 12458/13.12.2023 г. по адм. дело № 3022/2023 г. на ВАС, като стажът на З. И. П. за времето на 26.05.1989 г. до 31.12.1999 г. е указано да бъде зачетен като положен при втора категория труд. От ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив е извършена е нова преценка на осигурителните права на лицето и е издадено Разпореждане № **********/Протокол № N01210/05.06.2024 г., с което на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 69б, ал. 2 от КСО във връзка с параграф 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 09.10.2020 г. От страна на ответника се твърди, че на 19.06.2024 г. на ищеца, чрез пощенска станция е изплатена сума в размер на 28133,96 лева, представляваща пенсия.

Горната фактическа обстановка съдът установи от приобщените по делото писмени доказателства – материалите по административната преписка /пенсионното досие/ на ищеца, ведно със справки от регистър ведомости и справка от пенсионни записи с данни за изплатени суми постъпили с писмения отговор, съдебните актове постановени по оспорване на административните актове, издадени в проведеното пред органите на НОИ на производството.

По делото е допуснато и прието без възражения на страните заключение по Съдебно-счетоводна експертиза, със задача да изчисли размера на дължимата лихва, представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди за забавено изпълнение на парично задължение, равняваща се на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 09.02.2021 г. до датата на изплащане на главницата – 19.06.2024 г. След извършени от вещото лице изчисления, същото е посочило сумата от 5689,64 лева, като размер на дължимата законна лихва.

След приемане на ССчЕ, ищецът е направил изменение на своя иск, като от сумата 5795 лева предявява същият вече в размер на 5689,64 лева.
Съдът е допуснал изменение на иска и е приел същия за разглеждане в размер 5689,64 лева.

При така изяснената фактическа обстановка, след анализ на приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от правна страна:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК. В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Съгласно чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Във връзка с обсъждане на въпроса за допустимостта на исковата молба, следва да се посочи още, че наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ имат отношение към основателността на иска, а не към неговата допустимост. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, изложена последователно в Определение № 8484 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2009 г., III о., Определение № 14030 от 17.12.2008г. на ВАС, по адм.дело № 9536/2008г., ІV о., Определение № 1492 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 579/2009 г., III отд. Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Националния осигурителен институт, с оглед разпоредбите на чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 2 от Правилника за организацията и дейността на НОИ. Предвид на така изложеното исковата претенция се явява процесуално допустима. Тя е предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт на административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, като незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата. Под вредоносен резултат (вреда) следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под „пряка и непосредствена“ се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест. За да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.

По делото няма спор, че ищецът е провел съдебно производство по отмяна на индивидуален административен акт след неговото изпълнение, в който смисъл, е налице и абсолютната положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.204, ал.1 от АПК. С Решение № 127/20.01.2023 г. по адм. дело №2092/2021 г. на Административен съд – Пловдив е отменено Решение №2153-15-232/08.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Решението на Административен съд – Пловдив е оставено в сила с постановеното от ВАС Решение № 12458/13.12.2023 г. по адм. дело № 3022/2023 г. Така въз основа на съдебните решения от органите при ТП на НОИ – Пловдив е издадено Разпореждане №**********/Протокол№N01210/05.06.2024г. за определяне на нов, по-висок размер на отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 09.10.2020 г. С оглед на това са били възстановени на ищеца дължимите му суми в размер на 28133,96 лв., които са били преведени по негова сметка на 19.06.2024г.

В настоящия случай безспорно налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- отменен незаконосъобразен административен акт. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт, с който пряко и непосредствено е засегната имуществената сфера на ищеца. Съобразно изискванията на чл.177, ал.1, изр.1 от АПК решението има сила за страните делото. Нормата определя субективните предели на силата на присъдено нещо на решението за отмяна на административния акт и задължава страните да преустановят правния спор относно незаконосъобразността на отменения акт и да регулират правното си поведение в съответствие с решението на съда. От друга страна, конститутивното действие на съдебното решение, уредено в чл.177, ал.1, изр.2 от АПК, задължава всички правни субекти да зачитат постановената отмяна. Същевременно в КСО липсва законова разпоредба, при която административният орган следва да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотеза като процесната. Следователно, тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи във всички случаи на забава на кредитора, поради което и не съществуват пречки да се предяви отделно искане за присъждане на лихви. Няма съмнение и спор, че в случая от издаването на обсъждания незаконосъобразен акт, за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на имуществото, изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение. Вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Те. налице е и втората предпоставка от фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 по ЗОДОВ. В случая ищецът, не би претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон. Налице е следователно и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди.

В настоящото производство, искането е за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5689,64 лв., представляващи законната лихва за периода от 09.02.2021 г. до 19.06.2024 г., съставляваща разликата между размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и размера на реално изплащаната такава през посочения период в резултат на отменено по съдебен ред Решение №2153-15-232/08.07.2021г., с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-316/07.05.2021г., издадено от ръководителя на ПО в ТП на НОИ гр.Пловдив.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, като длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в четиримесечен срок от подаването на заявлението.

Задължението за изплащане на конкретната парична сума за пенсия възниква след постановяване на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО, защото с неговото издаване пенсията се определя по основание и размер, т. е. тя става ликвидна и изискуема. Следователно НОИ би могъл да изпадне в забава по задължението за изплащане на пенсии едва след издаване на съответното разпореждане за определяне на нейния размер.

В конкретния случай незаконосъобразният административен акт, от който се твърди, че са в причинно следствена връзка понесените вреди под формата на лихва, е Решение №2153-15-232/08.07.2021г. на директор на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-316/07.05.2021г., издадено от ръководителя на ПО в ТП на НОИ гр.Пловдив. Иска се присъждане на обезщетение под формата на лихва по чл. 86 от ЗЗД от дата 09.02.2021г. до 19.06.2024г.

По подаденото заявление от 09.10.2020г. от П., органът се е произнесъл на 07.05.2021г. с Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-316/07.05.2021г., потвърдено с Решение №2153-15-232/08.07.2021г. на директор на ТП на НОИ Пловдив, който акт е отменен като незаконосъобразен и в следствие на който се търси обезщетението като причинител на имуществените вреди.

Искът е с претенция за лихва с начална дата на търсеното обезщетение от 09.02.2021г., във връзка с чл. 98 от КСО и до 19.06.2024г.

В случая, след административно и съдебно оспорване, при което е отменено решението на директор на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане, се установява хипотетично, че ако беше законосъобразно произнасянето на органите при ТП на НОИ Пловдив, то щеше да е от дата 07.05.2021г.(датата на първото произнесено разпореждане по заявлението за отпускане на пенсия). Следователно в периода 09.02.2021г.-07.05.2021г.(издаване на разпореждането) не са претърпени вреди от отменен административен акт, тъй като такъв не е бил издаден.

След като ищецът заявява, че търси обезщетение на вреди от отменен като незаконосъобразен акт, то следствията и вредите от неговата незаконосъобразност следват от неговото издаване. Причината за търпените пропуснати ползи от отказано отпускане на пенсия може да се прояви като следствие единствено след издаването на този акт. Не може да съществува причинно-следствена връзка, ако причината не е съществувала. Преди издаването на административния акт не може да се обсъжда причиняване на вреди под формата на пропуснати ползи.

Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, а това неизменно се случва, след издаването на самия административен акт. Преди неговото издаване и преценка какво се разпорежда с него, няма как да се знае дали благото би било засегнато. От появата на административния акт се проявяват и неговите правни последици, които след издаването му могат да породят като следствие на негова незаконосъобразност загуби и намаляване стойността на ищцовото имущество.

С оглед на горното искът за вреди от пропусната полза, определена като лихва по чл. 86 от ЗЗД, е неоснователен в периода преди издаването на Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-316/07.05.2021г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ- Пловдив, т.е за периода 09.02.2021г.-07.05.2021г. Съдът намира, че за посочения период не са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Поради това мораторната лихва според настоящият съдебен състав се дължи от датата на издаване на административния акт 07.05.2021г.(ако беше издаден със съдържание, отговарящо на законовите изисквания) до датата на окончателно изплащане на сумата. Съдът счита, че в този период (07.05.2021г.-18.06.2024г.) е налице втората и трета предпоставка по ЗОДОВ за основателна претенция за претърпяна вреда, изразяваща се в пропусната полза (лихва по чл. 86 от ЗЗД), която е в причинно следствена връзка с отменено като незаконосъобразно Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-316/07.05.2021г., потвърдено с Решение №2153-15-232/08.07.2021г. на директор на ТП на НОИ Пловдив. Налице е причинна връзка - пряка и непосредствена, между незаконосъобразния акт и вредоносния резултат от административната дейност на ответника. Забавянето в плащането се дължи изцяло на постановения от ответника незаконосъобразен административен акт за коментирания в горното изложение период.

Що се отнася до размера на причинените на ищеца имуществени вреди, съдът приема следното:

Видно от ССчЕ размерът на претендираната законна лихва върху паричното задължение за периода 09.02.2021г.- до 18.06.2024г.(датата на изплащане на сумата) е изчислен и посочен в Приложение № 1 към заключението на вещото лице и е в размер на 5689,64 лева.

В случая съдът счита, че обезщетението е дължимо като лихва от дата 07.05.2021г.(датата на издаване на административния акт, ако беше издаден законосъобразен и не се налага обжалването му пред съд) до 18.06.2024г. До тази дата са и изчисленията на вещото лице. На 19.06.2024г. сумата вече е постъпила в патримониума на ищеца и за самия ден 19.06.2024г. лихва не е дължима.

Както и вещото лице посочва в експертизата си (л.223) за изчисляване на размера на обезщетението под формата на законна лихва следва да се съобрази обстоятелството, че в случая се касае за периодични плащания, което означава, че изплащането на всяка месечна пенсия и добавка към нея, изпада в различен момент на забава.

Съдът извърши математически изчисления посредством общо достъпен калкулатор на лихвата по чл. 86 от ЗЗД за сумите по таблица Приложение № 1 от заключението на вещото лице за размера на лихвата в лева, за сумите преди 01.05.2021г., тъй като счита, че не следва да се олихвяват от дата 09.02.2021г., а от датата на издаване на разпореждането от 07.05.2021г.

Съответните изчисления са следните:

За главница за пенсия за ОСВ (октомври 2020) 338.75 лева за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 121.06 лева.

За главница за добавка към пенсия 50 лева (октомври 2020) за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 17.87 лева.

За главница за пенсия за ОСВ (ноември 2020) 456.58 лева за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 163.19 лева.

За главница за добавка към пенсия 50 лева (ноември 2020) за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 17.87 лева.

За главница за пенсия за ОСВ (декември 2020) 456.58 лева за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 163.19 лева.

За главница за добавка към пенсия 50 лева (декември 2020) за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 17.87 лева.

За главница за пенсия за ОСВ (януари 2021) 456.58 лева за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 163.19 лева.

За главница за добавка към пенсия 50 лева (януари 2021) за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 17.87 лева.

За главница за пенсия за ОСВ (февруари 2020) 456.58 лева за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 163.19 лева.

За главница за добавка към пенсия 50 лева (февруари 2020) за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 17.87 лева.

За главница за пенсия за ОСВ (март 2020) 456.58 лева за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 163.19 лева.

За главница за добавка към пенсия 50 лева (март 2020) за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 17.87 лева.

За главница за пенсия за ОСВ(април 2020) 456.58 лева за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 163.19 лева.

За главница за добавка към пенсия 50 лева(април 2020) за период на олихвяване от 07.05.2021г-18.06.2024г. следва размер на лихва – 17.87 лева.

За главниците за пения за ОСВ след май месец и за добавката към пенсията от съответните суми съдът счита, че следва да се кредитират изчисленията на вещото лице по приетата по делото ССчЕ.

Дължимите лихви в лева за сумите върху главница по пенсията за ОСВ и добавки за месеците от май 2020г. до 18.06.2024г. са в общ размер на 4399.74 лева. Следва да бъдат добавени и посочените по горе изчисления върху плащанията – 1267.42 лева.

Общият размер на лихвата е 5666.89 лева, която според съда се дължи като обезщетение за лихва по чл. 86 от ЗЗД върху размера на пенсията и добавки от 28133.96 лева, за периода 07.05.2021г.-18.06.2024г.

В останалата част над 5666.89 лева до претендирания размер от 5689,64 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени и дължимите разноски по водене на делото в размер на 10 лева за държавна такса и 250 лева за експертиза.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По делото са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца – адвокат Б., в размер на 880 лева съгласно договор за правна помощ на л. 4 от делото. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.; В случая адвокатското възнаграждение е съобразено с минималните в цитираната разпоредба. Съдът следва да отсъди по съразмерност на уважената част. В случая отхвърлянето на иска е само по отношение на сума от 22.75 лева, което съответства на намаляване на разноските за адвокат с 3,50 лева.

При така изложеното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на З. И. П., [ЕГН], с адрес в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 33 сумата в размер на 5666.89(пет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща обезщетение за законна лихва за периода от 07.05.2021г до 18.06.2024г. в резултат на отменени като незаконосъобразни Решение № 2153-15-232/08.07.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ-Пловдив и Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-316/07.05.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив, след произнасяне на Върховен административен съд с Решение № 12458/13.12.2023 г. по адм.д. № 3022/2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 5666.89 лева до претендирания размер от 5689,64 лева.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на З. И. П., [ЕГН], с адрес в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 33, сумата от 1136.50 /хиляда сто тридесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева, съставляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.