№ 6100
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110149520
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Ц. К. Д. /понастоящем И. видно от служебно извършената от съда
справка/, И. М. Д., Р. М. Д. и Н. М. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ....., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите
общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което
ответниците не са сторили, поради което претендира при условията на разделност
посочените по-горе суми, при следните квоти: по отношение на Ц. К. И. – 3/6, а именно:
534,76 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., 114,26 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.08.2022 г.; 7,83 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., 1,93 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2022 г. до
окончателното им заплащане; по отношение на И. М. Д. – 1/6, а именно: 178,26 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 38,08
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
1
периода от 15.09.2019 г. до 31.08.2022 г.; 2,61 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., 0,64 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 12.09.2022 г. до окончателното им заплащане; по
отношение на Р. М. Д. – 1/6, а именно: 178,26 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 38,08 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.08.2022 г.; 2,61
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2020 г., 0,64 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2022 г. до
окончателното им заплащане; по отношение на Н. М. Д. – 1/6, а именно: 178,25 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 38,09
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 31.08.2022 г.; 2,61 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., 0,64 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 12.09.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира
и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ц. К. И. е подала отговор на исковата молба,
с който не оспорва, че е била собственик на процесния имот през исковия период при
посочените от ищеца квоти – 3/6 и като такава следва да отговаря за процесните вземания.
Навежда довод за изтекла погасителна давност. Не оспорва доставянето на твърдяното
количество топлинна енергия в посочената от ищеца стойност, като не твърди наличието на
извършени плащания. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира и разноски.
Ответниците И. М. Д., Р. М. Д. и Н. М. Д. също са подали отговор на исковата молба, с
които оспорват предявените искове при твърдението, че не е доказано да са приели
наследството на М. Н. Д., починал на 28.12.2009 г. Сочат, че не се доказва кой е подал
декларация за откриване на партида, както и кой е ползвал процесния имот по време на
исковия период. Навеждат довод за изтекла погасителна давност. Не оспорват доставянето
на твърдяното количество топлинна енергия в посочената от ищеца стойност, като не
твърдят наличието на извършени плащания. С тези съображения отправят искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че през
исковия период услугата дялово разпределение е извършвана в съответствие с нормативната
уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
2
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
С определение от 12.01.2023 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответницата
Ц. К. И. е била собственик на 3/6 идеални части от правото на собственост върху процесния
имот, находящ се в ....., който е бил топлоснабден, както и, че ищецът е доставил до него
твърдяното количество топлинна енергия в посочената стойност.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 75, том ХII,
нот. дело 2275/1983 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 19, том II, нот.
дело № 10828/1991 г., искане за вписване на възбрана от 09.02.2011 г. и удостоверение за
наследници с изх. № РЛН22-УГ51-14328/21.09.2022 г., издадено от ...., съдът приема, че в
рамките на исковия период ответниците Ц. К. И., И. М. Д., Р. М. Д. и Н. М. Д. се
легитимират като собственици на процесния недвижим имот, респ. същите следва да
отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия, касаещи същия, съобразно обема на
правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт
за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № 75, том ХII, нот. дело 2275/1983 г. /л. 18-19 от делото/ се
установява, че считано от 08.09.1983 г. ответницата Ц. К. И. /тогава Д./ е призната за
собственик на апартамент № 51, находящ се в гр. София, жилищна сграда – блок № 912, вх.
В, ет. 2, комплекс „..., заедно с избено помещение № 5 и 6,619 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж. На следващо място, от представения нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 19, том II, нот. дело № 10828/1991 г. /л.
28.08.1991 г. /л. 20-21 от делото/ се установява, че за обезпечаване на отпуснатия им кредит
Ц. К. И. /тогава Д./ и М. Н. Д. са учредили в полза на ДСК – Д.ски район договорна ипотека
върху придобития на името на ответницата имот, като видно от удостоверените в документа
обстоятелства това е станало по време на брака помежду им, поради което същият е станал
съпружеска имуществена общност. Нещо повече, в този смисъл са и данните, отразени в
представеното искане за вписване на възбрана на ЧСИ с рег. № 838 от 09.02.2011 г., което е
съставено от съдебния изпълнител в кръга на възложените му правомощия по установените
ред и форма и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия, поради което съдът приема, че въз основа на този документ може да се
обоснове извод относно принадлежността на правото на собственост към датата на налагане
на възбраната – 2011 г. Нещо повече, разпоредбата на чл. 483 ГПК предвижда, че съдебният
изпълнител описва посочения от взискателя имот след като се увери, че той е бил
собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. В този случай, проверката на
собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг
начин, включително чрез разпит на съседи, а когато няма сигурни данни за собствеността, се
взема предвид владението към деня на възбраната. Следователно, в изпълнение на
3
законовите си правомощия, преди да пристъпи към налагане на процесната възбраната
съдебният изпълнител е извършил надлежна проверка относно принадлежността на имота,
върху който тя е насочена, а това означава, че направените от него констатации следва да
бъдат съобразени. На следващо място, въз основа на представеното удостоверение за
наследници с изх. № РЛН22-УГ51-14328/21.09.2022 г. /л. 39 от делото/ става ясно, че към
момента на смъртта на другия собственик на процесния апартамент № 51 - М. Н. Д.,
доколкото същият е придобит от съпругата му по време на брака помежду им, а именно:
28.12.2009 г., семейното му положение е било разведен, а това означава, че към този момент
той е притежавал 1/2 идеална част от правото на собственост върху него, тъй като с
прекратяване на брака му с Ц. И. /до тогава Д./ съпружеската имуществена общност се е
трансформирала в обикновена гражданска дялова съсобственост. Установява се още, че
негови наследници по закон са ответниците И. М. Д. – син, Р. М. Д. – син и Н. М. Д. – син,
поради което съдът прави извод, че на основание наследствено правоприемство всяко едно
от посочените лица е придобило по 1/3 идеална част от дела на баща си, т. е. по 1/6 - арг. чл.
9, ал. 1 ЗН. В случая, с оглед оспорването на ответниците следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането
произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по
силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на
наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис
или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело №
70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответниците И. М. Д., Р. М. Д. и Н. М. Д. не
твърдят и не доказват да са приели наследството на М. Д. по опис, или да са се отказали от
него, поради което се налага извод, че след смъртта му на 28.12.2009 г. на основание
наследствено правоприемство всеки един от тях е придобил съответна част от правото на
собственост върху процесното жилище, а именно: по 1/6 идеална част. По делото няма
данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до
промяна в правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. именно ответниците се легитимират като негови
собственици, при следните квоти: за Ц. К. И. – 3/6 идеални части, придобити по силата на
сделката от 08.09.1983 г., както и след прекратяване на брака с бившия си съпруг, а за И. М.
Д., Р. М. Д. и Н. М. Д. – по 1/6 идеална част всеки, придобита по наследяване след смъртта
на баща им/, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца в обстоятелствената част на
исковата му молба квоти. Ето защо, именно те се явяват и потребители, респ. клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, поради което са и задължени лица за заплащане на
продажната цена за доставената и потребена в него такава съобразно участието им в
съсобствеността – 3/6 /по отношение на Ц. К. И. и по 1/6 /по отношение на И. М. Д., Р. М. Д.
и Н. М. Д./, като ирелевантно се явява обстоятелството кой реално е ползвал имота, респ.
кой се води титуляр на партида с аб. № 246316, както и налице ли е сключен писмен договор
с ищеца. Това е така, тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба е ясна и категорична и
тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на
4
съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 51 съдът
прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 14.08.2002 г. и списък към него,
договор № 4346 от 26.04.2002 г. /л. 10-11 от делото/, договор при общи условия за
извършване на услугата за дялово разпределение от 22.06.2017 г. /л. 23-30 от делото/,
индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за реален отчет /л. 94-97 от делото/,
а и с оглед изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата
експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ...., са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач -
„.....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в кР. на всеки
месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответниците са начислявани единствено суми за битово
гореща вода въз основа на показанията на 2 броя водомера, които са били редовно отчетени,
като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. От техническа гледна
точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни
сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява,
че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на
протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155,
ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в кР.
на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
5
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в кР. на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1 524,64 лв., представляваща
сбор между прогнозно начислените суми по фактури /1 192,84 лв./ и сумите за доплащане от
абоната по изравнителните сметки /331,80 лв./, като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема,
че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени
по категоричен начин доставената и потребена в процесния имота топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответниците дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 12.09.2022 г.,
като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 05.07.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1
ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния
период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно, действително е налице изтекла
погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., тъй като
най-късното месечно задължение – това за м. април 2019 г. е станало изискуемо на
14.06.2019 г., т. е. преди 05.07.2019 г., поради което то, както и предхождащите го месечни
задължения за м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.09.2018 г., м.10.2018 г.,
м.11.2018 г., м.12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г. и м.03.2019 г., включени в рамките на
исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2019 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в кР. на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в кР. на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в кР. на периода, то това
6
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде
определено въз основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв. Ето защо, от
сумата от 1 524,64 лв. следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., които предвид данните по таблици № 3 и № 4 от
заключението, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния
период и средномесечното и годишно изравнение след кР. на отчетния такъв, възлизат на
644,83 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на
задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 879,81 лв. /1
524,64 лв. – 644,83 лв./. При съобразяване на дълга на всеки от ответниците, то Ц. К. И. се
явява задължена за сумата от 439,91 лв., а И. М. Д., Р. М. Д. и Н. М. Д. се явяват задължени
за сумата от по 146,63 лв., до които размери предявените срещу тях искове за цена на
топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните
предявени размери съответно от 534,76 лв., или за размера от 94,85 лв., и за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. /по отношение на Ц. К. И./ и от 178,26 лв., или за размера от
31,63 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. /по отношение на И. М. Д., Р. М. Д. и
Н. М. Д./ за всеки от тях.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от „.... услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на
посочения от ищеца размер от 15,66 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите
условия на ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 22.06.2017 г., сключен между ищеца и „...., страните са договорили
заплащане от ..... на ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия отчетен
период. Както се посочи по-горе, представен е и договор от 26.04.2002 г., сключен между
етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който
страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4,20
7
лв. на измервателен уред.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът ..... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 15,66 лв., която не се твърди и не се доказва да е била
заплатена от ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва
да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което задължението за м.08.2019 г. се счита за възникнало
на 31.08.2019 г., или същото е станало изискуемо на 01.09.2019 г., т. е. след 05.07.2019 г.,
поради което то не е обхванато от изтекла погасителна давност. Отново при съобразяване на
дълга на всеки един от ответниците, то Ц. К. И. се явява задълена за сумата от 7,83 лв., а И.
М. Д., Р. М. Д. и Н. М. Д. се явяват задължени за сумата от по 2,61 лв., поради което
предявените срещу тях главни искове за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.09.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на лихвата за
забава върху възприетата от съда непогасена по давност главница за цена на топлинна
енергия в общ размер на 879,81 лв., дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., се
равнява на сумата от 114,24 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до
31.08.2022 г. Отново при съобразяване дълга на всеки един ответниците, то Ц. К. И. се явява
задължена за сумата от 57,12 лв., а И. М. Д., Р. М. Д. и Н. М. Д. се явяват задължени за
сумата от по 19,04 лв., до които размери предявените срещу тях акцесорни искове за лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се
отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от 114,26 лв., или за
размера от 57,14 лв. /по отношение на Ц. К. И./ и от 38,08 лв., или за размера от 19,04 лв. /по
отношение на И. М. Д., Р. М. Д. и Н. М. Д./ за всеки от тях.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 12.09.2022 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от общо 3,85
лв., начислена за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г., се явява неоснователна и следва
да се отхвърли спрямо всеки от ответниците.
По отговорността за разноските:
8
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, които възлизат на 356,36 лв. – платена
държавна такса по исковата молба, платена държавна такса за издаване на СУ, депозит за
СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. При това положение ответницата Ц. К. И. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 178,18 лв., а всеки един от ответниците И. М. Д., Р.
М. Д. и Н. М. Д. – сумата от по 59,39 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата Ц. К. И. следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявените срещу нея искове, които възлизат на 93,45 лв. –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 16.11.2022 г. /л. 60 от делото/, в
които е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на всеки един от ответниците И. М. Д., Р. М. Д. и Н.
М. Д. също следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявените срещу тях искове, които възлизат на 93,46 лв. –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представените 3 броя договора за правна защита и съдействие от 16.11.2022 г. /л. 66, 67 и 68
от делото/, в които е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което имат характер
на разписки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. К. И., ЕГН **********, с адрес: ...., ... да заплати на ....., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
сумата от 439,91 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; сумата от
7,83 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване
на исковата молба - 12.09.2022 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 57,12 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 439,91 лв. до пълния
предявен размер от 534,76 лв., или за размера от 94,85 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 57,12 лв. до пълния предявен размер от 114,26 лв., или за
размера от 57,14 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 1,93 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г.
ОСЪЖДА И. М. Д., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
сумата от 146,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; сумата от
2,61 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване
на исковата молба - 12.09.2022 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл.
9
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 19,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 146,63 лв. до пълния
предявен размер от 178,26 лв., или за размера от 31,63 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 19,04 лв. до пълния предявен размер от 38,08 лв., или за
размера от 19,04 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 0,64 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г.
ОСЪЖДА Р. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ...., ... да заплати на ....., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
сумата от 146,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; сумата от
2,61 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване
на исковата молба - 12.09.2022 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 19,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 146,63 лв. до пълния
предявен размер от 178,26 лв., или за размера от 31,63 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 19,04 лв. до пълния предявен размер от 38,08 лв., или за
размера от 19,04 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 0,64 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г.
ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ...., ... да заплати на ....., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
сумата от 146,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; сумата от
2,61 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване
на исковата молба - 12.09.2022 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 19,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 146,63 лв. до пълния
предявен размер от 178,26 лв., или за размера от 31,63 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 19,04 лв. до пълния предявен размер от 38,08 лв., или за
размера от 19,04 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 0,64 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г.
ОСЪЖДА Ц. К. И., ЕГН **********, с адрес: ...., ... да заплати на ....., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 178,18 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА И. М. Д., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 59,39 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ...., ... да заплати на ....., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 59,39 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ...., ... да заплати на ....., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 59,39 лв.,
представляваща разноски по делото.
10
ОСЪЖДА ....., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ... да заплати на Ц. К. И.,
ЕГН **********, с адрес: ...., ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 93,45 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ....., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ... да заплати на И. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 93,46 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ....., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ... да заплати на Р. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ...., ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 93,46 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ....., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ... да заплати на Н. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ...., ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 93,46 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца .... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11