Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 01.06.2021 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                  Съдия: Невена Чеуз

          при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 16 078 по описа на 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430 ал.1 от ТЗ.

Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че съгласно договор за рефинансиране на жилищен кредит от 24.07.2007 г. е предоставила на кредитополучателя А.Г.К. кредит в размер на 81 529 лв. срещу насрещното й задължение да върне сумата при условията и срока, посочен в договора. Твърди се, че на 14.08.2007 г. ищецът превел по банковата сметка на ответника сума в размер на уговорения кредит. Твърди се, че впоследствие били сключени девет допълнителни споразумения към договора, с които били променени някои от условията по кредита. Твърди се, че е налице неизпълнение по договора за кредит, поради което кредитополучателят бил уведомен за настъпила предсрочна изискуемост по същия с нотариална покана, връчена лично на длъжника на 21.10.2017 г. Изложени са твърдения в исковата молба, че задълженията на ответника по договора възлизат на 101 107, 29 лв. – главница, сумата от 11 968, 83 лв. – възнаградителна лихва в периода 14.09.2007 г. – 21.10.2017 г., сумата от 6 961, 55 лв. – мораторни лихви в периода 14.12.2007 г. – 04.12.2019 г., такси в размер на 86, 58 лв. и застраховки в размер на 85, 68 лв.

При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да осъди ответника да заплати горните суми. Претендира се законна лихва върху главницата и сторените в производството съдебни разноски.

Ответницата А.Г.К., редовно уведомена, оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 367 от ГПК. В същия са заявени възражения за нищожност на договорни клаузи респ. възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за лихви. Претендират се разноски.

Депозирани са допълнителна искова молба и допълнителни отговори към нея.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Б..

Ответницата не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за рефинансиране на жилищен кредит НL 23732/24.07.2007 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Българска Пощенска Банка“ АД е сключила договор за кредит с А.Г.К. , като кредитополучател за сумата от 81 529 лв., със срок на издължаване от 300 месеца на равни месечни вноски, включващи лихва и главница с размер на всяка вноска от 550, 49 лв. /чл. 6/1 от договора/.

Представени по делото са допълнителни споразумения към договора, сключени съответно на 24.09.2007 г., 19.08.2009 г., 24.09.2010 г., 18.11.2011 г., 12.08.2012 г., 27.08.2012 г., 07.06.2013 г., 10.06.2013 г., 18.07.2014 г.

Представена е и нотариална покана рег. №  18438, том VIIБ, № 180/19.10.2017 г. на нотариус рег. № 302 – В.Б., адресирана до А.Г.К., връчена с оглед отбелязването на 27.10.2017 г., лично на адресата.

Представени са и част от погасителните планове към договора, както и извлечения от банкови сметки на ответника.

Представени са и шест молби, изходящи от А.Г.К., отправени до ищцовото дружество.

По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.М.А..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства –договор за кредит, съдът в решаващия му състав приема, че между страните в настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключения договор, по силата на които банката е предоставила кредит в определен размер на кредитополучателя – ответник срещу насрещното му задължение да погаси задълженията си в определения по договора срок. Страните не са формирали спор относно фактът, че кредитът е усвоен изцяло от страна на кредитополучателя.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенциите си спрямо него. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл.18.2 от  договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2013 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани – депозирана е нотариална покана, с отбелязване, че същата е редовно връчена лично на адресата – настоящ ответник. Отбелязаната дата на връчване на нотариалната покана е в момент, предхождащ датата на депозиране на исковата молба в съда и след срока, предоставен на длъжника – настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната покана.

 Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения респ. от заключението на ССчЕ се установява, че кредитополучателят е допуснал забава при плащанията досежно погашенията по договора.

          При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за нищожност на договорни клаузи вкл. и неравноправни такива. По повод тези наведени възражения, следва да отбележи, че в релевантната правна уредба към датата на сключване на договора и допълнителните споразумения, а именно Наредба 9/03.04.2008 г. на БНБ /отм./ не е предвидена възможност да се прибавят лихви върху изтекли лихви. Такава е предвидена само в отношенията между търговци по арг. на чл. 294 ал.1 от ТЗ, но тя е неприложима в отношенията между страните по настоящото производство. Такава възможност не може да се обоснове, според настоящия съдебен състав с оглед приложение на нормата на чл. 9 от ЗЗД, предвид което клаузите в допълнителните споразумения за начисляване на лихва върху лихва са нищожни на основание чл. 26 ал.4 от ЗЗД вр. с чл. 10 ал.3 от ЗЗД/ в този смисъл са и решение 706/19.07.2004 г. по гр. д. 1922/2003 г. на Второ ТО на ВКС, решение № 275/15.09.2014 г. по гр.д. 3783/2013 г. на Първо ГО на ВКС, решение 66/29.07.2019 г. по търг. дело 1504/2018 г. на Второ ТО на ВКС/. Съобразно заключението на ССчЕ по отношение на процесния договор е налице капитализирана сума към главницата в размер 23 451, 18 лв. /стр. 211 в делото, таблица 11 на ССчЕ/, която сума е недължима от ответника под формата на главница.

На следващо място и с оглед наведените възражения от ответната страна, следва да се има предвид, че не е формиран спор между страните, че ищецът – търговска банка е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на процесния договор.

            В дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, където законодателят е установил характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка  във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца  да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/  или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на  неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП  и касаещи клаузи, с които доставчикът на  финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена  е свързана с колебанията на борсов курс или индекс.

            В чл. 3 ал.1 от договора е посочено, че "За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева,  валиден за съответния период на начисляване на лихвата намален с 0,5 пункта. Като към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в левове е в размер на 7 %." В текста на договора не са посочени правила за определяне на възприетия БЛП. В договора липсва препращаща разпоредба към някаква методология за неговото определяне, а няма и данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ответник. Нормата на ал. 5 от същия член в договора отделно предвижда, че БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страната. С оглед, на което клаузата е нищожна, предвид своя неравноправен характер, защото предоставя едностранна възможност на страна по договора /банката/ да променя лихвения процент по субективна преценка, което е във вреда на другата страна по договора /потребител/, като въвежда понятия без да определи смисъла, вложен в същите и води до неравновесие във вреда на потребителя т.е. притежава всички белези на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП, поради което ответникът е обвързан само от първоначално определената лихва по кредита в чл. 3 ал.1 от договора, доколкото същата е формулирана ясно и недвусмислено. 

Тази нищожност на договорните клаузи не може да бъде санирана със сключените впоследствие между страните допълнителни споразумения. Следва да се има предвид, че предоговарянето на условията на кредита, включващи съвпадащи волеизявления на страните по договора за кредит относно размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено в съответствие с неравноправни клаузи на договора за кредит, не санира нищожността на неравноправната клауза в същия и не предпоставя дължимост в така установения размер. Клаузите на допълнителните споразумения на общо основание подлежат установяването им като индивидуално договорени, в смисъл на установяване, че при сключването на съответните клаузи от допълнителното споразумение/анекса, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител / в този смисъл решение 65/06.07.2018 г. по търг. дело 1556/2017 г., решение № 231 по т.д.№ 875/2017 г., решение № 146 по т.д.№ 2615/2016 г. и трите, постановени от Първо ТО на ВКС /. Поради което настоящият съдебен състав приема, че банката е следвало да прилага първоначално договорения лихвен процент по договора. Не могат да бъдат споделени твърденията на ищеца, заявени в допълнителната искова молба, че с подписване на допълнителните споразумения били „предоставяни облекчени условия за погасяване, които да му помогнат“. По делото са представени погасителни планове към допълнителните споразумения, от които при сравнителна преценка на аритметичните стойности на размера на вноската респ. крайната сума, подлежаща на връщане по договора нарастват. Увеличението на месечната вноска е с около 450 лв., а увеличението на крайната дължима сума по договора е с около 44 000 лв., без дори да се вземе предвид погасителния план към договора, който не е представен по делото, което настоящият съдебен състав не може да възприеме като „облекчени условия по договора“.

Вещото лице по ССчЕ е посочило в заключението си, че платената от ответницата сума по договора възлиза на 38 934, 23 лв. като е посочено по пера какво би било погасено със същата, съобразно уговорките по първоначалния договор, които са релевантни в отношенията между страните по спора, по изложените вече съображения /стр. 246 в делото/. Вещото лице е посочило, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем задълженията на ответницата, съобразно първоначално уговорения погасителен план възлизат, както следва: сумата от 19 764, 79 лв. – просрочена редовна лихва /възнаградителна/, сумата от 3 631, 63 лв. – просрочена мораторна лихва, сумата от 15 354, 66 лв. – просрочени вноски по главница, сумата от 62 776, 73 лв. – редовна главница, обявена за изискуема.

С оглед тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 78 131, 39 лв. за главница / 62 776, 73 лв. + 15 354, 66 лв./ като за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.

Съобразно заключението на вещото лице, до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължимата незаплатена възнаградителна лихва възлиза на сума в размер на 19 764, 79 лв. Съобразно диспозитивното начало в гражданския процес обаче ищецът претендира сума в размер на 11 968, 83 лв. за възнаградителна лихва за периода от сключване на договора до обявяване на неговата предсрочна изискуемост. По повод адекватна и обективна преценка относно размера на дължимата възнаградителна лихва следва да се съобрази и своевременно заявеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно чл. 111 б.“в“ от ЗЗД за вземанията за лихва е релевантна кратката 3-годишна давност. Няма данни по делото този срок да е спиран или прекъсван, а не са и навеждани твърдения в този смисъл, поради което задълженията за възнаградителна лихва, дължими за периода до 08.12.2016 г. са погасени по давност. Дължими са задълженията за периода от 09.12.2016 г. до 21.10.2017 г. Същите, съобразно таблица 27 на ССчЕ /стр.240 от делото/ и при съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК възлизат на сумата от 3 938, 62 лв., до който размер искът е основателен и следва да се уважи като се отхвърли за горницата до предявения размер.

Съобразно клаузата на чл. 3 ал.3 от договора, страните са се съгласили, че при просрочие на дължимите вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят да дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Страните не спорят, че кредитът не е обслужван редовно, а това се установява и от заключението на вещото лице по ССчЕ. Съобразно същото и при съобразяване с първоначалния погасителен план, вещото лице е посочило, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е дължима мораторна лихва в размер на 3 631, 63 лв. само на това основание искът за горницата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне. Следва обаче да бъде съобразено и своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност, заявено от ответницата. По изложените вече съображения, релевантна към вземането е кратката тригодишна давност т.е.  задълженията за периода от 09.12.2016 г. до 21.10.2017 г./датата на обявяване на предсрочна изискуемост/. При съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК и ангажираните от страните доказателства, в частност извлечението от сметки, представено от ищеца, въз основа на което се претендират сумите /стр. 91 гръб в делото/. Дължимата сума за този период, посочена от самия ищец възлиза на сума в размер на 818, 98 лв., до който размер искът следва да бъде уважен. След датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, размера на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост се определя в размер само на непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост по арг. на ТР 3/ 27.03.2019 г. по т.д. 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Законна лихва в рамките на настоящото производство не се претендира.

По претенцията за заплащане на такси по договора в размер на 86, 58 лв.: В нормата на чл. 4.2 от договора, страните са постигнали съгласие, кредитополучателят да заплаща годишна такса за управление в размер на 0,1% върху размер на непогасената главница. В таблица 27 от ССчЕ, вещото лице е обосновало извод, че с оглед тези уговорки между страните се следва сума в размер на 725, 76 лв. за уговорената такса. С оглед изричното изявление, отново в заключението на експертизата, че не са отчетени при погасяването дължимите такси /стр. 55 в заключението/ настоящият съдебен състав намира тази претенция за основателна в претендирания размер.

 Съгласно клаузата на чл. 10, т. 5 от процесния договор за кредит, кредитополучателят се задължава да направи и поддържа застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката, покриваща целия период на издължаване на кредита, като я прехвърли в полза на банката. Аналогична е и разпоредбата на чл. 14 ал.1 от договора. По делото не се съдържат данни, такава застраховка да е била сключена респ. поддържана в срока на договора. Не се съдържат данни,  банката да е изпълнила това задължение вместо длъжника – съобразно правото й по чл. 14 ал.3 от договора. От представените извлечения от сметката на длъжника – ответник /стр.94 – гръб/ е видно само счетоводно начисляване на суми за застраховки, но доказателства за сключен договор за застраховка в срока на действие на договора не са ангажирани. Поради което и тази претенция е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК,  настоящият съдебен състав намира, че на ищеца се следват разноските за ДТ, ССчЕ и адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете. Припадащата се част от същите, съобразно уважената част от исковете възлиза на 6 901, 60 лв.

 На ответника се следват разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, които възлизат на сумата от 45, 59 лв. и се следват с оглед нормата на чл. 78 ал.3 от ГПК, с оглед своевременно заявеното искане.

 

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН **********,***, офис 4 – адв. И.Б. да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК********, със съдебен адрес:*** – АД „В.и Б.“на правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ сумата от 78 131, 39 лв. – главница по договор HL23732/24.07.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 101 107, 29 лв., сумата от 3 938, 62 лв. – възнаградителна лихва за периода 09.12.2016 г. – 21.10.2017 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от  11 968, 83 лв. и за периода 14.09.2007 г. – 08.12.2016 г., сумата от 818, 98 лв. – мораторна лихва в периода 09.12.2016 г. – 21.10.2017 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 6 961, 55 лв. и за периода 14.12.2007 г. – 08.12.2016 г. и за периода 22.10.2017 г. – 04.12.2019 г., сумата от 86, 58 лв. – такси по чл. 4 т.2 от договора, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от  6 901, 60 лв.- съдебни разноски.

    ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.” АД, ЕИК********, със съдебен адрес:*** – АД „В.и Б.“на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ срещу А.Г.К., ЕГН **********,***, офис 4 – адв. И.Б. за заплащане на сумата от сумата от 85, 68 лв. – дължими застраховки по договор HL23732/24.07.2007 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК********, със съдебен адрес:*** – АД „В.и Б.“ да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на А.Г.К., ЕГН **********,***, офис 4 – адв. И.Б. сумата от  45, 59 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

            СЪДИЯ: