РЕШЕНИЕ
№198
гр. Велико Търново, 15.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №254 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на *** Ж. Д., в качеството й на пълномощник на в качеството й на пълномощник на И.А.И.
от гр. В. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП с №21-1739-000003/06.04.2021г. на
началник на РУ на МВР при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателя на
посоченото основание е наложено ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от 10 месеца. Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е
незаконосъобразна, тъй като изводите на административния орган са направени при
неправилна преценка на доказателствата и при съществени процесуални нарушения,
поради което са необосновани. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира
за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – началник сектор „Пътна полиция“ в РУ – В. Търново при ОД на МВР – В.
Търново, не е взел становище по нея.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Оспорваната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП с
№21-1739-000003/06.04.2021г. на началник РУ на МВР – В. Търново при ОД на МВР –
В. Търново е връчена на жалбоподателя на 07.04.2021г., което е видно от
направеното отбелязване на самата заповед. Жалбата е подадена директно до АС –
В. Търново на 21.04.2021г. и заведена с вх. №1799/21.04.2021г. по описа на
съда. Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен.
Жалбата е редовна с оглед на разпоредбите на чл., чл. 150 и 151 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1739-000003/06.04.2021г.
на началник Районно управление – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията
на ППС“ – лек автомобил „Ауди“, модел „А3“ с рег. №ВТ 0776 КТ, собственост на
оспорващия, за срок от 10 месеца. Като мотиви в заповедта административният
орган е изложил, че посоченият лек автомобил е управляван от трето лице – К.Г.Г.,
който не притежава свидетелство за управление на МПС. От така посочените факти
ответникът е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
при който посочената ПАМ следва да се наложи на собственик на ППС, управлявано
от неправоспособен водач.
Така издадената заповед се оспорва от
жалбоподателя по съображения, че заповедта не съдържа мотиви, като фактически
основания за издаването си; изводите на административния орган, че
управлявалият МПС, чиято регистрация е прекратена, е бил неправоспособен водач
не водят до налагане на ПАМ при липса на нарушение от оспорващия; не е посочено
коректно основанието, на което са налага ПАМ; самата ПАМ не съответства на
целта на закона и причинява на оспорващия вреди, несъразмерни с целта за нейното
прилагане.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Съгласно
Заповед №366з-659/26.02.2021г. на директора на ОД на МВР – В. Търново са
оправомощени началниците на районни управления, отдели и сектори „Охранителна
полиция“ да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки/ПАМ/ по
ЗДвП. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В
самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването
й, административният орган се е позовал на данните от адмнистративнонаказателното
производство срещу Кирил Генчев, образувано със съставянето на АУАН
№46/02.04.2021г./стр. 29 от делото/.
По този начин оспорваната заповед съдържа
мотиви, посочени са фактически и правни основания за издаването й, като
установените факти и правните основания за издаването на заповедта, поради
което са налице мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал.
1 АПК заповедта е връчена на
жалбоподателя, което е надлежно удостоверено.
Спецификата на мерките по чл. 171
от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа предварително
да уведоми заинтересованите лица за започване на административното
производство. Разпоредбата на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на
заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ
е издадена след като административният орган е съобразил констатираното
нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните
принципи на административния процес – преди да издаде заповедта за прилагане на
ПАМ да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както е
регламентирано в чл.
35 от АПК, принципа за законност /чл. 4,
ал. 2 от АПК/ и принципа за служебното начало в административния процес/чл. 9,
ал. 2 от АПК/.
Не е допуснато и нарушение
на принципа за съразмерност, регламентиран с разпоредбите на чл. 6 от АПК.
Законът забранява издаването на актове, преследващи законосъобразен резултат,
но посредством средства, нанасящи явни вреди на своите адресати, които вреди не
се оправдават от целта на закона. В случая следва да се отчете, че органът
действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали
следва да приложи конкретната нормативна разпоредба, или законът да му дава
право на преценка кой от няколко възможни варианта за развитие на конкретното
правоотношение да избере. Налице е основание за налагане на принудителната
административна мярка, която е с период на действие в рамките предвидения в
закона срок, поради което не причинява на адресата си вреди, прекомерни или несъизмерими
с целта, за която се налага. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен
срок. Продължителността на срока на мярката е определена от органа съобразно
степента на обществена опасност на деянието и в рамките на закона.
Заповедта е издадена и в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до
една година. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни
властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по
отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на
една от посочените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотези, а именно – моторното превозно
средство, чиито собственик е И.И., е управлявано от трето лице, непритежаващо
свидетелство за управление на МПС.
Предназначението
на принудителните административни мерки
с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения, като тази мярка безспорно не съставлява вид
административно наказание или санкция, макар и двата акта да имат общ
правопораждащ юридически факт – допуснатото закононарушение. Същевременно обаче
с мярката по чл. 172, т. 2а от ЗДвП се ограничават/засягат права, поради което
е недопустимо нейното разширително тълкуване или прилагане по аналогия на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП, която е приложима единствено в случаите на налагане на
наказания.
Съгласно
чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е
благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания,
посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени
предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от
представените по делото писмени доказателства. Законът императивно повелява да се прекрати
регистрацията на ППС на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство
за управление. Следователно тази ПАМ може да
бъде наложена само на носителя на правото на собственост върху
автомобила/физическо или юридическо лице/. В подкрепа на този извод е и
начинът, по който е формулирано последното предложение на чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление, т.е. законът посочва, че
адресатът на ПАМ трябва да е собственик на пътното превозно средство, в случая
жалбоподателя. Поради това неоснователно се възразява, че последният не е извършил
нарушение, тъй като това няма отношение към фактическите основания за налагане
на ПАМ.
При наличие на
посочените фактически основания за издаването на акта, разпоредбата на чл. 171,
т. 2а от ЗДвП овластява административния орган да наложи съответната ПАМ.
Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея
оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото няма правна възможност за присъждане на разноски
на оспорващия.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на И.А.И. от гр. В. Търново, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП с
№21-1739-000003/06.04.2021г. на началник на РУ на МВР при ОД на МВР – В.
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: