ПРОТОКОЛ
№ 3928
гр. Варна, 30.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
СъдебниВалентина Г. Колева
заседатели:Теменужка К. Данаилова
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
и прокурора Н. М. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Христова - Желева
Наказателно дело от общ характер № 20253110202657 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 12:25 часа се явиха:
ПОДС. С. Р. С. – явява се лично и с адв. Й., назначена за служебен защитник в хода
на ДП.
ПОСОЧЕНИЯТ КАТО ВЛАДЕЛЕЦ НА ВЕЩТА Л. Н. Н. – редовно призован, не
се явява.
ПОДС. С.: Желая и в настоящото производство да ме представлява адв. Й..
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на подс. С., намира че на последния следва да
бъде назначен служебен защитник, поради което и на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗПП и чл. 94, ал. 1,
т. 9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. С. Р. С. адв. З. Й. Й., определена от
Председателя на ВАК.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Й.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, доколкото всички задължително участващи според нормите на
НПК страни са в съдебната зала. Съдът намира, че неявяването в днешното съдебно
заседание на посочения като владелец на вещта, който е редовно призован и не е посочил
уважителни причини за неявяването си не е пречка за даване ход на разпоредителното
заседание предвид изричната норма на чл.247в, ал.2 и ал.3 от НПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят провери самоличността на явилите се лица.
ПОДС. С. Р. С. – роден на ***г. в гр. Варна, българин, български гражданин, без
образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени ли са преписите и
съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени на ВРП на 04.07.2025г.,
на подсъдимия на 09.07.2025г. и на посочения като владелец на вещта на 03.07.2025г.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК,
както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. Й.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. С.: Нямам искания за отводи.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на прокурора и лицата по чл. 247в
2
ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248
ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
На този етап прокуратурата не е склонна да сключи споразумение, тъй като
имуществените вреди не са възстановени. Пред подсъдимия стои възможността делото да
премине по реда на Глава 27 от НПК.
Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича
резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или преводач на
български жестов език. Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение.
Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Й.: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Уважаема г-жо съдия, моят подзащитен е имал наличната сума за възстановяване на
щетите, но те са били използвани за операция на едно от децата му и молбата към съда е за
отлагане не далото, и предоставяне възможност на подсъдимия да възстанови щетите, и да
сключи споразумение с прокуратурата.
Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича
резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или преводач на
български жестов език. Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение.
Нямам искания по доказателствата.
ПОДС. С.: Придържам се към казаното от моят защитник. Не считам, че са нарушени
правата ми в хода на ДП.
Желая да възстановя щетите и да сключа споразумение с прокуратурата.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и материалите по делото намира
следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2
вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 вр.чл. 194, ал. 1 от НК, и е родово и местно подсъдно на ВРС. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, доколкото не са
3
налице основанията на чл. 24 и чл. 25 от НПК.
С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд Варна;
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допуснати отстраними
процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или
на пострадалия съдът намира, че в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия С. Р. С. да научи за какви престъпления е привлечен в това качество, както и на
пострадалия/пострадалите по делото.
Съображенията на съда са следните: Обвинителният акт определя предмета на
доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като
главното му предназначение е да формулира недвусмислено обвинението от фактическа и от
юридическа страна. Съдът, може да разгледа делото само във фактическите и юридически
предели, предявени с обвинителния акт.
В обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва
да посочи престъплението, извършено от обвиняемия, като в тази насока законът в чл. 246,
ал. 2 НПК конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а
именно – “времето, мястото и начинът на извършването му , пострадалото лице и размерът
на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане
на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават
отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват
посочените обстоятелства.“. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 год. на ОСНК на
ВКС непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието,
пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в
предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав.
Когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се
установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от
съда. ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че
Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своята актуалност и този извод според
ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за
изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017
4
год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните
правила, допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК
законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно
решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и
съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от
НПК. Следователно ВКС е приел, че ОА и понастоящем следва да отговаря на изискванията
на чл.246 от НПК, посочени по-горе.
С настоящия ОА С. е предаден на съд за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195
ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 от НК - за това, че на 24.05.2024 г. в гр.Варна, в условията на опасен
рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди
движими вещи , както следва: 1 брой голям електрически ъглошлайф , марка „Хилти“
професионален, с червен корпус, със странична ръкохватка и защитен капак, с поставен диск
за неметал, с диаметър на диска 230 мм, 2000 вата, с черен гумиран захранващ кабел на
стойност 220/двеста и двадесет/лева, 1 брой голям електрически ъглошлайф, марка „Бош“,
професионален, със син корпус, със странична ръкохватка и защитен капак, с поставен диск
за метал, с диаметър на диска 230 мм.,2200 вата, с черен гумиран захранващ кабел на
стойност 120/сто и двадесет/ лева, 1 брой голям ъглошлайф марка „Макита“,
професионален, със светлосин корпус, със странична ръкохватка и защитен капак, с поставен
диск за метал, с диаметър на диска 230 мм., 2200 вата, с черен гумиран захранващ кабел на
стойност 204/двеста и четири/ лева, 1 брой електрически перфоратор марка „Бош" с
неустановен модел, среден размер, със син корпус, със странична ръкохватка, с поставено на
него свредло за бетон на стойност 450/четиристотин и петдесет/ лева и 1 брой електрически
перфоратор марка „Хилти" с неустановен модел, среден размер , с червен корпус, със
странична ръкохватка, без свредло , на стойност 475/четиристотин седемдесет и пет/лева,
всичко на обща стойност 1469/хиляда четиристотин шестдесет и девет/ лева, от владението
на Л. Н. Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е описал времето, мястото
и начина на извършване на деянието. Не е посочил, обаче, пострадалото лице или
пострадалите лица, в случай, че са повече от един. Съгласно чл.75, ал.1 от НПК пострадал е
лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. В
случая престъплението, за което обв.С. е предаден на съд е кражба, респективно същото
легитимира единствено съставомерни имуществени вреди. Престъплението е против
собствеността, като елемент от фактическия състав на престъплението кражба е
посочването на собствеността на чуждите движими вещи, доколкото съставът изисква
отнемане на чужди движими вещи. Следователно в обвинителния акт следва да бъде
посочен собственикът на вещите, който единствено би могъл да се легитимира като
пострадал по делото. В настоящия обвинителен акт не е посочен собственика на
множеството посочени като отнети вещи, респективно пострадалият. Посочено е че вещите
са съхранявани и отнети от битовка , ползвана от работници на строеж, за който се сочи, че
се изгражда от св.Н., който път бил управител на „Електро инженеринг груп“ ООД. От така
5
посоченото в обвинителния акт не става ясно тези движими вещи чия собственост са- на
св.Н., на дружеството което представлява или пък на работниците. Нещо повече, дори от
материалите по делото, въпреки, че същите не би следвало да се коментират понастоящем,
не би могло да се установи това обстоятелство. От друга страна г-н Н. не се явява при
редовно призоваване по делото в съдебно заседание с оглед изясняване на този въпрос.
Следва да се отбележи, че същият не длъжен да се явява по делото, с оглед попълването на
досъдебното производство и на обвинителния акт с изискуемите реквизити.
Ето защо съдът намира, че настоящият обвинителен акт не отговаря на изискванията на
чл.246,ал.1 от НПК, тъй като в него не е посочено пострадалото/пострадалите лица. В
случая този пропуск съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до
нарушаване правото на защита на обв.С. т.к води до невъзможност обвиняемият да разбере
чия е собствеността на вещите, за да бъдат възстановени щетите, каквато е неговата вола.
Този пропуск води и до нарушаване на процесуалните права на пострадалия/пострадалите ,
тъй като ги лишава от възможност да ги упражнят по делото. Същото е отстранимо /чрез
изготвяне на ОА отговарящ на изискванията на закона/, но не може да се санира в съдебната
фаза. Поради това, съдът приема, че по делото са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които обаче не могат да бъдат отстранени в съдебната
фаза на процеса, тъй като процесуалните действия в наказателното производство се
извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и
гарантирането на правото на защита на обвиненото лице и процесуалните права на
пострадалите са задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на
следващото процесуално действие. Като в този смисъл е без значение редът по който ще
протече впоследствие делото в съдебната фаза.
С оглед становището на съда, че на ДП са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4,
т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно по въпросите налице ли са основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
преводач от български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по
делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови
доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за
него, тъй като производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на
съдебния процес, преди отстраняване на сочените процесуални нарушения, което безспорно
изисква изготвянето на нов ОА.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл. 249,
ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2657 по описа на ВРС за 2025
година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на
обвиняемия, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК,
пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:42 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7