№ 378
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000538 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „ВГ-6“ ЕООД, чрез адв. Р. М., против решение №
158 от 28.04.2022 г., постановено по т. д. № 800/2021 г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя
искове на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Енерго –
Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електроенергия № 91 от
17.02.2010 г., следните суми:
- сумата в размер на 192 297.41 лв., представляваща дължима, но незаплатена
цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник -
ВяЕЦ за м. Ноември 2018 г., за която е издадено дебитно известие № 131/31.12.2018 г
., както и сумата в размер на 55 338.87 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 16.01.2019 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението;
- сумата от 48 221.25 лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ за м.
Декември 2018 г., за която е издадена фактура № 132/31.12.2018 г., както и сумата от
13 876.99 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.01.2019 г. до
17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
1
Въззивникът излага твърдения за неправилност на решението, като постановено
в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Инвокира доводи, че производството
пред окръжния съд е следвало да бъде спряно до произнасянето от административния
съд относно законосъобразността на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Сочи,
че с Решение № 6356 от 29.10.2019 г., постановено по адм. д. № 4431/2019 г. по описа
на Административен съд – София град /АССГ/, Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на
КЕВР е обявено за нищожно. Предвид това, че решението на АСГГ е обжалвано пред
Върховния административен съд на Република България /ВАС/ и същото не е влязло в
законна сила, моли настоящата съдебна инстанция производство да бъде спряно до
окончателното произнасяне на ВАС относно законосъобразността на Решение № СП-5
от 28.03.2019 г. на КЕВР. Намира за неправилен и необоснован извода на съда за
приложимост само на преференциалните цени по т. 8 от решение № Ц-10 от 30.03.2011
г. на КЕВР до достигане на 2 250 часа. Твърди, че не са изследвани предходните
практики между страните, които и след промените в ЗЕВИ следва да продължат да
намират приложение. Счита, че съдът не е съобразил отмяната на т. 1.7 от решение №
СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. д. №
5284/2018 г. на ВАС. Излага подробни доводи за необходимостта от произнасяне по
валидността на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР от съда по реда на чл. 17, ал.
2, изр. 1 от ГПК и допуснати нарушения в този смисъл. За необсъдени намира
обстоятелствата за съвместно приложение на две точки от решение № Ц-010 от
30.03.2011 г. на КЕВР, съответно до и над 2 250 годишни ефективни часа. Въззивникът
твърди, че не съществува класификаця на ВяЕЦ на работещи до и над 2 250 часа, която
да е приложима предварително спрямо централите. Счита, че това разграничение става
ясно в хода на годината, с оглед на количествата произведена електроенергия. Моли за
отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про
Продажби“ АД, чрез адв. А. Т., в който се излагат доводи за неоснователността на
въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. За правилни намира
мотивите на съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ, в сила от
24.07.2015 г., по отношение на заварените правоотношения по договорите за
изкупуване на ел. енергия. Сочи, че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.
на КЕВР по т. 1.7, с Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е установено, считано от
31.07.2015 г., НСПЕ в размер на 2 000 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни ел. централи, работещи до 2 250 часа по т. 8 от
Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР във вр. с Решение № Ц-13 от 28.06.2006 г.
Съобразно сключения договор за изкупуване на ел. енергия между страните, счита за
2
безспорно установено, че за конкретната ВяЕЦ е относима именно т. 8 от Решение №
Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, в подкрепа на което сочи и начина на остойностяване от
ищеца. Твърди, че ответникът е заплатил количествата ел. енергия за двата месеца,
надхвърлящи НСП от 2 000 kWh за излишък и че не е налице спор относно размера на
цената за излишък. Намира, че обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното
изпълнение, поради което Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР подлежи на
изпълнение и е приложимо в отношенията между страните. Не счита за преюдициално
административното производство по обжалване на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на
КЕВР. Инвокира доводи за неоснователност на оплакването за допуснато нарушение
на процесуалните правила, чрез неосъществен от съда инцидентен съдебен контрол на
валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР на основание чл. 17, ал. 2 от
ГПК. Излага подробни аргументи относно правилното прилагане на нормата на чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на
разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
„Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. А., в който се сочат
подробни аргументи за правилността на първоинстанционното решение. Сочи се, че
съдът правилно е преценил, че по преференциални цени подлежи на изкупуване част
от произведената електроенергия за м. ноември и м. декември 2018 г. /тази до
достигане на нетното специфично производство/, а останалото произведено количество
подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар. В тази насока се
навеждат доводи относно правилното приложение на нормата, субсумирана в
разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ и решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.
Първоинстанционното решение счита за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаването му.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
В о. с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба
и оспорва отговора. В допълнителна писмена защита се излагат доводи в подкрепа на
основателността на предявените искове. Претендира се заплащането на съдебно-
деловодни разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго - Про
Продажби“ АД поддържа депозирания отговор Моли за отхвърляне на въззивната
жалба като неоснователна. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.
3
Представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа
компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се
представлява.
Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:
Пред Варненския окръжен съд са предявени искове за осъждане на „Енерго –
Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електрическа енергия
произведена от възобновяем енергиен източник № 91 от 17.02.2010 г. /ВяЕЦ/, както
следва:
- сумата в размер на 192 297.41 лв., представляваща дължима, но незаплатена
цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник -
ВяЕЦ за м. ноември 2018 г., за която е издадено дебитно известие № 131/31.12.2018 г .,
както и сумата в размер на 55 338.87 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 16.01.2019 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението;
-сумата от 48 221.25 лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ за м.
декември 2018 г., за която е издадена фактура № 132/31.12.2018 г., както и сумата от 13
876.99 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.01.2019 г. до
17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното
дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно
установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото
дружество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената
електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за
съответната година. Сочи, че съгласно договорът между страните, приложимата цена
за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Твърди, че
ВяЕЦ е достигнала нетно специфично количество на производство от 2 000 КВтч през
м. ноември 2018 г., а през м. декември 2018 г. ВяЕЦ е надминала 2 250 работни часа,
но без да е достигнат прагът от 2 300 КВтч НСП. Посочва, че до достигане на НСП от
2 000 КВтч, ищецът е продавал електрическата енергия по преференциална цена от
188.29 лв./МВтч, като за произведената през м. ноември 2018 г. електрическа енергия в
размер на 910.703 МВтч над НСП, „ВГ-6“ ЕООД е получило сумата от 13 474.12 лв. с
ДДС, представляваща дължима цена по тази за излишък на балансиращия пазар.
4
Твърди, че за произведеното количество електроенергия през м. декември 2018 г. в
размер на 89.297 МВтч, над НСП от 2 000 КВтч и за количеството електроенергия в
размер на 147.060 МВтч, произведено след достигане на НСП от 2 250 часа работа и
преди достигане на НСП от 2 300 КВтч, на ищеца е заплатена сумата 2 476.06 лв. с
ДДС - дължима цена за излишък на балансиращия пазар. Сочи, че след достигане на
НСП в размер на 2 000 КВтч и ефективните годишни часа работа е невъзможно
преминаването към друга категория. Намира за неоснователни исковете.
С определение № 342 от 04.03.2022 г., постановено по т. д. № 800/2021 г. по
описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на страната
на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.
В допълнителна искова молба ищцовото дружество намира за неоснователни
доводите на насрещната страна. Счита, че поведението на НЕК не може да дерогира
задължения на ответника по договора за изкупуване и че именно последният се е явява
неизправна страна по договора.
В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният представител на
„Енерго – Про Продажби“ АД оспорва доводите на ищеца и поддържа своите относно
неоснователност на иска.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач „Национална
електрическа компания“ ЕАД не е изразило становище по предявените искове.
Безспорно в производството е качеството на ищеца на производител на
електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана мощност от 4 000 кВ,
присъединена към електроразпределителната мрежа, на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 91-
ДУА-2141/29.08.2006-3002/24.01.2006-4005-ВГ-04.03.2008.
Не се спори, че между страните е налице сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 91 от
17.02.2010 г., по силата на който „Е. ОН България Продажби“ АД се задължава да
изкупува произведената електрическа енергия от „ВГ-6“ ЕООД.
Спорна е единствено цената на доставената електрическа енергия над НСП за м.
ноември и м. декември 2018 г.
В първоинстанционното производство е представена фактура № 129/30.11.2018
г., издадена от „ВГ-6“ ЕООД, за сумата от 5 222.57 лева с ДДС, представляваща цена за
доставената електрическа енергия за м. ноември 2018 г. /л. 37/. Същата стойност е
калкулирана за 23,114 мВтч преди достигане на НСП от 2 000 КВтч при цена от 188.29
лв./ МВтч без ДДС.
Безспорно установено е, че през м. ноември 2018 г. централата е надхвърлила
прага от 2 000 КВтч нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран
5
1 КВ мощност, като за този период е представена фактура № 130/12.12.2018 г. издадена
от „ВГ-6“ ЕООД, за сумата от 13 474.12 лева с ДДС, представляваща цена за
доставената електрическа енергия за м. ноември 2018 г. /л. 38/. Същата стойност е
калкулирана за 910,703 мВтч след достигане на НСП от 2 000 КВтч при цена от
12.3294 лв./ МВтч без ДДС.
Между страните не е налице спор относно извършените плащания в размер на 5
222.57 лева с ДДС и 13 474.12 лева с ДДС по горепосочените фактури.
Издадено е Дебитно известие № 131/31.12.2018 г. към Фактура № 130/12.12.2018
г. за сумата от 192 297.41 лв., с които е коригирана продажната цена за излишък до
размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29
лв./MWh) за количеството електроенергия, произведено през месец ноември 2018 г.
след достигане на НСП от 2 000 КВтч. Не е спорно, че сумата по дебитното известие
не е заплатена.
Представена е и фактура Фактура № 132/31.12.2018 г., издадена от „ВГ-6“
ЕООД, за сумата от 50 697.31 лв. с ДДС, представляваща цена за доставената
електрическа енергия за м. декември 2018 г. /л. 39/. Същата стойност е калкулирана за
89,297 МВтч при цена от 188.29 лв./ МВтч без ДДС при надхвърлен праг от 2 000 КВтч
до достигане на 2250 ефективни часа и за 147.060 МВтч при цена от 172,95 лв./ МВтч
без ДДС при достигнати 2250 ефективни часа достигане на 2 300 часа.
Ответникът е заплатил на ищеца част от сумата по Фактура № 132, за
произведената електрическа енергия през месец декември 2018 г. в размер на 2 476.06
лв.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига
до следните правни изводи:
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата в общ размер на 192 297.41 лв., представляваща обективирана в
Дебитно известие № 131/31.12.2018 г. към Фактура № 130/12.12.2018 г. цена на
произведена и доставена електроенергия през м. ноември 2018 г. след достигане на
НСП от 2 000 КВтч, както и сумата от 55 338.87 лв., представляваща обезщетение за
забава върху горепосочената главница, за периода от 16.01.2019 г. до 17.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
17.11.2021 г. до окончателното им заплащане на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД; сумата в размер сумата от 48 221.25 лв., представляваща дължим
остатък от обективирана във Фактура № 132/31.12.2018 г. цена на произведена и
доставена електроенергия през м. декември 2017 г., както и сумата от 13 876.99 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода
6
16.01.2019 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав при изграждане на своите правни изводи съобрази,
че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, с ново Решение № СП-
5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е определено повторно нетното специфично производство
на електрическа енергия и следва на основание чл. 235 от ГПК да бъде съобразявано.
Последното макар и да е прогласено за нищожно с Решение № 6355 от 29.10.2019 г.,
постановено по адм. д. № 4422/2019 г. по описа на Административен съд – София-град,
същото към настоящия момент не е влязло в законна сила. Доколкото обжалването на
решенията не спира изпълнението им, те подлежат на предварително изпълнение
съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ и обвързват страните.
Според последващо приетото решение нетното специфично производство на
електрическа енергия за съответните групи производители, за които са определени
преференциални цени с Решение № Ц-10 от 31.03.2010 г. на ДКЕВР, следва да бъде
установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния
ресурс на първичния енергиен източник, работещи до и над 2 250 часа. Нетното
специфично производство на електрическа енергия за централи работещи до 2 250 часа
е установено в размер на 2 000 КВтч. С Решение Ц-13 от 28.06.2006 г. ДКЕВР определя
преференциална цена за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни
централи, съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на
ветровите генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна
производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни
ефективни часа на тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество
електрическа енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана
мощност на ветровата централа. В решението се посочва също, че за България
ефективните часа на работа на ветровите генератори трябва да са съобразени с
изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна
гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може условно
да бъде разделена на две ветрови зони: 1/. зона с пълни ефективни годишни часа на
работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително и 2/. зона с пълни
ефективни годишни часа на работа на ветровите генератори над 2 250 часа. Въз основа
на горните показатели в решението се определят два вида преференциални цени за
електрическа енергия, произведена от ветрови генератори - за ветрови генератори с
пълни ефективни годишни часа на работа до и над 2 250 часа /така Определение № 91
от 12.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 868/2018 г., II т. о., ТК/.
Спорният въпрос, пренесен пред въззивна инстанция е как се определя цената на
произведената електрическа енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ,
работеща до и над 2 250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично
7
производство над 2 000 кВтч до 2 300 кВтч, респективно дали една централа може да
попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от
Решение № СП– 1/31.07.2015 г., след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Видно от представения по делото Договор за изкупуване на електрическа
енергия № № 91 от 17.02.2010 г., между страните е налице валидно правоотношение с
предмет изкупуване на електрическа енергия. От съвпадащите по делото твърдения на
страните се установява постигнатото съгласие между тях за относимостта на
конкретната ВяЕЦ към т. 8 от Решение Ц-010/30.03.2011 г., касаещо централи
работещи до 2 250 часа. Не са налице доказателства за поставянето на енергийния
обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в друга ценова категория
ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа на годишна база.
При това положение за ВяЕЦ на ищцовото дружество, съгласно т. 8. от Решение
Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа преференциалната цена
за изкупуване на произведената електрическа енергия е 188.29 лв./МВтч без ДДС.
В светлината на разглеждания казус, за правоотношението, в което се намират
страните не се прилага принципът за свобода на договарянето между страните
доколкото цените на които производителите продават електрическа енергия, не
подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния
държавен орган. Следователно след влизане в сила на изменението на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между страните са
изменени от императивната разпоредба на закона и издаденото на основание пар. 17 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР в частта относно
подлежащото на изкупуване количество електрическа енергия и цената за това
изкупуване.
След влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от
24.07.2015 г., дори между страните да е постигнатата договореност, че след достигане
на 2 250 пълни ефективни годишни часа на работа на електрическата централата за
следващите пълни ефективни часа на работа до края на календарната година
произведената електрическа енергия ще се изкупува по втора преференциална цена,
същата не намира приложение, тъй като противоречи на въведеното с изменението на
закона ограничение за изкупуване по преференциална цена. В този смисъл и в
мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ изрично е
разписано, че замяната на понятието „средногодишна продължителност на работата“ с
„нетно специфично производство на електрическа енергия“ цели да създаде условия по
преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества електрическа
енергия, „които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
8
преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на
закона е да постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на
възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални цени по
начин, който изключва възможността от неоснователно обогатяване на последните
/така Решение № 226 от 09.11.2017 г. по описа на Варненския апелативен съд,
постановено по в. т. д. № 303/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с
определение № 375 от 14.06.2018 г., постановено по т. д. № 569/2018 г. на ВКС,
Решение № 15 от 12.01.2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по
в. т. д. № 527/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 643 от
16.11.2018 г., постановено по т. д. № 1454/2018 г. на ВКС и други/.
С оглед на горното, възраженията на дружеството производител за
едновременно приложение на две преференциални ценови категории за календарната
година, съответно при работа на електрическата централа до и над 2 250 ефективни
часа, е неоснователно. Същото не кореспондира и с горепосочената цел на ЗЕВИ.
Настоящият съдебен състав, приема разрешението за приложение на преференциалната
цена за производство на електрическа енергия до достигане на 2 250 годишни
ефективни часа – 189.29 лв./МВтч и след този период – по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Съобразно фактическата обстановка, въззивният съдебен състав приема за
установено, че през м. ноември 2018 г. ВяЕЦ е достигнала 2 000 КВтч нетно
специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 Кв мощност, а през м.
декември 2018 г. е работила над НСП от 2 000 КВтч като е достигнала и пълни
годишни ефективни 2 250 часа. Произведената електроенергия за м. ноември 2018 г.
над НСП от 2 000 КВтч, включително и тази произведена и доставена през месец
декември следва да бъде заплащана по цени за излишък на балансиращия пазар,
публикувани в сайта на Електроенергийния оператор. Признат и съответно безспорен е
и фактът на получени плащания, предложени от ответника като цена определена по
данните на НСП , поради което следва да се приеме, че произведената от ищцовото
дружество електрическа енергия за м. ноември и м. декември 2018 г. е надлежно
заплатена. Предвид горното, следва, че производителят е получил гарантираната му от
закона преференция на енергийния пазар.
Варненският апелативен съд, предвид изхода от спора не дължи произнасяне по
кумулативно предявените акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата по процесната фактура.
Вън от горното, следва да се посочи, че доводите във въззивната жалба за
наличие на основание за спиране на производството по делото, са неоснователни
поради предварителна изпълняемост индивидуалните административни актове на
КЕВР, съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В съдебната
9
практика на касационната инстанция се приема, че обжалването на административния
акт е ирелевантно за междувременно регулираните с акта субективни права, поради
което не представлява предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК /така Определение № 597 от 30.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
1628/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 442 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1386/2015 г.
на ВКС, Определение № 498 от 29.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2034/2015 г. на ВКС,
Определение № 514 от 01.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2701/2015 г. на ВКС/.
По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на
въззиваемото дружество. Същото претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 10 668 лв. с ДДС, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 51/ и доказателства за направата им /л. 52-54/.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по общия сбор от исковите
претенции по чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 10 488 лв. без ДДС. С оглед на
това, настоящият съдебен състав, намира наведеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждние за неоснователно. Предвид горното, в полза на „Енерго -
Про Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 10 668 лв. с ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158 от 28.04.2022 г., постановено по т. д. №
800/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.
OСЪЖДА „ВГ-6“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България” № 51 Б, ет. 4 да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 10 668 лева с ДДС, представляваща
съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната
на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД – гр. София, ЕИК:
*********.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на
10
основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11