Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 7621 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от “Х.П.“ ООД против
Държавата, представлявана от Народно събрание на
Република България, с която са предявени следните искове:
-иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т.2 от ЗОДОВ, вр. с
чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от 201 022.94 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби от разликата между първоначално
определена цена(699.11
лв. за МВтч) и фактурирана цена(106, 14 лв. за МВтч) за произведена от ищеца електрическа
енергия за периода м. август 2015 г. - м. май 2020 г., която разлика се дължи
на изменение на нормативен акт, приет от ответника - параграф 18 от ЗЕВИ, приет
с ПЗР
на ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), което изменение
представлява съществено
нарушение на правото на Европейския съюз;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 47 518.95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.08.2015
г. – 31.05.2020 г. върху разликата/главницата/ между 699.11 лв./МВтч и
цената от 106.14 лв./МВтч по всяка от издаваните месечни фактури към „Е.Б.Е.“АД/уточняваща
молба от 08.02.2021 г. - л.48/
- евентуален иск с правно основание чл.2 в,
ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр чл.4, параграф 3 от ДЕС за сумата от 94 366.46 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби през
периода м.август 2015 г. – м.май 2020 г., представляващи разликата между цената
за изкупване на електрическа енергия по параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и цената по
действащото решение на КЕВР за определяне на преференциалните цени към момента
на въвеждане на фотоволтаичната централа в експлоатация, при отчитане на
съотносимата част за предоставено публично подпомагане по договор от 29.06.2010
г. с Държавен фонд “Земеделие“;
- евентуален иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 24 535.28 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 30.08.2015 г. – 31.05.2020 г. върху разликата/главница/, възникваща всеки месец между
цената за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по
параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на
преференциалните цени към момента на въвеждане на фотоволтаичната централа в
експлоатация, при отчитане съотносимата част за предоставено публично
подпомагане по договор 29.06.2010 г. с Държавен фонд “Земеделие“/уточняваща
молба от 08.02.2021 г. - л.48/;
Ищецът
твърди, че изградил фотоволтаична
централна в с. Раздел, община Елхово, с финансова помощ по мярка 312 - "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., която била част от
дейността за усвояване на средства, предоставени на Република България от
Европейския земеделски фонд. На ищеца били предоставени 70% от допустимите за
финансиране средства за изграждане на фотоволтаична централа като безвъзмездна
финансова помощ. Към момента на изграждане на централата и по силата на тогава
действащия ЗВАЕИБ и ЗЕ било предвидено изкупуване на електрическата енергия по
дългосрочен договор със срок на действие 25 години и на преференциална цена,
която конкретно за ищеца възлизала на 699.11 лв. за МВтч. По този ред бил сключен Договор № 145/22.02.2011 г. с „Е.Б.Е.“ АД. С ДВ,
бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., бил създаден параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, съгласно
който за енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска
схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са
постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагали цени, определени с решение на Комисията за енергийно
и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Ищецът твърди,
че вследствие на това изменение дружеството, изкупуващо електрическа енергия, му заплатило
201 022.94 лв. по-малко за периода м. август 2015 г. - м. май 2020 г.,
в сравнение с преференциалната цена от 699.11 лв. за МВтч. Твърди, че
ответникът, приемайки посочената разпоредба на параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ,
допуснал съществено нарушение на норми на правото на Европейския съюз, тъй като
резултатът от приемането на оспорената разпоредба се
изразил в това, че изкупната цена за електрическа енергия била намалена пет път, а оттам и очакваните приходи рязко намалели, а това съществено променило и условията,
при които била планирана инвестицията.
Ищецът твърди, че били нарушени следните
разпоредби от правото на Европейския
съюз:
-
изменението на закона било в
нарушение на чл. 16 от Хартата за основните права на ЕС, установяващ свобода на
стопанска инициатива;
-
изменението нарушавало
чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, установяваща неприкосновеност на
частната собственост;
-
изменението нарушавало
чл. 20 от Хартата на основните права, установяващ равенство пред закона и
забрана за дискриминация;
-
изменението нарушавало
принципа на сигурност, установен в практиката на СЕС;
-
изменението представлявало
нарушение на принципа на пропорционалност;
-
изменението нарушавало
принципа на оправданите правни очаквания, установен в практиката на СЕС.
Ищецът твърди, че тези
нарушения били достатъчно съществени и му нанесли вреда в
размер на разликата между първоначално определената и фактурираната цена за
произведена от него
електрическа енергия за периода м. август 2015г. - м. май 2020 г.,
която била в размер на 201 022.94 лв., а евентуално - при отчитане на съотносимата част
предоставеното публично подпомагане за изграждане на фотоволтаичната централа по договора с Държавен фонд "Земеделие",
вредата възлизала на 94 366.46 лв. Претендира лихвата за забава за периода 30.08.2015г.
– 31.05.2020 г. /уточняваща
молба от 08.02.2021г. - л.48/ върху разликата
по всяка месечна фактура. Моли съда да уважи предявените искове и да
му присъди направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва исковете. Счита, че те са недопустими, тъй като Народното събрание на
Република България не е пасивно процесуално легитимирано да отговаря за
претендираните вреди, доколкото само Конституционният съд, съгласно
чл. 194, ал. 1 Конституцията на Република България, може да осъществява контрол върху законодателните
актове. По същество оспорва да са допуснати твърдените нарушения на правото на
Европейския съюз. Позовава се на Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016
г. на Конституционния съд, в което е разгледан въпросът за наличие на
противоконституционност и на противоречие с ДФЕС на § 18 от ЗЕВИ, приет с ПЗР към
ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 56 от 2015 г. Твърди, че с решението Конституционният съд е установил, че не е
налице противоконституционност, нито несъответствие с чл. 63 ДФЕС на § 18 ПЗР към
ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 56 от 2015 г. Поддържа, че решението на Конституционния
съд е задължително за гражданския съд. Посочва,
че изменението, въведено с § 18, е насочено към преодоляване на двойното
подпомагане на производство на електроенергия от възобновяваеми източници в случите, когато производителите са използвали
финансиране от национална или европейска схема за изграждане на
електроцентралата и едновременно с това се ползват
от преференциални цени за изкупуване на
електроенергията, което от друга страна като финансова тежест се поема от
крайния потребител. Твърди, че извършената
законодателна промяна е съобразена с общностната цел за постигане на вътрешен
енергиен пазар и свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане, като
промяната е продиктувана от публичния интерес,
който трябва да е водещ спрямо частноправните интереси на инвеститорите.
Оспорва и да е налице причинно-следствена връзка между претендираните вреди и
законодателното изменение, доколкото в договора, сключен от ищеца за
предоставяне на електроенергия, е предвидена възможност за промяна, включително на
преференциалните цени, с което ищецът се е съгласил. Ако се допусне, че е налице
нарушение на правото на Европейския съюз, ответникът счита, че то не е
съществено. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Прокурорът
от Софийска градска прокуратура, взел участие по делото, моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
изводи:
По
допустимостта:
Съгласно
чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или
общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на
Гражданския процесуален кодекс, като ответникът по делата се определя по реда
на чл. 7 ЗОДОВ. Според посочената норма искът за обезщетение се предявява пред
съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. С ТР № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че държавата отговаря за причинените вреди, като
органите, които участват в процеса като ответници, представляват държавата като
процесуални субституенти. "ЗОДОВ е едно от средствата за защита на
предоставените от Конституцията права. Той е и едно от вътрешноправните
средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи /Конвенцията/. По чл. 2 ЗОДОВ държавата, в съответствие
с посочения по-горе конституционен принцип, носи обективна отговорност за незаконно причинени
вреди от дейността на правозащитните органи. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Това задължение на държавата произтича и от Конвенцията. То
трябва да отговаря и на нейните стандарти. Като страна по тази конвенция
България е поела конкретни задължения за осигурявяне на ефикасни вътрешноправни
средства за обезщетяване на увредените лица". С цитираното Тълкувателно
решение се приема още, че по реда на ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност
за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Доколкото
на ответника е предоставена държавната функция по извършване на законодателния
процес и от приет от него законодателен акт се твърди да са причинени вреди на
частноправен субект, той е процесуално легитимиран да отговаря като ответник по
иска, в качеството си на процесуален субституент на държавата. В
посочения смисъл е и съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК: с
решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС,
с което е допуснато касационно обжалване по въпроса "легитимирано ли е
Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по
искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от
поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото
на ЕС", ВКС приема следното тълкуване: "Отговорност на Народното
събрание съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията е съответствието на приетите
закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които
са част от вътрешното право на страната. Тази отговорност го легитимира като
процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на
правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на
национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския
съюз."
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е допустим, а
ответникът - процесуално легитимиран да отговаря за претендираните вреди.
По
основателността:
Фактическият
състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, § 3 ДЕС
обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на
частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е
налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди. В настоящия
случай се претендират вреди от законодателната дейност на Народното събрание на
Република България.
Установява
се, че на 29.06.2010 г. между „Х.П.“ООД и Държавен фонд "Земеделие" е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. на Държавен фонд "Земеделие". С договора е предвидено
предоставяне на 70 %
от допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаична
електрическа централа (ФЕЦ) в землището на с. Раздел,
община Елхово.
Страните не спорят, че
ищецът е построил еректроцентралата, което се установява и от представеното по
делото разрешение за ползване № ДК-07-003/28.01.2011 г. на ДНСК- Ямбол.
По делото
е представен и договор № 145/22.02.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител, сключен за срок от 25 години с "Е.Б.Е." АД – дружество, което е краен снабдител на електрическа енергия. В чл.
17, ал.1 от договора изрично е посочено, че произведената и отдадена
електроенергия се изкупува на преференциална цена, определена от ДКЕВР (по-късно
преименувана КЕВР), действаща в конкретния случай, съобразно приложимото
законодателство. Към момента на сключване на договора с Решение №Ц-018 от
31.03.2010г.
на ДКЕВР е определена цена от 728.29 лв./ MВтч, без ДДС. Съгласно действащата по време на сключване на договора нормативна уредба, преференциалната цена на електрическата енергия,
изкупувана по договора, не се изменя за целия срок на неговото действие (чл.
32, ал. 3, чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ).
По искане на ищеца е
изслушана счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено. Видно от същото общият размер на инвестицията,
осъществена от „Х.П.“ ООД за изграждане на фотоволтаичната централа в с.Раздел,
е 493 153.28 лв. Инвестиционните разходи, извършени от „Х.П.“ООД със собствени
средства, възлизат на 177 961.08 лв. Произведената и отдадена електрическа
енергия от „Х.П.“ ООД по договора за изкупуване на електическа енергия с „Е.Б.Е.“
АД за периода м.август 2015 г. - м.май 2020 г. е 339 010.300 КВтч. За процесния
период м.август 2015 г. - м.май 2020 г. от „Х.П.“ ООД са издадени фактури за
произведена и отдадена електрическа енергия на обща стойност в размер на 35
982.53 лв. без ДДС или 43 179.03 лв. с ДДС. Тази сума е платена от „Е.Б.Е.“ АД
и е осчетоводена от ищеца. Общата цена за произведената и отдадената
електрическа енергия по договора за изкупуване на електрическа енергия с „Е.Б.Е.“
АД за периода м.август 2015 г.- м.май 2020 г., при единична цена от 699.11
лв./МВтч, би била в размер на 237 005.53 лв. без ДДС или 284 406.67 лв. с ДДС. Разликата
между цената за произведена и отдадена електрическа енергия от „Х.П.“ ООД при
единична цена от 699.11 лв./ МВтч и платена от „Е.Б.Е.“АД е в размер на 201 023
лв. без ДДС или 241 227.64 лв. с ДДС. Законната лихва върху така формираната
разлика без ДДС по всяка отделна фактура от датата на нейното погасяване до
31.05.2020 г. е общо в размер на 43
898.89 лв. „Х.П.“ ООД не е купувач, съответно не може да ползва данъчен кредит
по фактурите. Приходите и финансовият резултат за ищеца, отчитани в годишните
финансови отчети, се формират от приходите и разходите на фотоволтаична
централа „Хермес Раздел“ и фотоволтаична централа „Хермес Раздел – 2“. Съгласно
представентите на експертизата годишни финансови отчети за периода 2015 г. - 2020
г., финансовият резултат на ищеца, произтичащ от дейността по производство на
електрическа енергия чрез фотоволтаична
централа в с.Раздел, община Елхово, е следният: за 2015 г. - нетна печалба от 9
000 лв; за 2016 г. - нетна загуба от 22 хиляди лева;
за 2017 г. – нетна печалба в размер на 1 000 лв.; за 2018 г. - нетна печалба от
3 000 лв; за 2019 г. – нетна печалба от 1 000 лв; за 2020 г. – нетна печалба от
2 000 лв. При средногодишно производство на електроенергия за периода 2016 г. –
2019 г. в размер на 121.88 МВтч и единична цена от 106.14 лв./МВтч, паричните
приходи от продажба на електроенергия са в размер на 8003.45лв. без ДДС. За
2019 г. отчетените парични разходи са общо в размер на 11 000 лв. Приспадащите
се разходи за фотоволтаична централа „Хермес Раздел“ са в размер на 7 370 лв.
Ако се приемат тези разходи, то ежегодната печалба на дружеството от фотоволтаичната
централа, изчислена като разлика между паричните приходи и паричните разходи от
продажба на електрическа енергия, би била в размер на 633 лв. При тази
минимална печалба „Х.П.“ ООД не може да осъществява дейност, без необходимостта
от допълнителни парични средства за покриване на текущите разходи и поддръжка
на централата.
През м.
август 2015 г. с параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДР, бр. 56 от 2015 г., е изменена уредбата на ЗЕВИ, като е предвидено, че за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез
енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска
схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са
постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници,
се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са
определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на
влизането в сила на този закон. Предвидено е
производителите в срок до 31 юли 2015 г. да приведат
договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с
обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с
изискванията. Посочено е, че след изтичане на срока общественият доставчик или
съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по
цените, определени от КЕВР. Това правило се
прилага и в случаите на неизпълнение на задължението си да приведат договорите
в съответствие с новите изисквания. Регламентирано е, че за производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници по, ал. 1 не се прилагат
разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от
възобновяеми източници, а след изтичане на срока на договора за изкупуване по
чл. 31, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници преференциални
цени не се предоставят.
С решение
№ 5 от 11 май 2017 г. по конституционно дело № 12/2016 г. Конституционният съд
се е произнесъл по искане на четиридесет и девет народни
представители от 43-то Народно събрание, на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията,
за установяване на противоконституционност и за установяване на несъответствие
с чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) на § 18, ал.
1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн., ДВ, бр. 56 от
24.07.2015 г. Сред основанията, по които се е произнесъл Конституционният съд, са тези за нарушаване на принципа на правната
предвидимост и сигурност и принципа на пропорционалност, принципа на
гарантиране на еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност,
установени в Конституцията на Република България, както и за нарушение на чл.
63 ДФЕС, установяващ свобода на движение на капитали. Тези конституционноустановени
принципи имат същото съдържание, като посочените от ищеца правила, установени в
Хартата за основните права на ЕС и практиката на СЕС. С цитираното решение от
11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016г. Конституционният съд е приел, че
оспорената законова норма не нарушава конституционното правото на собственост,
не създава по-неблагоприятни условия на стопанска дейност за субектите в
обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ и не нарушава принципа, установен в чл. 19,
ал. 2 от Конституцията. Приел е още, че "не е налице обратно действие на
разпоредбата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ и с нея не се отнемат права, доколкото
става въпрос за третиране с предимство, предоставено от държавата на стопански
субекти на регулиран пазар, по преценка за целесъобразност, в съществуващия
тогава икономически и социален контекст, в интерес на обществото. Положението
на икономическо предимство не е съвкупност от придобити права за стопанските
субекти, които са поставени в него единствено по преценка на държавата.
Предоставеното предимство може да бъде оттеглено от държавата, когато прецени
че това е обществено потребно и социално оправдано. Конституцията не изисква
неотменност на законодателството, а следователно - не може да има
конституционно легитимирано очакване, че когато отпаднат обективните основания
за подобно предимство, законодателят няма да промени своята преценка.". Конститутицонният съд е изследвал мотивите,
довели до приемане на оспорената разпоредба, и е приел, че самата промяна цели да създаде състоянието на
свободен електроенергиен пазар, на който всички производители на енергия от възобновяеми източници, включително и тези в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР
ЗИДЗЕ, могат да имат легитимно правно очакване законът да им гарантира еднакви
правни условия за стопанска дейност. В мотивите
към решението Конституционният съд се е позовал на практиката на СЕС, съгласно която
"икономически активните субекти не следва да възприемат всяка промяна в
регулаторната рамка като произволна и неоправдана и да извличат легитимността
на своите очаквания от обстоятелството, че са били третирани с предимство на
пазара към даден момент, и от своето упование, че това положение ще се запази и
в бъдеще… ако един добросъвестен и внимателен стопански субект може да предвиди
приемането на определена мярка от дадена общностна институция, която ще засегне
неговите интереси, той не би могъл да се позове на този принцип ако мярката
бъде приета" ( в този смисъл: решение по дело 230/78, Eridania v. Minister
of Agriculture and Forestry, § 21-22; решение по дело 84/78, Ditta Angelo
Tomadini Snc v Amministrazione delle finanze dello Stato, § 21; решение по дело
52/81, Werner Faust v. Commission, § 26-27 и по дело Kyowa Hakko v. Commission,
T-223/00 [2003], §39; решение по дело 265/85 Van den Bergh en Jurgens and Van
Dijk Food Products Lopik v Commission, § 44; решение на съда първа инстанция по
присъединени дела T-116/01 и T-118/01 P&O European Ferries). Изложени са
аргументи, че коментираните промени в правната рамка на ЗЕВИ са предприемани от
българския законодател последователно, основават се на системни анализи от
компетентните институции на национално ниво, че са в съответствие с общностната
цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно очертаваща се тенденция в
регулаторната уредба на ЕС за свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане
и интегриране на производителите на енергия от възобновяеми източници на
конкурентния пазар.
Съобразно
чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституциония съд/ЗКС/, решенията на Конституционния съд са задължителни за
всички държавни органи, юридически лица и граждани. Влезлите в сила решения на
КС се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на всички (erga omnes) и
съдът е длъжен служебно да я зачита, така както той е длъжен да зачита служебно
и силата на пресъдено нещо на съдебните решения според обхвата й - в
отношенията между страните или по отношение на всички, съгласно чл. 299 от ГПК
- в този смисъл решение № 202 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 4474/2018 г., Г. К.,
ІV Г. О. на
ВКС. Задължителната сила на решенията на КС се състои в това, при повдигане на
спор относно съответствието на законова разпоредба с Конституцията или
международното право, съдът да зачете и да се съобрази с решението на КС,
постановено по този въпрос. Ето защо съдът приема, че доколкото процесния
законодателен акт - параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДР, бр. 56 от 2015 г., е
бил предмет на искане за обявяване на противоконституционност и несъответствие
с Договора за функциониране на Европейския съюз, както и с оглед
обстоятелството, че КС не е обвързан от основанията, посочени в искането, то
решението от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г., с което се отхвърля искането,
има задължителна сила, с която съдът при разглеждане на настоящото производство
следва да се съобрази.
На
следващо място въпросите относно национални законодателни разпоредби, с които
се преразглеждат преференциалните тарифи за производство на електроенергия от
фотоволтаични инсталации и съответните условия на изплащане и съответствието им
с основни норми на европейското право, сред които установената в чл. 16 ХОПЕС
свобода на стопанска инициатива, неприкосновенността на частната собственост, съгласно
чл. 17 ХОПЕС, забраната за дискриминация по чл. 20 ХОПЕС и установените в
правото на ЕС принципи на правната сигурност и оправданите правни очаквания и
принципа на пропорционалност, са разгледани и разрешени по задължителен за
български съд начин от СЕС в дела по отправени преюдициални запитвания. В този
смисъл следва да се разгледа решението по съединени дела C‑798/18 и C‑799/18
от 15 април 2021 г., с предмет - две преюдициални запитвания по приложението на
чл. 16 и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципите
на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, във връзка с
изменение на схема за подпомагане на производството на електроенергия от
слънчеви фотоволтаични инсталации. С посоченото решение СЕС постановява, че
"член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2009/28 и членове 16 и 17 от
Хартата, тълкувани в светлината на принципите на правна сигурност и на защита
на оправданите правни очаквания, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането
на насърчения за енергията, произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации,
предоставени по-рано с административни решения и потвърдени с ad hoc
споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество,
когато тази правна уредба се отнася до вече предвидени, но все още недължими
насърчения." В мотивите се посочва, че с Директива 2009/28 се установява
обща рамка за насърчаването на производството на енергия от възобновяеми
източници, като се задават задължителни национални цели за общия дял на
енергията от такива източници в брутното крайно потребление на енергия.
Държавите-членки разполагат с право на преценка относно мерките, които считат
за подходящи за постигането на задължителните общи национални цели - свободни
са да приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са
изпълнени (в този смисъл са решение от 11.07.2019 г., Agrenergy Srl и др.,
съед. дела C‑180/18, C‑286/18, C‑287/18). По въпроса относно
неприкосновеността на частната собственост, Съдът се позовава на решение от 22
януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11 и решение от 3 септември
2015 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия C‑398/13, като посочва, че
бъдещият доход може да се смята за "собственост", която би могла да
се ползва от закрилата по член 17 от Хартата, само ако вече е бил спечелен, ако
е бил обект на сигурно вземане или ако са налице особени обстоятелства, които
могат да създадат у заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи
имуществена стойност. В мотивите се приема по отношение на принципите на
правната сигурност и оправданите правни очаквания, че "всеки икономически
оператор, у когото национален орган е породил основателни надежди, може да се
позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Когато обаче
предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди
приемането на мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се
позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка
бъде приета. Също така икономическите оператори не могат да възлагат оправдани
правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде
променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка
(решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C‑180/18, C‑286/18
и C‑287/18, EU:C:2019:605, т. 31 и цитираната съдебна практика)".
Именно
решението по съединени дела C‑798/18 и C‑799/18 от 15 април 2021 г.
е станало повод да се оттегли преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от български съд - Софийският районен съд, по дело C‑366/19,
предмет на което са били преюдициални въпроси, свързани с параграф 18 ПЗР
ЗИДЗЕ. След изпращане от секретариата на Съда до запитващата юрисдикция на
решението, постановено на 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese
Elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др. (C‑798/18 и C‑799/18,
EU:C:2021:280), с което я приканва да посочи дали с оглед на посоченото решение
поддържа преюдициалното си запитване, СРС е уведомил СЕС, че няма намерение да
поддържа преюдициалното запитване. На това основание с определение от
26.10.2021 г. производството по дело C‑366/19 е прекратено.
В този
смисъл съдът следва да се съобрази със задължителното по смисъла на чл. 14, ал.
6 ЗКС решение на Конституционният съд от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г., както и с
постановената по сходни казуси практика на СЕС, която представлява източник на
правото.
Съобразно
изложеното,
следва да се приеме, че параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, с който е изменен ЗЕВИ, не
противоречи на правото на Европейския съюз. В тази връзка следва да бъдат
съобразени аргументите, изложени от Конституционния съд в Решение № 5 от
11.05.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 12/2016 г., че коментираните промени в
правната рамка на ЗЕВИ са предприемани от българския законодател
последователно, основават се на системни анализи от компетентните институции на
национално ниво, че са в съответствие с общностната цел за постигане на
вътрешен енергиен пазар и трайно очертаваща се тенденция в регулаторната уредба
на ЕС за свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане и интегриране на производителите
на енергия от възобновяеми източници на конкурентния пазар.
Конституционният
съд изрично е отбелязал, че оспорените законодателни промени, въведени с § 18
ПЗР на ЗИДЗЕ, не могат да бъдат квалифицирани като нарушаващи правната
предвидимост и доверието в стабилността на правната рамка за сектор енергия от възобновяеми източници за всеки разумен и добросъвестен инвеститор.
Стопанските субекти, които държавата поставя в положение на икономическо
предимство за постигане на цели от обществена полза, не могат да разчитат, че
законодателят няма да преоцени размера на предоставената облага. Те нямат
основание да претендират придобити права въз основа на едно предоставено
привилегировано положение, произтичащо от преценката за целесъобразност на
законодателя към даден момент.
В подобен смисъл е и практиката на Съда на
Европейския съюз, който последователно постановява, че когато предпазлив и
съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на
мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позове на
принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде
приета. Също така икономическите оператори не могат да възлагат оправдани
правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде
променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка
(решение от 10 септември 2009 г., Plantanol, C‑201/08, т. 53 и цитираната
съдебна практика).
С оглед
изложеното, съдът приема, че оспорената правна норма е достатъчно точна и ясна,
ищецът е могъл да установи съдържанието на правното поведение, което предписва
и с приемането й не е нарушена правната сигурност, нито оправданите правни
очаквания, доколкото предпазливият и съобразителен икономически оператор не
може да се позовава на засягане на принципите на правна сигурност и на защита
на оправданите правни очаквания, поради предоставяне на икономическо предимство за
постигане на цели от обществена полза, които законодателят може да преоцени във
всеки момент по целесъобразност. Ето защо ищецът няма основание да претендира
придобити права въз основа на едно предоставено привилегировано положение,
произтичащо от преценката за целесъобразност на законодателя към даден момент.
Не се засяга и неприкосновенността на частната собственост, доколкото се засега
бъдещ доход, който не може да се смята за "собственост" - не е бил
спечелен, нито е бил обект на сигурно вземане, нито са налице особени
обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото лице оправдани правни
очаквания да получи имуществената стойност по съображенията, изложени по-горе.
Не е налице обратно действие на разпоредбата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ и с нея
не се отнемат права - става въпрос за привилегия, предоставена от държавата на
стопански субекти на регулиран пазар, по преценка за целесъобразност -
предоставеното предимство може да бъде оттеглено от държавата, когато прецени, че това
е обществено потребно и социално оправдано. В този смисъл е и текстът на
подписания от ищеца договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяем енергиен източник от 22.02.2011 г., а именно - чл. 3, ал. 3 от същия, съгласно който, в случай на
изменение на нормативната уредба, регламентираща този вид обществени отношения,
срокът на договора се съобразява с нея, без да е необходимо подписване на
допълнително споразумение. По същия
начин и уговорките за цената на изкупуване на електрическата препращат към
решения
на ДКЕВР. Съгласно чл.17, ал.2 от договора, в случай,
че с решение на компетентния орган преференциалната цена на изкупуване на
електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между страните, без да е
необходимо подписване на допълнително споразумение. Следователно, ищецът и съконтрагента му са били наясно с рисковете
от изменение на нормативната уредба и са предвидили това в договора за
изкупуване на електрическа енергия. Не се нарушава и свободата на стопанска
инициатива, доколкото не е препятствано правото на ищеца да използва
икономическите и финансовите ресурси, с които разполага, но в рамките на
отговорността, която носи за собствените си действия, (вж. решения на СЕС от 27
март 2014г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, т. 49 и от 30 юни 2016 г.,
Lidl, C‑134/15, т. 27). Със законодателната промяна на ЗЕВИ не само не се
нарушава, но се постига ефективно реализиране на принципа - законът да
гарантира равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни
субекти. Не е налице и дискриминационно третиране спрямо фотоволтаичните
оператори, доколкото всички инвеститори в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР от ЗИДЗЕ
са обединени в една и съща група - производители на електроенергия от възобновяеми източници, и в оспорената разпоредба не се прави разграничаване
между тях по някакъв признак, в т.ч. и с оглед собствениците на капитала в
съответните енергийни дружества. Както отбелязва в решението си
Конституционният съд, стопанските субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР от ЗИДЗЕ
в групата, която формират, не се третират различно, нито са поставени при
по-неблагоприятни икономически условия от тези производители на енергия от възобновяеми източници, които са подали заявление за подпомагане след
влизане на ЗЕВИ в сила на 03.05.2011 г. и за които е приложим режимът на
преференциални цени по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ. До промяната, при това за
немалък период от време,
субектите по § 18, ал. 1 ПЗР от ЗИДЗЕ са третирани с предимство, което
държавата им е предоставила по
преценка за целесъобразност, поради което въпросът за
оттегляне на това предимство отново зависи от преценката на държавата. Ето защо е безпредметно да се сравняват групите на стопанските
субекти, подали заявление за подпомагане преди и след влизане в сила на ЗЕВИ.
Въз
основа на изложеното,
настоящият съд прие, че с приемането на параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДР, бр. 56 от
2015 г., не е
допуснато нарушение на правото на Европейския съюз. Поради отсъствие на този
елемент от фактическия състав на отговорността, исковете се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне. Предвид изхода на спора, неоснователни се явяват и
акцесорните
искове
за лихви.
По
разноските:
Право на
разноски в пълен размер има ответникът. Той претендира юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно
чл. чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
възнаграждението се определя от съда по реда на Наредбата за заплащането на
правната помощ.Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата, за защита по дела с
материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до
50 на сто от максимално предвидения размер по 25, ал. 1, който предвижда, че за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Според чл. 26а от Наредбата, при обективно съединяване на искове,
възнаграждение се заплаща отделно за всеки иск, съобразно предмета, правното основание и материалния
интерес. В случая са предявени четири обективно съединени иска. Делото се характеризира с висока правна и фактическа
сложност. Писмените материали по делото са многобройни, като се изисква добро
познаване на правото на Европейския съюз и практиката на СЕС. На ответника
следва да се присъди максимален размер за всеки иск, съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, увеличено с 25 %, т.е. допълнително по 90
лв. за всеки иск. Общо дължимото юрисконсултско възнаграждение се
равнява на 1800
лв.
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, сумата от
1800 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като
исковете са отхвърлени изцяло, в настоящия случай ищецът дължи разноските,
заплатени от бюджета на съдебната власт за съдебно-счетоводна експертиза, а
именно 800
лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Х.П.“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, съдебен адрес:***, против Народно събрание на
Република България, с адрес: гр.София, пл.“Народно събание“ № 1, искове както следва: иск с правно основание чл. 2в,
ал. 1, т.2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от 201
022.94 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби
от разликата между първоначално определена цена(699.11 лв. за МВтч) и фактурирана цена(106, 14 лв. за
МВтч) за произведена от ищеца електрическа енергия за периода м. август 2015 г.
- м.май 2020 г., която разлика се дължи на изменение на нормативен акт, приет
от ответника - параграф 18 от ЗЕВИ, приет с ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015
г.), което изменение представлява съществено нарушение на правото на Европейския съюз; иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 47
518.95 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 30.08.2015 г. – 31.05.2020 г. върху
разликата/главницата/ между 699.11 лв./МВтч и цената от 106.14 лв./МВтч по
всяка от издаваните месечни фактури към „Е.Б.Е.“АД; евентуален иск с правно основание чл.2 в,
ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. чл.4, параграф 3 от ДЕС за сумата от 94 366.46 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби през
периода м.август 2015 г. – м.май 2020 г., представляващи разликата между цената
за изкупуване на електрическа енергия по параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и цената
по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциалните цени към
момента на въвеждане на фотоволтаичната централа в експлоатация, при отчитане
на съотносимата част за предоставено публично подпомагане по договор от
29.06.2010 г. с Държавен фонд “Земеделие“; евентуален иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 24 535.28 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 30.08.2015 г. – 31.05.2020 г. върху
разликата/главница/, възникваща всеки месец между цената за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници по параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ и цената
по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциалните цени към
момента на въвеждане на фотоволтаичната централа в експлоатация, при отчитане
на съотносимата част за предоставено публично подпомагане по договор 29.06.2010
г. с Държавен фонд “Земеделие“.
ОСЪЖДА „Х.П.“ООД , ЕИК *********, да заплати на Народно събрание на Република България,
на основание чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ, сумата от 1800 лв., представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Х.П.“ООД, ЕИК *********, да заплати на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, направените по делото разноски за вещо лице в размер на 800 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ :