РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Берковица, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100179 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „НД
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД против В. Т. Т., с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за изпълнение на
задължение кумулативно обективно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД – за
заплащане на обезщетение за забава.
С протоколно Определение 218/07.11.23 г. съдът е допълнил доклада,
като е допълнил правната квалификация на главния иск и е обявил, че ще се
произнесе по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр.
чл. 9 ЗПК.
Ищецът „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД твърди в исковата си молба ,
че на 12.02.2020 г. с ответницата сключили Договор за потребителски кредит
№ 43209/12.02.2020 г., по силата на който й предоставил сумата в размер на
396 лева, при условия и ред подробно описани в договора и общите условия
към него. Кредитът следвало да бъде изплатен с 12-седмични вноски, всяка в
размер на 33 лева. Твърди, че ответницата е заплатила частично задълженията
си, като е внесла общо 120 лева, с които е погасила вземанията си до 3-та
вноска включително /съгласно представен погасителен план/ и е изпаднала в
1
забава с непогасяване на вноската с падеж 18.03.2020 г. Първоначално била
подадена молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд Перник, на
основание на която е образувано ч.гр.дело № 987/2023г., и въз основа на
което е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове в полза на
ищеца.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди В. Т. Т., ЕГН:
********** да заплати на „НД Мениджмънт" ООД, ЕИК *********, сумите в
размер на:
о 276 лева /двеста седемдесет и шест лева/ - неплатена главница по
Договор за потребителски кредит
о 79,80 лева /седемдесет и девет лева и 80ст./ - обезщетение за забава,
представляващо законната лихва върху вземането, за периода от деня,
следващ датата на падежа, а именно 19.03.2020г. до датата на подаване на
молбата по чл. 390 ГПК - 10.03.2023г. ведно със
о Законна лихва върху неизплатената главница от датата на подаване на
молбата по чл. 390 ГПК - 10.03.2023г. до окончателното плащане на
дължимите суми.
Претендира направените по делото разноски, както и разноските по
обезпечаване на предявените искове.
Ответната страна В. Т. Т. не е подала отговор и не взема становище
по допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл.
131 от ГПК едномесечен срок. Същата редовно призована не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
С нарочна молба, докладвана в първото по делото съдебно заседание,
ищецът прави искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото при условията на чл.
238 и чл. 239 от ГПК:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
2
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, при
кумулативното наличие на следните предпоставки:
Първо, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
/чл.239 ал.1, т. 1 ГПК/ и
Второ, когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства /чл.239 ал.1, т. 2
ГПК/.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна са налице.
Ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се е явявила в първото по делото заседание и не е
направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Съдът е указал в разпореждането по чл. 131 ГПК, което е редовно
връчено на ответницата, последствията по чл. 238 от ГПК /че ако не
представи в срок отговор и не се яви в първото по делото съдебно заседание,
без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение/. Същите
са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което също е
редовно връчено на ответницата.
Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Исковете са допустими, а от представените с исковата молба писмени
доказателства, които не са оспорени от ответницата, може да се направи
извод, че исковете са вероятно основателни.
Неприсъственото решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК не се мотивира
по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.
1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени.
3
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски при условията на
чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 940 лева, от които 500 лева за исковото
производство и 440 лева за обезпечителното производство по приложеното
ч.гр.д. 987/23 г. по описа на РС-Перник.
Съдът следва да присъди направените от ищеца разноски в
обезпечителното производство, тъй като тези разноски се присъждат при
решаване на спора по същество /така т.5 на Тълкувателно решение № 6 от
2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6 от 2012г./.
Относно разноските за образуваното изпълнително производство -
заплатения в тази връзка адвокатски хонорар и такси, съдът намира искането
за недопустимо, тъй като същите не подлежат на присъждане в настоящото
исково производство по аргумент от чл. 78 от ГПК, а подлежат на събиране в
изпълнителното производство по реда на чл. 79 ГПК.
Така мотивиран съдът и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от
ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 9 и
чл. 86 ЗЗД ЗПК В. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ на „НД
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр. Перник, ул. Рашко Димитров, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71,
представлявано от Лъвчо Данаилов СУМАТА 276 лева /двеста седемдесет и
шест лева/ - неплатена главница по Договор за потребителски кредит; 79,80
лева /седемдесет и девет лева и осемдесет ст./ - обезщетение за забава,
представляващо законната лихва върху вземането, за периода от деня,
следващ датата на падежа, а именно 19.03.2020г. до датата на подаване на
молбата по чл. 390 ГПК - 10.03.2023г., ведно със законна лихва върху
неизплатената главница от датата на подаване на молбата по чл. 390 ГПК
- 10.03.2023г. до окончателното плащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА В. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ на „НД
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр. Перник, ул. Рашко Димитров, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71,
4
представлявано от Лъвчо Данаилов СУМАТА 940 лева деловодни разноски,
от които 500 лева за исковото производство и 440 лева за обезпечителното
производство по приложеното ч.гр.д. 987/23 г. по описа на РС-Перник.
УКАЗВА на ответната страна В. Т. Т., че присъдените с решението
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на „НД
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД:
.........................
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението НЕ подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Ответната страна има право на защита срещу решението по реда на
чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5